Не слушайте Митрофанова, съборете МОЧА!
Димитър Попов
Нямало да съборят скверния монумент на руската войска в София. Решението беше взето, хората бяха убеждавани от най-високо място, че този път признакът на руското иго си отива, и най-после хоп – нямало да го местят засега…Защо?
Някои считат, че ПП-ДБ са се уплашили от загуба на гласове на локалните избори и по целенасоченост са зарязали полезностите, с цел да си обезпечат поддръжката на Корнелия Нинова, Мая Манолова и техните русофили.
За мен обаче повода е друга, и тя е, че българският ръководещ хайлайф, в своята цялост има
васално мислене
и не може да взема независими решения за вътрешната политика, в случай че те не са утвърдени извън. Да се изразя напълно ясно – някои непознати посланици по традиция са по авторитетни от всеки български министър председател. Актуалните посолства се сменят съгласно интернационалната обстановка, само че традицията българските елити да им робуват си остава.
От кое посолство е пристигнала възбраната за срутване на МОЧА?
Логично е да допускаме, че от съветското са реагирали стремително. Логично е също да чакаме, че предизвестието е поднесено под формата на опасност, и то с апокалиптични размери. И съм сигурен, че посланичката Митрофанова отново е била в мундир, когато е изреждала какво ще ни направи Кремъл, в случай че съборим техен монумент в София.
Аз обаче няма да се изненадам, в случай че другото значимо посолство в София ни е посъветвало да я послушаме.
Ще попитате за какво?
Защото в Малта преди 34 години тогавашните съветски и американски президенти отново са разменяли листчета с проценти на въздействие в Европа да вземем за пример. За България, в случай че съдим по събитията в последните 30 години, евентуално са написали - 70% за Буш и 30% за Горбачов. Напълно е допустимо в тези 30 съветски % въздействие да са попаднали и руските монументи, и българската енергетика, и запазването на съветската колониална администрация, групирана към Българска социалистическа партия и нейните производни.
За нас това съглашение си беше чист шанс въпреки всичко, тъй като по това време, в разделения на лагери свят, най-важното беше да излезем от съветската имперска зона на всякаква цена и то бързо, до момента в който в Москва не е пристигнал на власт подобен като Путин. После, към този момент под американска протекция, всичко си зависеше от нас – по какъв начин ще си подредим самостоятелната от руските освободители страна, какви нови съдружници ще имаме, с каква система ще си избираме ръководството.
От позиция на историческата отдалеченост през днешния ден знаем, че
направихме съдбовна неточност
като оставихме руския колониален хайлайф да взема решение тези въпроси. Вярно е, че американците упорито поучаваха опозицията да не изхвърлят Българска социалистическа партия и комунистите силово от властта, тъй като се опасяваха от революция и кърваво принуждение, а и тъй като имаха съглашение със Съюз на съветските социалистически републики да не преследват техните сътрудници у нас. Но тогавашните водачи на Съюз на демократичните сили, изключително Желев, повтаряха американския съвет като заповед, трансформирайки го в ядро на своята политика за следващо снишаване пред интернационалното състояние. Така демократите станаха съизвършител в построяването на една полудемократична, полуолигархична и полузависима от Русия страна,
от която през днешния ден твърдим че се срамим
ПП-ДБ дадоха обещание да срутят този политически модел на прехода. Безсилието им да реалокират МОЧА обаче демонстрира, че нямат сили да го сторят, най-малко до момента в който разчитат на разрешение от непознати посолства, а не пазят българските ползи и националното достолепие. Ето този нрав в ръководството на страната има потребност от смяна, мен в случай че питате…
И се чудя какви граници щеше да има България през днешния ден, в случай че Стамболов и останалите луди глави не бяха създали Съединението, тъй като непознатите посолства са се споразумели между тях тогава Южна България да си остане турска?
Нямало да съборят скверния монумент на руската войска в София. Решението беше взето, хората бяха убеждавани от най-високо място, че този път признакът на руското иго си отива, и най-после хоп – нямало да го местят засега…Защо?
Някои считат, че ПП-ДБ са се уплашили от загуба на гласове на локалните избори и по целенасоченост са зарязали полезностите, с цел да си обезпечат поддръжката на Корнелия Нинова, Мая Манолова и техните русофили.
За мен обаче повода е друга, и тя е, че българският ръководещ хайлайф, в своята цялост има
васално мислене
и не може да взема независими решения за вътрешната политика, в случай че те не са утвърдени извън. Да се изразя напълно ясно – някои непознати посланици по традиция са по авторитетни от всеки български министър председател. Актуалните посолства се сменят съгласно интернационалната обстановка, само че традицията българските елити да им робуват си остава.
От кое посолство е пристигнала възбраната за срутване на МОЧА?
Логично е да допускаме, че от съветското са реагирали стремително. Логично е също да чакаме, че предизвестието е поднесено под формата на опасност, и то с апокалиптични размери. И съм сигурен, че посланичката Митрофанова отново е била в мундир, когато е изреждала какво ще ни направи Кремъл, в случай че съборим техен монумент в София.
Аз обаче няма да се изненадам, в случай че другото значимо посолство в София ни е посъветвало да я послушаме.
Ще попитате за какво?
Защото в Малта преди 34 години тогавашните съветски и американски президенти отново са разменяли листчета с проценти на въздействие в Европа да вземем за пример. За България, в случай че съдим по събитията в последните 30 години, евентуално са написали - 70% за Буш и 30% за Горбачов. Напълно е допустимо в тези 30 съветски % въздействие да са попаднали и руските монументи, и българската енергетика, и запазването на съветската колониална администрация, групирана към Българска социалистическа партия и нейните производни.
За нас това съглашение си беше чист шанс въпреки всичко, тъй като по това време, в разделения на лагери свят, най-важното беше да излезем от съветската имперска зона на всякаква цена и то бързо, до момента в който в Москва не е пристигнал на власт подобен като Путин. После, към този момент под американска протекция, всичко си зависеше от нас – по какъв начин ще си подредим самостоятелната от руските освободители страна, какви нови съдружници ще имаме, с каква система ще си избираме ръководството.
От позиция на историческата отдалеченост през днешния ден знаем, че
направихме съдбовна неточност
като оставихме руския колониален хайлайф да взема решение тези въпроси. Вярно е, че американците упорито поучаваха опозицията да не изхвърлят Българска социалистическа партия и комунистите силово от властта, тъй като се опасяваха от революция и кърваво принуждение, а и тъй като имаха съглашение със Съюз на съветските социалистически републики да не преследват техните сътрудници у нас. Но тогавашните водачи на Съюз на демократичните сили, изключително Желев, повтаряха американския съвет като заповед, трансформирайки го в ядро на своята политика за следващо снишаване пред интернационалното състояние. Така демократите станаха съизвършител в построяването на една полудемократична, полуолигархична и полузависима от Русия страна,
от която през днешния ден твърдим че се срамим
ПП-ДБ дадоха обещание да срутят този политически модел на прехода. Безсилието им да реалокират МОЧА обаче демонстрира, че нямат сили да го сторят, най-малко до момента в който разчитат на разрешение от непознати посолства, а не пазят българските ползи и националното достолепие. Ето този нрав в ръководството на страната има потребност от смяна, мен в случай че питате…
И се чудя какви граници щеше да има България през днешния ден, в случай че Стамболов и останалите луди глави не бяха създали Съединението, тъй като непознатите посолства са се споразумели между тях тогава Южна България да си остане турска?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ