Отнеха ми това, което най-много обичам: Разтърсващата изповед на Дел Потро
Хуан Мартин Дел Потро вечно ще останe един от най-обичаните тенисисти в историята и няма почитател на играта, който да не съжалява за развиването на кариерата на аржентинеца, който изглеждаше подготвен да се конурира наедно с Голямата тройка, откакто завоюва купа от Шлема още на 20-годишна възраст, само че травмите последователно го отдалечаваха от върха и най-после той трябваше да окачи ракетата, макар че въобще нямаше сходно предпочитание.
За последно Делпо излезе на корта при започване на 2022-ра, когато през сълзи се сбогува с локалните си прърженици, а след това на няколко пъти загатваше за възможни завръщания, само че болката се оказваше по-силна от желанието. Точно тази болежка продължава да бъде противника, който Дел Потро не намира метод да победи през последните години и самият той реши да показа за големите компликации, които продължава да среща в своето всекидневие, обръщайки се към своите поредни в обществените мрежи, а ето и цялостното наличие на едно от най-емоционалните самопризнания в света на спорта:
" Никой не знае това, само че в действителност кариерата ми не завърши за мен след мача ми с Делбонис през 2022-ра в Буенос Айрес, когато споделих, че излизам за последно на корта. Веднага по-късно отлетях за Швейцария и прекосих през своята пета интервенция на коляното. Разликата беше, че към този момент не усещах тази потребност да върша обществени новините за своите интервенции, защото открих прочут вътрешен мир, когато разгласих, че се отхвърлям в Буенос Айрес и по този начин хората най-сетне стопираха да ме питат непрекъснато по кое време ще се завърна назад.
Преминах скрито през процеса на рехабилитация и щях да разглася своето завръщане, в случай че нещата бяха сработили за мен. Прекарах идващите 2 месеца в селце покрай Базел, само че нищо не сработи съгласно първичните ми упования и легнах под ножа за шести път. Впоследствие се завърнах в Съединени американски щати, където ме очакваше следващ развой на рехабилитация и над 100 инжекции на всички места, инфилтрации и всекидневно страдалчество. Това е животът ми от оня мач с Федерико насам.
Истината е, че след първата интервенция на коляното нещата не изглеждаха толкоз страшни (Дел Потро има и серии от интервенции на китката). Всичко стартира с това рухване на корта против Шаповалов в Куинс и лекарите ми споделиха, че ще съм подготвен за игра след 3 месеца,а аз даже се бях записал за шампионатите в зала през есента. Оттогава обаче в никакъв случай не съм изкачвал стълбите без да ме боли. Болката е там, когато карам и даже от време на време, когато и задрямвам. Това е един призрачен сън, който няма край за мен.
Все още не преставам да диря решение всеки един минал ден. Мъките започнаха след първата интервенция. Всеки път ставам прочувствен, когато се сетя за нея. Чувствам се в действителност извънредно. Ежедневието ми е доста надалеч от това, което бих желал да бъде. Не мога нито да играя падел, нито да играя футбол. Отнеха ми опцията да върша това, което най-вече обичам, а точно да играя тенис. Има моменти, в които към този момент изгубвам всякаква мощ. Не съм нерушим. Имам някои положителни моменти, само че съвсем от самото начало би трябвало да поставям едно позитивно лице за пред света, а вътрешно пострадвам.
Всяка заран се разсънвам и би трябвало да приема сред 6 и 7 разнообразни хапчета. Стомашни протектори, противовъзпалителни, едно за тревога - всички тези лекарства доведоха до напълняването ми и трябваше да спра да одобрявам дадени храни, с цел да наподобявам задоволително. Има доктори, които ми споделят, че бих могъл да възвърна част от качеството на живота си, в случай че сложа протеза. Засега обаче ме стопират от тази крачка, тъй като съм прекомерно млад и би трябвало да очаквам до към 50-годишна възраст.
Никога не съм тичал, откогато съм на 31 години, в никакъв случай не съм играл тенис, в никакъв случай не съм ритал топка и не преставам да се мъча толкоз доста с тези стълби. Надявам се, че това в миналото ще завърши, тъй като желая да пребивавам един живот без болежка.
Травмите са едната страна на казуса, само че прочувствената болежка е доста по-тежка за приемане. Чувствах се доста мощен, изправяйки се против тези тествания, само че в последна сметка разбрах, че не съм чак толкоз мощен. Коляното ме победи. Имах общо 8 интервенции, които бяха направени от разнообразни експерти из целия свят. Всеки път се надявах, че този път нещата ще сработят и всякога ми се постановяваше да им се обадя няколко месеца по-късно, с цел да им кажа, че нямам никакво усъвършенстване " - приключва трогателната изповед на Кулата от Тандил ".
Juan Martin del Potro on Instagram telling the story of how his career had to end way earlier than he deserved.
Strong and emotional.
Tough not to cry.
— José Morgado (@josemorgado)
За последно Делпо излезе на корта при започване на 2022-ра, когато през сълзи се сбогува с локалните си прърженици, а след това на няколко пъти загатваше за възможни завръщания, само че болката се оказваше по-силна от желанието. Точно тази болежка продължава да бъде противника, който Дел Потро не намира метод да победи през последните години и самият той реши да показа за големите компликации, които продължава да среща в своето всекидневие, обръщайки се към своите поредни в обществените мрежи, а ето и цялостното наличие на едно от най-емоционалните самопризнания в света на спорта:
" Никой не знае това, само че в действителност кариерата ми не завърши за мен след мача ми с Делбонис през 2022-ра в Буенос Айрес, когато споделих, че излизам за последно на корта. Веднага по-късно отлетях за Швейцария и прекосих през своята пета интервенция на коляното. Разликата беше, че към този момент не усещах тази потребност да върша обществени новините за своите интервенции, защото открих прочут вътрешен мир, когато разгласих, че се отхвърлям в Буенос Айрес и по този начин хората най-сетне стопираха да ме питат непрекъснато по кое време ще се завърна назад.
Преминах скрито през процеса на рехабилитация и щях да разглася своето завръщане, в случай че нещата бяха сработили за мен. Прекарах идващите 2 месеца в селце покрай Базел, само че нищо не сработи съгласно първичните ми упования и легнах под ножа за шести път. Впоследствие се завърнах в Съединени американски щати, където ме очакваше следващ развой на рехабилитация и над 100 инжекции на всички места, инфилтрации и всекидневно страдалчество. Това е животът ми от оня мач с Федерико насам.
Истината е, че след първата интервенция на коляното нещата не изглеждаха толкоз страшни (Дел Потро има и серии от интервенции на китката). Всичко стартира с това рухване на корта против Шаповалов в Куинс и лекарите ми споделиха, че ще съм подготвен за игра след 3 месеца,а аз даже се бях записал за шампионатите в зала през есента. Оттогава обаче в никакъв случай не съм изкачвал стълбите без да ме боли. Болката е там, когато карам и даже от време на време, когато и задрямвам. Това е един призрачен сън, който няма край за мен.
Все още не преставам да диря решение всеки един минал ден. Мъките започнаха след първата интервенция. Всеки път ставам прочувствен, когато се сетя за нея. Чувствам се в действителност извънредно. Ежедневието ми е доста надалеч от това, което бих желал да бъде. Не мога нито да играя падел, нито да играя футбол. Отнеха ми опцията да върша това, което най-вече обичам, а точно да играя тенис. Има моменти, в които към този момент изгубвам всякаква мощ. Не съм нерушим. Имам някои положителни моменти, само че съвсем от самото начало би трябвало да поставям едно позитивно лице за пред света, а вътрешно пострадвам.
Всяка заран се разсънвам и би трябвало да приема сред 6 и 7 разнообразни хапчета. Стомашни протектори, противовъзпалителни, едно за тревога - всички тези лекарства доведоха до напълняването ми и трябваше да спра да одобрявам дадени храни, с цел да наподобявам задоволително. Има доктори, които ми споделят, че бих могъл да възвърна част от качеството на живота си, в случай че сложа протеза. Засега обаче ме стопират от тази крачка, тъй като съм прекомерно млад и би трябвало да очаквам до към 50-годишна възраст.
Никога не съм тичал, откогато съм на 31 години, в никакъв случай не съм играл тенис, в никакъв случай не съм ритал топка и не преставам да се мъча толкоз доста с тези стълби. Надявам се, че това в миналото ще завърши, тъй като желая да пребивавам един живот без болежка.
Травмите са едната страна на казуса, само че прочувствената болежка е доста по-тежка за приемане. Чувствах се доста мощен, изправяйки се против тези тествания, само че в последна сметка разбрах, че не съм чак толкоз мощен. Коляното ме победи. Имах общо 8 интервенции, които бяха направени от разнообразни експерти из целия свят. Всеки път се надявах, че този път нещата ще сработят и всякога ми се постановяваше да им се обадя няколко месеца по-късно, с цел да им кажа, че нямам никакво усъвършенстване " - приключва трогателната изповед на Кулата от Тандил ".
Juan Martin del Potro on Instagram telling the story of how his career had to end way earlier than he deserved.
Strong and emotional.
Tough not to cry.
— José Morgado (@josemorgado)
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ