Прогноза: Плах оптимизъм за следващия парламент!
Димитър Попов
До момента упованията от идващия парламент са той да бъде също толкоз ялов, като сегашния. И въпреки всичко има късмет в идващите месеци нещата да се трансформират, тъй като аргументите, които до момента проваляха постоянните държавни управления, към този момент не наподобяват на дебели червени линии, които никой не прекрачва.
Една от тези аргументи беше отхвърли на Борисов да признае своето персонално проваляне в борбата с Румен Радев и да заплати политическата цена за това проваляне – отдръпване и път за нов ръководител, който да изведе партията от изолацията, в която попадна поради него. Формално мотивите за такова отдръпване бяха двете загуби на избори от Има Такъв Народ и от Политическа партия, вътрешната и интернационална изолация поради обвиняванията в корупция, както и ниския му рейтинг, по невисок от този на партията му. Смята се, че водачът би трябвало да прибавя партийни симпатизанти, а не да ги лишава. Вместо това, с реплики като „ Аз съм Меси ”, той продължава досега да води своята персонална борба с Радев и
да търси реванш,
като употребява и ГЕРБ за главен инструмент в тази битка. А това естествено блокира разбирателството с останалите партии и обрича страната на нови и нови избори.
Въпреки, че остава отпред на ГЕРБ към този момент, Борисов към този момент наподобява подготвен на всевъзможни взаимни отстъпки – той предложи кабинета на Габровски без искания да бъде негов водач в сянка, преглътна обидите от Демократична България и Политическа партия и им даде обещание поддръжка за техен кабинет, а неговата поръчка, че след новите избори може да има коалиция на Движение за права и свободи, ГЕРБ и Българска социалистическа партия е задоволително пълен намек, че е подготвен да направи още по-голяма жертва, прекрачвайки дебелите червени линии с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Такава коалиция прочее наподобява доста допустима и поради партийни сметки към локалните избори наесен. Трите партии са мощно заинтригувани от своето присъединяване в локалната власт, тъй като имат структури в цялата страна. Ако са в ръководството и сами организират тези избори, ще получат огромен бонус, и дружно може да отрежат пътя на Политическа партия към одобряване в локалната власт. Възможно е цената за Борисов от такава коалиция да е доста солена и да му коства персоналната кариера, само че той към този момент най-малко наподобява подготвен да я заплати.
Другата причина за неуспеха на настоящия парламент беше ината на Политическа партия да следва тактика за цялостна еднопартийна победа в изборите и завладяване на цялата власт със лично парламентарно болшинство. Тази тактика, учредена на разбирането, че съперника би трябвало да бъде изцяло изхвърлен от политическото поле, мощно радикализира както водачите, по този начин и гласоподавателите на партията. Сега Политическа партия няма различен излаз, освен
да желае нови и нови избори,
да отхвърля всякакво съдействие и да мечтае за страна, в която ръководят сами, с цел да е в единодушие с гласоподавателите си. Което е рецепта за поредност от избори и провалени парламенти.
Петков и Василев наподобява към този момент проумяват безумието на такава тактика и вършат крачка обратно, като разискват общо явяване с Демократична България и с други сродни партии. Съгласието им за предизборна коалиция значи и приемане на надалеч по-компромисната тактика на Христо Иванов за доближаване с ГЕРБ по цели и политики, което е също път към по-стабилен идващ парламент. До момента обаче Петков и Василев не наподобяват подготвени за общо държавно управление с ГЕРБ през април, макар че заявяват подготвеност да са надалеч по-мека съпротива, в сравнение с сега, което въпреки всичко е стъпка напред най-малко към парламентарно евроатлантическо посланичество.
Единствено третата причина – желанието на Румен Радев
да всява разкол сред партиите
и да блокира съставянето на постоянно държавно управление, наподобява същата като преди.
За страдание, преизбирането на Румен Радев за президент го трансформира в незаобиколим политически фактор. Вторият мандат легитимира огромната еднолична власт, която той към този момент беше съсредоточил в ръцете си, откакто интензивно се намеси в политиката и сътвори най-голямата политическа и конституционна рецесия в страната от началото на века. Радев разчете публичното доверие като поддръжка за вдигнатия пестник и за борбата, която той провокира. При това поддръжката идваше както от болшинството гласоподаватели, по този начин и от партии като Демократична България, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Политическа партия, които имат малко общо между тях. Радев без подозрение и до момента употребява тази поддръжка злоумишлено - първо за подкопаване на парламентарния модел в страната и на устоите на многопартийната народна власт, и второ за обслужване на ползи на Москва по време на нейната война в Украйна. Злоумисъла е планировка и значи, че той няма да смени своята тактика и в бъдеще ще продължи да манипулира партиите и да подкопава всички техни опити за разговор, помиряване и сформиране на постоянни държавни управления, които биха му лишили целия запас да ги разделя и да ги владее, а това значи че той също има изгода от нови и нови предварителни избори.
От тази позиция идващия парламент ще наподобява на този по това, че в него ще има доста партии и изчезнало единодушие за устойчиво постоянно държавно управление. Президентът също ще си играе с мандатите по този начин, че да блокира единодушие, изключително по евроатлантическа линия.
И въпреки всичко в случай че би трябвало да изразя оптимизъм в проценти, шанса в идващия парламент да има постоянно държавно управление е над 50%, тъй като всички в него към този момент схващат, че
няма никакво време за политически опити
Надеждата е, че страхът от политически провал на партиите заедно ще се окаже по-силен от персоналните сметки. Друга вяра, за жалост, не виждам.
До момента упованията от идващия парламент са той да бъде също толкоз ялов, като сегашния. И въпреки всичко има късмет в идващите месеци нещата да се трансформират, тъй като аргументите, които до момента проваляха постоянните държавни управления, към този момент не наподобяват на дебели червени линии, които никой не прекрачва.
Една от тези аргументи беше отхвърли на Борисов да признае своето персонално проваляне в борбата с Румен Радев и да заплати политическата цена за това проваляне – отдръпване и път за нов ръководител, който да изведе партията от изолацията, в която попадна поради него. Формално мотивите за такова отдръпване бяха двете загуби на избори от Има Такъв Народ и от Политическа партия, вътрешната и интернационална изолация поради обвиняванията в корупция, както и ниския му рейтинг, по невисок от този на партията му. Смята се, че водачът би трябвало да прибавя партийни симпатизанти, а не да ги лишава. Вместо това, с реплики като „ Аз съм Меси ”, той продължава досега да води своята персонална борба с Радев и
да търси реванш,
като употребява и ГЕРБ за главен инструмент в тази битка. А това естествено блокира разбирателството с останалите партии и обрича страната на нови и нови избори.
Въпреки, че остава отпред на ГЕРБ към този момент, Борисов към този момент наподобява подготвен на всевъзможни взаимни отстъпки – той предложи кабинета на Габровски без искания да бъде негов водач в сянка, преглътна обидите от Демократична България и Политическа партия и им даде обещание поддръжка за техен кабинет, а неговата поръчка, че след новите избори може да има коалиция на Движение за права и свободи, ГЕРБ и Българска социалистическа партия е задоволително пълен намек, че е подготвен да направи още по-голяма жертва, прекрачвайки дебелите червени линии с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Такава коалиция прочее наподобява доста допустима и поради партийни сметки към локалните избори наесен. Трите партии са мощно заинтригувани от своето присъединяване в локалната власт, тъй като имат структури в цялата страна. Ако са в ръководството и сами организират тези избори, ще получат огромен бонус, и дружно може да отрежат пътя на Политическа партия към одобряване в локалната власт. Възможно е цената за Борисов от такава коалиция да е доста солена и да му коства персоналната кариера, само че той към този момент най-малко наподобява подготвен да я заплати.
Другата причина за неуспеха на настоящия парламент беше ината на Политическа партия да следва тактика за цялостна еднопартийна победа в изборите и завладяване на цялата власт със лично парламентарно болшинство. Тази тактика, учредена на разбирането, че съперника би трябвало да бъде изцяло изхвърлен от политическото поле, мощно радикализира както водачите, по този начин и гласоподавателите на партията. Сега Политическа партия няма различен излаз, освен
да желае нови и нови избори,
да отхвърля всякакво съдействие и да мечтае за страна, в която ръководят сами, с цел да е в единодушие с гласоподавателите си. Което е рецепта за поредност от избори и провалени парламенти.
Петков и Василев наподобява към този момент проумяват безумието на такава тактика и вършат крачка обратно, като разискват общо явяване с Демократична България и с други сродни партии. Съгласието им за предизборна коалиция значи и приемане на надалеч по-компромисната тактика на Христо Иванов за доближаване с ГЕРБ по цели и политики, което е също път към по-стабилен идващ парламент. До момента обаче Петков и Василев не наподобяват подготвени за общо държавно управление с ГЕРБ през април, макар че заявяват подготвеност да са надалеч по-мека съпротива, в сравнение с сега, което въпреки всичко е стъпка напред най-малко към парламентарно евроатлантическо посланичество.
Единствено третата причина – желанието на Румен Радев
да всява разкол сред партиите
и да блокира съставянето на постоянно държавно управление, наподобява същата като преди.
За страдание, преизбирането на Румен Радев за президент го трансформира в незаобиколим политически фактор. Вторият мандат легитимира огромната еднолична власт, която той към този момент беше съсредоточил в ръцете си, откакто интензивно се намеси в политиката и сътвори най-голямата политическа и конституционна рецесия в страната от началото на века. Радев разчете публичното доверие като поддръжка за вдигнатия пестник и за борбата, която той провокира. При това поддръжката идваше както от болшинството гласоподаватели, по този начин и от партии като Демократична България, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Политическа партия, които имат малко общо между тях. Радев без подозрение и до момента употребява тази поддръжка злоумишлено - първо за подкопаване на парламентарния модел в страната и на устоите на многопартийната народна власт, и второ за обслужване на ползи на Москва по време на нейната война в Украйна. Злоумисъла е планировка и значи, че той няма да смени своята тактика и в бъдеще ще продължи да манипулира партиите и да подкопава всички техни опити за разговор, помиряване и сформиране на постоянни държавни управления, които биха му лишили целия запас да ги разделя и да ги владее, а това значи че той също има изгода от нови и нови предварителни избори.
От тази позиция идващия парламент ще наподобява на този по това, че в него ще има доста партии и изчезнало единодушие за устойчиво постоянно държавно управление. Президентът също ще си играе с мандатите по този начин, че да блокира единодушие, изключително по евроатлантическа линия.
И въпреки всичко в случай че би трябвало да изразя оптимизъм в проценти, шанса в идващия парламент да има постоянно държавно управление е над 50%, тъй като всички в него към този момент схващат, че
няма никакво време за политически опити
Надеждата е, че страхът от политически провал на партиите заедно ще се окаже по-силен от персоналните сметки. Друга вяра, за жалост, не виждам.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ