Украйна - животът близо до фронтовата линия
Дипломатическите ходове по рецесията сред Русия и Запада не престават. След офанзивата на Макрон и Шолц към Москва, Киев и Вашингтон, следва разбор на резултатите от диалозите.
Тук - в Октябрски, споменът от военните дейности от 2014-2015 година не е избледнял, а неизменима част от живота на малцината останали. Октябрски е малко село в Донбас - регион, следен от про-руски бойци, едвам на 55 км от руско-украинската граница. Само преди 8 години тук войната е била действителност.
" Имаше война. Украйна унищожи Донбас ", споделя Елена Дергачова.
Сега регионът е място на конфликти сред проруски сили и украинските сепаратисти. Татяна и фамилията ѝ живеят единствено на към 2 км от самобитната фронтова линия. Като тях е единствено още семейство. Нямат пари да си тръгнат.
" Белезите от сраженията са забележими, тук падаха снаряди. Разбира се, че ни е боязън. Не сме нужни на никого... ", споделя Татяна Аниенко.
Когато стрелбата стане прекомерно интензивна, всички се крият в мазето.
" Аз сядам тук, дружно със сина ми. До нас майка ми, а по-късно баба. Трудно е да се криеш с дете... Той не се опасява, само че пита по кое време ще спре този мощен звук ", добавя Татяна Аниенко.
На близо 400 км на север, е Хоптивка - гранично-пропускателен пункт по границата с Русия, която единствено до преди 8 години е била съвсем незабележима. В предишното от тук е минавал един от главните пътища за Русия. Сега Микола Ферин зорко следи полосата.
До където има видимост няма друго с изключение на заснежени поля, макар предизвестията на запада, че в региона са струпани над 100 хиляди съветски военни.
" Ние непрестанно сме нащрек. Често организираме подготвителни лагери, най-много с резервисти, подготвени за бойни дейности. Ако Русия нападна, ние ще бъдем първите, които ще поемем удара ", добавя граничарят Микола Ферин.
На към 40 км от граничния пункт се намира Харков - вторият по величина град в Украйна. Неговите към милион и половина поданици към този момент са се научили да живеят с мисълта, че война може и да има. През последните месеци ползата към военното образование е повишен.
" След образованието си при нас, хората към този момент са психически готови за сходни обстановки. Готови са да работят - в случай че има гърмеж, не се оглеждат по всички страни, а лягат на земята и търсят скривалище ", споделя военният инструктор Игро Пучкарьов.
Страх няма. Към обстановката по-скоро се подхожда прагматично.
" Война тук има от 8 години. Новините обаче стават все по-тревожни. През 2014 бяхме късметлии, само че не може да се разчита на това. Надяваме са на най-хубавото, само че се готвим за най-лошото ", споделя Дмитро Болшуткин.
Тук не се вълнуват от това какъв брой дълги са масите за договаряния или какъв брой са траяли договарянията сред първите мъже на една или друга страна, а от това дали децата на следващия ден ще могат умерено да отидат на учебно заведение.
Тук - в Октябрски, споменът от военните дейности от 2014-2015 година не е избледнял, а неизменима част от живота на малцината останали. Октябрски е малко село в Донбас - регион, следен от про-руски бойци, едвам на 55 км от руско-украинската граница. Само преди 8 години тук войната е била действителност.
" Имаше война. Украйна унищожи Донбас ", споделя Елена Дергачова.
Сега регионът е място на конфликти сред проруски сили и украинските сепаратисти. Татяна и фамилията ѝ живеят единствено на към 2 км от самобитната фронтова линия. Като тях е единствено още семейство. Нямат пари да си тръгнат.
" Белезите от сраженията са забележими, тук падаха снаряди. Разбира се, че ни е боязън. Не сме нужни на никого... ", споделя Татяна Аниенко.
Когато стрелбата стане прекомерно интензивна, всички се крият в мазето.
" Аз сядам тук, дружно със сина ми. До нас майка ми, а по-късно баба. Трудно е да се криеш с дете... Той не се опасява, само че пита по кое време ще спре този мощен звук ", добавя Татяна Аниенко.
На близо 400 км на север, е Хоптивка - гранично-пропускателен пункт по границата с Русия, която единствено до преди 8 години е била съвсем незабележима. В предишното от тук е минавал един от главните пътища за Русия. Сега Микола Ферин зорко следи полосата.
До където има видимост няма друго с изключение на заснежени поля, макар предизвестията на запада, че в региона са струпани над 100 хиляди съветски военни.
" Ние непрестанно сме нащрек. Често организираме подготвителни лагери, най-много с резервисти, подготвени за бойни дейности. Ако Русия нападна, ние ще бъдем първите, които ще поемем удара ", добавя граничарят Микола Ферин.
На към 40 км от граничния пункт се намира Харков - вторият по величина град в Украйна. Неговите към милион и половина поданици към този момент са се научили да живеят с мисълта, че война може и да има. През последните месеци ползата към военното образование е повишен.
" След образованието си при нас, хората към този момент са психически готови за сходни обстановки. Готови са да работят - в случай че има гърмеж, не се оглеждат по всички страни, а лягат на земята и търсят скривалище ", споделя военният инструктор Игро Пучкарьов.
Страх няма. Към обстановката по-скоро се подхожда прагматично.
" Война тук има от 8 години. Новините обаче стават все по-тревожни. През 2014 бяхме късметлии, само че не може да се разчита на това. Надяваме са на най-хубавото, само че се готвим за най-лошото ", споделя Дмитро Болшуткин.
Тук не се вълнуват от това какъв брой дълги са масите за договаряния или какъв брой са траяли договарянията сред първите мъже на една или друга страна, а от това дали децата на следващия ден ще могат умерено да отидат на учебно заведение.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ