Има ли шанс да запазим парламентарната демокрация и да отстраним президента, който донесе само разделение, крамоли и кризи
Димитър Попов
Предстоящите избори през октомври бяха неотложни. Те бяха и неизбежни поради „ недораслия “ Кирил Петков и некадърните фрагменти на четирите партии в обединението, които влизаха от скандал в скандал и от рецесия в рецесия, без да решат нито един проблем на обществото.
Това държавно управление си отиде, с него
загърбихме и проблема „ четворна коалиция “
Обаче на другия ден породи нов проблем, както по принцип става в България, където остарялото зло постоянно се заменя с ново.
Сега то се назовава „ ръководство на Румен Радев “. Предстои служебното държавно управление и президента да ни убедят, че резултатите от предварителните избори ще са такива, каквито ги е отсъдил народа, и че многопартийния парламентарен модел не се трансформира. Ако смятате, че това се подразбира и няма смисъл от полемика, доста се лъжете.
Работата е там, че когато цялата власт е в ръцете на Румен Радев, конституцията губи своя парламентарен дух, а самите избори се трансформират в източник на доста разногласия, подозрения и догадки. Резултатите от изборите за парламент предходната година да вземем за пример хвърлиха в шок социолозите, които не познаха нито един резултат и несъмнено изгубиха борбата с машините. По-късно те обясниха обстановката с намесата на Радев в изборния развой като страна, а не като съдия, и май се оказаха прави.
Помним ли какво направи президентът предходната година?
Постави задача на своите министри в два поредни служебни кабинета да компрометират ГЕРБ с всички механизми, които властта им дава. Обвиненията за далавери и схеми против Борисов заляха медиите и изиграха немалка роля за резултата от самите избори. Партийната борба за гласоподаватели беше сменена от персонална война – Радев против Борисов, а конституцията напряко отиде в кошчето за отпадък.
По поръка на Радев, Министерство на вътрешните работи отпред с Бойко Рашков се намеси интензивно в акцията. Има доста обстоятелства за заплашвани деятели на ГЕРБ и Движение за права и свободи в цялата страна, с предизвестие да не провеждат своите симпатизанти в изборния ден, тъй като ще ги обвинят в пазаруване на гласове. В деня на изборите служители на реда обикаляха ромските махали, предупреждавайки локалните тартори кои са верните партии и кои не са. Между 17 и 20 часа в изборния ден – времето, в което нормално се купуват гласове и стават опашки пред урните, третата до тогава партия Политическа партия добави цели 10% към своя резултат и стана първа политическа мощ. Съвпадение ли? Едва ли...
Радев горещо прегърна концепцията за наложително машинно гласоподаване, което беше анулирано в Германия с аргумента, че не обезпечава бистрота на резултатите от вота. Машините у нас потвърдиха, че германците са прави – третият съгласно прогнозите стана първи, втория стана четвърти, а социолозите признаха цялостната победа на машините над законите на социологията и над здравия разсъдък. Заговори се и за имитация. Съмненията кой какво е пипал в софтуера станаха мотив за искане да се разгласяват хартиените разписки, които са единствената гаранция за това дали вотът е бил почтен. ЦИК ги преброи, обаче президентското войнство ги резервира в загадка. Мотивът - да не се основава напрежение измежду гласоподавателите. Това в превод означаваше единствено едно - че сред формалните резултати и хартиените разписки има разминаване и че спечелилия може да не е победил в действителност...
И макар подозренията за измами, с помощта на служебните държавни управления на Радев и на машините, президентското войнство победи и сътвори четворна коалиция след изборите. Нищо че Конституцията допуска обективност и индиферентност на президента по време на избори; нищо че му не разрешава да основава партии и обединения. Миналата година на Радев му се размина, и таман по тази причина в този момент е подготвен да повтори цялата интервенция, въпреки и в нов вид.
Поредното му служебно държавно управление отново е нарочило съперник в тези избори, само че този път
жертвите са други - Българска социалистическа партия и Политическа партия
Нинова към този момент плаче, че служебните министри готвели чистки на червени фрагменти на всички места, а на нея персонално и назначили политически екзекутор в лицето на уволнения от нея началник на ВМЗ.
Пред президенството нощес се събраха за колективен рев, че президента прибирал Газпром и съветското въздействие, а те били срещу. Сякаш като го преизбраха с дитирамби предходната година, единствено и единствено да ги вкара във властта, не знаеха, че е човек на Кремъл и на Решетников...
Петков и Василев също се оказаха на мушката. На първата си конференция служебните министри оповестиха, че Булгаргаз е банкрутирала, няма контракти за доставки на газ, няма договаряния, няма непокътнати слотове на терминали, а Петков съгласно тях е лъгал като за последно, че намерил седем танкера. Имало единствено оферта и толкоз. Последва любопитна имитация на Илияна Йотова - че ще излизат още данни за рецесиите, които Политическа партия са докарали на страната, т.е. служебните министри ще открият рецесии и в Министерството на защитата, в Министерство на вътрешните работи, в Регионалното министерство, в земеделието, по Плана за възобновяване и развиване...Този филм го гледахме предходната година с други жертви, само че по този начин е в политиката – функциите се менят. Тези които тогава ехидно ликуваха, че президентът чегърта Борисов, в този момент ще плачат, че чегъртат тях самите...
И това по президентския сюжет е единствено началото.
Малко преди изборите ще чуем по какъв начин Министерство на вътрешните работи упорито поучава деятелите на Българска социалистическа партия да не дават обещание дърва против гласоподаване за алената партия, а в огромните градове деятели на Политическа партия ще бъдат следени дали не прекаляват с дрогата и с алкохола.
В самия избирателен ден току-виж машините отредят на Българска социалистическа партия и Политическа партия много по -нисък резултат от упования. Ще има „ ах и ох “, социолозите ще се чудят за какво сред 17 и 20 часа в изборния ден толкоз доста хора са сменили партийните си желания, а хартиените разписки отново ще си останат загадка на президента и на ЦИК.
Дотук с вероятния сюжет в идващите месеци. Сега ще карам напряко. Смятам, че
Радев към този момент се е договорил със идващия победител- ГЕРБ,
и разчиства пътя за сформиране на постоянно държавно управление след изборите.
Доказателствата?
Вижте по какъв начин се държи Бойко Борисов! Кръговата защита, която ГЕРБ бяха заели, към този момент е в историята. Партията мина в нахлуване. Радев не помни обвиняванията за корупция, а ГЕРБ се сдобри и с американското посолство. Това се случи около проблема със Северна Македония, когато разочарованите от Кирил Петков американци се обърнаха за помощ към Борисов, а той в подмяна на поддръжката си, без подозрение е изискал американска благословия и утвърждение за връщане във властта.
Вижте какво вършат и от Движение за права и свободи. Карадая ненадейно отпътува при Ердоган да приказват за доставките на газ. Турция в действителност е в положение да ни даде количества за зимата, защото на нейна територия протичат доста газови потоци, освен от Русия. Така Доган оказва помощ на президента и на неговото служебно държавно управление в тежък за Радев миг, а Движение за права и свободи си подсигурява, че в случай че е във властта след октомври, няма да има газова рецесия през зимата.
Не развъртвам тайна доктрина. Едва ли има проект, съгласно който ГЕРБ, Движение за права и свободи и президента се готвят да ръководят дружно. Сигурно е обаче едно- дейностите на двете партии са в синхрон с дейностите на Румен Радев и за съгласуваност може да се приказва.
Може ли след изборите през октомври да забележим постоянно държавно управление?
В тази обстановка е евентуално ГЕРБ да завоюва, и то с ненадейно огромна преднина пред втората партия. Коалиция на ГЕРБ с Политическа партия ще е един от най-желаните разновидности за Борисов. Изглежда неосъществим вид в действителност, тъй като Петков и Василев се кълнат, че няма да го одобряват, само че в политиката сигурни неща няма.
Другата опция е ГЕРБ и Движение за права и свободи да се коалират с лява сборна групировка на Стефан Янев и опозицията в Българска социалистическа партия, която в този момент е показана от 5 служебни министри. Радев сигурно ще засипе Нинова с проблеми преди изборите, надявайки се да насочи още гласоподаватели към Български напредък и към такова ляво единство.
Ако горните разновидности са невъзможни, ще вървим към последващи предварителни избори напролет.
Разбира се, за страната е добре да има постоянно държавно управление и парламент, алените линии на партиите да отпаднат, тона да се успокои, свадите да отшумят и езика на политиците да стане отново диалогичен, без закани и обиди. Дали е допустимо обаче? Засега наподобява, че не е. Но даже да се случи, ще бъде краткотрайна и единствено тактическа победа на демокрацията. В дълбочина ще остане стратегически проблем, който визира самия многопартиен модел и заплашва страната с дълбоки разломи в бъдеще.
Първият е сред политическите партии. Те към този момент не наподобяват годни да изпълнят конституционните си отговорности – да съставляват народа и да излъчват качествени депутати и министри, които могат да ръководят страната. Повечето от партиите през днешния ден съставляват единствено своите водачи. Затова и политиката се трансформира в персонално заяждане сред Слави, Киро, Корнелия, Радев, Бойко и така нататък. Самите гласоподаватели са обезверени, групирани в твърди ядра, които водят война между тях и имат все по едва предпочитание да гласоподават. Ниското доверие в партийния модел е ниско доверие в самата държавност, а това обрича страната на безпорядък и съсипия.
Вторият
разлом е сред Президентството и Конституцията
Румен Радев отхвърля да съблюдава главния закон в тези му елементи, които лимитират неговата власт. Вместо като президент - съдия, Радев работи като политически водач, който настройва партиите една против друга и даже манипулира изборите в нечий интерес. Тази обстановка на фактическа президентска република, съчетана с ненавиждани партии и изчезнала правосъдна власт, е разгром върху самото бъдеще на демокрацията.
Има два изхода от това статукво. Единият е партиите да върнат силата на Народното събрание, да образуват устойчиво държавно управление, да основат огромно демократично болшинство против президетските властнически упоритости, и наложително да гласоподават импийчмънт на Румен Радев още в идващия парламент.
Вторият вид е президента намерено да оповести края на многопартийната народна власт и да наложи президентско ръководство, което, по образеца на Ердоган в Турция, ще разгласи за само избавителен вид против разрухата, която партиите са донесли.
На мен ми се желае да запазим парламентарната народна власт и да отстраним този президент, който донесе на България единствено разделяне, крамоли, кавги и рецесии. Има няколко предварителни условия с цел да се случи това и първото е на изборите през октомври да победи демокрацията, а не Румен Радев.
Предстоящите избори през октомври бяха неотложни. Те бяха и неизбежни поради „ недораслия “ Кирил Петков и некадърните фрагменти на четирите партии в обединението, които влизаха от скандал в скандал и от рецесия в рецесия, без да решат нито един проблем на обществото.
Това държавно управление си отиде, с него
загърбихме и проблема „ четворна коалиция “
Обаче на другия ден породи нов проблем, както по принцип става в България, където остарялото зло постоянно се заменя с ново.
Сега то се назовава „ ръководство на Румен Радев “. Предстои служебното държавно управление и президента да ни убедят, че резултатите от предварителните избори ще са такива, каквито ги е отсъдил народа, и че многопартийния парламентарен модел не се трансформира. Ако смятате, че това се подразбира и няма смисъл от полемика, доста се лъжете.
Работата е там, че когато цялата власт е в ръцете на Румен Радев, конституцията губи своя парламентарен дух, а самите избори се трансформират в източник на доста разногласия, подозрения и догадки. Резултатите от изборите за парламент предходната година да вземем за пример хвърлиха в шок социолозите, които не познаха нито един резултат и несъмнено изгубиха борбата с машините. По-късно те обясниха обстановката с намесата на Радев в изборния развой като страна, а не като съдия, и май се оказаха прави.
Помним ли какво направи президентът предходната година?
Постави задача на своите министри в два поредни служебни кабинета да компрометират ГЕРБ с всички механизми, които властта им дава. Обвиненията за далавери и схеми против Борисов заляха медиите и изиграха немалка роля за резултата от самите избори. Партийната борба за гласоподаватели беше сменена от персонална война – Радев против Борисов, а конституцията напряко отиде в кошчето за отпадък.
По поръка на Радев, Министерство на вътрешните работи отпред с Бойко Рашков се намеси интензивно в акцията. Има доста обстоятелства за заплашвани деятели на ГЕРБ и Движение за права и свободи в цялата страна, с предизвестие да не провеждат своите симпатизанти в изборния ден, тъй като ще ги обвинят в пазаруване на гласове. В деня на изборите служители на реда обикаляха ромските махали, предупреждавайки локалните тартори кои са верните партии и кои не са. Между 17 и 20 часа в изборния ден – времето, в което нормално се купуват гласове и стават опашки пред урните, третата до тогава партия Политическа партия добави цели 10% към своя резултат и стана първа политическа мощ. Съвпадение ли? Едва ли...
Радев горещо прегърна концепцията за наложително машинно гласоподаване, което беше анулирано в Германия с аргумента, че не обезпечава бистрота на резултатите от вота. Машините у нас потвърдиха, че германците са прави – третият съгласно прогнозите стана първи, втория стана четвърти, а социолозите признаха цялостната победа на машините над законите на социологията и над здравия разсъдък. Заговори се и за имитация. Съмненията кой какво е пипал в софтуера станаха мотив за искане да се разгласяват хартиените разписки, които са единствената гаранция за това дали вотът е бил почтен. ЦИК ги преброи, обаче президентското войнство ги резервира в загадка. Мотивът - да не се основава напрежение измежду гласоподавателите. Това в превод означаваше единствено едно - че сред формалните резултати и хартиените разписки има разминаване и че спечелилия може да не е победил в действителност...
И макар подозренията за измами, с помощта на служебните държавни управления на Радев и на машините, президентското войнство победи и сътвори четворна коалиция след изборите. Нищо че Конституцията допуска обективност и индиферентност на президента по време на избори; нищо че му не разрешава да основава партии и обединения. Миналата година на Радев му се размина, и таман по тази причина в този момент е подготвен да повтори цялата интервенция, въпреки и в нов вид.
Поредното му служебно държавно управление отново е нарочило съперник в тези избори, само че този път
жертвите са други - Българска социалистическа партия и Политическа партия
Нинова към този момент плаче, че служебните министри готвели чистки на червени фрагменти на всички места, а на нея персонално и назначили политически екзекутор в лицето на уволнения от нея началник на ВМЗ.
Пред президенството нощес се събраха за колективен рев, че президента прибирал Газпром и съветското въздействие, а те били срещу. Сякаш като го преизбраха с дитирамби предходната година, единствено и единствено да ги вкара във властта, не знаеха, че е човек на Кремъл и на Решетников...
Петков и Василев също се оказаха на мушката. На първата си конференция служебните министри оповестиха, че Булгаргаз е банкрутирала, няма контракти за доставки на газ, няма договаряния, няма непокътнати слотове на терминали, а Петков съгласно тях е лъгал като за последно, че намерил седем танкера. Имало единствено оферта и толкоз. Последва любопитна имитация на Илияна Йотова - че ще излизат още данни за рецесиите, които Политическа партия са докарали на страната, т.е. служебните министри ще открият рецесии и в Министерството на защитата, в Министерство на вътрешните работи, в Регионалното министерство, в земеделието, по Плана за възобновяване и развиване...Този филм го гледахме предходната година с други жертви, само че по този начин е в политиката – функциите се менят. Тези които тогава ехидно ликуваха, че президентът чегърта Борисов, в този момент ще плачат, че чегъртат тях самите...
И това по президентския сюжет е единствено началото.
Малко преди изборите ще чуем по какъв начин Министерство на вътрешните работи упорито поучава деятелите на Българска социалистическа партия да не дават обещание дърва против гласоподаване за алената партия, а в огромните градове деятели на Политическа партия ще бъдат следени дали не прекаляват с дрогата и с алкохола.
В самия избирателен ден току-виж машините отредят на Българска социалистическа партия и Политическа партия много по -нисък резултат от упования. Ще има „ ах и ох “, социолозите ще се чудят за какво сред 17 и 20 часа в изборния ден толкоз доста хора са сменили партийните си желания, а хартиените разписки отново ще си останат загадка на президента и на ЦИК.
Дотук с вероятния сюжет в идващите месеци. Сега ще карам напряко. Смятам, че
Радев към този момент се е договорил със идващия победител- ГЕРБ,
и разчиства пътя за сформиране на постоянно държавно управление след изборите.
Доказателствата?
Вижте по какъв начин се държи Бойко Борисов! Кръговата защита, която ГЕРБ бяха заели, към този момент е в историята. Партията мина в нахлуване. Радев не помни обвиняванията за корупция, а ГЕРБ се сдобри и с американското посолство. Това се случи около проблема със Северна Македония, когато разочарованите от Кирил Петков американци се обърнаха за помощ към Борисов, а той в подмяна на поддръжката си, без подозрение е изискал американска благословия и утвърждение за връщане във властта.
Вижте какво вършат и от Движение за права и свободи. Карадая ненадейно отпътува при Ердоган да приказват за доставките на газ. Турция в действителност е в положение да ни даде количества за зимата, защото на нейна територия протичат доста газови потоци, освен от Русия. Така Доган оказва помощ на президента и на неговото служебно държавно управление в тежък за Радев миг, а Движение за права и свободи си подсигурява, че в случай че е във властта след октомври, няма да има газова рецесия през зимата.
Не развъртвам тайна доктрина. Едва ли има проект, съгласно който ГЕРБ, Движение за права и свободи и президента се готвят да ръководят дружно. Сигурно е обаче едно- дейностите на двете партии са в синхрон с дейностите на Румен Радев и за съгласуваност може да се приказва.
Може ли след изборите през октомври да забележим постоянно държавно управление?
В тази обстановка е евентуално ГЕРБ да завоюва, и то с ненадейно огромна преднина пред втората партия. Коалиция на ГЕРБ с Политическа партия ще е един от най-желаните разновидности за Борисов. Изглежда неосъществим вид в действителност, тъй като Петков и Василев се кълнат, че няма да го одобряват, само че в политиката сигурни неща няма.
Другата опция е ГЕРБ и Движение за права и свободи да се коалират с лява сборна групировка на Стефан Янев и опозицията в Българска социалистическа партия, която в този момент е показана от 5 служебни министри. Радев сигурно ще засипе Нинова с проблеми преди изборите, надявайки се да насочи още гласоподаватели към Български напредък и към такова ляво единство.
Ако горните разновидности са невъзможни, ще вървим към последващи предварителни избори напролет.
Разбира се, за страната е добре да има постоянно държавно управление и парламент, алените линии на партиите да отпаднат, тона да се успокои, свадите да отшумят и езика на политиците да стане отново диалогичен, без закани и обиди. Дали е допустимо обаче? Засега наподобява, че не е. Но даже да се случи, ще бъде краткотрайна и единствено тактическа победа на демокрацията. В дълбочина ще остане стратегически проблем, който визира самия многопартиен модел и заплашва страната с дълбоки разломи в бъдеще.
Първият е сред политическите партии. Те към този момент не наподобяват годни да изпълнят конституционните си отговорности – да съставляват народа и да излъчват качествени депутати и министри, които могат да ръководят страната. Повечето от партиите през днешния ден съставляват единствено своите водачи. Затова и политиката се трансформира в персонално заяждане сред Слави, Киро, Корнелия, Радев, Бойко и така нататък. Самите гласоподаватели са обезверени, групирани в твърди ядра, които водят война между тях и имат все по едва предпочитание да гласоподават. Ниското доверие в партийния модел е ниско доверие в самата държавност, а това обрича страната на безпорядък и съсипия.
Вторият
разлом е сред Президентството и Конституцията
Румен Радев отхвърля да съблюдава главния закон в тези му елементи, които лимитират неговата власт. Вместо като президент - съдия, Радев работи като политически водач, който настройва партиите една против друга и даже манипулира изборите в нечий интерес. Тази обстановка на фактическа президентска република, съчетана с ненавиждани партии и изчезнала правосъдна власт, е разгром върху самото бъдеще на демокрацията.
Има два изхода от това статукво. Единият е партиите да върнат силата на Народното събрание, да образуват устойчиво държавно управление, да основат огромно демократично болшинство против президетските властнически упоритости, и наложително да гласоподават импийчмънт на Румен Радев още в идващия парламент.
Вторият вид е президента намерено да оповести края на многопартийната народна власт и да наложи президентско ръководство, което, по образеца на Ердоган в Турция, ще разгласи за само избавителен вид против разрухата, която партиите са донесли.
На мен ми се желае да запазим парламентарната народна власт и да отстраним този президент, който донесе на България единствено разделяне, крамоли, кавги и рецесии. Има няколко предварителни условия с цел да се случи това и първото е на изборите през октомври да победи демокрацията, а не Румен Радев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ