Как Кремъл и неговата глупавата политика на война с България укрепиха нашето доверие в НАТО
Димитър Попов
След срещата на НАТО в Мадрид излезе вест: Съединени американски щати ще засилят военното си наличие в Германия, Италия, Румъния, Полша, балтийските страни, Обединеното кралство. За България няма и дума. НАТО отново ни изолира от своите бъдещи проекти, тъй като все по-малко разчита на нашата преданост.
Преди година, до момента в който още войната на Радев против Борисов беше в разгара си, написах, че те и двамата са зле прикрити съветски сътрудници за въздействие в България. Имах мощни опасения, че тяхната война ще докара до безпорядък и до разширение на съветското въздействие, доколкото успеха на който и да е от двамата щеше да е победа на Кремъл. Не бях сюрпризиран, когато моето изказване беше представено от международни медии, които извън виждаха същото, каквото и аз – че България е
превзета от Русия страна,
на която съдружниците ни в Европейски Съюз и НАТО мъчно могат да разчитат. И че бъдещето на нашата евроатлантическа ориентировка е нестабилно с водачи като Радев и Борисов. За голямо страдание доста от страховете в тази посока се сбъднаха и България в този момент наподобява омотана в паяжините на Кремъл.
Страната има потребност от евроатлантическа коалиция и водач, с кураж да скъса тази съветска мрежа, саботираща участието ни в НАТО. В края на предходната година, когато Кирил Петков стана министър председател, той разсъни очаквания, че може да е този водач, от който президента и Борисов да се опасяват. Бяха нужни обаче единствено един-два месеца, с цел да стане ясно, че Петков няма качества нито на водач, нито на политик въобще. Психологическия му профил беше по покрай този на Тръмп – нарцистичен вид, бизнес насочен, без възприятието за принадлежност към национална общественост, без угризения във връзка с истината и морала, с съвсем месианско разбиране в правотата си, с ниски индикатори на просветеност и без никаква обществена сензитивност.
Беше доста огромно прелъщение да си помислиш, че е селекциониран по метода на негативния кадрови асортимент от неговия наставник Радев. Така се и случи - президента го употребява против Борисов, а самият Петков по този начин и не разбра, че е
използван в една война, която обслужва Кремъл
Изгонването на 70 съветски дипломати е първият независим политически ход на Петков в вярна посока. Вярно е, че дейностите му са детски и аматьорски, обаче са късмет щом сме споделили „ А”, да кажем и „ Я” с една огромна и повсеместна борба срещу съветското въздействие в България. Време е евроатлантическите партии да наложат тематиката срещу Русия като собствен приоритет, и да изтикат лозунгите за корупцията и мафията на назад във времето. Те бяха натрапени от Румен Радев и Нинова като оръжие във войната им против Борисов. Тези лозунги обаче не понижиха корупцията, нито унищожиха мафията. Те доведоха до безпорядък и до война на всеки против всеки, от което завоюва единствено Кремъл. И в Политическа партия, и в ГЕРБ би трябвало да са го разбрали. След сагата с дипломат Митрофанова и нейните ултиматуми, ГЕРБ, Демократична България и Политическа партия се сплотиха в настояването Русия да си прибере шпионите и дружно отхвърлиха ултиматума на Кремъл. Правилно взеха решение, че не е зле дипломат Митрофанова да си замине – в края на краищата тя самата изиска да се закрие посолството в София. Никакви русофилски сълзи не трябва да стопират нейното предпочитание. Русия спря газа, заплаши с ракети и ни разгласи за зложелател, а никой тук не е предизвикал такова държание. Напротив, Нинова, Радев, до време и Борисов угаждаха на Путин с каквото могат, само че на сатрап не се угажда, както знаете; от прислужниците си той желае още и още, до момента в който ги изцеди до дъно. Така че разкъсване на връзките ще е по виновност на Кремъл, на Радев и на Нинова – на никой различен!
Предстоят парламентарни избори и дипломатическата война с Русия би трябвало да бъде съществена тематика в акцията. Ако евроатлантическите партии вкарат в дневния си ред битката против съветското въздействие у нас, те
ще очертаят разграничителна линия
сред ГЕРБ, Движение за права и свободи, Демократична България, и проруските Българска социалистическа партия, Възраждане, Стефан Янев. Това е първа стъпка към идеологическа рамка за бъдеща коалиция след изборите, а русофилското малцинство от 25% ще бъде натикано където му е мястото – в ъгъла на демокрацията. Това може да докара и различен непредвиден резултат - в ГЕРБ, където болшинството е евроатлантическо, да изолират Борисов, прочут като последовател на съветските енергийни планове в България и „ мек” евроатлантик. И това ще бъде елегантно негово отдръпване, което ще извади партията му от изолираност.
Въпросът в този момент е дали в Политическа партия са подготвени да заменят лозунгите против корупцията с плакати
„ Ние сме НАТО, Русия е враг”
Дали са разбрали, че тази смяна е ключът към тяхното политическо узряване, и че би трябвало да извърнат тил освен на Копейкин, само че и на Нинова.Тяхното държание сега не наподобява рационално и целеустремено. Напротив, в Политическа партия е цялостен безпорядък. Замяната на Кирил Петков с Асен Василев е насилствена, става прекомерно късно и без обезпечена поддръжка в Народното събрание, тъй че напъните им да ръководят в границите на този парламент са обречени. А в случай че и в бъдеще продължат с мантрите за мафията и корупцията, най-вероятно ще блокират съдружно държавно управление с ГЕРБ и е напълно предстоящо да влезем в нова серпантина от избори.
Лошото ще бъде, че служебните кабинети отново ще ги сформира Румен Радев. Ясно е за какво се опасяват всички от това - измежду нашите съдружници той е прочут като „ проруски президент”. На неговата съветска хрисимост би трябвало да се постави край, време е и Радев да загуби своята война. И ще стане, в случай че се сътвори евроатлантическо болшинство и държавно управление. Тогава можем да кажем, че Кремъл и неговата глупавата политика на война с България, са укрепили нашето доверие в НАТО.
След срещата на НАТО в Мадрид излезе вест: Съединени американски щати ще засилят военното си наличие в Германия, Италия, Румъния, Полша, балтийските страни, Обединеното кралство. За България няма и дума. НАТО отново ни изолира от своите бъдещи проекти, тъй като все по-малко разчита на нашата преданост.
Преди година, до момента в който още войната на Радев против Борисов беше в разгара си, написах, че те и двамата са зле прикрити съветски сътрудници за въздействие в България. Имах мощни опасения, че тяхната война ще докара до безпорядък и до разширение на съветското въздействие, доколкото успеха на който и да е от двамата щеше да е победа на Кремъл. Не бях сюрпризиран, когато моето изказване беше представено от международни медии, които извън виждаха същото, каквото и аз – че България е
превзета от Русия страна,
на която съдружниците ни в Европейски Съюз и НАТО мъчно могат да разчитат. И че бъдещето на нашата евроатлантическа ориентировка е нестабилно с водачи като Радев и Борисов. За голямо страдание доста от страховете в тази посока се сбъднаха и България в този момент наподобява омотана в паяжините на Кремъл.
Страната има потребност от евроатлантическа коалиция и водач, с кураж да скъса тази съветска мрежа, саботираща участието ни в НАТО. В края на предходната година, когато Кирил Петков стана министър председател, той разсъни очаквания, че може да е този водач, от който президента и Борисов да се опасяват. Бяха нужни обаче единствено един-два месеца, с цел да стане ясно, че Петков няма качества нито на водач, нито на политик въобще. Психологическия му профил беше по покрай този на Тръмп – нарцистичен вид, бизнес насочен, без възприятието за принадлежност към национална общественост, без угризения във връзка с истината и морала, с съвсем месианско разбиране в правотата си, с ниски индикатори на просветеност и без никаква обществена сензитивност.
Беше доста огромно прелъщение да си помислиш, че е селекциониран по метода на негативния кадрови асортимент от неговия наставник Радев. Така се и случи - президента го употребява против Борисов, а самият Петков по този начин и не разбра, че е
използван в една война, която обслужва Кремъл
Изгонването на 70 съветски дипломати е първият независим политически ход на Петков в вярна посока. Вярно е, че дейностите му са детски и аматьорски, обаче са късмет щом сме споделили „ А”, да кажем и „ Я” с една огромна и повсеместна борба срещу съветското въздействие в България. Време е евроатлантическите партии да наложат тематиката срещу Русия като собствен приоритет, и да изтикат лозунгите за корупцията и мафията на назад във времето. Те бяха натрапени от Румен Радев и Нинова като оръжие във войната им против Борисов. Тези лозунги обаче не понижиха корупцията, нито унищожиха мафията. Те доведоха до безпорядък и до война на всеки против всеки, от което завоюва единствено Кремъл. И в Политическа партия, и в ГЕРБ би трябвало да са го разбрали. След сагата с дипломат Митрофанова и нейните ултиматуми, ГЕРБ, Демократична България и Политическа партия се сплотиха в настояването Русия да си прибере шпионите и дружно отхвърлиха ултиматума на Кремъл. Правилно взеха решение, че не е зле дипломат Митрофанова да си замине – в края на краищата тя самата изиска да се закрие посолството в София. Никакви русофилски сълзи не трябва да стопират нейното предпочитание. Русия спря газа, заплаши с ракети и ни разгласи за зложелател, а никой тук не е предизвикал такова държание. Напротив, Нинова, Радев, до време и Борисов угаждаха на Путин с каквото могат, само че на сатрап не се угажда, както знаете; от прислужниците си той желае още и още, до момента в който ги изцеди до дъно. Така че разкъсване на връзките ще е по виновност на Кремъл, на Радев и на Нинова – на никой различен!
Предстоят парламентарни избори и дипломатическата война с Русия би трябвало да бъде съществена тематика в акцията. Ако евроатлантическите партии вкарат в дневния си ред битката против съветското въздействие у нас, те
ще очертаят разграничителна линия
сред ГЕРБ, Движение за права и свободи, Демократична България, и проруските Българска социалистическа партия, Възраждане, Стефан Янев. Това е първа стъпка към идеологическа рамка за бъдеща коалиция след изборите, а русофилското малцинство от 25% ще бъде натикано където му е мястото – в ъгъла на демокрацията. Това може да докара и различен непредвиден резултат - в ГЕРБ, където болшинството е евроатлантическо, да изолират Борисов, прочут като последовател на съветските енергийни планове в България и „ мек” евроатлантик. И това ще бъде елегантно негово отдръпване, което ще извади партията му от изолираност.
Въпросът в този момент е дали в Политическа партия са подготвени да заменят лозунгите против корупцията с плакати
„ Ние сме НАТО, Русия е враг”
Дали са разбрали, че тази смяна е ключът към тяхното политическо узряване, и че би трябвало да извърнат тил освен на Копейкин, само че и на Нинова.Тяхното държание сега не наподобява рационално и целеустремено. Напротив, в Политическа партия е цялостен безпорядък. Замяната на Кирил Петков с Асен Василев е насилствена, става прекомерно късно и без обезпечена поддръжка в Народното събрание, тъй че напъните им да ръководят в границите на този парламент са обречени. А в случай че и в бъдеще продължат с мантрите за мафията и корупцията, най-вероятно ще блокират съдружно държавно управление с ГЕРБ и е напълно предстоящо да влезем в нова серпантина от избори.
Лошото ще бъде, че служебните кабинети отново ще ги сформира Румен Радев. Ясно е за какво се опасяват всички от това - измежду нашите съдружници той е прочут като „ проруски президент”. На неговата съветска хрисимост би трябвало да се постави край, време е и Радев да загуби своята война. И ще стане, в случай че се сътвори евроатлантическо болшинство и държавно управление. Тогава можем да кажем, че Кремъл и неговата глупавата политика на война с България, са укрепили нашето доверие в НАТО.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ