Най-евтино в Сърбия, най-скъпо на Мавриций: Колко ще ни струва зимната почивка през сезон 2023/2024?
Димитрина Горанова е приключила " Икономика на туризма " в Икономическия университет във Варна. Има магистърска степен по интернационално ръководство на планове от Стопанската академия в Свищов.
От 12 години е шеф на интернационална компания за образуване на мероприятия и обслужване на корпоративни клиенти.
От 2019 година Димитрина Горанова е член на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически сътрудници (АБТТА), а от 2021 година - негов ръководител.
Източник:
Димитрина Горанова, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически сътрудници (АБТТА)
Летният сезон отмина, само че сякаш упованията за него от черноморските ни курорти бяха по-високи. Г-жо Горанова, Вие по какъв начин бихте го определили като цяло?
Наистина упованията или по-скоро очакванията за лято 2023 бяха да достигнем предпандемичните равнища. За страдание и този сезон, както предходните, се случиха няколко непредвидени обстановки, които повлияха отрицателно върху резултатите. През юни месец времето беше по-студено от нормалното и много дъждовно, сезонът стартира по-късно. През същия интервал темпът на записвания от непознати пазари се забави, което се наблюдаваше освен за нашата, само че също и за други - конкурентни дестинации.
Експерти отдадоха повода на макроикономическата обстановка в част от западните страни и настъпването на криза там. Взривяването на язовир Каховка в Украйна, опасенията от замърсяване на българските териториални води и многото подправени вести по тематиката, се отразиха отрицателно върху търсенето на морските ни курорти -а в най-голяма степен върху настройките на туристите от прилежащите ни страни (Румъния и тази година беше най-големият пазар за нас), а също и на вътрешния ни пазар.
През юли месец в медиите имаше доста мнения по отношение на цените на услугите, и най-много в заведенията за хранене по нашите курорти, което също отблъсна част от българските туристи да почиват в България. В началото на септември пък естественото злополучие по Южното ни крайбрежие прибързано постави завършек на сезона в курортите на юг от Созопол.
Според данните на Националния статистически институт (НСИ) през летните месеци (юни, юли и август) на 2023 година, общо 5 305 782 задгранични лица са посетили България, което е с 10,8% по-малко в съпоставяне със същия интервал на 2019 година. Посочената цифра обаче за 2023 година включва и не дребен брой украински жители, чиято цел на посещаване не е туризъм. В този смисъл, разликата с предпандемичната 2019 година е още по-голяма.
Най-притеснително е, че през последните години се следи наклонност за редуциране продължителността на сезона. Това директно въздейства върху ценовите нива в курортите ни, на рентабилността и не на последно място - на привлекателността на туристическия бранш в качеството му на шеф. Затова би трябвало да се търсят способи за удължение на сезона и за стимулиране на пазарите, които обезпечават по-дълъг сезон, каквито са Германия, Англия и скандинавските страни.
Кой тип туризъм у нас е с най-висока претовареност на хотелите
Необходима е обаче и поддръжка от страната
Г-жо Горанова, съгласно Вас, страната ни стартира ли да се утвърждава като целогодишна туристическа дестинация? Как ще определите представянето тази година на нашите планиски и спа курорти?
Наблюдава се все по-голям интерес към България като целогодишна дестинация. Министерство на туризма също работи в тази тенденция, само че има още доста да се свърши, с цел да бъдем разпознаваеми на интернационалната туристическа карта като целогодишна дестинация. За задачата способства развиването на културно-историческия туризъм, който след пандемията се възвръща най-бавно, само че тази година записва положителни резултати.
Виненият и други различни форми на туризъм също добиват все по-голяма известност. Планинските курорти оферират все по-интересни и разнородни артикули за отмора през цялата година. Банско и районът са един доста добър образец за дестинация за 4 сезона. През последните години спа курортите записват извънредно добра претовареност. За страдание, не разполагаме със статистика какъв е делът на задграничните туристи при визитите на спа курортите.
Източник:
По Ваши наблюдения, ускорява ли се ползата на наши и чуждустранни туристи към различни типове туризъм, като - исторически, поклоннически, винен, и други?
Определено да. Предвид глобализацията, туристите са посетили доста места по света и от ден на ден избират своите пътувания съгласно ползите си. В днешно време първокласният курорт или хотел не са задоволителен мотив за избор на дестинация, търсят се прекарвания, а различните форми на туризъм оферират точно това.
Предвид наближаването на Коледно-Новогодишните празници, по какъв начин вървят предварителните резервации - за самите празници и за почивки в зимните ни курорти? Като междинна цена - повече или по-малко ще коства празнуването и отсядането в ски курт у нас?
От позиция на задграничните пазари, войната в Израел, за жалост, ще се отрази отрицателно на зимния сезон, защото пазара Израел е един от значимите за нас пазари. От друга страна, ранното настъпване на зимата и рухването на първия сняг оказват помощ за повишение интереса към зимните ни курорти.
Към момента записванията за Новогодишните празници вървят добре, като се чакат най-вече туристи от Румъния. Повишен е ползата и от всички други прилежащи нам страни.
Туристически сезон 2023 ще бъде по-успешен от миналогодишния, само че сме изгубили немските туристи
Кризата е нанесла огромни вреди и във връзка с фрагментите в туризма
Г-жо Горанова, кои зимни дестинации у нас са желани - от българи и от чужденци? А кои зимни туристически пакети са най-популярни и каква е цената им?
Трите ни най-големи наши ски курорта - Банско, Боровец и Пампорово са най-предпочитани за ски отмора, като всеки един от тях самичък по себе си е неповторим, предлага друг артикул и притегля друг профил туристи. Голямо значение при избора на задграничните туристи има освен инфраструктурата на място от позиция на ски писти и уреди, само че също и достъпността. Сигурни сме, че в случай че има повече самолетни компании, които да извършват полети до Пловдив, то това ще способства за нарасналото туристическо търсене на Пампорово.
За българите, предпочитащи по-малки фамилни курорти с по-достъпни цени, известни са: Добринище, Чепеларе, Беклемето, Семково, Осогово и други За страдание, не можем да включим в това изброяване Витоша, която има доста огромен капацитет.
Обичайно се търсят пакети за зимните ни курорти с дълготрайност 5-7 нощувки. За разлика от офертите за морето, All Inclusive системата не е известна в зимните курорти, множеството хотели са на полупансион. В множеството случаи, самите ски пакети се закупуват на място. В взаимозависимост от курорта и интервала на настаняване, двойна стая в хотел 4* за 5 нощувки коства от 1000 лв. в " крилата " на сезона и от 1500 лв. - за Новогодишните празници.
Източник:
От друга страна, в кои страни избират да честват Нова година българите, като се имат поради резервациите? А каква е почти цената на тези туристически пакети?
Пакетните почивки за Нова година, които се търсят най-вече от българите, са няколко типа: до прилежащите страни или огромни европейски градове с съществена цел посрещане на Нова година. От друга страна, доста българи употребяват почивните дни към празниците и отиват някъде на топло, като има огромен избор от екзотични дестинации, според от финансовите си благоприятни условия.
Най-евтино е прекарването на празниците в прилежаща Сърбия, като пакет за 3 нощувки коства от 700 лв. на човек. Пакетите до европейските градове са по-скъпи и поради включените самолетни билети, като за пакет 4 нощувки цените стартират от 1600 лв. на човек.
От по-достъпните и доста търсени екзотични дестинации, се откроява Дубай - пакетът за 6 нощувки стартира от 2700 лв. на човек. По-скъпи, само че търсени дестинации са да вземем за пример Мавриций и Малдивите - там пакетите са с по-голяма дълготрайност - 10 дни и цените им стартират от 5000 лв. на човек.
Най-много туристи през юли у нас са пристигнали от Румъния, Полша и Чехия
За интервала визитите на непознати жители в България са 19,7% повече на годишна база
Г-жо Горанова, смятате ли че страната е " дебитор " на туристическия отрасъл и какво би могла да направи за рекламиране на страната ни в чужбина като целогодишна туристическа дестинация?
Предвид че туризмът генерира значителен дял от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната, а също и фактът, че туризмът има мултиплициращ резултат и генерира приходи и работа на доста свързани бизнеси - а за редица райони туризмът е главен занаят за популацията - обвързване на страната е да го популяризира и да подкрепя развиването му.
На първо място, за по-добра реклама в чужбина е належащо да се отпусне по-голям бюджет за задачата. От друга страна, би трябвало да се намерения за по-гъвкаво ръководене на средствата за рекламата. Сложните процедури по Закона за публичните поръчки в доста случаи не дават опция за еластичност и навременна реакция, а от време на време това е най-важното за ефикасната реклама.
От позиция рекламирането на България като целогодишна дестинация - към този момент са направени първите стъпки в тази тенденция и би трябвало да продължава да се работи. Щандовете, с които България взе участие в интернационалните изложби, тази година популяризират освен море и планина, а също и спа, просвета, история, вино и така нататък
Не на последно място, за развиване и промотиране на страната ни като целогодишна дестинация, са нужни и ангажираност и координирани дейности с Министерство на културата, Министерство на районното развиване и Министерство на превоза, а също и с Организациите за ръководство на туристическите региони.
От 12 години е шеф на интернационална компания за образуване на мероприятия и обслужване на корпоративни клиенти.
От 2019 година Димитрина Горанова е член на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически сътрудници (АБТТА), а от 2021 година - негов ръководител.
Източник:
Димитрина Горанова, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически сътрудници (АБТТА)
Летният сезон отмина, само че сякаш упованията за него от черноморските ни курорти бяха по-високи. Г-жо Горанова, Вие по какъв начин бихте го определили като цяло?
Наистина упованията или по-скоро очакванията за лято 2023 бяха да достигнем предпандемичните равнища. За страдание и този сезон, както предходните, се случиха няколко непредвидени обстановки, които повлияха отрицателно върху резултатите. През юни месец времето беше по-студено от нормалното и много дъждовно, сезонът стартира по-късно. През същия интервал темпът на записвания от непознати пазари се забави, което се наблюдаваше освен за нашата, само че също и за други - конкурентни дестинации.
Експерти отдадоха повода на макроикономическата обстановка в част от западните страни и настъпването на криза там. Взривяването на язовир Каховка в Украйна, опасенията от замърсяване на българските териториални води и многото подправени вести по тематиката, се отразиха отрицателно върху търсенето на морските ни курорти -а в най-голяма степен върху настройките на туристите от прилежащите ни страни (Румъния и тази година беше най-големият пазар за нас), а също и на вътрешния ни пазар.
През юли месец в медиите имаше доста мнения по отношение на цените на услугите, и най-много в заведенията за хранене по нашите курорти, което също отблъсна част от българските туристи да почиват в България. В началото на септември пък естественото злополучие по Южното ни крайбрежие прибързано постави завършек на сезона в курортите на юг от Созопол.
Според данните на Националния статистически институт (НСИ) през летните месеци (юни, юли и август) на 2023 година, общо 5 305 782 задгранични лица са посетили България, което е с 10,8% по-малко в съпоставяне със същия интервал на 2019 година. Посочената цифра обаче за 2023 година включва и не дребен брой украински жители, чиято цел на посещаване не е туризъм. В този смисъл, разликата с предпандемичната 2019 година е още по-голяма.
Най-притеснително е, че през последните години се следи наклонност за редуциране продължителността на сезона. Това директно въздейства върху ценовите нива в курортите ни, на рентабилността и не на последно място - на привлекателността на туристическия бранш в качеството му на шеф. Затова би трябвало да се търсят способи за удължение на сезона и за стимулиране на пазарите, които обезпечават по-дълъг сезон, каквито са Германия, Англия и скандинавските страни.
Кой тип туризъм у нас е с най-висока претовареност на хотелите
Необходима е обаче и поддръжка от страната
Г-жо Горанова, съгласно Вас, страната ни стартира ли да се утвърждава като целогодишна туристическа дестинация? Как ще определите представянето тази година на нашите планиски и спа курорти?
Наблюдава се все по-голям интерес към България като целогодишна дестинация. Министерство на туризма също работи в тази тенденция, само че има още доста да се свърши, с цел да бъдем разпознаваеми на интернационалната туристическа карта като целогодишна дестинация. За задачата способства развиването на културно-историческия туризъм, който след пандемията се възвръща най-бавно, само че тази година записва положителни резултати.
Виненият и други различни форми на туризъм също добиват все по-голяма известност. Планинските курорти оферират все по-интересни и разнородни артикули за отмора през цялата година. Банско и районът са един доста добър образец за дестинация за 4 сезона. През последните години спа курортите записват извънредно добра претовареност. За страдание, не разполагаме със статистика какъв е делът на задграничните туристи при визитите на спа курортите.
Източник:
По Ваши наблюдения, ускорява ли се ползата на наши и чуждустранни туристи към различни типове туризъм, като - исторически, поклоннически, винен, и други?
Определено да. Предвид глобализацията, туристите са посетили доста места по света и от ден на ден избират своите пътувания съгласно ползите си. В днешно време първокласният курорт или хотел не са задоволителен мотив за избор на дестинация, търсят се прекарвания, а различните форми на туризъм оферират точно това.
Предвид наближаването на Коледно-Новогодишните празници, по какъв начин вървят предварителните резервации - за самите празници и за почивки в зимните ни курорти? Като междинна цена - повече или по-малко ще коства празнуването и отсядането в ски курт у нас?
От позиция на задграничните пазари, войната в Израел, за жалост, ще се отрази отрицателно на зимния сезон, защото пазара Израел е един от значимите за нас пазари. От друга страна, ранното настъпване на зимата и рухването на първия сняг оказват помощ за повишение интереса към зимните ни курорти.
Към момента записванията за Новогодишните празници вървят добре, като се чакат най-вече туристи от Румъния. Повишен е ползата и от всички други прилежащи нам страни.
Туристически сезон 2023 ще бъде по-успешен от миналогодишния, само че сме изгубили немските туристи
Кризата е нанесла огромни вреди и във връзка с фрагментите в туризма
Г-жо Горанова, кои зимни дестинации у нас са желани - от българи и от чужденци? А кои зимни туристически пакети са най-популярни и каква е цената им?
Трите ни най-големи наши ски курорта - Банско, Боровец и Пампорово са най-предпочитани за ски отмора, като всеки един от тях самичък по себе си е неповторим, предлага друг артикул и притегля друг профил туристи. Голямо значение при избора на задграничните туристи има освен инфраструктурата на място от позиция на ски писти и уреди, само че също и достъпността. Сигурни сме, че в случай че има повече самолетни компании, които да извършват полети до Пловдив, то това ще способства за нарасналото туристическо търсене на Пампорово.
За българите, предпочитащи по-малки фамилни курорти с по-достъпни цени, известни са: Добринище, Чепеларе, Беклемето, Семково, Осогово и други За страдание, не можем да включим в това изброяване Витоша, която има доста огромен капацитет.
Обичайно се търсят пакети за зимните ни курорти с дълготрайност 5-7 нощувки. За разлика от офертите за морето, All Inclusive системата не е известна в зимните курорти, множеството хотели са на полупансион. В множеството случаи, самите ски пакети се закупуват на място. В взаимозависимост от курорта и интервала на настаняване, двойна стая в хотел 4* за 5 нощувки коства от 1000 лв. в " крилата " на сезона и от 1500 лв. - за Новогодишните празници.
Източник:
От друга страна, в кои страни избират да честват Нова година българите, като се имат поради резервациите? А каква е почти цената на тези туристически пакети?
Пакетните почивки за Нова година, които се търсят най-вече от българите, са няколко типа: до прилежащите страни или огромни европейски градове с съществена цел посрещане на Нова година. От друга страна, доста българи употребяват почивните дни към празниците и отиват някъде на топло, като има огромен избор от екзотични дестинации, според от финансовите си благоприятни условия.
Най-евтино е прекарването на празниците в прилежаща Сърбия, като пакет за 3 нощувки коства от 700 лв. на човек. Пакетите до европейските градове са по-скъпи и поради включените самолетни билети, като за пакет 4 нощувки цените стартират от 1600 лв. на човек.
От по-достъпните и доста търсени екзотични дестинации, се откроява Дубай - пакетът за 6 нощувки стартира от 2700 лв. на човек. По-скъпи, само че търсени дестинации са да вземем за пример Мавриций и Малдивите - там пакетите са с по-голяма дълготрайност - 10 дни и цените им стартират от 5000 лв. на човек.
Най-много туристи през юли у нас са пристигнали от Румъния, Полша и Чехия
За интервала визитите на непознати жители в България са 19,7% повече на годишна база
Г-жо Горанова, смятате ли че страната е " дебитор " на туристическия отрасъл и какво би могла да направи за рекламиране на страната ни в чужбина като целогодишна туристическа дестинация?
Предвид че туризмът генерира значителен дял от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната, а също и фактът, че туризмът има мултиплициращ резултат и генерира приходи и работа на доста свързани бизнеси - а за редица райони туризмът е главен занаят за популацията - обвързване на страната е да го популяризира и да подкрепя развиването му.
На първо място, за по-добра реклама в чужбина е належащо да се отпусне по-голям бюджет за задачата. От друга страна, би трябвало да се намерения за по-гъвкаво ръководене на средствата за рекламата. Сложните процедури по Закона за публичните поръчки в доста случаи не дават опция за еластичност и навременна реакция, а от време на време това е най-важното за ефикасната реклама.
От позиция рекламирането на България като целогодишна дестинация - към този момент са направени първите стъпки в тази тенденция и би трябвало да продължава да се работи. Щандовете, с които България взе участие в интернационалните изложби, тази година популяризират освен море и планина, а също и спа, просвета, история, вино и така нататък
Не на последно място, за развиване и промотиране на страната ни като целогодишна дестинация, са нужни и ангажираност и координирани дейности с Министерство на културата, Министерство на районното развиване и Министерство на превоза, а също и с Организациите за ръководство на туристическите региони.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ