След изборите: Има шанс за редовно правителство
Димитър Попов
В новия парламент ясно се обрисуват три групи партии съгласно геополитическата им ориентировка.
Първата са евроатлантическите, които твърдо са за НАТО и афишират Русия за противник. Това са Политическа партия и Демократична България, с ясна позиция за войната в Украйна и за нашата ориентировка по ценностен принцип.
Втората група партии са хибридните, които са всъщност пронатовски и проатлантически, само че имат умерена позиция към Русия и заобикалят остра борба с Кремъл. Това са партиите на „ двата стола ”, които желаят някакъв баланс сред Вашингтон и Москва. Такива са ГЕРБ, Български напредък и Движение за права и свободи. Те имат и поддръжката на Румен Радев.
Третата група партии са промосковските. Те са Възраждане и Българска социалистическа партия. Там нещата са ясни – Русия е другар, а НАТО е съдружник единствено по нехайство, който не заслужава преданост, тъй като нашия интерес тегли към Русия…
В този подтекст на геополитически разломи са вероятни
единствено два разновидността за бъдещо постоянно държавно управление.
Първият е на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Стефан Янев и отделили се от Политическа партия или от Възраждане депутати, които небрежно ще се разгласят за самостоятелни. Заради спецификата на такова парламентарно болшинство, държавното управление ще е надпартийно, експертно, а министър председател ще стане някой като Орешарски, на който ще трансферират отговорността за ръководството персонално. Този номер е отиграван в България и явно работи. Ще изкарат евентуално 1 година и ще бъде успех на президента, който отново ще има решаваща дума за всички рецесии, доколкото неговата партия Български напредък ще е значима за болшинството в Народното събрание. Такова държавно управление геополитически ще заявява твърда преданост към НАТО и Европейски Съюз, само че постоянно ще намига с едното око и на Русия.
Другият вид е коалиция на ГЕРБ, Демократична България и Политическа партия. Тя ще е всъщност евроатлантическа коалиция. Може да изкара и 4 години. Съюзниците към този момент оцениха нашите избори като генератор на неустойчивост, с което ясно намекнаха, че чакат България да не предава фронта на южния фланг на НАТО и се надяват на евроатлантическо болшинство в Народното събрание.
Третият вид са незабавни избори още през зимата, което коства ми се е най-лошото в основаната обстановка. То не се желае от самите гласоподаватели. 80% от хората чакат постоянно държавно управление. Гласуването по райони демонстрира, че ГЕРБ печели вота в 24 области, Движение за права и свободи в 4, а Политическа партия единствено в 2 от трите в София. Това е задоволителен сигнал, че Политическа партия е възприемана като софийска партия, а ГЕРБ е единствен вид за ръководство в очите на самите гласоподаватели.
Ето за какво е малко евентуално да вървим на нови избори незабавно. Правителство ще има в един от двата разказани разновидността. Трудно ми е да отгатна в кой, само че бих заложил на коалиция сред ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България. Тя ми се коства по-възможна, тъй като надали съдружниците ни ще рискуват, пред лицето на международна война, България да остане детска градина, в която недорасляци си чешат егото за сметка на стабилността на НАТО и Европейски Съюз. По тази причина чакам мощен напън върху трите партии да се схванат и знам от историята, че когато бъдат притиснати, българските политици елементарно обръщат посоката.
Разбира се някои персони ще би трябвало да преглъщат остри думи, само че по този начин е в политиката, изключително когато си направил сметката самичък, без кръчмаря.
В новия парламент ясно се обрисуват три групи партии съгласно геополитическата им ориентировка.
Първата са евроатлантическите, които твърдо са за НАТО и афишират Русия за противник. Това са Политическа партия и Демократична България, с ясна позиция за войната в Украйна и за нашата ориентировка по ценностен принцип.
Втората група партии са хибридните, които са всъщност пронатовски и проатлантически, само че имат умерена позиция към Русия и заобикалят остра борба с Кремъл. Това са партиите на „ двата стола ”, които желаят някакъв баланс сред Вашингтон и Москва. Такива са ГЕРБ, Български напредък и Движение за права и свободи. Те имат и поддръжката на Румен Радев.
Третата група партии са промосковските. Те са Възраждане и Българска социалистическа партия. Там нещата са ясни – Русия е другар, а НАТО е съдружник единствено по нехайство, който не заслужава преданост, тъй като нашия интерес тегли към Русия…
В този подтекст на геополитически разломи са вероятни
единствено два разновидността за бъдещо постоянно държавно управление.
Първият е на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Стефан Янев и отделили се от Политическа партия или от Възраждане депутати, които небрежно ще се разгласят за самостоятелни. Заради спецификата на такова парламентарно болшинство, държавното управление ще е надпартийно, експертно, а министър председател ще стане някой като Орешарски, на който ще трансферират отговорността за ръководството персонално. Този номер е отиграван в България и явно работи. Ще изкарат евентуално 1 година и ще бъде успех на президента, който отново ще има решаваща дума за всички рецесии, доколкото неговата партия Български напредък ще е значима за болшинството в Народното събрание. Такова държавно управление геополитически ще заявява твърда преданост към НАТО и Европейски Съюз, само че постоянно ще намига с едното око и на Русия.
Другият вид е коалиция на ГЕРБ, Демократична България и Политическа партия. Тя ще е всъщност евроатлантическа коалиция. Може да изкара и 4 години. Съюзниците към този момент оцениха нашите избори като генератор на неустойчивост, с което ясно намекнаха, че чакат България да не предава фронта на южния фланг на НАТО и се надяват на евроатлантическо болшинство в Народното събрание.
Третият вид са незабавни избори още през зимата, което коства ми се е най-лошото в основаната обстановка. То не се желае от самите гласоподаватели. 80% от хората чакат постоянно държавно управление. Гласуването по райони демонстрира, че ГЕРБ печели вота в 24 области, Движение за права и свободи в 4, а Политическа партия единствено в 2 от трите в София. Това е задоволителен сигнал, че Политическа партия е възприемана като софийска партия, а ГЕРБ е единствен вид за ръководство в очите на самите гласоподаватели.
Ето за какво е малко евентуално да вървим на нови избори незабавно. Правителство ще има в един от двата разказани разновидността. Трудно ми е да отгатна в кой, само че бих заложил на коалиция сред ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България. Тя ми се коства по-възможна, тъй като надали съдружниците ни ще рискуват, пред лицето на международна война, България да остане детска градина, в която недорасляци си чешат егото за сметка на стабилността на НАТО и Европейски Съюз. По тази причина чакам мощен напън върху трите партии да се схванат и знам от историята, че когато бъдат притиснати, българските политици елементарно обръщат посоката.
Разбира се някои персони ще би трябвало да преглъщат остри думи, само че по този начин е в политиката, изключително когато си направил сметката самичък, без кръчмаря.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ