Димитър Талев: Такова е човешкото сърце – пълно с противни

Димитър Талев: „ Такова е човешкото сърце – цялостно с противни една на друга сили “.

Легендарният български публицист Димитър Талев е роден в град Прилеп, днешна Република Северна Македония, на 1 септември 1898 година.

Расте в фамилията на занаятчия железар и ковач. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 година остава без татко.

Балканската война, Междусъюзническата война и Първата международна война дефинират безсистемното му обучение: учи с спирания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; приключва гимназия в Битоля през 1920 година След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по 1 учебен срок в Загреб и Виена през 1920–1921 година Изучава и приключва българска лингвистика в Софийския университет през 1925-а.

Талев споделял изцяло моралните правила на християнството въпреки да не бил доста набожен.

През 1927 година е притеглен като коректор във в. „ Македония “. През 1929-а поема поста редактор, а  на идната година става основен редактор. Димитър Талев става помощник към вестник „ Зора ” – най-авторитетният вестник по това време, вестникът на интелигенцията.

Обявен е за националист и е изключен от Съюза на българските писатели.

През октомври 1944 г.  е задържан без публично обвиняване, без съд и присъда, с упреци за „ прояви на великобългарски национализъм “. Задържан е в Софийския централен затвор, а след това е изпратен в „ трудово-изправително населено място “ в Бобовдол. През октомври 1947 година Талев още веднъж е задържан.

Здравословното положение на писателя се утежнява и той получава тежка язва. Въпреки това е въдворен на работа в мина Перник, рудник „ Куциян “ (1948). Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле, без никаква лой и подправки. Щял е да загине, в случай че не са го избавили брачната половинка му и сълагерниците.

След 1948 година фамилията му е изселено от София в гр. Луковит.

В края на 50-те и началото на 60-те години Талев е оправдан изцяло. Посвещава се на свободна писателска процедура. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта. Отличен е със званията „ Заслужил активист на културата ”, „ Народен активист на културата ”, става лауреат на Димитровска премия за 1959 година Избран е даже за депутат в V-то (31-то) Народно заседание през 1966 година

Умира на 20 октомври 1966 година в София.

Бюст-паметник на писателя в Кюстендил

Знаменитите негови цитати ще останат в историята и сърцата на поколенията:

„ Няма толкоз мощна черупка, под която човек да може да се скрие. ”

„ Народът в тъмна мрачевина. Ама ние сме в непозната държава… Това знайме ние за иго и тегло. Сега, виж ти… Свой насилва своя, мъчи го, ограбва го. ”

„ Прекалено здравомислещ народ сме или по-точно, живели в тъга от епохи, ние не умеем да се радваме. ”

„ Всяко царство, което се разделя, запустява “.

„ Воинският дух се храни и пораства с победи. А не се ли изпитва силата му таман в провалянето? “

„ Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната наслада, той постоянно жадува за нея и я търси. “

„ Никога ли не се случва да се изпълни човешкото сърце догоре с наслада и да не гори, да не боли – паралелно с насладата, която идва, и тъгата, неутолимият блян по нещо изгубено или непостигнато? ”

„ Човек не трябва и не може да живее единствено за себе си. ”

„ Такава една чудна и толкоз хубава неразбория е животът! ”

„ Човек постоянно е привикнал да дири аргументите и за положителното, и за неприятното вън от себе си. А те са вътре в нас. ”

„ Слаба е и бедна човешката тирада, в никакъв случай не може да се изкаже изцяло това, което става в човешкото сърце. ”

„ Само с женска мощ може да се надвие мъжката мощ и непримиримост, тя е като водата за огъня. ”

„ Трудно е да се разделя човек с това, което до през днешния ден, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се раздира в човека… ”

„ Нашата мизерия и всички наши грижи ние сами ще си ги знаем и ще ги понасяме. ”

„ Такова е човешкото сърце – цялостно с противни една на друга сили. Но човек би трябвало да се бори и със сърцето си. Човек не трябва да се оставя на тия враждуващи сили. ”

„ Никога не ги карай да те обичат, дете мое… Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински… ”

„ Да се научим на първо време да милейме един за различен, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка… ”

„ Предателството е като болест. Минава от човек на човек и не знаеш с какъв облик ще ти се покаже, ще те измами и съблазни. То от време на време е илюзия и човек не знае накъде го води тя. “

„ Страхът е слаба опора за човешкото сърце, със страха върви и всяко друго зло. “

„ Всеки търси мястото си и каквото е изгубил. Но то се знае: мъчително се намира, което еднаж се загуби. “

Автор: Борис Белев

Източник: ARTday.bg