Социология по поръчка или „поръчкова“ социология, която превръща българите в лесно манипулируеми, проруски настроени, шизофренно разделени по оста Изток- Запад
Димитър Попов
Добре е известно, че българите елементарно се лъжат, изключително в случай че лъжата им отърва и никой нищо не желае от тях. Седиш край дувара, пазиш „ неутралитет “ и гледаш сеир!
Известно е също, че най-хубавият измамник в България е властта. Тя разполага с великански лостове да манипулира публичното мнение, доколкото употребява всички медии, социологическите организации, също така е най-големият шеф и възложител на публични поръчки. Държи и хляба, и зрелищата, както се споделя, в ръцете си.
От своя страна българското население, в моменти на рецесии като сегашната война в Украйна, знае че властта го лъже доста, само че има вяра, че тя го прави за негово положително и с цел да не му скапва рахата. Така се оформят публичните мисли и настроения по време на рецесия - хората мислят същото, което към този момент им е споделила властта.
Тези мисли ми хрумнаха, до момента в който проучих следващото социологическо изследване на „ Маркет линкс “ за публичните настройки към войната в Украйна.
Първата цел на това проучване, явно поръчано от властта, е била
да замаже грандиозния гаф на премиера Кирил Петков
с тези измислени 84%, които били срещу да даваме оръжие на Украйна. Той отнесе много рецензии за тази неистина, с която оправда своята снишена политика пред съдружниците в НАТО. Подигравките по този въпрос обаче са го разстроили и в тази връзка се появиха данните на „ Маркет линкс “. Те демонстрират 67% несъгласни да въоръжаваме Украйна, против 16% „ за “. Тези данни най-малко ненапълно оневинят излъгалия министър председател – в действителност несъгласните не са 84%, колкото сподели той, а единствено 67%, само че въпреки всичко са мнозинство; а другояче министър председателят вярно е отгатнал, че 16% желаят да въоръжаваме Украйна. Дето се вика с това задачата на самото социологическо изследване е била изпълнена и в този момент Петков може умерено да каже на всички: „ Аз нали ви казах… “
Социолозите обаче, от кумова срама ли или по друга причина – не знам, са задали още няколко интереснни въпроса. Един от тях звучи по този начин – „ Да поддържа ли България РФ в спора в Украйна, или да поддържа Европейски Съюз и НАТО в този спор? “ Такъв въпрос може да бъде заложен в страна, която не е член на НАТО. Социолозите би трябвало да знаят обаче, че България членува в алианса към този момент доста години. Така заложен в страна от НАТО, този въпрос звучи по този начин – ние в НАТО ли да останем, или да го напуснем и
да сме с Русия против Украйна
И какви са отговорите, които са получили в проучването? 36% желаят да останем в НАТО, 21% да поддържаме Русия, а 47% - най-вече, да останем неутрални, т.е. да не сме нито с НАТО, нито с Русия. Да си стоим в профил, да люпим семки и да гледаме сеира на воюващите сили.
Дотук добре, би трябвало да си е споделил министър председателят, падайки около тринадесетия етаж...Обаче в същото изследване, не знам по каква причина, социолозите са задали смислово същия въпрос, само че по друг метод - „ Как бихте дали своят вот на референдум за оставане на България в НАТО и в Евросъюза? “. С оглед на горните данни в проучването, би трябвало да чакаме много ниска поддръжка за НАТО, нали? Обаче виждаме напълно разнообразни проценти - 77% желаят да останем в Европейски Съюз, а 61% желаят да останем в НАТО! И това съгласно самите социолози са толкоз високи равнища на поддръжка за алианса, колкото до момента в България не са били регистрирани.
Къде изчезнаха неутралните, бе?
Нали 67% бяха срещу да даваме оръжие на Украйна, 47% желаеха да не сме нито с НАТО, нито с Русия, и внезапно - 61% за НАТО, и 77% за Европейски Съюз непременно!
Едното пояснение е, че българското население толкоз тарикатее, че напряко ще скочи под влака от тарикатлъци. Искаме да сме в НАТО, тъй като на всички е ясно, че единствено Съединени американски щати може да ни пази и че в случай че не са те, ние сме загубени; обаче в случай че от нас се желае някакъв напор ние да оказваме помощ на НАТО, и то против Русия, желаеме да се снишим, да се скатаем, да минем сред капките, с цел да спестим старания и неприятности. Такава настройка не е нова. Такива заключения съм правил и от предходни социологически изследвания, където на въпрос: „ Трябва ли НАТО да ни оказва помощ, в случай че имаме потребност “, над 70% отговаряха с „ да “; а на въпрос „ Трябва ли ние да оказваме помощ на други в НАТО, те в случай че имат потребност от нас “, с „ да “ отговаряха под 40% от запитаните.
Това пояснение на разнобоя в процентите с националния нрав несъмнено е меродавно, обаче не изяснява нещата до дъно. Другият фактор, за който загатнах първоначално – властта, е по-сериозен основател на публични настройки. Вижте какво споделят ръководещите в последно време по въпросите на войната в Украйна и на участието ни в НАТО. Правителството, президентството, множеството партии в Народното събрание, в това число медиите, обществено поддържат мнението, че не трябва да даваме оръжие на Украйна, тъй като ще влезем във война с Русия. Тази обикновена неистина е подействала на 67% от българите, които са толкоз уплашени да не си скапват рахатлъка, че просто повтарят това, което им споделят „ виновните фактори “.
От друга страна обаче властта се намира в тежък разнобой по този въпрос. Въпреки, че „ по сърце “ желаят да са неутрални, всички политически водачи, като се изключи Копейкин, упорстват, че би трябвало да останем в НАТО и Европейски Съюз. Твърди го даже президентът Радев, въпреки и с очевидно омерзение. И защото още веднъж го е споделила „ властта “ с основна писмен знак, болшинството от българите се оказва по принцип пронатовски и проевропейски настроено.
Ето по този начин разгадавам аз това поръчано от БТВ, представяна за малкия екран на властта, социологическо изследване. Тъжното в тази ситуация е, че тези резултати ще повлияят на стотици хиляди у нас и ще затвърдят визията за българското население като елементарно
манипулируемо, проруски настроено, шизофренно разграничено по оста Изток- Запад
Ако поръчителите на проучването обаче са разчитали да впечатлят и някой отвън България, са сбъркали. Извън страната знаят, че в страната на балканските тарикати се лъже на пакост, тъй че тези изследвания, въпреки и несъмнено представителни, отразяват „ динамични “ настройки, които траят от ден до пладне.
Ако на следващия ден властта се смени и пристигна различен министър председател, който твърдо и изрично каже, че ще даваме оръжие на Украйна без да се бием с Русия; че поради неутралитета може да ни изхвърлят от ЕС; че НАТО значи освен права, а и отговорности, публичното мнение ще се промени доста бързо,и то коренно. Почти съм сигурен, че подкрепящите Украйна по морални аргументи ще се утроят, а пронатовското болшинство може да удари 99%.
В тази връзка желая да припомня още една истина - че българския народ доста елементарно се лъже, но и доста елементарно се разлъгва. И тъй като ръководещите в България това го знаят, те лъжат обикновено, неуместно, безредно, от през днешния ден за на следващия ден и без никаква мисъл за бъдещето. И както е по традиция – и ние ги лъжем, че им имаме вяра, но от през днешния ден до на следващия ден. Та затова не знам дали пък 1 април няма да е най-подходящият народен празник за България…
Добре е известно, че българите елементарно се лъжат, изключително в случай че лъжата им отърва и никой нищо не желае от тях. Седиш край дувара, пазиш „ неутралитет “ и гледаш сеир!
Известно е също, че най-хубавият измамник в България е властта. Тя разполага с великански лостове да манипулира публичното мнение, доколкото употребява всички медии, социологическите организации, също така е най-големият шеф и възложител на публични поръчки. Държи и хляба, и зрелищата, както се споделя, в ръцете си.
От своя страна българското население, в моменти на рецесии като сегашната война в Украйна, знае че властта го лъже доста, само че има вяра, че тя го прави за негово положително и с цел да не му скапва рахата. Така се оформят публичните мисли и настроения по време на рецесия - хората мислят същото, което към този момент им е споделила властта.
Тези мисли ми хрумнаха, до момента в който проучих следващото социологическо изследване на „ Маркет линкс “ за публичните настройки към войната в Украйна.
Първата цел на това проучване, явно поръчано от властта, е била
да замаже грандиозния гаф на премиера Кирил Петков
с тези измислени 84%, които били срещу да даваме оръжие на Украйна. Той отнесе много рецензии за тази неистина, с която оправда своята снишена политика пред съдружниците в НАТО. Подигравките по този въпрос обаче са го разстроили и в тази връзка се появиха данните на „ Маркет линкс “. Те демонстрират 67% несъгласни да въоръжаваме Украйна, против 16% „ за “. Тези данни най-малко ненапълно оневинят излъгалия министър председател – в действителност несъгласните не са 84%, колкото сподели той, а единствено 67%, само че въпреки всичко са мнозинство; а другояче министър председателят вярно е отгатнал, че 16% желаят да въоръжаваме Украйна. Дето се вика с това задачата на самото социологическо изследване е била изпълнена и в този момент Петков може умерено да каже на всички: „ Аз нали ви казах… “
Социолозите обаче, от кумова срама ли или по друга причина – не знам, са задали още няколко интереснни въпроса. Един от тях звучи по този начин – „ Да поддържа ли България РФ в спора в Украйна, или да поддържа Европейски Съюз и НАТО в този спор? “ Такъв въпрос може да бъде заложен в страна, която не е член на НАТО. Социолозите би трябвало да знаят обаче, че България членува в алианса към този момент доста години. Така заложен в страна от НАТО, този въпрос звучи по този начин – ние в НАТО ли да останем, или да го напуснем и
да сме с Русия против Украйна
И какви са отговорите, които са получили в проучването? 36% желаят да останем в НАТО, 21% да поддържаме Русия, а 47% - най-вече, да останем неутрални, т.е. да не сме нито с НАТО, нито с Русия. Да си стоим в профил, да люпим семки и да гледаме сеира на воюващите сили.
Дотук добре, би трябвало да си е споделил министър председателят, падайки около тринадесетия етаж...Обаче в същото изследване, не знам по каква причина, социолозите са задали смислово същия въпрос, само че по друг метод - „ Как бихте дали своят вот на референдум за оставане на България в НАТО и в Евросъюза? “. С оглед на горните данни в проучването, би трябвало да чакаме много ниска поддръжка за НАТО, нали? Обаче виждаме напълно разнообразни проценти - 77% желаят да останем в Европейски Съюз, а 61% желаят да останем в НАТО! И това съгласно самите социолози са толкоз високи равнища на поддръжка за алианса, колкото до момента в България не са били регистрирани.
Къде изчезнаха неутралните, бе?
Нали 67% бяха срещу да даваме оръжие на Украйна, 47% желаеха да не сме нито с НАТО, нито с Русия, и внезапно - 61% за НАТО, и 77% за Европейски Съюз непременно!
Едното пояснение е, че българското население толкоз тарикатее, че напряко ще скочи под влака от тарикатлъци. Искаме да сме в НАТО, тъй като на всички е ясно, че единствено Съединени американски щати може да ни пази и че в случай че не са те, ние сме загубени; обаче в случай че от нас се желае някакъв напор ние да оказваме помощ на НАТО, и то против Русия, желаеме да се снишим, да се скатаем, да минем сред капките, с цел да спестим старания и неприятности. Такава настройка не е нова. Такива заключения съм правил и от предходни социологически изследвания, където на въпрос: „ Трябва ли НАТО да ни оказва помощ, в случай че имаме потребност “, над 70% отговаряха с „ да “; а на въпрос „ Трябва ли ние да оказваме помощ на други в НАТО, те в случай че имат потребност от нас “, с „ да “ отговаряха под 40% от запитаните.
Това пояснение на разнобоя в процентите с националния нрав несъмнено е меродавно, обаче не изяснява нещата до дъно. Другият фактор, за който загатнах първоначално – властта, е по-сериозен основател на публични настройки. Вижте какво споделят ръководещите в последно време по въпросите на войната в Украйна и на участието ни в НАТО. Правителството, президентството, множеството партии в Народното събрание, в това число медиите, обществено поддържат мнението, че не трябва да даваме оръжие на Украйна, тъй като ще влезем във война с Русия. Тази обикновена неистина е подействала на 67% от българите, които са толкоз уплашени да не си скапват рахатлъка, че просто повтарят това, което им споделят „ виновните фактори “.
От друга страна обаче властта се намира в тежък разнобой по този въпрос. Въпреки, че „ по сърце “ желаят да са неутрални, всички политически водачи, като се изключи Копейкин, упорстват, че би трябвало да останем в НАТО и Европейски Съюз. Твърди го даже президентът Радев, въпреки и с очевидно омерзение. И защото още веднъж го е споделила „ властта “ с основна писмен знак, болшинството от българите се оказва по принцип пронатовски и проевропейски настроено.
Ето по този начин разгадавам аз това поръчано от БТВ, представяна за малкия екран на властта, социологическо изследване. Тъжното в тази ситуация е, че тези резултати ще повлияят на стотици хиляди у нас и ще затвърдят визията за българското население като елементарно
манипулируемо, проруски настроено, шизофренно разграничено по оста Изток- Запад
Ако поръчителите на проучването обаче са разчитали да впечатлят и някой отвън България, са сбъркали. Извън страната знаят, че в страната на балканските тарикати се лъже на пакост, тъй че тези изследвания, въпреки и несъмнено представителни, отразяват „ динамични “ настройки, които траят от ден до пладне.
Ако на следващия ден властта се смени и пристигна различен министър председател, който твърдо и изрично каже, че ще даваме оръжие на Украйна без да се бием с Русия; че поради неутралитета може да ни изхвърлят от ЕС; че НАТО значи освен права, а и отговорности, публичното мнение ще се промени доста бързо,и то коренно. Почти съм сигурен, че подкрепящите Украйна по морални аргументи ще се утроят, а пронатовското болшинство може да удари 99%.
В тази връзка желая да припомня още една истина - че българския народ доста елементарно се лъже, но и доста елементарно се разлъгва. И тъй като ръководещите в България това го знаят, те лъжат обикновено, неуместно, безредно, от през днешния ден за на следващия ден и без никаква мисъл за бъдещето. И както е по традиция – и ние ги лъжем, че им имаме вяра, но от през днешния ден до на следващия ден. Та затова не знам дали пък 1 април няма да е най-подходящият народен празник за България…
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ