Конституцията на Румен Радев. Идва ли президентската република?
Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg
На 21 ноември 2021 година, при една в действителност рекордно ниска и невиждана от началото на демократичните промени в България изборна интензивност, Румен Радев съумя да завоюва балотажа на президентските избори и по този метод да си обезпечи втори президентски мандат. Около една седмица преди втория тур на изборите по време на полагането на клетва от страна на двамата нови конституционни съдии, Радев анонсира пред медиите нещо, което на фона на злободневните тематики, по-скоро убягна. Президентът съобщи, че наближава времето той да внесе своя план за конституционни промени – негови от дълго време обявени промени, за които той от дълго време подхвърляше сигнали в обществото, само че по негови думи очакваше „ работещо Народно заседание “, с цел да ги внесе.
Политическата обстановка след тези ноемврийски президентски и парламентарни избори дава на Румен Радев съображение да го направи по два параграфа. От една страна, без значение от рекордно ниската изборна интензивност и рекордно ниският резултат като безспорен брой гласове, Радев е законно определеният президент на Република България с настоящ политически мандат и капитал за сходно деяние. От друга страна, в идващото 47-мо Народно заседание парламентарното болшинство ще се образува от политически обединения, които или публично са подкрепили Румен Радев за втори президентски мандат („ Продължаваме промяната “, „ ИТН “, БСП), или чиито гласоподаватели преобладаващо са дали своят вот за него („ Демократична България “ и „ Възраждане “, при които съгласно социологическите изследванията над 70 % от гласоподавателите са подкрепили Радев при балотажа му против проф. Анастас Герджиков). Още повече, в случай че четворната коалиция успее да образува болшинство и да излъчи министър-председател и състав на Министерския съвет, това ще даде една релативно огромна непоклатимост на фона на предходните месеци и ще изведе на дневен ред опцията да бъдат импортирани конституционни промени в Народното събрание.
Редът за изменение и допълнение на Конституцията се съдържа в Глава Девета от самия главен закон. Съгласно нея Народното събрание може да променя и добавя всички конституционни разпореждания като се изключи тези, предоставени в пълномощията на Великото Народно заседание. Правото на самодейност за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента. Предложението се преглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с болшинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в разнообразни дни. Ако предлагането получи по-малко от три четвърти, само че не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предлагането се слага за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предлагането се приема, в случай че за него са дали своят вот не по-малко от две трети от всички народни представители.
Когато има подложен въпрос от компетентността на Велико Народно заседание (прием на нова Конституция; решение на въпроси за изменение територията на Република България и ратифицира интернационалните контракти, предвиждащи такива изменения; решение на въпроси за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление; решение на въпроси за изменение на член 5, алинея 2 и 4 и на член 57, алинея 1 и 3 от Конституцията; и решение на въпроси за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията), правото на самодейност имат минимум една втора от народните представители и президентът. Проектът за нова Конституция или за изменение на настоящата, както и за промени в територията на страната по член 158 от Конституцията се преглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Народното събрание взема решение да се произведат избори за Велико Народно заседание с болшинство две трети от общия брой на народните представители. Президентът насрочва избори за Велико Народно заседание в тримесечен период от решението на Народното събрание.
Дали президентът Радев ще предложи промени на настоящата Конституция, промени на настоящата Конституция от компетентността на Велико Народно заседание или нова Конституция ще дефинира реда, по който ще се одобряват тези промени – според дали от Общински народен съвет или Велико народно събрание. Във всеки случай обявената от президента самостоятелна конституционна тъжба не съставлява въпрос, чието разглеждане е от компетентността на Великото Народно заседание. Тя може да се одобри по реда за изменение, избран в компетентността на елементарното Народно заседание. Въпросът идва при дадената поръчка за изменение в региона на правосъдната власт, в това число и по линия на подкрепилите Румен Радев парламентарни партии. Решение № 3 от 2003 година на Конституционния съд дефинира, в това число и по линия на мечтаната цялостна промяна на прокуратурата, значимите промени в правосъдната власт в компетентността на Великото Народно заседание – формата на държавно ръководство е директно обвързвана с правилото за независимостта на правосъдната власт. Големите промени в правосъдната система, да вземем за пример възможното унищожаване на фигурата на основния прокурор, неизбежно са смяна във формата на държавно ръководство и влекат след себе си нуждата сходни промени да бъдат обсъждани по реда на Великото Народно заседание.
Защо това е значителен миг? Защото един път отворена, кутията на конституционните промени през Великото Народно заседание, доста мъчно може да бъде затворена. То не е обвързано като безспорна причина с прегледания план за промени или за нова Конституция от приелото решението за Велико народно събрание нормално Народно заседание. Едно Велико Народно заседание с всички 400 народни представители би могло да направи това, което откри за добре. Включително, в случай че има задоволително болшинство, да прегледа все по-често изплуващия въпрос на фона на рецесията в парламентарното ръководство, за президентската република. Не е належащо Румен Радев да вкарва тези промени директно в плана си за конституционни промени или за нова Конституция. Необходимо е единствено да има налично Велико Народно заседание, в което подкрепящите го партии неизбежно ще имат своето наличие. И биха могли да подхващат нужните стъпки в тази посока. Абсолютно нужната причина е просто да има решение за производство на избори за Велико Народно заседание и началото на неговата работа. Тогава, в случай че то сметне за добре и належащо, може да реши да възвърне монархията като основа на конституционния строй. Може да отстрани освен основния прокурор, само че и ръководителите на Върховен административен съд и Върховен касационен съд. Може да наложи нова рамка на главните права и свободи на жителите. Може да сътвори двукамарен парламент или да ни трансформира във федерация. Или просто да промени формата на държавно ръководство по подобен метод, че да се превърнем в една президентска република. За което несъмнено би имало поддръжка в избрани политически сили и в една част от обществото.
Амбициите на избрани кръгове за слагане завършек на парламентаризма в България не е от през вчерашния ден. Той стана изключително настоящ в последните месеци с продължаващата политическа рецесия и невъзможността на парламентарните партии да излъчат постоянно държавно управление. Това внезапно увеличи ролята на президента в процесите по ръководството на страната. И надлежно сътвори по-голяма чуваемост на изказванието, че парламентарният модел на ръководство е изчерпал себе си. Отварянето на парламентарен спор, още повече подобен от компетентността на Велико Народно заседание, дава основата да се тръгне в тази посока. И даже самата поръчка за повече власт на една институция да не е директно оповестена, а единствено посредством някои нейни представители, то в един миг тя може да се трансформира както в политическа, по този начин и в конституционна действителност – посредством свикано на друго съображение Велико Народно заседание, което обаче има цялата независимост на деяние за прекрояване. И България да осъмне в зората на президентската република.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тематика
На 21 ноември 2021 година, при една в действителност рекордно ниска и невиждана от началото на демократичните промени в България изборна интензивност, Румен Радев съумя да завоюва балотажа на президентските избори и по този метод да си обезпечи втори президентски мандат. Около една седмица преди втория тур на изборите по време на полагането на клетва от страна на двамата нови конституционни съдии, Радев анонсира пред медиите нещо, което на фона на злободневните тематики, по-скоро убягна. Президентът съобщи, че наближава времето той да внесе своя план за конституционни промени – негови от дълго време обявени промени, за които той от дълго време подхвърляше сигнали в обществото, само че по негови думи очакваше „ работещо Народно заседание “, с цел да ги внесе.
Политическата обстановка след тези ноемврийски президентски и парламентарни избори дава на Румен Радев съображение да го направи по два параграфа. От една страна, без значение от рекордно ниската изборна интензивност и рекордно ниският резултат като безспорен брой гласове, Радев е законно определеният президент на Република България с настоящ политически мандат и капитал за сходно деяние. От друга страна, в идващото 47-мо Народно заседание парламентарното болшинство ще се образува от политически обединения, които или публично са подкрепили Румен Радев за втори президентски мандат („ Продължаваме промяната “, „ ИТН “, БСП), или чиито гласоподаватели преобладаващо са дали своят вот за него („ Демократична България “ и „ Възраждане “, при които съгласно социологическите изследванията над 70 % от гласоподавателите са подкрепили Радев при балотажа му против проф. Анастас Герджиков). Още повече, в случай че четворната коалиция успее да образува болшинство и да излъчи министър-председател и състав на Министерския съвет, това ще даде една релативно огромна непоклатимост на фона на предходните месеци и ще изведе на дневен ред опцията да бъдат импортирани конституционни промени в Народното събрание.
Редът за изменение и допълнение на Конституцията се съдържа в Глава Девета от самия главен закон. Съгласно нея Народното събрание може да променя и добавя всички конституционни разпореждания като се изключи тези, предоставени в пълномощията на Великото Народно заседание. Правото на самодейност за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента. Предложението се преглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с болшинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в разнообразни дни. Ако предлагането получи по-малко от три четвърти, само че не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предлагането се слага за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предлагането се приема, в случай че за него са дали своят вот не по-малко от две трети от всички народни представители.
Когато има подложен въпрос от компетентността на Велико Народно заседание (прием на нова Конституция; решение на въпроси за изменение територията на Република България и ратифицира интернационалните контракти, предвиждащи такива изменения; решение на въпроси за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление; решение на въпроси за изменение на член 5, алинея 2 и 4 и на член 57, алинея 1 и 3 от Конституцията; и решение на въпроси за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията), правото на самодейност имат минимум една втора от народните представители и президентът. Проектът за нова Конституция или за изменение на настоящата, както и за промени в територията на страната по член 158 от Конституцията се преглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Народното събрание взема решение да се произведат избори за Велико Народно заседание с болшинство две трети от общия брой на народните представители. Президентът насрочва избори за Велико Народно заседание в тримесечен период от решението на Народното събрание.
Дали президентът Радев ще предложи промени на настоящата Конституция, промени на настоящата Конституция от компетентността на Велико Народно заседание или нова Конституция ще дефинира реда, по който ще се одобряват тези промени – според дали от Общински народен съвет или Велико народно събрание. Във всеки случай обявената от президента самостоятелна конституционна тъжба не съставлява въпрос, чието разглеждане е от компетентността на Великото Народно заседание. Тя може да се одобри по реда за изменение, избран в компетентността на елементарното Народно заседание. Въпросът идва при дадената поръчка за изменение в региона на правосъдната власт, в това число и по линия на подкрепилите Румен Радев парламентарни партии. Решение № 3 от 2003 година на Конституционния съд дефинира, в това число и по линия на мечтаната цялостна промяна на прокуратурата, значимите промени в правосъдната власт в компетентността на Великото Народно заседание – формата на държавно ръководство е директно обвързвана с правилото за независимостта на правосъдната власт. Големите промени в правосъдната система, да вземем за пример възможното унищожаване на фигурата на основния прокурор, неизбежно са смяна във формата на държавно ръководство и влекат след себе си нуждата сходни промени да бъдат обсъждани по реда на Великото Народно заседание.
Защо това е значителен миг? Защото един път отворена, кутията на конституционните промени през Великото Народно заседание, доста мъчно може да бъде затворена. То не е обвързано като безспорна причина с прегледания план за промени или за нова Конституция от приелото решението за Велико народно събрание нормално Народно заседание. Едно Велико Народно заседание с всички 400 народни представители би могло да направи това, което откри за добре. Включително, в случай че има задоволително болшинство, да прегледа все по-често изплуващия въпрос на фона на рецесията в парламентарното ръководство, за президентската република. Не е належащо Румен Радев да вкарва тези промени директно в плана си за конституционни промени или за нова Конституция. Необходимо е единствено да има налично Велико Народно заседание, в което подкрепящите го партии неизбежно ще имат своето наличие. И биха могли да подхващат нужните стъпки в тази посока. Абсолютно нужната причина е просто да има решение за производство на избори за Велико Народно заседание и началото на неговата работа. Тогава, в случай че то сметне за добре и належащо, може да реши да възвърне монархията като основа на конституционния строй. Може да отстрани освен основния прокурор, само че и ръководителите на Върховен административен съд и Върховен касационен съд. Може да наложи нова рамка на главните права и свободи на жителите. Може да сътвори двукамарен парламент или да ни трансформира във федерация. Или просто да промени формата на държавно ръководство по подобен метод, че да се превърнем в една президентска република. За което несъмнено би имало поддръжка в избрани политически сили и в една част от обществото.
Амбициите на избрани кръгове за слагане завършек на парламентаризма в България не е от през вчерашния ден. Той стана изключително настоящ в последните месеци с продължаващата политическа рецесия и невъзможността на парламентарните партии да излъчат постоянно държавно управление. Това внезапно увеличи ролята на президента в процесите по ръководството на страната. И надлежно сътвори по-голяма чуваемост на изказванието, че парламентарният модел на ръководство е изчерпал себе си. Отварянето на парламентарен спор, още повече подобен от компетентността на Велико Народно заседание, дава основата да се тръгне в тази посока. И даже самата поръчка за повече власт на една институция да не е директно оповестена, а единствено посредством някои нейни представители, то в един миг тя може да се трансформира както в политическа, по този начин и в конституционна действителност – посредством свикано на друго съображение Велико Народно заседание, което обаче има цялата независимост на деяние за прекрояване. И България да осъмне в зората на президентската република.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тематика
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ