Димитър Пенев несъмнено е и си остава най-успешният футболен треньор.

Димитър Пенев безспорно е и си остава най-успешният футболен треньор. Той е и единственият съумял да докара националния ни тим до бронзови медали на международно състезание. Именно под неговото управление Христо Стоичков и компания победиха на мондиала в Щатите през 1994 година и ни донесоха голяма наслада.

Макар на 30 юни да се навършиха 30 години от този триумф, малко на брой са си спомнили тази паметна дата. Както се показва самият Димитър Пенев: „ Спомените за триумфа през 1994 година на мнозина са избягали… “. Не пропуща да означи, че имал шанс с момчетата, тъй като всеки един от тях към този момент бил израснал във футбола, със своя биография и име у нас, а някои и зад граница.

Разбира се имало и такива, които не били изключително послушни и се опитвали да го лъжат, само че както той самичък споделя – минал е по техния път и му били като отворена книга. Винаги знаел координатите на всички и ги посрещал, когато се опитвали да се промъкнат скрито в базата. Прощавал първото нарушение, само че при второ ги питал: „ Глобичка да искаш? Нали знаеш какво е санкция? “. Разбира се най-неразбраните от тях си понасяли глобата. Всички в екипа били наясно, че най-мрази да го лъжат.

Лесно потушавал напрежението, което възниквало от време на време в тима. Разбира се имали и безчет комични обстановки.

Като най-трудния футболен анализ в Съединени американски щати `94 дефинира този на мача с Нигерия. Вечерта преди лягане, след срещата събрал футболистите в среднощ, поговорили 20-тина минути и за първи път тогава в кариерата си на треньор видял по какъв начин всички гледат към земята. Казал им, че не могат да трансформират предишното и би трябвало да бият в идния дуел, защото в противоположен случай престижът и цената им ще се срутен до нула, без значение в кои огромни тимове играят. Момчетата вдигнали глави и резултатът от идващия мач бил добър.

Почти не му се разяснява обаче тематиката за наградите, които взели за бронзовите медали от Съединени американски щати. Истината е, че не получили никакви пари. По разпоредба на УЕФА получили някакви минимални суми, само че не може да си спомни точната.

Не се усеща предаден или пропуснат от футболисти, на които е давал късмет. Тъй като е контактен, постоянно намира кого да попита какво се случва с някой от тях. Покойният Франц Бекенбауер пък му подарил няколко вратовръзки и се сеща за него всякога, щом постави някоя от тях.

И до ден сегашен всеки от дните му е плануван – върви, където би трябвало и се вижда с другари и футболни хора, само че не изпуска и домашните задания, сложени от жена му. Гледа да контролира по този начин живота си, че да има баланс сред околните му и срещите с другарски компании.

С оскърбление признава, че през последните години доста неща във футбола се трансформирали, само че за жалост не към положително. Училищата и шампионатите при децата и подрастващите, са тотално забравени, до момента в който преди 30 години всичко било друго.

Следи мачовете от Европейското състезание и доста от тимовете са му любимци. Срещу някои от тях се е изправял и българският народен тим.

Към момента е почетен президент на ЦСКА, само че не крие, че имал конфликти с предходното управление и притежателя Гриша Ганчев. Стълкновението зародило, когато бил претендент за народен представител в Народно събрание с Якимов, Жеков и още няколко другари. Искали да има хора като тях в Народното събрание, представители на физкултурата, само че Ганчев го санкционирал. Наложил му алегорична санкция, с цел да се чуе думата на началството. Оттогава не взима и заплатата, която получавал като почетен президент.

За рождения си ден, който е на 10 юли, въпреки преди време в съвета да го записали с дата 12 юли, има намерение да почерпи другари в София и родното му село Мировяне. Догодина ще навърши 80, само че с помощта на гена и на това, че е някогашен състезател и фронтовак, към момента не се дава. На празници получава нормалните дарове – сувенир, бутилка алкохол…, само че никой не му е превеждал 10 лв. по сметката.

Понаболяват го глезенът и коляното, само че си дава сметка, че е обикновено за човек с неговата спортна биография. Още като футболист имал проблеми с едното коляно, само че за благополучие не се стигнало до интервенция.

Животът му е минал във футбола, където има възходи и падения. В фамилията си пък е заобиколен „ единствено от женско “ – има щерка, две внучки и 3 правнучки. Можел да има и наследник, само че не било писано, брачната половинка му изгубила бебето в 4-ия месец от бременността. Лагерите били дълги и отсъствал с месеци от къщи, мъчно било на жена му и близначката й да се оправят сами с домочадието, защото с зет му непрекъснато ги нямало.

Често върви до Мировяне, пък било то и за час-два. Внучките и правнучките също вървят на село. Има си и оранжерия, която поддържа благодарение на зетьовете, които леко се пробват да отклоняват нещата в парцела по техен жанр, само че няма срещу. От две години не гледа пъдпъдъци.

И той като всеки български пенсионер е безапелационен, че единствено с пенсия не може да се живее, тъй като парите не стигат до средата. Това, че е треньор №1 на ХХ век, не се е отразило на сумата, която получава. Не е имал случай да му дадат повече, да го толерират финансово. Няма спестявания, защото цялостен живот е бил ларж, само че не съжалява.

Нищо не е в положение да го ядоса. Много пъти е имал моменти, в които е можел да кипне, само че характерът и възпитанието му, са такива, че бързо му минава. Застъпват се други въпроси, които незабавно му почистват напрежението и негативите от главата – мисли си за по-приятни и усмихнати неща. Приема всичко с усмивка и го обръща на смешка.

Неколкократно е бил покрай гибелта – като треньор трябвало да пътува със аероплан от Варна до Истанбул. Пилотът ги избавил, откакто за секунди съумял да овладее самолета, който набирал на пистата, само че внезапно се завъртял и тръгнал встрани. След това излязъл от кабината вир вода, държейки бутилка вино и до момента в който разливал на всички, казвал с трептящ глас: „ Оцеляхме! “. Можело е да се разбият, само че им се разминало.

Имал и различен случай – трябвало и той да се вози в самолета, в който умря Паша Христова. Било планувано да пътуват, само че по разпореждане на мениджърите било отсрочено за различен ден. Имал е и проваляне със аероплан, при които пасажерите, които били без колан се блъснали неприятно в тавана.

Признава пороците си – пие вино и пуши. Допълва, че носи името на дядо си Димитър, който на година две го закърмил да пие вино – слагал го на коляното си и с пръста му давал да опита усета на еликсира. Майка му имала още две сестри и един брат, които правели забележка на дядо му да не му дава, а той им отговарял да ги оставят и че ще си напият главите.

Инфо: Уикенд