Путин няма да спаси БСП от провала
Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg
Войната в Украйна продължава към този момент месец и половина, договарянията сред Киев и Москва до момента не дават стремежи резултат, а съветската войска след неуспеха на северно направление на военните дейности сменя военното командване и трансформира генерално своята тактика. На фона на това не може да се направи прогноза, че войната ще завърши бързо или скоро като от ден на ден се приказва за „ афганизация “ на спора, т.е. за един нескончаем и уморителен боен спор. Руската експанзия по отношение на Украйна не беше оставена без отговор – с всяко последващо нападателно деяние на режима на Путин санкционният напън се ускорява и става все по-обхватен до момента в който страните от НАТО изпращат от ден на ден военна помощ за украинската войска. Почти всички страни, за жалост. С изключение на България и Унгария.
И до момента в който унгарската позиция е артикул на техния личен народен политически живот и нейните претекстове и особености не са наша директна грижа, то бихме могло да се съсредоточим върху „ нашата къщурка “, а точно за какво след месец и половина военни дейности България остава пасивна по отношение на молбите на украинската страна през украинския дипломат за военна помощ и по отношение на апелите на своите съдружници от НАТО. Най-общо казано повода си има абревиатура от три букви – Българска социалистическа партия – а в един по-общ порядък можем да се върнем точно към онази безспорна некадърност на държавното управление на Кирил Петков да вземе каквото и да е било вярно, морално издържано и свястно решение без това да е обгърнато от взаимни отстъпки сред противоречащи си субекти. През миналите почивни дни ръководителят на парламентарната група на Българска социалистическа партия в Народното събрание Георги Свиленски съобщи, че Българска социалистическа партия ще напусне ръководство, в случай че „ калашник или патрон замине за Украйна “. Ден по-късно и примата на развития вълкочервенковски социализъм Корнелия Нинова, понастоящем и вицепремиер на „ смяната “, се включи в този звук, като съобщи, че ще даже Народното събрание да одобри решение за военна-техническа помощ за Украйна, то тя няма да го извърши и ще напусне позицията си, в случай че това се наложи.
В това отношение Българска социалистическа партия, пробвайки се да се маскира зад някакъв сякаш пацифизъм, дипломатичност и индиферентност за следващ път, преследва едни доста обикновени политически цели, а точно задържането на някакъв проруски електорат, който очевидно от ден на ден и повече ще избира политическите планове на Костадин Костадинов и Стефан Янев. Самата Българска социалистическа партия постоянно е имала доста мощно русофилско наличие, което очевидно продължава да бъде определящо при образуването на нейния дневен ред, и от което тя не може да се „ откачи “ даже тридесет години след политическата смяна в България. В този смисъл Българска социалистическа партия не извървя еволюцията, която направиха редица други социалистически партии от Източния блок, приемайки една проевропейска линия. Българска социалистическа партия избра да застине в ерата на брежневско-живковския социализъм с националистически привкус, да поддържа проруска линия, да приказва за таван и надзор над цените, за въвеждане на надали не командно-административен метод в стопанската система посредством оповестяване на изключително състояние. И еманация на целия този развой се трансформира Корнелия Нинова, чиято политическа кариера от упоритост за министър-председател през 2017 година стигна до исторически най-ниските резултати за Българска социалистическа партия на избори в историята на партията и до партизанско битие като съдружен сътрудник на демократични партии, от чиято уязвимост да се възползва и да ги държи за собствен политически пленник.
Но точно партизанското битие на Българска социалистическа партия във властта посредством напълно рекетьорски тактики за напън „ или моето, или всичко да гори “ са сложили България в много сериозна интернационална изолираност във връзка с войната в Украйна (не без съдействието на имащия компликации с българския език министър-председател Кирил Петков). И до момента в който това има напълно външнополитически отблясъци, то вътрешнополитическите такива ще се видят на идващите избори (все по-вероятно предсрочни), където Българска социалистическа партия ще понесе и това, което изнася върху себе си всяка партия, която е била на власт – търсенето на сметка от страна на гласоподавателите. И Българска социалистическа партия ще се сблъсква с едно много по-ерозирало доверие от това, което имаше през 2021 година Независимо от опитите за заемането на проруска позиция във връзка с войната в Украйна, партията надълбоко се заблуждава, че това може да бъде нейната печеливша политическа карта – просто тъй като гласоподавателите, които тя търси по тази линия, ще предпочетат други хора за своето посланичество, както към този момент демонстрира социологията (сред които на първо място „ Възраждане “ и партията на Стефан Янев).
Разбира се, политическата партизанщина на Българска социалистическа партия за гарантиране на личното ѝ политическо и властово оцеляване е спънка за ръководещата коалиция при взимането на вярното решение за Украйна, а точно оказването на военно-техническа помощ. Което отваря въпроси и към самото болшинство и самия мандатоносител – коства ли си да се жертва евроатлантическата позиция на България в името на някакво краткотрайно практикуване на власт? Заслужава ли си интернационалната изолираност на България поради коалиция с криптокомунистическа и намерено пропутинска партия? Не следва ли да се намерения за преформатиране на модела и структурата на ръководството на страната откакто един от детайлите, които вземат участие в този миг, се явява спънка пред взимане на единственото вярно допустимо решение? Ако Кирил Петков не може да разбере тези въпроси на български език, подготвен съм да му ги изпратя и на британски.
И до момента в който политическият неуспех на Българска социалистическа партия е обезпечен поради всички гореописани условия и в такава степен, че даже Владимир Путин няма да ги измъкне от него, то по-голямата картина несъмнено остава отвън социалистическа партия. И по-голямата картина демонстрира невъзможността на ръководещото болшинство да взема верни решения. И освен за Украйна, а за съвсем всички – от избора на нов шеф на Българската национална банка до финансирането поддръжката на пътната мрежа. Последното даже роди казус – министър от ръководството да стачкува срещу… ръководството. Пред Българска социалистическа партия в това време има един ясно открит път, само че той не е толкоз път към политиката, колкото към този момент към страниците на историята (избирателните трендове го показват), само че по какъв метод тя ще влезе в него зависи напълно от самата нея. Защото е повече от ясно, че във връзка с войната с Украйна тя заема неверната страна на историята. И с никакво предпочитание да промени това, само че пък с желанието да извлече някакви неосъществими дребнави политически дивиденти.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Войната в Украйна продължава към този момент месец и половина, договарянията сред Киев и Москва до момента не дават стремежи резултат, а съветската войска след неуспеха на северно направление на военните дейности сменя военното командване и трансформира генерално своята тактика. На фона на това не може да се направи прогноза, че войната ще завърши бързо или скоро като от ден на ден се приказва за „ афганизация “ на спора, т.е. за един нескончаем и уморителен боен спор. Руската експанзия по отношение на Украйна не беше оставена без отговор – с всяко последващо нападателно деяние на режима на Путин санкционният напън се ускорява и става все по-обхватен до момента в който страните от НАТО изпращат от ден на ден военна помощ за украинската войска. Почти всички страни, за жалост. С изключение на България и Унгария.
И до момента в който унгарската позиция е артикул на техния личен народен политически живот и нейните претекстове и особености не са наша директна грижа, то бихме могло да се съсредоточим върху „ нашата къщурка “, а точно за какво след месец и половина военни дейности България остава пасивна по отношение на молбите на украинската страна през украинския дипломат за военна помощ и по отношение на апелите на своите съдружници от НАТО. Най-общо казано повода си има абревиатура от три букви – Българска социалистическа партия – а в един по-общ порядък можем да се върнем точно към онази безспорна некадърност на държавното управление на Кирил Петков да вземе каквото и да е било вярно, морално издържано и свястно решение без това да е обгърнато от взаимни отстъпки сред противоречащи си субекти. През миналите почивни дни ръководителят на парламентарната група на Българска социалистическа партия в Народното събрание Георги Свиленски съобщи, че Българска социалистическа партия ще напусне ръководство, в случай че „ калашник или патрон замине за Украйна “. Ден по-късно и примата на развития вълкочервенковски социализъм Корнелия Нинова, понастоящем и вицепремиер на „ смяната “, се включи в този звук, като съобщи, че ще даже Народното събрание да одобри решение за военна-техническа помощ за Украйна, то тя няма да го извърши и ще напусне позицията си, в случай че това се наложи.
В това отношение Българска социалистическа партия, пробвайки се да се маскира зад някакъв сякаш пацифизъм, дипломатичност и индиферентност за следващ път, преследва едни доста обикновени политически цели, а точно задържането на някакъв проруски електорат, който очевидно от ден на ден и повече ще избира политическите планове на Костадин Костадинов и Стефан Янев. Самата Българска социалистическа партия постоянно е имала доста мощно русофилско наличие, което очевидно продължава да бъде определящо при образуването на нейния дневен ред, и от което тя не може да се „ откачи “ даже тридесет години след политическата смяна в България. В този смисъл Българска социалистическа партия не извървя еволюцията, която направиха редица други социалистически партии от Източния блок, приемайки една проевропейска линия. Българска социалистическа партия избра да застине в ерата на брежневско-живковския социализъм с националистически привкус, да поддържа проруска линия, да приказва за таван и надзор над цените, за въвеждане на надали не командно-административен метод в стопанската система посредством оповестяване на изключително състояние. И еманация на целия този развой се трансформира Корнелия Нинова, чиято политическа кариера от упоритост за министър-председател през 2017 година стигна до исторически най-ниските резултати за Българска социалистическа партия на избори в историята на партията и до партизанско битие като съдружен сътрудник на демократични партии, от чиято уязвимост да се възползва и да ги държи за собствен политически пленник.
Но точно партизанското битие на Българска социалистическа партия във властта посредством напълно рекетьорски тактики за напън „ или моето, или всичко да гори “ са сложили България в много сериозна интернационална изолираност във връзка с войната в Украйна (не без съдействието на имащия компликации с българския език министър-председател Кирил Петков). И до момента в който това има напълно външнополитически отблясъци, то вътрешнополитическите такива ще се видят на идващите избори (все по-вероятно предсрочни), където Българска социалистическа партия ще понесе и това, което изнася върху себе си всяка партия, която е била на власт – търсенето на сметка от страна на гласоподавателите. И Българска социалистическа партия ще се сблъсква с едно много по-ерозирало доверие от това, което имаше през 2021 година Независимо от опитите за заемането на проруска позиция във връзка с войната в Украйна, партията надълбоко се заблуждава, че това може да бъде нейната печеливша политическа карта – просто тъй като гласоподавателите, които тя търси по тази линия, ще предпочетат други хора за своето посланичество, както към този момент демонстрира социологията (сред които на първо място „ Възраждане “ и партията на Стефан Янев).
Разбира се, политическата партизанщина на Българска социалистическа партия за гарантиране на личното ѝ политическо и властово оцеляване е спънка за ръководещата коалиция при взимането на вярното решение за Украйна, а точно оказването на военно-техническа помощ. Което отваря въпроси и към самото болшинство и самия мандатоносител – коства ли си да се жертва евроатлантическата позиция на България в името на някакво краткотрайно практикуване на власт? Заслужава ли си интернационалната изолираност на България поради коалиция с криптокомунистическа и намерено пропутинска партия? Не следва ли да се намерения за преформатиране на модела и структурата на ръководството на страната откакто един от детайлите, които вземат участие в този миг, се явява спънка пред взимане на единственото вярно допустимо решение? Ако Кирил Петков не може да разбере тези въпроси на български език, подготвен съм да му ги изпратя и на британски.
И до момента в който политическият неуспех на Българска социалистическа партия е обезпечен поради всички гореописани условия и в такава степен, че даже Владимир Путин няма да ги измъкне от него, то по-голямата картина несъмнено остава отвън социалистическа партия. И по-голямата картина демонстрира невъзможността на ръководещото болшинство да взема верни решения. И освен за Украйна, а за съвсем всички – от избора на нов шеф на Българската национална банка до финансирането поддръжката на пътната мрежа. Последното даже роди казус – министър от ръководството да стачкува срещу… ръководството. Пред Българска социалистическа партия в това време има един ясно открит път, само че той не е толкоз път към политиката, колкото към този момент към страниците на историята (избирателните трендове го показват), само че по какъв метод тя ще влезе в него зависи напълно от самата нея. Защото е повече от ясно, че във връзка с войната с Украйна тя заема неверната страна на историята. И с никакво предпочитание да промени това, само че пък с желанието да извлече някакви неосъществими дребнави политически дивиденти.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ