„Нравится, не нравится, империя развалится“ – възможна ли е дезинтеграция на Руската федерация и какви са ходовете на Путин?
Димитър Стоянов, коментар за
Много постоянно се застъпва тезата, че след 24 февруари 2022 година, когато стартира съветското настъпление в Украйна, живеем в нова геополитическа действителност. И, несъмнено, тя е извънредно основателно. Войната на Русия против Украйна не е изолиран локален спор в отдалечен завършек на света или спорадично случил се конфликт на армии. Сам по себе си той съставлява най-мащабната война на територията на Европа от времето на Втората международна война насам – фронтът, започващ източно от Харков и свършващ северно от Херсон - се простира на съвсем 1 000 километра разстояние, две големи армейски групи с най-съвременното въоръжение се сблъскват директно една против с пехота, артилерия, авиация и настъпателните интервенции и отстъпленията наподобяват повече на тези от предходните огромни европейски войни в сравнение с от някой от актуалните спорове, водени след началото на XXI век. Русия и Украйна също са два ресурсни колоса, които доставят останалата част от света с енергоресурси, минерали и потребни изкопаеми, зърнени култури, дървен материал и така нататък Пряко се видяха икономическите последици от този спор, които засегнаха целия останал свят – от инфлацията и рекордните цени на енергоресурсите до дефицита на първични материали за цели браншове.
Ако има нещо, което не потръгна както би трябвало за Руската федерация и режима на Владимир Путин, това е ходът на войната. Очакванията в Кремъл, а и огромна част от Западния свят бяха, че Украйна ще падне бързо, съветската войска ще превземе Киев за няколко дни, а украинското държавно управление ще се оглави от марионетъчна прокремълска власт. Нито едно от тези упования не се сбъдна. Украинската войска и народ се оказаха извънредно жилави и с готовност за битка, западната военна поддръжка за тях спомогна освен да закрепят ситуацията, само че даже и да стартират настъпателни интервенции. Руското оттегляне при Купянск и Изюм, потопяването на крайцера „ Москва “, отдръпването на съветската войска от Киевска, Сумска и Черниговска област, многото жертви демонстрираха дефицитите на военното изпитание на Кремъл и въоръжените сили на Путин. Така Русия се оказа в една патова обстановка, която може при неподходящ за нея излаз за сложи под подозрение самото битие на Руската федерация като индивид.
В историята на Русия войната и вътрешнополитическите трансформации постоянно са водили до доста тежки преобразувания. Рухването на Руската империя през 1917-1918 година и последвалата революция, както и разпадът на Съветския съюз през 1991 година и последвалите го войни (текущата война сред РФ и Украйна е директно обвързвана с тези исторически събития) в периферията на някогашната комунистическа империя са два доста индикативни образеца. И двата имат нещо общо в себе си – структурата на руско-съветското държавно ръководство постоянно е била мощно съсредоточена към обединен център на властта, а неговото проваляне е довеждал до национални спорове по цялата външна страна на империята. Появата на национални републики след Октомврийската гражданска война през 1917 година по доста параметри е идентично с по този начин наречения „ церемониал на суверенитетите “ от 1991 година, когато някогашните руски републики образуват независими страни. Въпросът тук е следният – какво би се случило, в случай че съветската войска претърпи проваляне в Украйна, и нейното проваляне като една от най-силните основи на властта на Кремъл, докара до рухването на режима на Владимир Путин и трансформацията на структурата на властта в РФ? На първо място, следвайки най-пресния исторически образец от рухването на Съветския съюз, това може да докара до национална опозиция и предпочитание за самостоятелност в разнообразни периферни области на актуалната съветска страна. Днешната Руска федерация е многонационална страна, в чиито състав влизат над 120 народности, всеки от които има своите национални особености и народопсихология. Смяната на властовата конструкция е голяма причина за национални безредици на територията на федерацията, предпочитание за излизане от нейния състав и евентуално за война, каквато се е следила през 90-те години в Чечня.
В XXI век обаче нито един спор не остава изолиран в своите лични граници и неизбежно се трансформира в интернационален проблем заради взиамосвързаността на света. Един боен спор в границите на една териториална дезинтеграция на Руската федерация ще породи стопански проблеми в района, придружени от бежански талази към Европа и други страни и ще сложи под риск цялата система на интернационална сигурност. Руската федерация е страна, която разполага с над 5 000 нуклеарни бойни глави. Възможността те да попаднат в ръцете на радикални детайли при възможен разпад или дезинтеграция на РФ съставлява сама по себе си голям риск. Същото може да се каже и за количествата стандартно въоръжение, които се намират на територията на Русия. Те могат да се трансфорат в причина за продължаващи с десетилетия военни спорове на територията на Руската федерация.
От позиция на съхраняването на властовата конструкция в РФ и недопускане на проваляне, което може да се трансформира във вътрешна злополука, режимът на Владимир Путин ще подхваща разнообразни дейности в посока ескалация на военния спор за да се реализира най-малко една минимална визия за победа, способна да убеди личното му население в някакъв триумф. Войната ще се ескалира в допълнение – мобилизацията на 300 000 души, които да бъдат изпратени в Украйна го демонстрира. Сраженията ще се ожесточат, а РФ ще предприеме стъпки посредством нелегитимни референдуми да анексира окупираните от нея територии (Донбас, Запорожие и Херсонска област). Ожесточаването на спора значи все по-далечна опция за мир. В този смисъл Руската федерация ще се опита да изтръгне каквото може в една оптималната степен от Украйна, с цел да може нейното ръководство да се легитимира пред популацията и да резервира относителна вътрешна непоклатимост. В противоположен случай то ще бъде обречено на загубата на всякаква вътрешна легитимност и пред него ще се открие опцията за рухването от власт, а оттова и за започване на процеси по териториална дезинтеграция на самата Руска федерация.
Тепърва следва да се види по какъв начин ще продължи ескалацията на войната през зимните месеци и каква ще бъде развръзката на мощно притеснителни проблеми като обстановката към АЕЦ „ Запорожие “. Но едно е несъмнено – военната, икономическата и обществената вероятност пред властта в Кремъл въобще не наподобяват удобни. Възможността посредством тях да се развият други вътрешни процеси въобще не е дребна. А режимът на Путин ще прави всичко допустимо, с цел да удържи властта в ръцете си.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Много постоянно се застъпва тезата, че след 24 февруари 2022 година, когато стартира съветското настъпление в Украйна, живеем в нова геополитическа действителност. И, несъмнено, тя е извънредно основателно. Войната на Русия против Украйна не е изолиран локален спор в отдалечен завършек на света или спорадично случил се конфликт на армии. Сам по себе си той съставлява най-мащабната война на територията на Европа от времето на Втората международна война насам – фронтът, започващ източно от Харков и свършващ северно от Херсон - се простира на съвсем 1 000 километра разстояние, две големи армейски групи с най-съвременното въоръжение се сблъскват директно една против с пехота, артилерия, авиация и настъпателните интервенции и отстъпленията наподобяват повече на тези от предходните огромни европейски войни в сравнение с от някой от актуалните спорове, водени след началото на XXI век. Русия и Украйна също са два ресурсни колоса, които доставят останалата част от света с енергоресурси, минерали и потребни изкопаеми, зърнени култури, дървен материал и така нататък Пряко се видяха икономическите последици от този спор, които засегнаха целия останал свят – от инфлацията и рекордните цени на енергоресурсите до дефицита на първични материали за цели браншове.
Ако има нещо, което не потръгна както би трябвало за Руската федерация и режима на Владимир Путин, това е ходът на войната. Очакванията в Кремъл, а и огромна част от Западния свят бяха, че Украйна ще падне бързо, съветската войска ще превземе Киев за няколко дни, а украинското държавно управление ще се оглави от марионетъчна прокремълска власт. Нито едно от тези упования не се сбъдна. Украинската войска и народ се оказаха извънредно жилави и с готовност за битка, западната военна поддръжка за тях спомогна освен да закрепят ситуацията, само че даже и да стартират настъпателни интервенции. Руското оттегляне при Купянск и Изюм, потопяването на крайцера „ Москва “, отдръпването на съветската войска от Киевска, Сумска и Черниговска област, многото жертви демонстрираха дефицитите на военното изпитание на Кремъл и въоръжените сили на Путин. Така Русия се оказа в една патова обстановка, която може при неподходящ за нея излаз за сложи под подозрение самото битие на Руската федерация като индивид.
В историята на Русия войната и вътрешнополитическите трансформации постоянно са водили до доста тежки преобразувания. Рухването на Руската империя през 1917-1918 година и последвалата революция, както и разпадът на Съветския съюз през 1991 година и последвалите го войни (текущата война сред РФ и Украйна е директно обвързвана с тези исторически събития) в периферията на някогашната комунистическа империя са два доста индикативни образеца. И двата имат нещо общо в себе си – структурата на руско-съветското държавно ръководство постоянно е била мощно съсредоточена към обединен център на властта, а неговото проваляне е довеждал до национални спорове по цялата външна страна на империята. Появата на национални републики след Октомврийската гражданска война през 1917 година по доста параметри е идентично с по този начин наречения „ церемониал на суверенитетите “ от 1991 година, когато някогашните руски републики образуват независими страни. Въпросът тук е следният – какво би се случило, в случай че съветската войска претърпи проваляне в Украйна, и нейното проваляне като една от най-силните основи на властта на Кремъл, докара до рухването на режима на Владимир Путин и трансформацията на структурата на властта в РФ? На първо място, следвайки най-пресния исторически образец от рухването на Съветския съюз, това може да докара до национална опозиция и предпочитание за самостоятелност в разнообразни периферни области на актуалната съветска страна. Днешната Руска федерация е многонационална страна, в чиито състав влизат над 120 народности, всеки от които има своите национални особености и народопсихология. Смяната на властовата конструкция е голяма причина за национални безредици на територията на федерацията, предпочитание за излизане от нейния състав и евентуално за война, каквато се е следила през 90-те години в Чечня.
В XXI век обаче нито един спор не остава изолиран в своите лични граници и неизбежно се трансформира в интернационален проблем заради взиамосвързаността на света. Един боен спор в границите на една териториална дезинтеграция на Руската федерация ще породи стопански проблеми в района, придружени от бежански талази към Европа и други страни и ще сложи под риск цялата система на интернационална сигурност. Руската федерация е страна, която разполага с над 5 000 нуклеарни бойни глави. Възможността те да попаднат в ръцете на радикални детайли при възможен разпад или дезинтеграция на РФ съставлява сама по себе си голям риск. Същото може да се каже и за количествата стандартно въоръжение, които се намират на територията на Русия. Те могат да се трансфорат в причина за продължаващи с десетилетия военни спорове на територията на Руската федерация.
От позиция на съхраняването на властовата конструкция в РФ и недопускане на проваляне, което може да се трансформира във вътрешна злополука, режимът на Владимир Путин ще подхваща разнообразни дейности в посока ескалация на военния спор за да се реализира най-малко една минимална визия за победа, способна да убеди личното му население в някакъв триумф. Войната ще се ескалира в допълнение – мобилизацията на 300 000 души, които да бъдат изпратени в Украйна го демонстрира. Сраженията ще се ожесточат, а РФ ще предприеме стъпки посредством нелегитимни референдуми да анексира окупираните от нея територии (Донбас, Запорожие и Херсонска област). Ожесточаването на спора значи все по-далечна опция за мир. В този смисъл Руската федерация ще се опита да изтръгне каквото може в една оптималната степен от Украйна, с цел да може нейното ръководство да се легитимира пред популацията и да резервира относителна вътрешна непоклатимост. В противоположен случай то ще бъде обречено на загубата на всякаква вътрешна легитимност и пред него ще се открие опцията за рухването от власт, а оттова и за започване на процеси по териториална дезинтеграция на самата Руска федерация.
Тепърва следва да се види по какъв начин ще продължи ескалацията на войната през зимните месеци и каква ще бъде развръзката на мощно притеснителни проблеми като обстановката към АЕЦ „ Запорожие “. Но едно е несъмнено – военната, икономическата и обществената вероятност пред властта в Кремъл въобще не наподобяват удобни. Възможността посредством тях да се развият други вътрешни процеси въобще не е дребна. А режимът на Путин ще прави всичко допустимо, с цел да удържи властта в ръцете си.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ