Филмът „Мафията срещу Мафията” няма свършване…май
Димитър Попов
От 2 години преобладаващата медийна агитация в България повтаря че гледаме филм със заглавие „ Народа против мафията”. В този сюжет народът, олицетворен от четворната коалиция, е взел властта със всенародни митинги и в този момент напъва да пребори омразните Босове, които обаче пречат подмолно и подло подсичат националните старания за правдивост и благополучие.
Много наблюдаващи обаче, в това число аз повтаряме, че горния сюжет е чиста пропагандна небивалица. Истинския филм, който тече пред очите ни, е различен, и се назовава
„ Мафията 1 против Мафията 2”
Той стартира преди 3 години, когато ръководещия олигархичен кръг, условно именуван Борисов – Пеевски, нападна посредством правосъдни и данъчни хватки топ предприемачите Божков, Василев, Прокопиев, Бобокови, Дончев и други, създавайки необятен кръг от накърнени ползи и отличен пиедестал за тяхното обединяване. В България постоянно става по този начин – натиснете ли бизнес интерес, той незабавно става политически. През 2020 година към този момент имахме две ясно завършени политико- олигархични групировки - едната на власт, другата в съпротива.
Битката беше неизбежна. Предвождаха я генералите Борисов и Румен Радев. В самата борба участваха и държавните институции - правосъдната власт, президентството, държавното управление, както и най-малко две непознати посолства в София. В тази титанична битка за преодоляване на статуквото и ресурсите на властта бяха хвърлени и доста пари, естествено.
Войната беше безкомпромисна, брутална, с апели за чегъртане, за заличаване, за решетки и затворнически райета. Не бяхме виждали такава борба от 30 години насам. Ама не бяхме виждали и толкоз озверели олигарси дотогава…
На народа в тази борба на мафиите му беше отредена ролята на масовката. Нямаше потребност от доста статисти прочее, имаше положителни оператори, които с хиляда протестиращи
имитираха Велико национално въстание
Кулминацията на кино лентата беше триумфът на Мафията 2, която сформира свое държавно управление и се зае да рушка данъчната и правосъдната система, с цел да ги нагоди по усетите на новия ръководещ олигархичен кръг. Работата е там, че силите им бързо свършиха. Оказа се че новите политици и техните олигарси мъчно намират общ език и се изпокараха за няколко месеца.
Развръзката в българските условия постоянно е една и съща – някой предава четата, отваря задната малка врата, договаря се с врага и се измъква по терлици в паниката.
Този филм – „ Мафията 1 против Мафията 2” го гледаме за следващ път, в следващата кавър версия. Пак е с разнообразни актьори и с разнообразни режисьори, с леко изменен сюжет, само че финалът си е същия. Най-драматичен беше той по времето на Виденов и неговия олигархичен кръг „ Орион”. Тогава преживяхме хиперинфлация и злополука. Сегашният сюжет е с повече страници, с повече обрати в сюжета, с повече неясноти към героите. Резултатът обаче върви по същата канара –имаме двуцифрена инфлация и няколко рецесии, които скоро ще станат злополука.
Докога българите ще бъдат статисти в този филм на мафиите,
остава мистерия. Обидното е, че всякога киносалонът е цялостен, хората люпят семки и цъкат с език, а след това възхваляват победилата мафия, съгласно пословицата, че е по-добре да си на каруцата, в сравнение с в краката на коня.
Що се отнася до кино лентата „ Народа против Мафията”, него няма да го гледаме в никакъв случай, тъй като сюжетът ще е за гражданска война, а в България революции не са вероятни даже на кино. У нас е допустимо друго – най-после неприятните да се спогодят кой какво ще вземе, и да оставят хората в най-любимия им филм - „ Сиромашко лято”.
От 2 години преобладаващата медийна агитация в България повтаря че гледаме филм със заглавие „ Народа против мафията”. В този сюжет народът, олицетворен от четворната коалиция, е взел властта със всенародни митинги и в този момент напъва да пребори омразните Босове, които обаче пречат подмолно и подло подсичат националните старания за правдивост и благополучие.
Много наблюдаващи обаче, в това число аз повтаряме, че горния сюжет е чиста пропагандна небивалица. Истинския филм, който тече пред очите ни, е различен, и се назовава
„ Мафията 1 против Мафията 2”
Той стартира преди 3 години, когато ръководещия олигархичен кръг, условно именуван Борисов – Пеевски, нападна посредством правосъдни и данъчни хватки топ предприемачите Божков, Василев, Прокопиев, Бобокови, Дончев и други, създавайки необятен кръг от накърнени ползи и отличен пиедестал за тяхното обединяване. В България постоянно става по този начин – натиснете ли бизнес интерес, той незабавно става политически. През 2020 година към този момент имахме две ясно завършени политико- олигархични групировки - едната на власт, другата в съпротива.
Битката беше неизбежна. Предвождаха я генералите Борисов и Румен Радев. В самата борба участваха и държавните институции - правосъдната власт, президентството, държавното управление, както и най-малко две непознати посолства в София. В тази титанична битка за преодоляване на статуквото и ресурсите на властта бяха хвърлени и доста пари, естествено.
Войната беше безкомпромисна, брутална, с апели за чегъртане, за заличаване, за решетки и затворнически райета. Не бяхме виждали такава борба от 30 години насам. Ама не бяхме виждали и толкоз озверели олигарси дотогава…
На народа в тази борба на мафиите му беше отредена ролята на масовката. Нямаше потребност от доста статисти прочее, имаше положителни оператори, които с хиляда протестиращи
имитираха Велико национално въстание
Кулминацията на кино лентата беше триумфът на Мафията 2, която сформира свое държавно управление и се зае да рушка данъчната и правосъдната система, с цел да ги нагоди по усетите на новия ръководещ олигархичен кръг. Работата е там, че силите им бързо свършиха. Оказа се че новите политици и техните олигарси мъчно намират общ език и се изпокараха за няколко месеца.
Развръзката в българските условия постоянно е една и съща – някой предава четата, отваря задната малка врата, договаря се с врага и се измъква по терлици в паниката.
Този филм – „ Мафията 1 против Мафията 2” го гледаме за следващ път, в следващата кавър версия. Пак е с разнообразни актьори и с разнообразни режисьори, с леко изменен сюжет, само че финалът си е същия. Най-драматичен беше той по времето на Виденов и неговия олигархичен кръг „ Орион”. Тогава преживяхме хиперинфлация и злополука. Сегашният сюжет е с повече страници, с повече обрати в сюжета, с повече неясноти към героите. Резултатът обаче върви по същата канара –имаме двуцифрена инфлация и няколко рецесии, които скоро ще станат злополука.
Докога българите ще бъдат статисти в този филм на мафиите,
остава мистерия. Обидното е, че всякога киносалонът е цялостен, хората люпят семки и цъкат с език, а след това възхваляват победилата мафия, съгласно пословицата, че е по-добре да си на каруцата, в сравнение с в краката на коня.
Що се отнася до кино лентата „ Народа против Мафията”, него няма да го гледаме в никакъв случай, тъй като сюжетът ще е за гражданска война, а в България революции не са вероятни даже на кино. У нас е допустимо друго – най-после неприятните да се спогодят кой какво ще вземе, и да оставят хората в най-любимия им филм - „ Сиромашко лято”.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ