Междупартийните войни ще ни докарат президентска република, а тя няма да е пробългарска
Димитър Попов
В последните социологически изследвания се вижда лек растеж на доверие към партиите от подалата оставка коалиция и се чудя в действителност ли гласоподавателите на Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България толкоз имат вяра на Петков и компания, че да не виждат гредата в своето око!
Дали са толкоз зомбирани, че имат вяра на кухата ПР тактика за битката с Русия и мафията, която ги свалила от власт!
Кремъл ги мразел, тъй като били антируски настроени! - обаче таман те осигуриха на съветската мафия към Лукойл обезпечена спекулация с съветски нефт; разрешиха на Газпром да изкупи доставките на газ откъм Гърция; не дадоха оръжие на Украйна и се утвърдиха като страхливци по тематиката за НАТО. Мафията се уплашила от правосъдната им промяна! – а самата промяна бяха единствено викове „ Да махнем Гешев и да сложим наш човек”, без никакъв резултат най-после. Борели се с корупцията, а забатачиха поръчките за пътищата и сами си упрекнаха министъра в корупция; два месеца пощите не работеха, тъй като министърът на пощите се беше заплеснал по личната си компания – съперник „ Еконт”; Нинова я упрекнаха в далавери с износа на оръжие; цените порастват всекидневно в интерес на спекуланти, чиито имена и компании са добре известни.
По същата тематика с корупцията Христо Иванов от Демократична България – съдружен сътрудник, искрено си призна: „ Парцелирането на министерствата по партии сътвори отлична среда за корупция…” Е, по какъв начин създаваш среда за корупция, пък си пристигнал да се бориш с нея?
ПР тактиката работи, когато хората имат самун и им трябват единствено зрелища. Тогава те се забавляват с политическите крамоли и пет пари не дават кой ръководи. В рецесии като днешните обаче,
зрелищата и ПР тактиките стават безполезни
Те може да излъжат партийно - зомбираните гласоподаватели, които имат вяра, че хладилника се цялостни откъм тв приемника, обаче за останалите ще са единствено викове на несъответстващи хора.
Лошото е, че от заместването на действителната политика с ПР, политическото пространство към този момент е компрометирано и стимулира все по-малко гласоподаватели да гласоподават. Това вещае тъмно бъдеще и на идващия парламент. От последните социологически изследвания се вижда, че решилите да гласоподават са единствено 38%. В действителна цифра са 2 милиона индивида, освен това подкрепящи непримиримо враждуващи партии, което занапред неодобрява съставянето на каквото и да е болшинство в бъдещия парламент.
Още по-лошото е, че партийните вражди и експанзията са заразили и самите гласоподаватели. Те са завършени в три групи, които
приказват за взаимно заличаване
Едните са последователи на ГЕРБ, на Движение за права и свободи и частично на Българска социалистическа партия. Това са гласоподавателите на „ статуквото”. Те следват обичайното ляво-дясно разделяне в политиката, желаят сдържан метод в ръководството, залагащ на стопански разцвет и на политическа непоклатимост, подготвени са на всякаква коалиция, която подсигурява европейското ни участие, желаят водачество, а не опити. Според социологическите данни, тези гласоподаватели са 34% от решилите да гласоподават, или близо 700 000 индивида.
Другото враждуващо „ племе” е на новата генерация по-млади хора, събрани към Политическа партия и Демократична България. Нахъсани, с сантиментални показа за политика и страна, само че без действителна връзка с действителността в страната, те желаят смяна на всичко от през днешния ден за на следващия ден. Светът, който виждат в своите фантазии е черно бял – те са новите, моралните и образованите, другите са мафия и би трябвало да си вървят. Такава доверчивост е трогателна и някак симпатична, само че в действителната политика е доста рискова, поради радикалните послания и непоносимост, които показва против своите съперници. Тези наивни романтици са към 26% от твърдите гласоподаватели и наброяват 500 000 индивида.
Горните две групи пък имат общ, натурален съперник в лицето на третата група гласоподаватели – русофилите! Това са хората към Българска социалистическа партия, към Стефан Янев и Възраждане – все антинатовски партии, подготвени да върнат страната в руслото на съветското въздействие. Техният брой по никакъв начин не е дребен - съгласно социологията това го желаят 450 000 българи.
Тези три ясно различими твърди изборни ядра са толкоз озверели, по този начин настроени едни против други, че единствено дребна искра може да възпламени сериозен спор сред тях. И то на правилото „ всеки против всеки”!
Ако досегашните послания на партиите, демонстриращи взаимна непоносимост и ненавист се запазят, след предварителните избори през есента несъмнено ще влезем в нова изборна серпантина.
Затова е значимо водачите да погледнат освен към твърдите си гласоподаватели, а и към четвъртата,
най-голямата група българи –тези, които не гласоподават
Те са 62% от имащите право на глас, или 3 милиона и 500 000 индивида. Тази група не харесва нито старите към ГЕРБ, нито русофилите на Българска социалистическа партия и Възраждане, нито революционерите на Политическа партия и Демократична България. Първите, поради обвиняванията в обири, вторите тъй като заплашват европейското участие, третите тъй като не могат на две магарета сеното да разделят, камо ли да ръководят. Това голямо болшинство възприема политиката през призмата на своя обичай - те желаят по-ниски цени в магазините, по-ниски цени на горивата, по-ниска инфлация, по-малко рецесии и кавги във властта, по-евтин ток и парно, повече сигурност и предвидимост в бъдеще. Битката за властта по този начин беше обсебила партиите и олигархичните кръгове зад тях, че те не помниха за простите стремежи на тези гласоподаватели.
Сега, с цел да ги върнат отново пред урните,
трябват нови водачи и нови обещания
Убеден съм, че болшинството от хората няма да гласоподават за Нинова, която е прекомерно нападателна за техния вкус; няма да гласоподават за Борисов, който е упрекнат в корупция; няма да гласоподават за етническата и корпоративна ДПС; няма да гласоподават за Политическа партия и Демократична България, които се провалиха; няма да гласоподават и за русофилите, които заплашват европейското ни участие. Ако новите водачи и новите обещания не се появят в идващите месеци, то социолозите ще се окажат прави – в бъдещия парламент шанса за държавно управление ще бъде най-малък.
За да не стане по този начин, главната тематика на идните избори би трябвало да е външнополитическа и да гласи:
„ НАТО срещу Русия и мястото на България в евро-атлантическата общност”
Тази тематика е сплотяваща, тъй като две от враждуващите между тях групи гласоподаватели - тези на ГЕРБ, Движение за права и свободи, и на Демократична България и Политическа партия, ще намерят общ език по нея. Това не значи наложителна коалиция сред тях, естествено, само че в случай че напрежението посред им спадне, ще се улесни съставянето на държавно управление в идващия парламент. Няма да е елементарно след 2 години съвсем революция, само че крачките към помиряване към този момент са наложителни.
Иначе другите възможности на помиряването са две – или продължаваща до цялостен разпад на страната междупартийна война, или налагане на президентска власт, за която Румен Радев от дълго време мечтае.
И при двата разновидността обаче ще влизаме от рецесия в рецесия, и от скандал в скандал, а политическата непоклатимост и икономическия разцвет ще ги гледаме през „ крив макарон”. И ще има да се питаме по какъв начин по този начин пропиляхме 30 години народна власт без да създадем политически хайлайф, който да подсигурява ръководството на самостоятелна и суверенна българска страна.
В последните социологически изследвания се вижда лек растеж на доверие към партиите от подалата оставка коалиция и се чудя в действителност ли гласоподавателите на Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България толкоз имат вяра на Петков и компания, че да не виждат гредата в своето око!
Дали са толкоз зомбирани, че имат вяра на кухата ПР тактика за битката с Русия и мафията, която ги свалила от власт!
Кремъл ги мразел, тъй като били антируски настроени! - обаче таман те осигуриха на съветската мафия към Лукойл обезпечена спекулация с съветски нефт; разрешиха на Газпром да изкупи доставките на газ откъм Гърция; не дадоха оръжие на Украйна и се утвърдиха като страхливци по тематиката за НАТО. Мафията се уплашила от правосъдната им промяна! – а самата промяна бяха единствено викове „ Да махнем Гешев и да сложим наш човек”, без никакъв резултат най-после. Борели се с корупцията, а забатачиха поръчките за пътищата и сами си упрекнаха министъра в корупция; два месеца пощите не работеха, тъй като министърът на пощите се беше заплеснал по личната си компания – съперник „ Еконт”; Нинова я упрекнаха в далавери с износа на оръжие; цените порастват всекидневно в интерес на спекуланти, чиито имена и компании са добре известни.
По същата тематика с корупцията Христо Иванов от Демократична България – съдружен сътрудник, искрено си призна: „ Парцелирането на министерствата по партии сътвори отлична среда за корупция…” Е, по какъв начин създаваш среда за корупция, пък си пристигнал да се бориш с нея?
ПР тактиката работи, когато хората имат самун и им трябват единствено зрелища. Тогава те се забавляват с политическите крамоли и пет пари не дават кой ръководи. В рецесии като днешните обаче,
зрелищата и ПР тактиките стават безполезни
Те може да излъжат партийно - зомбираните гласоподаватели, които имат вяра, че хладилника се цялостни откъм тв приемника, обаче за останалите ще са единствено викове на несъответстващи хора.
Лошото е, че от заместването на действителната политика с ПР, политическото пространство към този момент е компрометирано и стимулира все по-малко гласоподаватели да гласоподават. Това вещае тъмно бъдеще и на идващия парламент. От последните социологически изследвания се вижда, че решилите да гласоподават са единствено 38%. В действителна цифра са 2 милиона индивида, освен това подкрепящи непримиримо враждуващи партии, което занапред неодобрява съставянето на каквото и да е болшинство в бъдещия парламент.
Още по-лошото е, че партийните вражди и експанзията са заразили и самите гласоподаватели. Те са завършени в три групи, които
приказват за взаимно заличаване
Едните са последователи на ГЕРБ, на Движение за права и свободи и частично на Българска социалистическа партия. Това са гласоподавателите на „ статуквото”. Те следват обичайното ляво-дясно разделяне в политиката, желаят сдържан метод в ръководството, залагащ на стопански разцвет и на политическа непоклатимост, подготвени са на всякаква коалиция, която подсигурява европейското ни участие, желаят водачество, а не опити. Според социологическите данни, тези гласоподаватели са 34% от решилите да гласоподават, или близо 700 000 индивида.
Другото враждуващо „ племе” е на новата генерация по-млади хора, събрани към Политическа партия и Демократична България. Нахъсани, с сантиментални показа за политика и страна, само че без действителна връзка с действителността в страната, те желаят смяна на всичко от през днешния ден за на следващия ден. Светът, който виждат в своите фантазии е черно бял – те са новите, моралните и образованите, другите са мафия и би трябвало да си вървят. Такава доверчивост е трогателна и някак симпатична, само че в действителната политика е доста рискова, поради радикалните послания и непоносимост, които показва против своите съперници. Тези наивни романтици са към 26% от твърдите гласоподаватели и наброяват 500 000 индивида.
Горните две групи пък имат общ, натурален съперник в лицето на третата група гласоподаватели – русофилите! Това са хората към Българска социалистическа партия, към Стефан Янев и Възраждане – все антинатовски партии, подготвени да върнат страната в руслото на съветското въздействие. Техният брой по никакъв начин не е дребен - съгласно социологията това го желаят 450 000 българи.
Тези три ясно различими твърди изборни ядра са толкоз озверели, по този начин настроени едни против други, че единствено дребна искра може да възпламени сериозен спор сред тях. И то на правилото „ всеки против всеки”!
Ако досегашните послания на партиите, демонстриращи взаимна непоносимост и ненавист се запазят, след предварителните избори през есента несъмнено ще влезем в нова изборна серпантина.
Затова е значимо водачите да погледнат освен към твърдите си гласоподаватели, а и към четвъртата,
най-голямата група българи –тези, които не гласоподават
Те са 62% от имащите право на глас, или 3 милиона и 500 000 индивида. Тази група не харесва нито старите към ГЕРБ, нито русофилите на Българска социалистическа партия и Възраждане, нито революционерите на Политическа партия и Демократична България. Първите, поради обвиняванията в обири, вторите тъй като заплашват европейското участие, третите тъй като не могат на две магарета сеното да разделят, камо ли да ръководят. Това голямо болшинство възприема политиката през призмата на своя обичай - те желаят по-ниски цени в магазините, по-ниски цени на горивата, по-ниска инфлация, по-малко рецесии и кавги във властта, по-евтин ток и парно, повече сигурност и предвидимост в бъдеще. Битката за властта по този начин беше обсебила партиите и олигархичните кръгове зад тях, че те не помниха за простите стремежи на тези гласоподаватели.
Сега, с цел да ги върнат отново пред урните,
трябват нови водачи и нови обещания
Убеден съм, че болшинството от хората няма да гласоподават за Нинова, която е прекомерно нападателна за техния вкус; няма да гласоподават за Борисов, който е упрекнат в корупция; няма да гласоподават за етническата и корпоративна ДПС; няма да гласоподават за Политическа партия и Демократична България, които се провалиха; няма да гласоподават и за русофилите, които заплашват европейското ни участие. Ако новите водачи и новите обещания не се появят в идващите месеци, то социолозите ще се окажат прави – в бъдещия парламент шанса за държавно управление ще бъде най-малък.
За да не стане по този начин, главната тематика на идните избори би трябвало да е външнополитическа и да гласи:
„ НАТО срещу Русия и мястото на България в евро-атлантическата общност”
Тази тематика е сплотяваща, тъй като две от враждуващите между тях групи гласоподаватели - тези на ГЕРБ, Движение за права и свободи, и на Демократична България и Политическа партия, ще намерят общ език по нея. Това не значи наложителна коалиция сред тях, естествено, само че в случай че напрежението посред им спадне, ще се улесни съставянето на държавно управление в идващия парламент. Няма да е елементарно след 2 години съвсем революция, само че крачките към помиряване към този момент са наложителни.
Иначе другите възможности на помиряването са две – или продължаваща до цялостен разпад на страната междупартийна война, или налагане на президентска власт, за която Румен Радев от дълго време мечтае.
И при двата разновидността обаче ще влизаме от рецесия в рецесия, и от скандал в скандал, а политическата непоклатимост и икономическия разцвет ще ги гледаме през „ крив макарон”. И ще има да се питаме по какъв начин по този начин пропиляхме 30 години народна власт без да създадем политически хайлайф, който да подсигурява ръководството на самостоятелна и суверенна българска страна.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ