Ще компрометира ли Радев и четвърти парламент, за да докаже, че Трифонов е добре телом и духом, искайки президентска република
Димитър Попов
Удивителната вест че Слави Трифонов, на изпроводяк, ще желае референдум за президентска република, не развълнува изключително политиците. Вероятно считат, че самият Слави не е наред с главата и приказва нелепости, а също че Конституцията не разрешава референдуми за държавното устройство, и също така такова изказване не прави Румен Радев, който разполага с цялата власт в страната, а един човек, който няма
никаква политическа тежест
и неговата партия няма да е в идващия парламент.
Аз обаче не съм толкоз сигурен, че политиците са прави и ни пазят от промяна на модела, какъвто желае Слави, и какъвто искаше по-рано неговият патрон президента. Румен Радев много методично настройва партиите една против друга и сполучливо разрушава политическото пространство. С разнообразни хватки и изкуствени разграничителни линии, с директна интервенция и подправяне на изборите, с реваншизъм и враждебен език, с „ подставени “ партии, той
компрометира към този момент трети парламент,
при това има късмет да компрометира и четвъртия, в случай че скараните водачи не съумеят да създадат постоянно държавно управление след 2 октомври. Такова държание обезсилва парламентарната народна власт и многопартийната система, тъй като потвърждава на гласоподавателите, че партиите и Народното събрание са негодни да ръководят страната.
Това сигурно се отразява на публичните настроения, и то до степен, че България се прочу в Европа като единствената демократична страна, в която
болшинство имат съперниците на демокрацията
Резултатите бяха от проучване на европейска социологическа организация през 2020 година. Те демонстрираха, че 45% от българите желаят еднолично ръководство с твърда ръка, а единствено 35% желаят многопартийна народна власт. Сигурен съм, че в последните 2 години на безпорядък и политическа неустойчивост, на слаби държавни управления и скарани партии, броя на искащите твърда ръка и властническо ръководство се е нараснал. Тези гласоподаватели, които може би са към този момент над половината от българите, на драго сърце ще припознаят Радев като президент на президентска република - едно поради високия му рейтинг, второ поради убеждението, че на народ като нашия му би трябвало пагон и сопа, а не мислители в Народното събрание. При такава „ социология “, никой не трябва да е спокоен за демократичното устройство на страната.
Тези настроения може да се формулират като “Народа желае твърда ръка! “, и да станат мощно оръжие за хора като Румен Радев. Ако се случи, смятате ли че партизанските български партии ще защитят парламентаризма против един деспот, подсилен от болшинството? Те, пред угрозата от инфлация и война едно постоянно държавно управление не могат да създадат, а вие ще чакате от тях отбрана на полезности...
Доколко е надеждна и втората преграда против президентската република – Конституцията, също е противоречив въпрос. Радев да вземем за пример потвърди, че тя е врата в полето и може да я заобикаля, когато му отърва. Кой е помислял да вземем за пример, че президент намерено ще въздейства на резултатите от изборите, както го прави той? Кой си е представял президент, който основава партии и посредством тях урежда и смъква постоянни държавни управления? Това го гледаме на процедура към този момент година и половина. При това Радев го прави безнаказано, тъй като нито партиите, нито правосъдната система в лицето на Конституционния съд, са му създали най-малко забележка, че
гази главния закон на страната
Може ли президентът да отиде и по-далеч?
Представете си, че раздорите сред партиите и техните твърди електорати, които Радев настойчиво подклажда, внезапно се трансфорат в улични борби. Зомбирани симпатизанти на Петков и на Политическа партия срещат пийнали последователи на Борисов да вземем за пример и с бездействието на полицията, стартират батални сцени; или пък хора на Възраждане атакуват симпатизанти на ДПС; или пък противоположното. Ако ви се коства невероятна обстановка, помислете отново, тъй като войнствения език на омразата е заразил освен българите, само че и етноса от другата страна? Дали някой си дава сметка по какъв начин в смесените региони одобряват заканите за затвор и кавга с техни политици?
Ако такива улични борби пламнат, към кого ще се извърнат уплашените жители за отбрана? Разбира се, към президента с пагони. Дали тогава, с утвърждението на болшинството българи, той няма да не помни за Конституцията – първо за малко, а след това и вечно?
Радев дълго беше подценяван в българската политика. Първо от Борисов и Нинова, след това от Кирил Петков и Христо Иванов. Той обаче потвърди, че е остроумен политик, който владее интригантските номера, върви по собствен проект, научи слабите страни на водачите и принуди техните партии да вършат това, което той желае от тях. Вече втора година е
едноличен държавен водач в де факто полупрезидентска република,
макар Конституцията и самостоятелната правосъдна система.
След изборите на 2 октомври Радев ще има още два шанса да направи стъпка към своята последна цел – президентско ръководство.
Първият е да сътвори нова коалиция, този път с доминация на ГЕРБ и отново с партия от президентско свърталище. За тази цел обаче Стефан Янев би трябвало да влезе в Народното събрание. Засега социологията не му дава този късмет, само че с машините на вота разполага Радев, а не социолозите. И в случай че Янев, на инат на прогнозите, получи над 4%, тогава дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи държавното управление ще се пръкне като коалиция с четвърти сътрудник Радев. Така президентът ще управлява идващия кабинет и ще го смъкна, в случай че не го хареса, както направи с кабинета на Петков.
А вторият късмет пред Радев ще се отвори в случай че постоянно държавно управление въобще не бъде формирано. Тогава, след четвърти провален парламент, президентът може гръмогласно да разгласи партиите за негодни и да попита има ли потребност от пети предварителни избори, щом резултатът и от тях ще бъде същия. Как мислите, че ще му отговори болшинството?
В този смисъл настояването на Трифонов за президентска република, колкото и наивно да звучи, може да откри сериозна поддръжка измежду българите. Преди години с различен референдум, който също опонираше на конституцията, Слави Трифонов събра над 2 и половина милиона гласа. Последствия нямаше, тъй като партиите бяха мощни и се оправиха, в този момент обаче такова развиване на събитията за тях може да е съдбовно.
Та никакво утешение не е, че Трифонов не е добре телом и духом, а президента си мълчи и сякаш няма нищо общо с настояването за президентска република. Единствената гаранция е
антипрезидентска коалиция
от партии в идващия парламент, каквато обаче не наподобява допустима към този момент.
Удивителната вест че Слави Трифонов, на изпроводяк, ще желае референдум за президентска република, не развълнува изключително политиците. Вероятно считат, че самият Слави не е наред с главата и приказва нелепости, а също че Конституцията не разрешава референдуми за държавното устройство, и също така такова изказване не прави Румен Радев, който разполага с цялата власт в страната, а един човек, който няма
никаква политическа тежест
и неговата партия няма да е в идващия парламент.
Аз обаче не съм толкоз сигурен, че политиците са прави и ни пазят от промяна на модела, какъвто желае Слави, и какъвто искаше по-рано неговият патрон президента. Румен Радев много методично настройва партиите една против друга и сполучливо разрушава политическото пространство. С разнообразни хватки и изкуствени разграничителни линии, с директна интервенция и подправяне на изборите, с реваншизъм и враждебен език, с „ подставени “ партии, той
компрометира към този момент трети парламент,
при това има късмет да компрометира и четвъртия, в случай че скараните водачи не съумеят да създадат постоянно държавно управление след 2 октомври. Такова държание обезсилва парламентарната народна власт и многопартийната система, тъй като потвърждава на гласоподавателите, че партиите и Народното събрание са негодни да ръководят страната.
Това сигурно се отразява на публичните настроения, и то до степен, че България се прочу в Европа като единствената демократична страна, в която
болшинство имат съперниците на демокрацията
Резултатите бяха от проучване на европейска социологическа организация през 2020 година. Те демонстрираха, че 45% от българите желаят еднолично ръководство с твърда ръка, а единствено 35% желаят многопартийна народна власт. Сигурен съм, че в последните 2 години на безпорядък и политическа неустойчивост, на слаби държавни управления и скарани партии, броя на искащите твърда ръка и властническо ръководство се е нараснал. Тези гласоподаватели, които може би са към този момент над половината от българите, на драго сърце ще припознаят Радев като президент на президентска република - едно поради високия му рейтинг, второ поради убеждението, че на народ като нашия му би трябвало пагон и сопа, а не мислители в Народното събрание. При такава „ социология “, никой не трябва да е спокоен за демократичното устройство на страната.
Тези настроения може да се формулират като “Народа желае твърда ръка! “, и да станат мощно оръжие за хора като Румен Радев. Ако се случи, смятате ли че партизанските български партии ще защитят парламентаризма против един деспот, подсилен от болшинството? Те, пред угрозата от инфлация и война едно постоянно държавно управление не могат да създадат, а вие ще чакате от тях отбрана на полезности...
Доколко е надеждна и втората преграда против президентската република – Конституцията, също е противоречив въпрос. Радев да вземем за пример потвърди, че тя е врата в полето и може да я заобикаля, когато му отърва. Кой е помислял да вземем за пример, че президент намерено ще въздейства на резултатите от изборите, както го прави той? Кой си е представял президент, който основава партии и посредством тях урежда и смъква постоянни държавни управления? Това го гледаме на процедура към този момент година и половина. При това Радев го прави безнаказано, тъй като нито партиите, нито правосъдната система в лицето на Конституционния съд, са му създали най-малко забележка, че
гази главния закон на страната
Може ли президентът да отиде и по-далеч?
Представете си, че раздорите сред партиите и техните твърди електорати, които Радев настойчиво подклажда, внезапно се трансфорат в улични борби. Зомбирани симпатизанти на Петков и на Политическа партия срещат пийнали последователи на Борисов да вземем за пример и с бездействието на полицията, стартират батални сцени; или пък хора на Възраждане атакуват симпатизанти на ДПС; или пък противоположното. Ако ви се коства невероятна обстановка, помислете отново, тъй като войнствения език на омразата е заразил освен българите, само че и етноса от другата страна? Дали някой си дава сметка по какъв начин в смесените региони одобряват заканите за затвор и кавга с техни политици?
Ако такива улични борби пламнат, към кого ще се извърнат уплашените жители за отбрана? Разбира се, към президента с пагони. Дали тогава, с утвърждението на болшинството българи, той няма да не помни за Конституцията – първо за малко, а след това и вечно?
Радев дълго беше подценяван в българската политика. Първо от Борисов и Нинова, след това от Кирил Петков и Христо Иванов. Той обаче потвърди, че е остроумен политик, който владее интригантските номера, върви по собствен проект, научи слабите страни на водачите и принуди техните партии да вършат това, което той желае от тях. Вече втора година е
едноличен държавен водач в де факто полупрезидентска република,
макар Конституцията и самостоятелната правосъдна система.
След изборите на 2 октомври Радев ще има още два шанса да направи стъпка към своята последна цел – президентско ръководство.
Първият е да сътвори нова коалиция, този път с доминация на ГЕРБ и отново с партия от президентско свърталище. За тази цел обаче Стефан Янев би трябвало да влезе в Народното събрание. Засега социологията не му дава този късмет, само че с машините на вота разполага Радев, а не социолозите. И в случай че Янев, на инат на прогнозите, получи над 4%, тогава дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи държавното управление ще се пръкне като коалиция с четвърти сътрудник Радев. Така президентът ще управлява идващия кабинет и ще го смъкна, в случай че не го хареса, както направи с кабинета на Петков.
А вторият късмет пред Радев ще се отвори в случай че постоянно държавно управление въобще не бъде формирано. Тогава, след четвърти провален парламент, президентът може гръмогласно да разгласи партиите за негодни и да попита има ли потребност от пети предварителни избори, щом резултатът и от тях ще бъде същия. Как мислите, че ще му отговори болшинството?
В този смисъл настояването на Трифонов за президентска република, колкото и наивно да звучи, може да откри сериозна поддръжка измежду българите. Преди години с различен референдум, който също опонираше на конституцията, Слави Трифонов събра над 2 и половина милиона гласа. Последствия нямаше, тъй като партиите бяха мощни и се оправиха, в този момент обаче такова развиване на събитията за тях може да е съдбовно.
Та никакво утешение не е, че Трифонов не е добре телом и духом, а президента си мълчи и сякаш няма нищо общо с настояването за президентска република. Единствената гаранция е
антипрезидентска коалиция
от партии в идващия парламент, каквато обаче не наподобява допустима към този момент.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ