Как попаднахме под руска власт като членове на НАТО?
Димитър Попов
Тъй като съм писал още през 2020 година по какъв начин се случи това, в този момент ще си разреша да припомня моята интерпретация на обстоятелствата.
Активната интервенция на Москва и завладяването на институциите от съветската пета колона стартира през 2013 година. Тогава, още през януари, енергоразпределителните сдружения сътвориха хаоса с двойните и тройни сметки за ток, с което провокираха мощна протестна стихия в една студена зима. Руската пета колона - тогава от Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, подкрепяна от банката КТБ на Цветан Василев, разгласи, че напуща Народното събрание, тъй като повече не може да търпи проамериканското ръководство на Борисов, което си разреши да замрази публично построяването на АЕЦ Белене. За тази цел, уплашеният Борисов, провежда референдум за градежа на централата, с цел да покаже, че и популацията не желае АЕЦ, и да си измие ръцете пред гневните руснаци. Това обаче не го избави и последваха събаряне на държавното управление, избори с мапилуцаии, които изтикаха на власт проруските сили на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, формализирани от кабинета " Орешарски ". Обещанието на този кабинет беше да построи Южен поток и АЕЦ Белене, само че то не се случи, тъй като след една година Движение за права и свободи обърна палачинката и от проруска, отново стана проевропейска партия. По същото време Борисов публично се оплака на нашите съдружници, че е свален от Москва, само че последици от това нямаше и американският президент Обама реши да работи с Орешарски.
Така стартира сагата с
дейното завладяване на България от съветските сили
След като през 2014 година кабинета " Орешарски " падна, Борисов към този момент си беше взел поука и беше приел, че въздействието на Русия в България е без конкуренция.
По-нататък - неговите срещи с Решетников, обещанието му да отстъпи президентството на съветски човек; обещанието да построи АЕЦ Белене и Турски поток, обединението с патриотите, както и отхвърли от съдействие с НАТО след окупацията на Крим, са общоизвестни обстоятелства. Тъй като съм ги описвал още през 2020 година, и още тогава съм нарекъл Борисов " добре затулен съветски сътрудник за въздействие ", няма да се спирам на този интервал.
Струва си да се отбележат събитията през 2020 година, когато против Борисов беше основан общ фронт от афектирани олигарси, недомаслени политици и посолства. Там участваха все познати имена, които от 30 години не слизат от сцената и все имат упоритости да са водачите на България, без да са сътворили нещо потребно. Протестите против неговото ръководство не бяха заради " работа " на Москва, а поради повсеместна корупция. Обвинения за мощното съветско въздействие протестиращите не издигнаха, в противен случай, те започнаха митингите под юмрука на съветския човек, надалеч по предания на Москва Румен Радев, и то тъй като Борисов го упрекна, че държи в президентството съветски шпиони.
По този метод, другояче заслужено протестиращите против корупцията жители, се оказаха
измежду потребните идиоти на Москва,
която имаше собствен проект за събитията в България. Според този проект, свалянето на Бойко Борисов трябваше да стане сигнал за дълбоки промени в българската страна въобще, и за промяна на нейния политически многопартиен модел с еднолична, властническа власт по съветски. За тази цел подобаващия реализатор беше Румен Радев - военачалник, харесван от всички, прям русофил и човек, привикнал да извършва заповеди. Българска социалистическа партия, Демократична България и ИТН бяха партиите, които волно или не помогнаха за осъществяването на този проект и изтикаха генерала до върха, давайки му в ръцете цялата власт в страната.
Събитията по-късно демонстрираха, че съветският проект проработи - през 2021 година управляваше Радев със служебни държавни управления, в края на годината завоюва изборите неговата партия " Продължаваме промяната ", която той сполучливо смъкна от власт през 2022 година поради несходство във възгледите по войната в Украйна. През цялата сегашна година, макар изборите през октомври, Радев продължава да ръководи еднолично и евентуално, в случай че нещо не се промени, ще го прави и през 2023 година.
През последните 2 години - времето на Радев, съветското въздействие в България доближи невиждани за времената на Борисов мащаби, като е превзело и държавни институции, и организациите за национална сигурност, и армията, както и външната ни политика. България през днешния ден е
изцяло продънен член на НАТО
и в това няма никакво подозрение.
Изходът е единствено един - през новата 2023 година Радев да изгуби инструментите на властта, която упражнява сега, за сметка на едно проевропейско парламентарно болшинство. Ако това би трябвало да стане с митинги, те би трябвало дза минат само под мотото " Вън съветското въздействие от България! Радев иди си с мир! ".
Тъй като съм писал още през 2020 година по какъв начин се случи това, в този момент ще си разреша да припомня моята интерпретация на обстоятелствата.
Активната интервенция на Москва и завладяването на институциите от съветската пета колона стартира през 2013 година. Тогава, още през януари, енергоразпределителните сдружения сътвориха хаоса с двойните и тройни сметки за ток, с което провокираха мощна протестна стихия в една студена зима. Руската пета колона - тогава от Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, подкрепяна от банката КТБ на Цветан Василев, разгласи, че напуща Народното събрание, тъй като повече не може да търпи проамериканското ръководство на Борисов, което си разреши да замрази публично построяването на АЕЦ Белене. За тази цел, уплашеният Борисов, провежда референдум за градежа на централата, с цел да покаже, че и популацията не желае АЕЦ, и да си измие ръцете пред гневните руснаци. Това обаче не го избави и последваха събаряне на държавното управление, избори с мапилуцаии, които изтикаха на власт проруските сили на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, формализирани от кабинета " Орешарски ". Обещанието на този кабинет беше да построи Южен поток и АЕЦ Белене, само че то не се случи, тъй като след една година Движение за права и свободи обърна палачинката и от проруска, отново стана проевропейска партия. По същото време Борисов публично се оплака на нашите съдружници, че е свален от Москва, само че последици от това нямаше и американският президент Обама реши да работи с Орешарски.
Така стартира сагата с
дейното завладяване на България от съветските сили
След като през 2014 година кабинета " Орешарски " падна, Борисов към този момент си беше взел поука и беше приел, че въздействието на Русия в България е без конкуренция.
По-нататък - неговите срещи с Решетников, обещанието му да отстъпи президентството на съветски човек; обещанието да построи АЕЦ Белене и Турски поток, обединението с патриотите, както и отхвърли от съдействие с НАТО след окупацията на Крим, са общоизвестни обстоятелства. Тъй като съм ги описвал още през 2020 година, и още тогава съм нарекъл Борисов " добре затулен съветски сътрудник за въздействие ", няма да се спирам на този интервал.
Струва си да се отбележат събитията през 2020 година, когато против Борисов беше основан общ фронт от афектирани олигарси, недомаслени политици и посолства. Там участваха все познати имена, които от 30 години не слизат от сцената и все имат упоритости да са водачите на България, без да са сътворили нещо потребно. Протестите против неговото ръководство не бяха заради " работа " на Москва, а поради повсеместна корупция. Обвинения за мощното съветско въздействие протестиращите не издигнаха, в противен случай, те започнаха митингите под юмрука на съветския човек, надалеч по предания на Москва Румен Радев, и то тъй като Борисов го упрекна, че държи в президентството съветски шпиони.
По този метод, другояче заслужено протестиращите против корупцията жители, се оказаха
измежду потребните идиоти на Москва,
която имаше собствен проект за събитията в България. Според този проект, свалянето на Бойко Борисов трябваше да стане сигнал за дълбоки промени в българската страна въобще, и за промяна на нейния политически многопартиен модел с еднолична, властническа власт по съветски. За тази цел подобаващия реализатор беше Румен Радев - военачалник, харесван от всички, прям русофил и човек, привикнал да извършва заповеди. Българска социалистическа партия, Демократична България и ИТН бяха партиите, които волно или не помогнаха за осъществяването на този проект и изтикаха генерала до върха, давайки му в ръцете цялата власт в страната.
Събитията по-късно демонстрираха, че съветският проект проработи - през 2021 година управляваше Радев със служебни държавни управления, в края на годината завоюва изборите неговата партия " Продължаваме промяната ", която той сполучливо смъкна от власт през 2022 година поради несходство във възгледите по войната в Украйна. През цялата сегашна година, макар изборите през октомври, Радев продължава да ръководи еднолично и евентуално, в случай че нещо не се промени, ще го прави и през 2023 година.
През последните 2 години - времето на Радев, съветското въздействие в България доближи невиждани за времената на Борисов мащаби, като е превзело и държавни институции, и организациите за национална сигурност, и армията, както и външната ни политика. България през днешния ден е
изцяло продънен член на НАТО
и в това няма никакво подозрение.
Изходът е единствено един - през новата 2023 година Радев да изгуби инструментите на властта, която упражнява сега, за сметка на едно проевропейско парламентарно болшинство. Ако това би трябвало да стане с митинги, те би трябвало дза минат само под мотото " Вън съветското въздействие от България! Радев иди си с мир! ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ