След „Gemcorp“ – правителството готви втори подарък за Путин
Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg
След съветското нахлуване против Украйна на 24 февруари 2022 година държавното управление на Кирил Петков за доста малко време съумя да се въвлече в серия от политически и стопански кавги, свързани с Русия, които слагат под подозрение неговата честност, бистрота, както и подготвеност да ръководи съответно процесите във вътрешната и външната политика.
Хаосът стартира с изявлението на някогашния към този момент министър на защитата Стефан Янев, който по путинските опорки дефинира съветското настъпление като „ военна интервенция, продължи през шизофренната позиция на Българска социалистическа партия да редуцира войната посредством по-бърза победа на агресора и стигна до подписания меморандум с фонда “Gemcorp”, обвързван с кремълските пари и допустима скица за пране на средства. Така кабинетът „ Петков “ продължава и към днешна дата да се лута сред официални „ ястребски “ изказвания и откровени проруски дейности.
В един миг човек стартира да се пита на какво се дължи това държание – непросветеност, неведение или даже деяние на правилото “ quid pro quo” (нещо за нещо), употребявано като грациозен евфемизъм за комисионни и корупционни практики. Серията от събития в тази посока очевидно продължава, защото през миналата седмица се оказа, че Министерството на енергетиката и Министерството на финансите готвят най-големия вероятен подарък за Владимир Путин, който държавното управление на Кирил Петков може да направи след подписването на финансовия меморандум с “Gemcorp”. Става въпрос за план на разпоредба, направен взаимно от двете министерства, който е ориентиран против една от най-важните стопански области през идващите години – добивът на потребни изкопаеми и ресурсното застраховане на българската промишленост по време на война.
Тук е редно да се означи, че съветската експанзия против Украйна прекатурна световната стопанска система по повод веригите на доставки, действието на енергетика и снабдяването със първични материали. Възможността за самобитен енергиен и ресурсен „ рекет “, който се реализира от Кремъл, обърна мощно подвластната от съветските енергийни източници Европа към търсене на подобаващи други възможности. Но това не е цяла картина, даже част от нея. Необходими са няколко образеца да илюстрират обстановката, която войната породи в тази област. Например, че нападната от режима на Путин Украйна създава съвсем половината от международния полупроводников неон, необходим за лазерите, употребявани за произвеждане на чипове (чрез своите компании „ Ингас “ и „ Криоин “). Което на практика значи щръкнал международен дефицит на микрочипове за високотехнологичните браншове. Най-големият доставчик на компанията “Boeing” на исполин за произвеждане на самолети е точно Русия. Една пета от урана, нужен за американските нуклеарни централи, идва още веднъж от Русия, а хиляди тонове отработено нуклеарно гориво от френските се съхраняват в складове в Сибир.
Ключовите моменти са два – търсенето на други възможности на запаси, които разрешават да се обезпечи международната промишленост при отчасти блокиран или рисков съветски експорт и вероятното освобождение на западните демокрации от политическите зависимости, създавани от монополният импорт на първични материали. Точката на сцепление сред тези два момента и пътят към тях минава точно през развиването на личен рандеман на запаси – посредством основаване на подобаваща регулативна рамка, посредством унищожаване на непотребния административен товар, посредством основаването на положителни условия за инвеститорски интерес, посредством софтуерно развиване. И най-много, защото всеки ден е от голяма важност, посредством стимулиране на съществуващите вложители да разширят оптимално бързо добивът от съществуващите и към този момент проучени залежи – т.к. всяко ново изследване и създаване лишава години (а в България – десетилетия).
Какво предлага на фона на това държавното управление на Кирил Петков?
Предпразнично и „ по терлици “, без прессъобщение и изказване на министъра, на 28 април 2022 година в Портала за публични съвещания е оповестен план на Наредба за установяване на концесионното заплащане за рандеман на подземни благосъстояния по Закона за подземните благосъстояния. Проектът най-хубавият подарък, който може българско държавно управление да направи на Владимир Путин за „ День Победы “ – сразяване на опциите България да развие ресурсна самостоятелност от Русия:
Концесионните такси за петрол и природен газ се усилват двойно – не стига, че изследванията за стандартен газ „ не вървят “, изследването на шистов газ е неразрешено с мораториум, а в това време всички към нас откриват и добиват – Румъния, Турция и Израел.Концесионните такси за железни потребни изкопаеми се усилват тройно до евентуално най-високите равнища в целия свят (на фона на това, че за 35 години България е отворила единствено един нов рудник за цветни метали). Горната граница до този миг на концесионната такса, залегнала в нормативната уредба, е до 4% „ от оборота “ - за съпоставяне в Турция е до 5%, в Швеция до 2%, в Канада до 2%, и така нататък Планът за повдигане на тавана до 12% „ от оборота “ евентуално ще докара до „ мека немска възбрана “ – т.е. толкоз висок налог, който де факто стопира промишлеността без тя де юре да има законова възбрана.Концесионните такси за твърди горива се усилват двойно – тук влизат въглищата, чието в допълнение облагане непосредствено ще докара до повишение на цената на електрическата енергия, която от своя страна е към този момент на рекордно високи равнища.
Предлаганата от държавното управление на Кирил Петков политика по отношение на концесиите посредством внезапно нарастване на концесионните заплащания няма да докара до стремежи растеж на приходите в тази област, а даже в противен случай – това ще бъде още един гвоздей в ковчега на добивната промишленост в България, която така и така към този миг страда от извънредно доста бюрократични спънки, неразбираеми и дублиращи се административни режими, контролът върху които е разпилян сред разнообразни институции. На фона на съветските „ специфични ресурсни интервенции “, буксуващите изследвания за енергийни запаси у нас и извънредно бавното развиване на нови рудници, решението на кабинета „ Петков “ в тази област повдига доста въпроси.
Първият от тях е дали в действителност съществува политическа воля за гарантиране самостоятелност на България по връзки линията на доставки на първични материали за произвеждане и сила, откакто държавното управление подхваща тъкмо противоположния метод в тази област. Министърът на енергетиката скрито и без експертен спор усилва данъчното облагане на добивната промишленост до равнища, които сигурно стопират инвеститорския интерес – същите ставки от към 10% за железни първични материали са тествани в Германия и Еквадор, дейно занулявайки създаването на нови ресурсни залежи. Що се отнася до добива на петрол, газ и въглища, то при спрян природен газ и съвсем нулев личен рандеман, повишението на ставката върху добива наподобява като прям бойкот на националния интерес на България за сметка на непознати такива.
И има ли предпочитание българското държавно управление, изключително на фона на всички подхванати от него предходни дейности, да понижи доколкото може ресурсната взаимозависимост на България от Руската федерация и режима на Путин? Отказът от развиването на личния рандеман на потребни изкопаеми приказва тъкмо обраното за жалост – че по-скоро се пази някакво открито статукво, обслужващо вноса на първични материали от страни като Русия, а не се търси дълготрайна тактика, която да подсигурява една степен на самостоятелност. Всичко това се случва на фона на отровна композиция от ескалираща енергийна рецесия, спрени доставки от съветския колос „ Газпром “ и бързо поскъпващ американски $, разследване на повдигане на лихвите от страна на Федералния запас.
Въпросът е би ли била България в такава обстановка, в случай че развиваше лични газови залежи или предприемеше бързи стъпки за тяхното развиване? Със сигурност НЕ. Но държавното управление очевидно няма желание да следва тази линия, защото търсената от него политика във връзка с добивната промишленост демонстрира тъкмо назад – опазване на зависимостта от режима на Путин.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
След съветското нахлуване против Украйна на 24 февруари 2022 година държавното управление на Кирил Петков за доста малко време съумя да се въвлече в серия от политически и стопански кавги, свързани с Русия, които слагат под подозрение неговата честност, бистрота, както и подготвеност да ръководи съответно процесите във вътрешната и външната политика.
Хаосът стартира с изявлението на някогашния към този момент министър на защитата Стефан Янев, който по путинските опорки дефинира съветското настъпление като „ военна интервенция, продължи през шизофренната позиция на Българска социалистическа партия да редуцира войната посредством по-бърза победа на агресора и стигна до подписания меморандум с фонда “Gemcorp”, обвързван с кремълските пари и допустима скица за пране на средства. Така кабинетът „ Петков “ продължава и към днешна дата да се лута сред официални „ ястребски “ изказвания и откровени проруски дейности.
В един миг човек стартира да се пита на какво се дължи това държание – непросветеност, неведение или даже деяние на правилото “ quid pro quo” (нещо за нещо), употребявано като грациозен евфемизъм за комисионни и корупционни практики. Серията от събития в тази посока очевидно продължава, защото през миналата седмица се оказа, че Министерството на енергетиката и Министерството на финансите готвят най-големия вероятен подарък за Владимир Путин, който държавното управление на Кирил Петков може да направи след подписването на финансовия меморандум с “Gemcorp”. Става въпрос за план на разпоредба, направен взаимно от двете министерства, който е ориентиран против една от най-важните стопански области през идващите години – добивът на потребни изкопаеми и ресурсното застраховане на българската промишленост по време на война.
Тук е редно да се означи, че съветската експанзия против Украйна прекатурна световната стопанска система по повод веригите на доставки, действието на енергетика и снабдяването със първични материали. Възможността за самобитен енергиен и ресурсен „ рекет “, който се реализира от Кремъл, обърна мощно подвластната от съветските енергийни източници Европа към търсене на подобаващи други възможности. Но това не е цяла картина, даже част от нея. Необходими са няколко образеца да илюстрират обстановката, която войната породи в тази област. Например, че нападната от режима на Путин Украйна създава съвсем половината от международния полупроводников неон, необходим за лазерите, употребявани за произвеждане на чипове (чрез своите компании „ Ингас “ и „ Криоин “). Което на практика значи щръкнал международен дефицит на микрочипове за високотехнологичните браншове. Най-големият доставчик на компанията “Boeing” на исполин за произвеждане на самолети е точно Русия. Една пета от урана, нужен за американските нуклеарни централи, идва още веднъж от Русия, а хиляди тонове отработено нуклеарно гориво от френските се съхраняват в складове в Сибир.
Ключовите моменти са два – търсенето на други възможности на запаси, които разрешават да се обезпечи международната промишленост при отчасти блокиран или рисков съветски експорт и вероятното освобождение на западните демокрации от политическите зависимости, създавани от монополният импорт на първични материали. Точката на сцепление сред тези два момента и пътят към тях минава точно през развиването на личен рандеман на запаси – посредством основаване на подобаваща регулативна рамка, посредством унищожаване на непотребния административен товар, посредством основаването на положителни условия за инвеститорски интерес, посредством софтуерно развиване. И най-много, защото всеки ден е от голяма важност, посредством стимулиране на съществуващите вложители да разширят оптимално бързо добивът от съществуващите и към този момент проучени залежи – т.к. всяко ново изследване и създаване лишава години (а в България – десетилетия).
Какво предлага на фона на това държавното управление на Кирил Петков?
Предпразнично и „ по терлици “, без прессъобщение и изказване на министъра, на 28 април 2022 година в Портала за публични съвещания е оповестен план на Наредба за установяване на концесионното заплащане за рандеман на подземни благосъстояния по Закона за подземните благосъстояния. Проектът най-хубавият подарък, който може българско държавно управление да направи на Владимир Путин за „ День Победы “ – сразяване на опциите България да развие ресурсна самостоятелност от Русия:
Концесионните такси за петрол и природен газ се усилват двойно – не стига, че изследванията за стандартен газ „ не вървят “, изследването на шистов газ е неразрешено с мораториум, а в това време всички към нас откриват и добиват – Румъния, Турция и Израел.Концесионните такси за железни потребни изкопаеми се усилват тройно до евентуално най-високите равнища в целия свят (на фона на това, че за 35 години България е отворила единствено един нов рудник за цветни метали). Горната граница до този миг на концесионната такса, залегнала в нормативната уредба, е до 4% „ от оборота “ - за съпоставяне в Турция е до 5%, в Швеция до 2%, в Канада до 2%, и така нататък Планът за повдигане на тавана до 12% „ от оборота “ евентуално ще докара до „ мека немска възбрана “ – т.е. толкоз висок налог, който де факто стопира промишлеността без тя де юре да има законова възбрана.Концесионните такси за твърди горива се усилват двойно – тук влизат въглищата, чието в допълнение облагане непосредствено ще докара до повишение на цената на електрическата енергия, която от своя страна е към този момент на рекордно високи равнища.
Предлаганата от държавното управление на Кирил Петков политика по отношение на концесиите посредством внезапно нарастване на концесионните заплащания няма да докара до стремежи растеж на приходите в тази област, а даже в противен случай – това ще бъде още един гвоздей в ковчега на добивната промишленост в България, която така и така към този миг страда от извънредно доста бюрократични спънки, неразбираеми и дублиращи се административни режими, контролът върху които е разпилян сред разнообразни институции. На фона на съветските „ специфични ресурсни интервенции “, буксуващите изследвания за енергийни запаси у нас и извънредно бавното развиване на нови рудници, решението на кабинета „ Петков “ в тази област повдига доста въпроси.
Първият от тях е дали в действителност съществува политическа воля за гарантиране самостоятелност на България по връзки линията на доставки на първични материали за произвеждане и сила, откакто държавното управление подхваща тъкмо противоположния метод в тази област. Министърът на енергетиката скрито и без експертен спор усилва данъчното облагане на добивната промишленост до равнища, които сигурно стопират инвеститорския интерес – същите ставки от към 10% за железни първични материали са тествани в Германия и Еквадор, дейно занулявайки създаването на нови ресурсни залежи. Що се отнася до добива на петрол, газ и въглища, то при спрян природен газ и съвсем нулев личен рандеман, повишението на ставката върху добива наподобява като прям бойкот на националния интерес на България за сметка на непознати такива.
И има ли предпочитание българското държавно управление, изключително на фона на всички подхванати от него предходни дейности, да понижи доколкото може ресурсната взаимозависимост на България от Руската федерация и режима на Путин? Отказът от развиването на личния рандеман на потребни изкопаеми приказва тъкмо обраното за жалост – че по-скоро се пази някакво открито статукво, обслужващо вноса на първични материали от страни като Русия, а не се търси дълготрайна тактика, която да подсигурява една степен на самостоятелност. Всичко това се случва на фона на отровна композиция от ескалираща енергийна рецесия, спрени доставки от съветския колос „ Газпром “ и бързо поскъпващ американски $, разследване на повдигане на лихвите от страна на Федералния запас.
Въпросът е би ли била България в такава обстановка, в случай че развиваше лични газови залежи или предприемеше бързи стъпки за тяхното развиване? Със сигурност НЕ. Но държавното управление очевидно няма желание да следва тази линия, защото търсената от него политика във връзка с добивната промишленост демонстрира тъкмо назад – опазване на зависимостта от режима на Путин.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ