Турците казаха на Доган: Късно е либе за китка, а той продължава да пита: Къде си вярна ти любов народна
Димитър Иванов
Случващото през последните 24 часа пред морския и софийския сарай на Ахмед Доган е значим тест за въздействието на почетния ръководител над електората на Движение за права и свободи. Ще се окажат наподобява правилни приказките на корпулентния Пеевски, че Доган и олигарсите му живеят
в измисления баснословен свят на сараите
и нямат действителна визия за живота на открито. Очакванията бяха, че пред двете първокласни резиденции ще се съберат хиляди гневни турци и мюсюлмани, подготвени с телата си като матросовци да бранят парцелите и рахата на шефа си. Провалиха се.
Снощи пред сарая в Росенец видяхме два три файтона хора, основно представители на локалната партийна номенклатура, а пред сараите в столицата кохорта от депутати на Доган, в компанията със събратя от Столипеново. Снощи матросовецът Селим Али твърдеше, че в този момент са се събрали непринудено, а през днешния ден предвиждаше, че ще се изсипят хиляди от цялата страна в Росенец.
Някак незабелязано
рухна и бастионът на Доган
От живите репортажи по малките екрани пред сараите се преброиха колкото да шест деятели на Движение за права и свободи от Кърджалийска област, предвождани от кмета на Кирково и някогашния градоначалник на Кърджали Асан Азис, който няколко поредни мандата преяжда с власт и унищожи общината. Но редовите турци и мюсюлмани ги няма пред двата сарая, като отхвърлиха да са жив щит на един самозабравил се политик.
Така беше развенчано внушението, че моралният престиж на Доган пред общността е недокоснат и може единствено за часове да събере хиляди в своя отбрана. Сокола и олигарсите му живееха години наред с подправеното чувство, че поклонението и верността са естествено положение на етноса, че един път и вечно свише са получили националната обич и никой не може да им я отнеме.
Тези дни даже чухме неуместни и смешни внушения от безконечните ласкатели на Доган – че той е над всичко и над всички. Че е над Централното оперативно бюро, над Централния съвет на партията, над законите и разпоредбите в страната. Сам по себе си е над всички органи и е по-висш орган даже и от тях. Че даже е и повече от почетен ръководител, т.е. повече от самия себе си. Не е комично – тъжно и тъпо е това депесарско безумство! Но да забележим какъв брой пари ще коства то пред Темида.
Неслучилото се политическото измерение на разногласието за парцелите сред Доган и Папазов ще отече в канала и ще остане просто като един гражданско-правен спор, който свидетелства, че нищо не е останало от моралния престиж на шефа.
Българската възрожденска ария
„ Къде си вярната ти обич народна… “
сигурно звучи оглушително в този момент в ушите на Доган. Но казусът в тази ситуация е, че липсва искрицата любородна, която не може да разгори пламък в сърцата на младите. Тоест няма я идеологията, няма я магията, която спояваше водача и електората в годините на прехода.
Народът цинично, в стила на почетния сподели: „ Късно е либе за китка “. Доган – от ръководител на правозащитна партия на турската и мюсюлманска общественост в България, от проектант на етническия мир се трансформира във властелина на порциите и проектант на партийната олигархия, която на гърба на бедния турчин и мохамеданин съобщи идеалите на общността, с цел да натрупа и краде милиони и парцели за себе си, каквито е нямал даже и турският султан. Когато си предал хората си поради вътрешно партийната олигархия, с която си се обкръжил, можеш да разчиташ единствено на олигарсите си. Но казусът е, че те също са ненавиждани от общността, по този начин услугата им става мечешка. За това
през днешния ден Доган е самичък
Олигарсите и лакеите не го изваждат от самотата му, а акцентират самотата му - още по-брутално, тъй като са нежелани и ненавиждани от хората.
Преди седмица Доган, въпреки всичко осъзнавайки какво ще се изсипе над главата му, опита да реализира помирение с Пеевски. На предпоследното съвещание на въображаемия ЦОБ предложения и него, само че Пеевски отхвърли договорка и му сподели – баста, ти си апаш! Доган към този момент изпитва горчивия усет на войната, в която го вкараха дерибеите му. И въпреки всичко до през днешния ден той имаше късмет да обърне мача, да показва, че е национален трибун и любим, че общността е зад него. Но в тази ситуация
няма предизвикателство пред общността за бъдещето й,
за идентичността й. Не са наранени ползите и правата на елементарния турчин, а единствено на един самозабравил се султан. Заради това през днешния ден няма кой да хвърли и пет пари, с цел да брани сараите и персоналните мераци и кефа на шефа, на фона на тоталната бедност в смесените региони, където хората бяха превърнати в крепостни и машина за печелене на избори.
Случващото през последните 24 часа пред морския и софийския сарай на Ахмед Доган е значим тест за въздействието на почетния ръководител над електората на Движение за права и свободи. Ще се окажат наподобява правилни приказките на корпулентния Пеевски, че Доган и олигарсите му живеят
в измисления баснословен свят на сараите
и нямат действителна визия за живота на открито. Очакванията бяха, че пред двете първокласни резиденции ще се съберат хиляди гневни турци и мюсюлмани, подготвени с телата си като матросовци да бранят парцелите и рахата на шефа си. Провалиха се.
Снощи пред сарая в Росенец видяхме два три файтона хора, основно представители на локалната партийна номенклатура, а пред сараите в столицата кохорта от депутати на Доган, в компанията със събратя от Столипеново. Снощи матросовецът Селим Али твърдеше, че в този момент са се събрали непринудено, а през днешния ден предвиждаше, че ще се изсипят хиляди от цялата страна в Росенец.
Някак незабелязано
рухна и бастионът на Доган
От живите репортажи по малките екрани пред сараите се преброиха колкото да шест деятели на Движение за права и свободи от Кърджалийска област, предвождани от кмета на Кирково и някогашния градоначалник на Кърджали Асан Азис, който няколко поредни мандата преяжда с власт и унищожи общината. Но редовите турци и мюсюлмани ги няма пред двата сарая, като отхвърлиха да са жив щит на един самозабравил се политик.
Така беше развенчано внушението, че моралният престиж на Доган пред общността е недокоснат и може единствено за часове да събере хиляди в своя отбрана. Сокола и олигарсите му живееха години наред с подправеното чувство, че поклонението и верността са естествено положение на етноса, че един път и вечно свише са получили националната обич и никой не може да им я отнеме.
Тези дни даже чухме неуместни и смешни внушения от безконечните ласкатели на Доган – че той е над всичко и над всички. Че е над Централното оперативно бюро, над Централния съвет на партията, над законите и разпоредбите в страната. Сам по себе си е над всички органи и е по-висш орган даже и от тях. Че даже е и повече от почетен ръководител, т.е. повече от самия себе си. Не е комично – тъжно и тъпо е това депесарско безумство! Но да забележим какъв брой пари ще коства то пред Темида.
Неслучилото се политическото измерение на разногласието за парцелите сред Доган и Папазов ще отече в канала и ще остане просто като един гражданско-правен спор, който свидетелства, че нищо не е останало от моралния престиж на шефа.
Българската възрожденска ария
„ Къде си вярната ти обич народна… “
сигурно звучи оглушително в този момент в ушите на Доган. Но казусът в тази ситуация е, че липсва искрицата любородна, която не може да разгори пламък в сърцата на младите. Тоест няма я идеологията, няма я магията, която спояваше водача и електората в годините на прехода.
Народът цинично, в стила на почетния сподели: „ Късно е либе за китка “. Доган – от ръководител на правозащитна партия на турската и мюсюлманска общественост в България, от проектант на етническия мир се трансформира във властелина на порциите и проектант на партийната олигархия, която на гърба на бедния турчин и мохамеданин съобщи идеалите на общността, с цел да натрупа и краде милиони и парцели за себе си, каквито е нямал даже и турският султан. Когато си предал хората си поради вътрешно партийната олигархия, с която си се обкръжил, можеш да разчиташ единствено на олигарсите си. Но казусът е, че те също са ненавиждани от общността, по този начин услугата им става мечешка. За това
през днешния ден Доган е самичък
Олигарсите и лакеите не го изваждат от самотата му, а акцентират самотата му - още по-брутално, тъй като са нежелани и ненавиждани от хората.
Преди седмица Доган, въпреки всичко осъзнавайки какво ще се изсипе над главата му, опита да реализира помирение с Пеевски. На предпоследното съвещание на въображаемия ЦОБ предложения и него, само че Пеевски отхвърли договорка и му сподели – баста, ти си апаш! Доган към този момент изпитва горчивия усет на войната, в която го вкараха дерибеите му. И въпреки всичко до през днешния ден той имаше късмет да обърне мача, да показва, че е национален трибун и любим, че общността е зад него. Но в тази ситуация
няма предизвикателство пред общността за бъдещето й,
за идентичността й. Не са наранени ползите и правата на елементарния турчин, а единствено на един самозабравил се султан. Заради това през днешния ден няма кой да хвърли и пет пари, с цел да брани сараите и персоналните мераци и кефа на шефа, на фона на тоталната бедност в смесените региони, където хората бяха превърнати в крепостни и машина за печелене на избори.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ