Dir.bg организира събитието, за да бъде споделен опит от всяка

Dir.bg провежда събитието, с цел да бъде споделен опит от всяка страна, обвързвана с цифровите медии, a диалогът за изменящата се среда и провокациите пред актуалните медии очерта последните трендове в издателския бизнес, положителните практики и работещите модели.

Освен участниците и гостите, в другите платформи на Dir.bg конференцията наблюдаваха над 100 000 консуматори. 75 000 я наблюдаваха в уеб страницата на най-големия информативен портал в България, а още над 25 000 благодарение на каналите ни в YouTube и обществените мрежи. 

Сред специалистите, които имаха думата от сцената на 25 ONLINE, бяха Константин Камарас, съосновател и почетен ръководител на IAB Европа, световноизвестният самостоятелен анализатор Бенедикт Евънс, журналистът, анализатор и шеф на лондонската компания AKAS Люба Късова, както и други одобрени публицисти и издатели в българското уеб-пространство.

" Независимостта на новинарските марки в едно демократично общество е доста значима. Едно от гурутата в ръководството на печатните медии през 80-те години споделяше - " Вестникът е артикул, само че е и специфичен артикул ". И аз към момента имам вяра в това кредо ", съобщи Константин Камарас.

Снимка: Петър Йорданов

По думите му една трета от аудиторията би плащала за вести при избрани условия, а 20 % отделят средства, с цел да бъдат осведомени.

" Ключовите аудитории са дамите и поколението Z. Те са най-интересни и могат да бъдат привлечени. Но би трябвало да се мисли отвън обществената рамка. През последните години някои издатели считат, че отговорът на всичко са обществените мрежи, само че би трябвало да подходим доста деликатно ", предизвести Камарас.

Председателят на борда на шефовете на IAB Europe посочи, че сега от ден на ден издатели влагат в аудиформати - така наречен подкасти.

По думите му е доста значимо за всеки един уебсайт по какъв начин са ситуирани новините на първата му страница.

" Хората няма да превъртат доста дълго надолу, а заглавията стават все по-важни. Затова е и добре новините да бъдат оповестени с едно и също заглавие в печатното издание и в онлайн страницата на медията ", добави Константин Камарас.

Според него издателите, които разчитат на директни заплащания от платформите, ще бъдат разочаровани.

" Един от всеки четири консуматори не кликат на изпратени линкове т.е трафикът ви няма да се усили. Изборът не е огромен - би трябвало да влагаме в пряк трафик, а не в slide way трафик. Никой огромен издател в Европа не може да си разреши голям екип. В Европа има единствено две платформи, които са недостижими. Те имат доста явен модел за парично остойностяване и това са YouTube и ТикТок. Във втората се появи неотдавна модел, в който генераторите на наличие могат да го осребрят. Трябва да работим в доста по-голяма степен в разпространяването в действително време ", изясни Камарас.

Водещ преподавател на сцената беше и самостоятелният анализатор Бенедикт Евънс. 

" През последните 20 години с появяването на интернет рекламата се промени фундаментално, Съединени американски щати, Китай и Англия са цифрови. Само двама от най-големите участници на пазара са медийни платформи, другите са техплатформи. Имаме и промяна на концентрацията, само че не би трябвало единствено да приказваме за реклама и търговия, а по какъв начин да стигнем до клиентите. Много от колосите употребяват всички канали за тази цел ", каза Евънс.

По думите му след пандемията търговията на дребно, изключително в Щатите, към този момент наподобява по друг метод - с нови хранилища и разширени пространства, а колоси като " Амазон " са трансформирали цифровата реклама в главен канал за доходи, освен това и изключително печеливш и без финансови разноски.

Според него " софтуерът изяжда света ", а цифровите технологии извеждат нови действителности за търговците на дребно.

" В комбинирането на марки всичко се свежда до мащабиране на логистиката, на производството. Ситуацията в днешни дни е доста по-различна от тази през 1995 година, има безкрайни благоприятни условия за потребителя, само че е значимо по какъв начин ще се ориентираш в това море от артикули. Рекламата е най-хубавият метод да поддържаш един артикул ", акцентира Бенедикт Евънс и прибавя:

" Днес сме трансформирали това, което вършим на компютрите, с цел да може да управляваме бизнесите ".

Снимка: Петър Йорданов

По думите му преди година се е считало, че на напред във времето за развиването на цифровите технологии са Метавселената или криптото, 98% от тези неща са се трансформирали просто в непотребен звук.

" Какво се е трансформирало - би трябвало да се върнем 10 години обратно към първите способи на машинно учене, когато се произвеждаше програмен продукт, който можеше да разпознава картинки. Това, което установихме, че би трябвало да се замислим за високо равнище на абстракция. Софтуерът в този момент е кадърен да разпознава тирада, език, да прави превод ", означи Евънс и добавя, че евентуално методите, по които използваме Гугъл, ще се трансформират.

" Ще попитаме Chat GPT един въпрос и той ще ни даде информация, вместо да я търсим в уеб страниците в Гугъл ", акцентира специалистът.

" През идващите 10 години най-вероятно ще бъдем фокусирани върху изкуствения разсъдък. Нямаме доктрина дали това, което създаваме, ще ни докара до резултат. Все едно проектираме ракета, която да ни води на Луната, само че не знаем какво е гравитация - не знаем какво ще се случи ", уточни още анализаторът и продължи:

" Търсим, без да можем да променим обстоятелствата. Има доста въпроси, на които не знаем отговорите - какво е равнището на грешката, по какъв начин я редуцираме и каква е цената тези модели да бъдат подготвени, тъй като сега са вложени много милиони в Chat GPT ".

Водещ преподавател на полемиката за доверието към специалността, за другите аудитории и настройките на младото потомство бе Люба Късова , шеф на AKAS, публицист и анализатор.

" Новинарската промишленост е в дистрес, както в България, по този начин и в чужбина. Има три съществени казуса, а първият от тях е, че българите обръщат тил на новините, като ползата към новините понижава, а процентът на хората, които заобикалят да четат и гледат вести се усилва ", съобщи Късова.

Снимка: Петър Йорданов

Тя акцентира тревожния факт, че от 2021 година търсенето на вести понижава по целия свят и това се случва за първи път в историята.

" Когато проучваме данните на Ройтерс виждаме, че единствено половината от българите се интересуват извънредно или доста от новините. Това е с една пета по-малко спрямо броя им преди 5 година А когато погледнем към младите - от 18 до 24 година - по-малко от една трета се интересуват от вести. И броят им също е понижен с една трета през последните пет години ", добави шефът на AKAS.

По думите й 80 на 100 от българите отвреме в точния момент заобикалят да гледат и четат вести.

" Това са голям брой хора, които са доста лабилни за промишлеността и е доста значимо да се погрижим за тях преди да стане късно ", безапелационна бе Люба Късова.

По думите й, вторият проблем за медиите е, че единствено дребна от аудиторията има вяра на новините. " Това, което е по-шокиращо е, че още по-малко публицисти имат вяра в личната си специалност ", добави тя.

Според данните все още, единствено една трета от българите имат вяра на новините, само че това е и наклонността в доста други страни.

" Но това, което най-вече ме шокира, когато проучих данните е, какъв брой малко публицисти имат вяра в специалността си. Едва 1 от 10 български публицисти имат вяра в това, което вършат, а България е на 49-о от 51 места в доверие в новините ", сподели още Люба Късова.

Директорът на AKAS открои третия проблем, който е не по-малко значителен - приходите на медиите. Според последните данни приходите на българските печатни медии се чака да намалеят с повече от 40 %.

" Ключовите фактори във връзка с аудиторията, които водят до проблеми в новинарската промишленост са, че новинарското отразяване не дава отговор в задоволителна степен на потребностите на аудиторията. 43 % от интервюираните споделят, че желаят повече интернационалните вести. А в това време единствено 6 % от първата страница на медиите са били отдадени на интернационалните вести. 85 на 100 от българите споделят, че медиите би трябвало да отразяват набор от разнообразни гледни точки и да оставят на хората да решат. Друг проблем е, че потреблението на обстоятелства е извънредно незадоволително. В същото време ниската степен на ангажираност с обстоятелства и научни открития основава плодородна почва за дезинформация в България ", разяснява още Люба Късова.

По думите й българите демонстрират и най-вече полово стереотипно мислене измежду жителите на страни от Европейски Съюз.

" Те са най-склонни да възприемат функциите на мъжете и дамите по стандартен метод - главната роля на дамата е да се грижи за фамилията, а на мъжа - да прави пари. Един от методите, по които тези правила прозират в новините е, че мъжете се цитират четири пъти повече в тях, като източници на информация, от дамите. Но има 6 полезности, които ще спасят публицистиката и медиите - почтеност, ученолюбивост, храброст, човещина, обич към обстоятелствата и вяра ", приключи Люба Късова.

Как се промени средата в журналистката през последните 25 години? В поредност от изявленията своите отговори пред Dir.bg дадоха още:

Проектът се осъществя с поддръжката на:

,,,,,,, ,

Медийни сътрудници на плана са:

Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, списание " Мениджър " и организация " Булфото "