Дел Потро: Страдам всеки ден, живея в безкраен кошмар
Хуан Марти Дел Потро показа, че проблемите с коляното му не престават до през днешния ден. Аржентинецът сподели „ довиждане “ на професионалния тенис на ATP 250 шампионата в Буенос Айрес през 2022 година Впоследствие се появиха спекулации, че първенецът от US Open 2009 ще изиграе още един сетен мач в Ню Йорк, само че това не се случи.
В изявление за La Nacion някогашният №3 разкри по какъв начин се е развил животът му след оня мач на Argentina Open преди две години.
„ Никой не знае за това, само че в деня след мача против Делбонис отидох в Швейцария, където ми направиха интервенция, общо пета. Никога до момента не бях приказвал обществено за това. Когато споделих, че мачът в Буенос Айрес ще ми е финален, открих прочут покой, тъй като преди този момент не спираха да ме питат по кое време ще играя още веднъж. Радваше ме това, че хората към момента желаеха да ме видят на корта, само че болката към този момент беше станала непоносима. Реших да не приказвам за това и да запазя безмълвие, след което фактически да се завърна, в случай че е допустимо “ – разкри Кулата от Тандил.
„ След интервенцията в Швейцария прекарах два месеца в малко градче покрай Базел. За страдание обаче рехабилитацията се оказа несполучлива. Два месеца и половина след интервенцията ми споделиха, че има затруднение и ще се наложи да се оперирам още веднъж. Това се случи в Съединени американски щати, където също започнах рехабилитация и пробвах разнообразни способи за възобновяване. Всеки ден ми слагаха инжекции в крайници, бедрото и гърба. Вероятно са били повече от 100. Постоянно ми правеха проучвания и опитваха какво ли не. Всеки ден беше страдалчество. Това продължава от мача с Делбонис до в този момент. Вече нямам предпочитание да играя, тъй като тялото ми не го разрешава “ – продължи описа си двукратният олимпийски медалист.
„ Когато през 2019 година претърпях първата си интервенция, лекарите ми споделиха, че след 3 месеца ще мога да играя още веднъж. Подадох поръчка за шампионатите в Стокхолм, Базел и Париж, тъй като ме увериха, че ще бъда в положение да вземам участие. След онази интервенция обаче в никакъв случай повече не можех да се кача по стълби, без да изпитвам болежка. Това е като безконечен призрачен сън и не спирам да се пробвам да намеря решение, само че не мога. Всеки път, когато мисля за това, изпитвам яд и беззащитност, тъй като знам, че не мога да трансформира нищо.
Реших, че иска ми се отрази добре да опиша за това. Винаги съм имал чудесна връзка с публиката и се надявам тази история да въодушеви допустимо най-вече хора и да им помогне. Не пребивавам по метода, по който желая. Бях доста деен човек и спортувах непрекъснато, освен тенис. Сега обаче ме канят да играем футбол и аз съм този, който седи в профил с напитките. Приятелите ми играят падел, а аз ги фотографирам. Ужасно е. Тази неспособност да играя ми лиши насладата от тениса.
Много е мъчно да би трябвало да се справяш непрекъснато с всичко това. Има моменти, в които усещам, че не мога повече, защото съм просто човек и не съм невредим, само че в някои обстановки ми се постанова да се усмихвам макар болката. Има моменти, в които нямам никаква сила, тъй като всичко това ме изтощава както физически, по този начин и прочувствено. Когато стана заран, пия сред 6 и 8 хапчета – противовъзпалителни, обезболяващи, за храносмилането, както и такива за безпокойствие. Искам да отслабна, само че вместо това качвам килограми поради медикаментите. Вече не хапвам захар и тестени храни, само че това няма нищо общо с коляното ми. Понякога другите отзиви на лекарите са доста объркващи, а в това време всякакви хора идват при теб и ти споделят, че имат машина, която може да оправи всичко.
Контузиите са най-трудната част от живота на един състезател, само че прочувствената болежка е друго съществено предизвикателство, което постоянно бива неглижирано. Мислех, че съм мощен, само че към този момент не знам дали съм толкоз мощен, колкото е нужно. След всички тези интервенции стартирам да мисля, че коляното ме победи. Ходих при лекари в доста страни и похарчих цяло положение. Всеки път се надявах, че всичко ще се оправи и към този момент няма да ме боли, само че след няколко месеца се обаждах на лекарите и им споделях, че нещата не са се трансформирали. Вкарваха 40-сантиметрова игла в бедрото ми, пробвайки се да блокират нервите. Нямаше анестезия, тъй като в случай че не усещах нищо, лекарят нямаше да разбере дали е съумял. Крещях и едвам ме държаха на масата, само че търпях всичко с вярата, че ще оздравея. Болката обаче към момента е тук.
Казват ми, че казусът е психически, само че няма по какъв начин да е по този начин. Не мога да проумея за какво ми се случва всичко това. Ужасно е и не знам по кое време ще завърши. Сега един доктор ми споделят да си сложа протеза, тъй като съгласно тях по този начин ще подобря качеството си на живот. Съгласен съм, това е моята цел. Вече не желая да спортувам, а просто да пребивавам обикновено. След това обаче идва различен доктор и ми споделя „ Не го слушай, прекомерно млад си за протеза. Изчакай, до момента в който станеш на 50 “.
Откакто станах на 31 години, не мога да търча, да се кача по стълба, да ритне топка или да играя тенис. Трябва ли да пребивавам по този метод още 15 години, с цел да могат по-късно да ми сложат протеза и може би да пребивавам обикновено, до момента в който навърша 60? Сега премислям върху това и е извънредно, тъй като би трябвало да обмисля голям брой неприятни разновидности. Защо аз би трябвало да вземам това решение, а не лекарите? Надявам се, че един ден всичко това ще завърши и още веднъж ще пребивавам без болежка.
Отново започнах диета и отслабнах, тъй като желая да съм във допустимо най-хубавата форма за мача против Джокович. Това ще е сбогуването ми, няма връщане обратно. Много се веселя, че Новак одобри предлагането ми и се съгласи да пристигна в Аржентина. Бих желал почитателите да му покажат доста любов, с цел да си тръгне от тук с хубави мемоари. Би било хубаво да не изпитвам болежка най-малко за няколко часа, с цел да мога да се отблагодаря уместно на моите сънародници за тяхната обич и поддръжка през годините “ – приключи двукратният полуфиналист от Ролан Гарос.
Хуан Мартин Дел Потро и Новак Джокович ще изиграят показателен мач в Буенос Айрес на 1 декември.
