МОЧА го събори Путин, мястото и на двамата е в музея!
Димитър Попов
Събарянето на МОЧА е директна последица от войната в Украйна и в случай че русофилите би трябвало да се сърдят на някого за нарязването на този монумент, би трябвало да се сърдят на Путин. С експанзията си в Украйна той унищожи главния мит, който крепеше остатъците от съветското въздействие в света - че съветската войска не е окупатор, а избавител. Този мит беше един от главните причини за съществуването на срамния монумент в центъра на София.
Благодарение на този мит Финландия и Швеция години наред отказваха да станат членове на НАТО, Австрия спазваше неутралитет и зачиташе съветските ползи до степен, че се трансформира в съществена пералня на съветските мръсни пари в Европа, а в Чехия, Словакия, България стърчаха куп монументи на руско оръжие, промотирани като монументи на войска избавител от фашизма.
Символът на армията избавител беше употребен от Русия като
пропагандно факсимиле,
с което тя оправдаваше всяка своя експанзия в Европа. Зад този мит нямаше никакви причини. Той е обрасъл с толкоз неистини и с откровени исторически фалшификации, че се е трансформирал в голям балон, който задушава Източна Европа десетилетия наред и заплашва самата еднаквост на националните страни в този район.
Борбата против нацизма не е избавление, а е историята на режимите на Сталин и Хитлер, които желаеха да си поделят Европа, а след това станаха врагове, и за жалост, вследствие на войната Сталин си подели Европа с други сили. В цялата история на Втората международна война
руската войска е окупаторска войска,
която води война с друга мощ за превъзходство, даже когато тази война е на руска територия.
Същото е и в България. Руската войска е тук още през 1878 година, с техния Сан Стефански контракт, който прокламира не основаването на българска страна, а на окупирана от Руската империя зона на Балканите, обитаема с българи. Това е същността на цялата съветска политика. Тя продължава през Първата международна война, когато Русия се пробва да окупира Добруджа, изпращайки казашки орди против българската армия. И приключва сполучливо след Втората международна война, когато руската войска идва в България като формален окупатор, който избива целия държавен хайлайф и постанова просъветски режим, обслужвал 45 години великоруските имперски ползи толкоз раболепно и безрезервно, че заслужи името на най-верен спътник на Москва в Европа.
Е, това време свърши. Днес, когато Путин атакува Украйна, приказките за армията освободителка към този момент провокират единствено смях и насмешки към Лавров, който развива такива теории на интернационалните срещи. Армия, която атакува прилежащи страни с цел да им открадне територията и пералните, оставя след себе си пуста земя, отломки от бомби и всеобщи гробове на мирни поданици - такава войска няма нищо общо с каквото и да е избавление.
Спуканият балон за армията освободителка най-накрая освободи и небето над България. Благодарение на това МОЧА падна. На война е като на война –в Украйна съветската войска всеобщо избива хора, нарязва ги на части и ги заравя на половин метър в пръстта, а ние тук режем паметниците на тази окупационна войска. И когато фенове на Русия упрекват някого във безчовечие, би трябвало да си отворят по-широко очите за това, което става към нас.
Мисля, че русофилите в България към този момент го схващат. Техните опити да спрат събарянето на съветските монументи са вяли, изтощени, нестимулирани, подвластни на инерция от предишното, която от дълго време е изгубила своята мощ, тъй като
в София русофилите към този момент не държат властта в ръцете си
Последният от тях – Румен Радев, се прибра в президентството с подвита опашка.
Не че склонните да се предадат на Путин са изчезнали…Българският ръководещ хайлайф на прехода е русофилски хайлайф, който не позволяваше и дума да се издума за разкъсване на пъпната шнур с Москва. Този подкупен хайлайф дълго време пазеше руските монументи и успяваше да се кланя по едно и също време и на Изток, и на Запад, употребявайки мирната атмосфера в света за персоналния си кяр. След наглото нахлуване на Русия в Украйна обаче, промотирано като война против НАТО, Русия унищожи този кротичък свят, вкарвайки в него насилието, експанзията и войната като средства за решение на всеки международен проблем.
Засега Путин е единственият международен войнолюбец. Онези, които се пишат негови съдружници, са в действителност небогати страни, които се облизват за на ниска цена газ и нефт, за на ниска цена жито, за безвъзмезден никел от сибирските залежи, и в случай че на следващия ден намерят по евтини първични материали за сурогат на съветските, те неотложно ще станат първи съветски съперници.
Вижте Сърбия, която едната седмица е проевропейска и подготвена на наказания против Русия с цел да получи покана за участие в ЕС; другата седмица е съветски спътник, който плаче за съветски газ и се кълне във безконечна честност на Москва. С тази тарикатска политика Сърбия загуби всичките си територии в някогашна Югославия, загуби Косово, евентуално ще загуби и региона Санджак някой ден. Защото в днешния свят би трябвало ясно да знаеш къде се намираш и кой ти е другар.
Запада не е просто марка, Запада е богата общественост, която прокламира демократичното държавно устройство и човешки права, мир и стопански разцвет. И в случай че искаш да преживяваш от война, да завладяваш непознати земи и нации, да възхваляваш окупаторските армии и да им издигаш монументи, ти си
в другия лагер, където ръководи Злото
Е, със събарянето на МОЧА България направи значима стъпка към цялостната си самостоятелност от Русия и към осъзнаването, че знаците като МОЧА саботират нашата европейска принадлежност. Дано тази стъпка да не е и последната. Защото в страната има още 200 паметника на руски окупатори, които чакат да потеглят към музея на социалистическото изкуство…
Събарянето на МОЧА е директна последица от войната в Украйна и в случай че русофилите би трябвало да се сърдят на някого за нарязването на този монумент, би трябвало да се сърдят на Путин. С експанзията си в Украйна той унищожи главния мит, който крепеше остатъците от съветското въздействие в света - че съветската войска не е окупатор, а избавител. Този мит беше един от главните причини за съществуването на срамния монумент в центъра на София.
Благодарение на този мит Финландия и Швеция години наред отказваха да станат членове на НАТО, Австрия спазваше неутралитет и зачиташе съветските ползи до степен, че се трансформира в съществена пералня на съветските мръсни пари в Европа, а в Чехия, Словакия, България стърчаха куп монументи на руско оръжие, промотирани като монументи на войска избавител от фашизма.
Символът на армията избавител беше употребен от Русия като
пропагандно факсимиле,
с което тя оправдаваше всяка своя експанзия в Европа. Зад този мит нямаше никакви причини. Той е обрасъл с толкоз неистини и с откровени исторически фалшификации, че се е трансформирал в голям балон, който задушава Източна Европа десетилетия наред и заплашва самата еднаквост на националните страни в този район.
Борбата против нацизма не е избавление, а е историята на режимите на Сталин и Хитлер, които желаеха да си поделят Европа, а след това станаха врагове, и за жалост, вследствие на войната Сталин си подели Европа с други сили. В цялата история на Втората международна война
руската войска е окупаторска войска,
която води война с друга мощ за превъзходство, даже когато тази война е на руска територия.
Същото е и в България. Руската войска е тук още през 1878 година, с техния Сан Стефански контракт, който прокламира не основаването на българска страна, а на окупирана от Руската империя зона на Балканите, обитаема с българи. Това е същността на цялата съветска политика. Тя продължава през Първата международна война, когато Русия се пробва да окупира Добруджа, изпращайки казашки орди против българската армия. И приключва сполучливо след Втората международна война, когато руската войска идва в България като формален окупатор, който избива целия държавен хайлайф и постанова просъветски режим, обслужвал 45 години великоруските имперски ползи толкоз раболепно и безрезервно, че заслужи името на най-верен спътник на Москва в Европа.
Е, това време свърши. Днес, когато Путин атакува Украйна, приказките за армията освободителка към този момент провокират единствено смях и насмешки към Лавров, който развива такива теории на интернационалните срещи. Армия, която атакува прилежащи страни с цел да им открадне територията и пералните, оставя след себе си пуста земя, отломки от бомби и всеобщи гробове на мирни поданици - такава войска няма нищо общо с каквото и да е избавление.
Спуканият балон за армията освободителка най-накрая освободи и небето над България. Благодарение на това МОЧА падна. На война е като на война –в Украйна съветската войска всеобщо избива хора, нарязва ги на части и ги заравя на половин метър в пръстта, а ние тук режем паметниците на тази окупационна войска. И когато фенове на Русия упрекват някого във безчовечие, би трябвало да си отворят по-широко очите за това, което става към нас.
Мисля, че русофилите в България към този момент го схващат. Техните опити да спрат събарянето на съветските монументи са вяли, изтощени, нестимулирани, подвластни на инерция от предишното, която от дълго време е изгубила своята мощ, тъй като
в София русофилите към този момент не държат властта в ръцете си
Последният от тях – Румен Радев, се прибра в президентството с подвита опашка.
Не че склонните да се предадат на Путин са изчезнали…Българският ръководещ хайлайф на прехода е русофилски хайлайф, който не позволяваше и дума да се издума за разкъсване на пъпната шнур с Москва. Този подкупен хайлайф дълго време пазеше руските монументи и успяваше да се кланя по едно и също време и на Изток, и на Запад, употребявайки мирната атмосфера в света за персоналния си кяр. След наглото нахлуване на Русия в Украйна обаче, промотирано като война против НАТО, Русия унищожи този кротичък свят, вкарвайки в него насилието, експанзията и войната като средства за решение на всеки международен проблем.
Засега Путин е единственият международен войнолюбец. Онези, които се пишат негови съдружници, са в действителност небогати страни, които се облизват за на ниска цена газ и нефт, за на ниска цена жито, за безвъзмезден никел от сибирските залежи, и в случай че на следващия ден намерят по евтини първични материали за сурогат на съветските, те неотложно ще станат първи съветски съперници.
Вижте Сърбия, която едната седмица е проевропейска и подготвена на наказания против Русия с цел да получи покана за участие в ЕС; другата седмица е съветски спътник, който плаче за съветски газ и се кълне във безконечна честност на Москва. С тази тарикатска политика Сърбия загуби всичките си територии в някогашна Югославия, загуби Косово, евентуално ще загуби и региона Санджак някой ден. Защото в днешния свят би трябвало ясно да знаеш къде се намираш и кой ти е другар.
Запада не е просто марка, Запада е богата общественост, която прокламира демократичното държавно устройство и човешки права, мир и стопански разцвет. И в случай че искаш да преживяваш от война, да завладяваш непознати земи и нации, да възхваляваш окупаторските армии и да им издигаш монументи, ти си
в другия лагер, където ръководи Злото
Е, със събарянето на МОЧА България направи значима стъпка към цялостната си самостоятелност от Русия и към осъзнаването, че знаците като МОЧА саботират нашата европейска принадлежност. Дано тази стъпка да не е и последната. Защото в страната има още 200 паметника на руски окупатори, които чакат да потеглят към музея на социалистическото изкуство…
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ