Димитровден е народен и православен празник, отбелязван на 26 октомври

Димитровден е национален и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски. Според националните показа от Димитровден стартира зимата, национална сентенция гласи: " Георги носи лято, Димитър — зима “.

Днес би трябвало да почерпят всички, които носят имената: Димитър, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита.

Според легендата Св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по—голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — " Дойде ли Димитър, идва и снегът “. Като предвестител на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите Задушници.

На Димитровден се прибират ралата на изсъхнало, редят се дървата за зимата, чакат се първите снегове. Димитровден е признат също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в областта на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженери те и металурзите.

Димитровден се характеризира с обредно полазване — гадаене по първи посетител. Обредът тук се назовава булезен, булезване или полязка. Вярва се, че в случай че първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и заможен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.

На Димитровден стартират годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските региони наблюдават в случай че против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще са цялостни с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца. Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.