След местните избори: Партиите са в лошо здраве и с неясно бъдеще!
Димитър Попов
След локалните избори може да се направи изводът, че политическият развой в страната трайно е напуснал полето на политическото и зависи от ирационалните претекстове на политическите водачи повече, в сравнение с от все по-намаляващия брой гласоподаватели.
Партиите несъмнено не са в положително здраве. Никоя от тях не демонстрира електорален напредък и никоя не предлага стратегия, която да извади пред урните тези 64% гласоподаватели, които в този момент не гласоподават. Не се виждат и признаци, че в близко бъдеще те може да трансформират тактиката си, като осмислят вярно резултатите от локалните избори.
По тази причина и прогнозите за бъдещето на партиите в Народното събрание са меко казано противоречиви и неразбираеми.
ПП-ДБ
В ПП-ДБ след изборите обстановката е както преди тях – безпорядък, персонални упоритости, крамоли по линия на олигархични ползи, и най-отгоре налудно енергичния Кирил Петков, който продължава да държи и двете партии в обединението в плен на своите и на Лена битови мечти за политиката като за тарикатско занятие, в което лъжеш всички, а като стане напечено, лъжеш че си от положителните сили и посолството е зад тебе.
Новото е, че във вътрешните кавги към този момент е намесена и прокуратурата, която пази министъра на електронното ръководство от неговия водач с въоръжена защита.
Политически процеси вътре в обединението няма, по тази причина няма и равносметка за локалните избори, а те несъмнено обрисуваха електорален срив за ПП-ДБ. По общински съветници обединението е четвърта политическа мощ и на предварителни парламентарни избори това може да донесе тежки последствия за националното им посланичество, както и за присъединяване им в Народното събрание.
Вярно е, че в този момент завоюваха София, само че го направиха „ на косъм “, евентуално със скрита поддръжка в последния миг, за което признак може да са и неразбориите към машините за гласоподаване...
Няма мотиви за наслада и от успеха във Варна. Там кметът е определен не от Политическа партия, а от една трибуквена формация, без чиято помощ нито една партия не е печелила избори. На новия кмет, както и на Киро и Асен занапред им следва да усетят какво е да се съюзиш с групировки и по какъв начин мутрите схващат присъединяване си в едно градско ръководство.
Няма признаци, че в ПП-ДБ някой ще си вземе поука от срутва на тези избори, тъй че те са по-скоро два софийски политически плана със затихващи функционалности. Опасявам се, че когато го осъзнаят, ще бъде прекомерно късно да създадат каквото и да било с цел да се запазят в политическия живот въобще.
ГЕРБ
В ГЕРБ обстановката е друга. Там вярно видяха, че губят към 20% от електората си поради тази ръководеща „ сглобка “. Това несъмнено е търпима цена персонално за Борисов, защото „ закона Магнитски “ е по огромна опасност за него от слабия към този момент електорален отлив.
Но загубата на гласове налива вода в мелницата на вътрешната съпротива и разделя партията му на поддръжници и съперници на некоалицията с ПП-ДБ. Изявите на Делян Добрев са обществено признание на вътрешна опция в ГЕРБ, което в избрана обстановка може да заплаши самото водачество на Борисов.
Той към този момент съумява да балансира сред „ крилата “ на Томислав Дончев и на Делян Добрев край себе си, разчитайки на престижа си пред самите гласоподаватели. Но в случай че гафовете на ПП-ДБ задълбочат всички рецесии в страната, за които отговорност носи и ГЕРБ, а отливът на електорат продължи и в бъдеще, водачеството му ще стане доста мъчно.
По тази причина обстановката в ГЕРБ ще става все по-напрегната. Борисов няма да излезе от сглобката най-малко до ротацията, което значи, че в идващите месеци ще се резервира същата картина в партията – два лагера, които Борисов изкусно ще употребява, подкрепяйки ту Добрев, ту Дончев, само че в случай че най-после те двамата се заловен за гушите, водачът ще би трябвало да вземе страна и мъчно ще удържи партията под собствен надзор без предварителни избори.
Движение за права и свободи
В Движение за права и свободи уволнението на Мустафа Карадайъ е на пръв взор нелогично деяние. На локалните избори, по брой общински съветници Движение за права и свободи е втора политическа мощ в страната. Това е индикатор за положително здраве на придвижването и би трябвало почетния ръководител да е удовлетворен от свършеното.
Защо не е удовлетворен?
Доган назначава и сменя ръководителите съгласно настоящата обстановка и съгласно потребностите на партията сега, като избира въжеиграчи, които ловко да балансират сред прекомерно комплицираните връзки, които Движение за права и свободи има и в интернационален, и във вътрешен, и в корпоративен проект.
Когато назначи Лютви Местан за ръководител да вземем за пример, Доган го направи с цел да се сближи с Ердоган. По това време един външен министър на Турция беше декларирал в изявление, че те в никакъв случай няма да се схванат с Ахмед Доган до момента в който той обслужва ползи на Русия. От своя страна Ахмед Доган постоянно е показал непоносимост към турска интервенция в неговата партия. В едно свое изявление на национална конференция на Движение за права и свободи той беше изискал българските турци да бъдат приети за европейско малцинство, защото Турция желае да ги употребява за териториални искания към България. Когато обаче Местан заигра прекалено много с турското посолство, Доган незабавно го изгони, сърдит, че е нарушен салдото, който самичък е задал като алена линия за партията – да не се сближава прекомерно с Ердоган.
Мустафа Карадайъ изгуби поста си по друга причина - той не съумя, а може би и не искаше, да пасне на ръководещата сглобка! Слуховете са, че към него бил образуван лагер, който желал придвижването да остане в съпротива и да не се обвързва директно с Борисов и Петков.
Другият лагер, отпред с Пеевски, е упорствал за поддръжка на сглобката и за топене на връзките с Демократична България и с посолството.
Уволнението на Карадайъ и заместването му с Пеевски е мощен сигнал, че Ахмед Доган поддържа некоалицията с ГЕРБ и ПП-ДБ. Нещо повече - демонстрираната от Пеевски твърда лоялност към НАТО и Европейски Съюз, острия му звук против Русия, цялостното взаимоотношение с ГЕРБ и положителното съгласие с ПП-ДБ значат, че Доган ще желае и директно присъединяване във властта с министри. Това ще стане допустимо през март следващата година, когато се обясни дали Мария Габриел ще бъде министър председател или ще се върви на нови предварителни избори.
Както и при Борисов, ходовете на Доган несъмнено са подтиквани от закона „ Магнитски “ и евентуално ще държат Движение за права и свободи в евроатлантическа орбита с ПП-ДБ минимум до ротацията следващата година.
Българска социалистическа партия
Вътрешни процеси в Българска социалистическа партия след локалните избори няма. Има процеси в лявото пространство, само че те се развиват отвън алената партия и засягат новата звезда Ваня Григорова. Очаква се тя да сплоти всички съперници на Нинова и отпадналите през годините фрагменти на алените като Костадин Паскалев да вземем за пример, в нова лява групировка, която да заплаши самата Българска социалистическа партия.
Това наподобява пресилена прогноза. Гласовете за Ваня Григорова към този момент демонстрират единствено, че в София се е появил многочислен извънредно ляв електорат, който е основа за нов вид социалистическа партия.
В страната обаче картината е друга. Ваня Григорова няма по какъв начин да убеди родствено обвързваните с Българска комунистическа партия баби и дядовци, че би трябвало да имат ляво и съвременно мислене. Консервативният електорат в провинцията към този момент е прихванат от Нинова и е държан със средствата на пропагандата и на страха в перманентна суматоха с лозунги, че на следващия ден започваме война с Русия, а натовците ще им създадат хляба 5 лв..
Въпреки това появяването на нова лява партия би трябвало да се чака напълно скоро. Тя евентуално ще бъде софийски план, може би ще има гласоподаватели и в някои огромни градове, където Българска социалистическа партия без друго няма сериозна поддръжка, само че надали ще засегне самия електорат на Българска социалистическа партия в страната, който към този момент обезпечава към 7-8% поддръжка – задоволителна на Нинова да бъде доживотно народен представител.
Възраждане
След локалните избори стана ясно, че партията на Костадинов резервира позициите си в народен проект. Тя обаче продължава да бъде партия с невисок таван на поддръжка, която няма да надвиши 15% на каквито и да са избори. По тази причина локалните избори не дават никаква индикация, че е допустимо в бъдеще Възраждане да стане първа политическа мощ, каквито прогнози правеше нейния водач.
…
С такива партии и с това мощно разграничено политическо пространство, несъмнено ще я докараме някак до ротацията следващата година. Но това обезпечава предвидимост на процесите за няколко месеца напред, до момента в който страната се нуждае от по-стабилно ръководство, което към този момент обаче не се задава на хоризонта.
След локалните избори може да се направи изводът, че политическият развой в страната трайно е напуснал полето на политическото и зависи от ирационалните претекстове на политическите водачи повече, в сравнение с от все по-намаляващия брой гласоподаватели.
Партиите несъмнено не са в положително здраве. Никоя от тях не демонстрира електорален напредък и никоя не предлага стратегия, която да извади пред урните тези 64% гласоподаватели, които в този момент не гласоподават. Не се виждат и признаци, че в близко бъдеще те може да трансформират тактиката си, като осмислят вярно резултатите от локалните избори.
По тази причина и прогнозите за бъдещето на партиите в Народното събрание са меко казано противоречиви и неразбираеми.
ПП-ДБ
В ПП-ДБ след изборите обстановката е както преди тях – безпорядък, персонални упоритости, крамоли по линия на олигархични ползи, и най-отгоре налудно енергичния Кирил Петков, който продължава да държи и двете партии в обединението в плен на своите и на Лена битови мечти за политиката като за тарикатско занятие, в което лъжеш всички, а като стане напечено, лъжеш че си от положителните сили и посолството е зад тебе.
Новото е, че във вътрешните кавги към този момент е намесена и прокуратурата, която пази министъра на електронното ръководство от неговия водач с въоръжена защита.
Политически процеси вътре в обединението няма, по тази причина няма и равносметка за локалните избори, а те несъмнено обрисуваха електорален срив за ПП-ДБ. По общински съветници обединението е четвърта политическа мощ и на предварителни парламентарни избори това може да донесе тежки последствия за националното им посланичество, както и за присъединяване им в Народното събрание.
Вярно е, че в този момент завоюваха София, само че го направиха „ на косъм “, евентуално със скрита поддръжка в последния миг, за което признак може да са и неразбориите към машините за гласоподаване...
Няма мотиви за наслада и от успеха във Варна. Там кметът е определен не от Политическа партия, а от една трибуквена формация, без чиято помощ нито една партия не е печелила избори. На новия кмет, както и на Киро и Асен занапред им следва да усетят какво е да се съюзиш с групировки и по какъв начин мутрите схващат присъединяване си в едно градско ръководство.
Няма признаци, че в ПП-ДБ някой ще си вземе поука от срутва на тези избори, тъй че те са по-скоро два софийски политически плана със затихващи функционалности. Опасявам се, че когато го осъзнаят, ще бъде прекомерно късно да създадат каквото и да било с цел да се запазят в политическия живот въобще.
ГЕРБ
В ГЕРБ обстановката е друга. Там вярно видяха, че губят към 20% от електората си поради тази ръководеща „ сглобка “. Това несъмнено е търпима цена персонално за Борисов, защото „ закона Магнитски “ е по огромна опасност за него от слабия към този момент електорален отлив.
Но загубата на гласове налива вода в мелницата на вътрешната съпротива и разделя партията му на поддръжници и съперници на некоалицията с ПП-ДБ. Изявите на Делян Добрев са обществено признание на вътрешна опция в ГЕРБ, което в избрана обстановка може да заплаши самото водачество на Борисов.
Той към този момент съумява да балансира сред „ крилата “ на Томислав Дончев и на Делян Добрев край себе си, разчитайки на престижа си пред самите гласоподаватели. Но в случай че гафовете на ПП-ДБ задълбочат всички рецесии в страната, за които отговорност носи и ГЕРБ, а отливът на електорат продължи и в бъдеще, водачеството му ще стане доста мъчно.
По тази причина обстановката в ГЕРБ ще става все по-напрегната. Борисов няма да излезе от сглобката най-малко до ротацията, което значи, че в идващите месеци ще се резервира същата картина в партията – два лагера, които Борисов изкусно ще употребява, подкрепяйки ту Добрев, ту Дончев, само че в случай че най-после те двамата се заловен за гушите, водачът ще би трябвало да вземе страна и мъчно ще удържи партията под собствен надзор без предварителни избори.
Движение за права и свободи
В Движение за права и свободи уволнението на Мустафа Карадайъ е на пръв взор нелогично деяние. На локалните избори, по брой общински съветници Движение за права и свободи е втора политическа мощ в страната. Това е индикатор за положително здраве на придвижването и би трябвало почетния ръководител да е удовлетворен от свършеното.
Защо не е удовлетворен?
Доган назначава и сменя ръководителите съгласно настоящата обстановка и съгласно потребностите на партията сега, като избира въжеиграчи, които ловко да балансират сред прекомерно комплицираните връзки, които Движение за права и свободи има и в интернационален, и във вътрешен, и в корпоративен проект.
Когато назначи Лютви Местан за ръководител да вземем за пример, Доган го направи с цел да се сближи с Ердоган. По това време един външен министър на Турция беше декларирал в изявление, че те в никакъв случай няма да се схванат с Ахмед Доган до момента в който той обслужва ползи на Русия. От своя страна Ахмед Доган постоянно е показал непоносимост към турска интервенция в неговата партия. В едно свое изявление на национална конференция на Движение за права и свободи той беше изискал българските турци да бъдат приети за европейско малцинство, защото Турция желае да ги употребява за териториални искания към България. Когато обаче Местан заигра прекалено много с турското посолство, Доган незабавно го изгони, сърдит, че е нарушен салдото, който самичък е задал като алена линия за партията – да не се сближава прекомерно с Ердоган.
Мустафа Карадайъ изгуби поста си по друга причина - той не съумя, а може би и не искаше, да пасне на ръководещата сглобка! Слуховете са, че към него бил образуван лагер, който желал придвижването да остане в съпротива и да не се обвързва директно с Борисов и Петков.
Другият лагер, отпред с Пеевски, е упорствал за поддръжка на сглобката и за топене на връзките с Демократична България и с посолството.
Уволнението на Карадайъ и заместването му с Пеевски е мощен сигнал, че Ахмед Доган поддържа некоалицията с ГЕРБ и ПП-ДБ. Нещо повече - демонстрираната от Пеевски твърда лоялност към НАТО и Европейски Съюз, острия му звук против Русия, цялостното взаимоотношение с ГЕРБ и положителното съгласие с ПП-ДБ значат, че Доган ще желае и директно присъединяване във властта с министри. Това ще стане допустимо през март следващата година, когато се обясни дали Мария Габриел ще бъде министър председател или ще се върви на нови предварителни избори.
Както и при Борисов, ходовете на Доган несъмнено са подтиквани от закона „ Магнитски “ и евентуално ще държат Движение за права и свободи в евроатлантическа орбита с ПП-ДБ минимум до ротацията следващата година.
Българска социалистическа партия
Вътрешни процеси в Българска социалистическа партия след локалните избори няма. Има процеси в лявото пространство, само че те се развиват отвън алената партия и засягат новата звезда Ваня Григорова. Очаква се тя да сплоти всички съперници на Нинова и отпадналите през годините фрагменти на алените като Костадин Паскалев да вземем за пример, в нова лява групировка, която да заплаши самата Българска социалистическа партия.
Това наподобява пресилена прогноза. Гласовете за Ваня Григорова към този момент демонстрират единствено, че в София се е появил многочислен извънредно ляв електорат, който е основа за нов вид социалистическа партия.
В страната обаче картината е друга. Ваня Григорова няма по какъв начин да убеди родствено обвързваните с Българска комунистическа партия баби и дядовци, че би трябвало да имат ляво и съвременно мислене. Консервативният електорат в провинцията към този момент е прихванат от Нинова и е държан със средствата на пропагандата и на страха в перманентна суматоха с лозунги, че на следващия ден започваме война с Русия, а натовците ще им създадат хляба 5 лв..
Въпреки това появяването на нова лява партия би трябвало да се чака напълно скоро. Тя евентуално ще бъде софийски план, може би ще има гласоподаватели и в някои огромни градове, където Българска социалистическа партия без друго няма сериозна поддръжка, само че надали ще засегне самия електорат на Българска социалистическа партия в страната, който към този момент обезпечава към 7-8% поддръжка – задоволителна на Нинова да бъде доживотно народен представител.
Възраждане
След локалните избори стана ясно, че партията на Костадинов резервира позициите си в народен проект. Тя обаче продължава да бъде партия с невисок таван на поддръжка, която няма да надвиши 15% на каквито и да са избори. По тази причина локалните избори не дават никаква индикация, че е допустимо в бъдеще Възраждане да стане първа политическа мощ, каквито прогнози правеше нейния водач.
…
С такива партии и с това мощно разграничено политическо пространство, несъмнено ще я докараме някак до ротацията следващата година. Но това обезпечава предвидимост на процесите за няколко месеца напред, до момента в който страната се нуждае от по-стабилно ръководство, което към този момент обаче не се задава на хоризонта.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ