Предсрочните избори стават все по-вероятни, а негласуващото мнозинство не иска демокрация
Димитър Попов
Ултиматумът на Борисов е на масата на договарянията и всички условия, както и държанието на партиите приказват, че вървим към предварителни парламентарни избори.
Първият мотив в тази посока е датата, която Радев насрочи за консултациите с партиите. Те стартират в понеделник и свършват във вторник. Това значи, че времето на ППДБ да одобряват ултиматума на ГЕРБ е единствено няколко дни и в случай че те желаят съдружно държавно управление, би трябвало
да одобряват изискванията неотложно
Празни приказки се оказаха тези, че Радев ще е благородник и ще забави консултациите. Той явно няма да го направи и нямам доверие да е съгласувал това бързане с Киро и Асен. По-скоро преди този момент ще е приказвал с Борисов.
Вторият мотив е държанието на самия Борисов. Като поставяш ултиматум на хора, които от своя страна са привикнали да договарят с ултиматуми, естествено очакваш само неуспех на всяко съглашение. А това значи избори. По тази причина самият Борисов отхвърли да взе участие в договарянията за коалиция. Защо да върви там, че след това да упрекват него за неуспеха? Миналата година, когато в действителност искаше държавно управление с ППДБ, той преговаряше лично…
И защото нищо не идва от нищото, събитията в този момент имат своя предистория, която би трябвало да се напомни. Още предходната година, три месеца откакто сглобката беше направена, Борисов оглави опозицията на държавното управление Денков- Гарбиел, и въпреки да имаше свои министри в него, той го подлагаше на критика без ограничавания.
Поведението му беше шизофренно, само че имаше политическа логичност и очерта тактика, която изцяло съответстваше на презрението, което изпитва към Киро и Асен. Схемата изглеждаше по този начин - Борисов им даде властта в подмяна на прегръдка, която да го оправдава интернационално, и в това време да дискредитира ППДБ пред гласоподавателите им поради преяждането с власт. С такава тактика той се надяваше да смъкна рейтинга им до 12-14%, което щеше да е задоволителен мотив да се отърве от тях на нови предварителни избори.
Това е същата тактика, която Борисов приложи през 2015-2016 година с Реформаторския блок. Тогава им даде повече министри, в сравнение с заслужаваха, вкара ги в своите игри и когато рейтингът им падна пагубно, през 2016 година провокира предварителни избори, след които те изчезнаха от политическата сцена.
И в случай че Борисов добре знае какво прави, за ППДБ тази обстановка несъмнено е изненада. Те живяха с чувството, че са заграбили цялата власт и че сега няма кой да им я вземе, защото Борисов е в клещите на личното си минало, а те самите са положителните сили, които употребяват всенародната обич с цялостни шепи.
Убеждаваха се един различен, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са уплашени и от съюзническите посолства, и от медиите, изключително от националните малките екрани, които в прочут смисъл работят като партийни централи и ежечасно повтарят опорните точки на ППДБ. По тази логичност те му диктуваха всевъзможни условия и му извиваха ръцете без никакъв срам.Огромна виновност за тяхната самоувереност носят и поръчковите социологически организации, които им раздуваха резултата без всякаква мярка, като ги убеждаваха, че ръководство на страната без тях не е допустимо.
Плановете на Борисов да ги смъкна от политическата сцена можеха да бъдат изменени с съдружно съглашение предходната година. По чисто тарикатски съображения обаче, Киро и Асен отхвърлиха такова, уверени че властта им се поставя както по право, по този начин и по разпореждането на външните сили.
Сега мисля, че е към този момент късно за нови сделки
Борисов ще желае всичко, и ще упорства не просто за равно систематизиране на властта и на министерствата, а за
цялостна доминация на всички места
Той е в мощна позиция, и сигурно не се опасява от предварителни избори, тъй че на отсрещната страна ще и би трябвало огромен кураж да му откаже на настояванията.
Разбира се, за разлика от Реформаторския блок, и след изборите ППДБ отново ще бъдат в Народното събрание. Много евентуално е също Борисов и в бъдеще да ги потърси за тройна коалиция с Движение за права и свободи, само че към този момент при напълно друго съответствие на силите. Дали ППДБ биха му станали още веднъж сътрудници? Даже е доста евентуално, тъй като властта им хареса. По своя нрав, те са потребители - на власт, на артикули и услуги. Те не могат да създават държавност, само че употребяват нейните богатства. Това ги прави опортюнисти, които търсят властта непременно.
Що се отнася до времето за идващите избори, аз се колебая те да са две в едно. Не мисля, че Борисов ще се съгласи на такова разбъркване. Според прогнозите, на европейските избори ППДБ ще имат по-висок резултат, в сравнение с парламентарните, по тази причина две в едно ще е в тяхна изгода. Как Борисов ще избегне този риск не знам. Вероятно има
авариен вид с президента Радев,
който може да отсрочва мандатите колкото време реши. Борисов не скъса връзките с него, а Радев не би оказал помощ на Киро и Асен в нищо.
Оттук нататък на ход ще бъдат гласоподавателите, които сякаш не желаят нови избори, обаче не понасят този парламент и това държавно управление. Те са едно огромно, безмълвно болшинство, което не споделя какво желае и за жалост не гласоподава, оставяйки решението за властта в ръцете на радикални кресливи малцинства, които компрометират самата концепция за народна власт.
Силно се притеснявам, че в един миг негласуващите ще се разсънят и тогава ще разберем какво в действителност желаят те. Преди 4 години, в едно представително европейско социологическо изследване, извършено във всички страни на Европейски Съюз, беше заложен въпрос: Вие за многопартийна народна власт ли сте или за властническо ръководство?
На този въпрос 43% от българите бяха дали отговор, че желаят тирания, а 35% желаеха многопартийна народна власт. Бяхме единствените в Европа, където
мразещите демокрацията са болшинство
Дори в Румъния съотношението беше назад – болшинството искаше многопартийна народна власт, а последователите на тирания бяха по- малко.
В последните 3 години, като осъждам по косвени обстоятелства, искащите властническо ръководство у нас към този момент са повече от половината. Ще припомня единствено най- очевидните обстоятелства – властническият Румен Радев е най-одобрявания политик в страната, а Народното събрание – признака на многопартийната народна власт, има най-ниското доверие в цялата си история.
За страдание социолозите не дават публичност на такива данни, тъй като те звучат не просто нелицеприятно, ами напряко рисково за имиджа на България като демократична и европейска страна.
Обаче по някое време безмълвното болшинство, което все не намира кураж да издигне своя опция, може и да съобщи цялостните си искания с партия като Възраждане или Трети март. Едва ли ще се случи тази година, само че може да се случи скоро. И не съм сигурен, че това ще хареса на който и да било от политическите водачи, които в този момент договарят единствено за партийните си и персоналните си ползи.
Ултиматумът на Борисов е на масата на договарянията и всички условия, както и държанието на партиите приказват, че вървим към предварителни парламентарни избори.
Първият мотив в тази посока е датата, която Радев насрочи за консултациите с партиите. Те стартират в понеделник и свършват във вторник. Това значи, че времето на ППДБ да одобряват ултиматума на ГЕРБ е единствено няколко дни и в случай че те желаят съдружно държавно управление, би трябвало
да одобряват изискванията неотложно
Празни приказки се оказаха тези, че Радев ще е благородник и ще забави консултациите. Той явно няма да го направи и нямам доверие да е съгласувал това бързане с Киро и Асен. По-скоро преди този момент ще е приказвал с Борисов.
Вторият мотив е държанието на самия Борисов. Като поставяш ултиматум на хора, които от своя страна са привикнали да договарят с ултиматуми, естествено очакваш само неуспех на всяко съглашение. А това значи избори. По тази причина самият Борисов отхвърли да взе участие в договарянията за коалиция. Защо да върви там, че след това да упрекват него за неуспеха? Миналата година, когато в действителност искаше държавно управление с ППДБ, той преговаряше лично…
И защото нищо не идва от нищото, събитията в този момент имат своя предистория, която би трябвало да се напомни. Още предходната година, три месеца откакто сглобката беше направена, Борисов оглави опозицията на държавното управление Денков- Гарбиел, и въпреки да имаше свои министри в него, той го подлагаше на критика без ограничавания.
Поведението му беше шизофренно, само че имаше политическа логичност и очерта тактика, която изцяло съответстваше на презрението, което изпитва към Киро и Асен. Схемата изглеждаше по този начин - Борисов им даде властта в подмяна на прегръдка, която да го оправдава интернационално, и в това време да дискредитира ППДБ пред гласоподавателите им поради преяждането с власт. С такава тактика той се надяваше да смъкна рейтинга им до 12-14%, което щеше да е задоволителен мотив да се отърве от тях на нови предварителни избори.
Това е същата тактика, която Борисов приложи през 2015-2016 година с Реформаторския блок. Тогава им даде повече министри, в сравнение с заслужаваха, вкара ги в своите игри и когато рейтингът им падна пагубно, през 2016 година провокира предварителни избори, след които те изчезнаха от политическата сцена.
И в случай че Борисов добре знае какво прави, за ППДБ тази обстановка несъмнено е изненада. Те живяха с чувството, че са заграбили цялата власт и че сега няма кой да им я вземе, защото Борисов е в клещите на личното си минало, а те самите са положителните сили, които употребяват всенародната обич с цялостни шепи.
Убеждаваха се един различен, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са уплашени и от съюзническите посолства, и от медиите, изключително от националните малките екрани, които в прочут смисъл работят като партийни централи и ежечасно повтарят опорните точки на ППДБ. По тази логичност те му диктуваха всевъзможни условия и му извиваха ръцете без никакъв срам.Огромна виновност за тяхната самоувереност носят и поръчковите социологически организации, които им раздуваха резултата без всякаква мярка, като ги убеждаваха, че ръководство на страната без тях не е допустимо.
Плановете на Борисов да ги смъкна от политическата сцена можеха да бъдат изменени с съдружно съглашение предходната година. По чисто тарикатски съображения обаче, Киро и Асен отхвърлиха такова, уверени че властта им се поставя както по право, по този начин и по разпореждането на външните сили.
Сега мисля, че е към този момент късно за нови сделки
Борисов ще желае всичко, и ще упорства не просто за равно систематизиране на властта и на министерствата, а за
цялостна доминация на всички места
Той е в мощна позиция, и сигурно не се опасява от предварителни избори, тъй че на отсрещната страна ще и би трябвало огромен кураж да му откаже на настояванията.
Разбира се, за разлика от Реформаторския блок, и след изборите ППДБ отново ще бъдат в Народното събрание. Много евентуално е също Борисов и в бъдеще да ги потърси за тройна коалиция с Движение за права и свободи, само че към този момент при напълно друго съответствие на силите. Дали ППДБ биха му станали още веднъж сътрудници? Даже е доста евентуално, тъй като властта им хареса. По своя нрав, те са потребители - на власт, на артикули и услуги. Те не могат да създават държавност, само че употребяват нейните богатства. Това ги прави опортюнисти, които търсят властта непременно.
Що се отнася до времето за идващите избори, аз се колебая те да са две в едно. Не мисля, че Борисов ще се съгласи на такова разбъркване. Според прогнозите, на европейските избори ППДБ ще имат по-висок резултат, в сравнение с парламентарните, по тази причина две в едно ще е в тяхна изгода. Как Борисов ще избегне този риск не знам. Вероятно има
авариен вид с президента Радев,
който може да отсрочва мандатите колкото време реши. Борисов не скъса връзките с него, а Радев не би оказал помощ на Киро и Асен в нищо.
Оттук нататък на ход ще бъдат гласоподавателите, които сякаш не желаят нови избори, обаче не понасят този парламент и това държавно управление. Те са едно огромно, безмълвно болшинство, което не споделя какво желае и за жалост не гласоподава, оставяйки решението за властта в ръцете на радикални кресливи малцинства, които компрометират самата концепция за народна власт.
Силно се притеснявам, че в един миг негласуващите ще се разсънят и тогава ще разберем какво в действителност желаят те. Преди 4 години, в едно представително европейско социологическо изследване, извършено във всички страни на Европейски Съюз, беше заложен въпрос: Вие за многопартийна народна власт ли сте или за властническо ръководство?
На този въпрос 43% от българите бяха дали отговор, че желаят тирания, а 35% желаеха многопартийна народна власт. Бяхме единствените в Европа, където
мразещите демокрацията са болшинство
Дори в Румъния съотношението беше назад – болшинството искаше многопартийна народна власт, а последователите на тирания бяха по- малко.
В последните 3 години, като осъждам по косвени обстоятелства, искащите властническо ръководство у нас към този момент са повече от половината. Ще припомня единствено най- очевидните обстоятелства – властническият Румен Радев е най-одобрявания политик в страната, а Народното събрание – признака на многопартийната народна власт, има най-ниското доверие в цялата си история.
За страдание социолозите не дават публичност на такива данни, тъй като те звучат не просто нелицеприятно, ами напряко рисково за имиджа на България като демократична и европейска страна.
Обаче по някое време безмълвното болшинство, което все не намира кураж да издигне своя опция, може и да съобщи цялостните си искания с партия като Възраждане или Трети март. Едва ли ще се случи тази година, само че може да се случи скоро. И не съм сигурен, че това ще хареса на който и да било от политическите водачи, които в този момент договарят единствено за партийните си и персоналните си ползи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ