Няма на света по-върховен цинизъм от политиката ~ Димитър ПОДВЪРЗАЧОВ
(Димитър Подвързачов)
19 Февруарий
Чини ми се, в едно от първите съвещания на учредителното Народно заседание е било направено предложение:
– Отсега нататък, при всяка сесия, първа служба на Народното събрание да бъде: да насочва сърдечни благодарствени телеграми до съветския император за освобождението.
Има нещо детински-наивно в това предложение. Навярно по тази причина и пропаднало.
Но в него има и нещо велико. Има боязън и сълзи, има наслада и безимен екстаз.
Да е живял човек в това време!
Политиката отпосле, несъмнено, помрачи всичко туй… няма на света по-върховен цинизъм от политиката.
Но тя не може въпреки всичко да ни накара да забравим.
И когато минавам около паметника на Народното събрание, постоянно си мисля:
– Въпреки всичко, на тоя колос се дължи, че живея като свободен жител! Да бъде благословена паметта му!
*
Погледнете тоя разгорещен партизанин, тоя пенест оратор по стъгдите, гдето разгромява своите съперници.
Нему в никакъв случай не е теквала може би тая елементарна мисъл:
– Какво щеше да бъде той, самият той, в случай че освобождението не беше станало? Ако работите в турската империя се развиеха по този начин, че останеше и до наше време ситуацията от 1860-70-те години?
Аз го виждам с окъсаните потури и смачкана гугла. Той е коняр и ахърджия. Той приема по 18 шамари дневно и на всичко отвръща с едно:
– Евет, ефендим!
А оня публицист, оня актьор, академик, артист, които мислят, че летоброението стартира от деня на тяхната поява на света?
Виждам ги по какъв начин сервират кафе с дълбоки теманета, или разправят масали към кюмбето и просят по малко тютюн от някой Мехмед ефенди…
*
Аз имам жилище, семейство. С труд и пот изкарвам препитанието си, само че съм свободен да работя. Аз вървя, където ми скимне, приказвам каквото си желая, работя, каквото намеря за добре.
Моето жилище е неприкосновено, личността ми, достойнството ми също. Аз пътувам с железници, вървя по планини и полета, приказвам с телефони, закупувам, продавам. Моят самун е единствено мой. Лежа и дремя, когато ми е угодно. Аз давам мнението си кой да ме ръководи. Мога да държи речи, да пиша… Чета хубави книги, виждам приятни зрелища…
Всичко туй са ми го подарили ония стотици хиляди руси и българи, които са пожертвували за мене живота си и са оставили костите си по нашите полета и планини…
Много са създали за мене, те, бедните!
Вековечно самодоволство на многострадалните им души!
Публикувано във в. „ Вестник на вестниците ”, бр. 45, 3 март 1930 г, подписано: Хамлет, принц Датски
Източник:
* Портретна фотография на Димитър Подвързачов, 1930-те години, ДА „ Архиви
