За розовите очила на левичаря папа Франциск, руските бесове и мита за Достоевски
Димитър Иванов
Папа Франциск – този добър дъртак, който мие краката на пандизчиите, сяда до блудниците, гнуси се от благосъстоянията и разкоша и непрестанно приказва за мир и правдивост, показва за следващ път тежък левичарски уклон, непознаване на историята и политиката, повтаряйки мантри и легенди, които нямат нищо общо с действителността и истината. Така главата на Римокатолическата черква, евентуално несъзнавайки сериозността на думите си, обслужи безпогрешно ползите на Путин и Кремъл в мръсната война против народа на Украйна.
На 6 ноември, по време на противоположния полет от Бахрейн за Рим, папа Франциск беседва в самолета с упълномощените публицисти. На от Vida Nueva духовникът отговори: „ Прави ми усещане - за това употребявам думата " малтретиран " за Украйна - жестокостта, която не е на съветския народ, може би... тъй като съветският народ е популярен народ. Това е дело на наемници, бойци, които отиват на война като че ли се впускат в завършения, наемници… “
Недопустимо е Франциск да не знае, че
жестокостта е кодифицирана и унаследявана от епохи в съветския ген
От времето на кървавия и фиктивен „ светец “, васал на Златната орда - Александър Невски, през Иван Грозни, същинският, бащата на аления гнет Ленин, наследника му - злодеят Сталин, та до днешния стопанин на Кремъл – Путин. Така пет века Московията ражда единствено кръв и принуждение, а жестокостта е част от „ магията “ на съветския народ да оцелява, трансформирайки в пепел и кръв всичко до което се допре.
Смущаващо е, че тези думи на Франциск са изречени единствено часове преди да настъпи 105-годишнина от болшевишката гражданска война, която означаваме с гадност на 7 ноември.
И в случай че папа Франциск в никакъв случай не е напускал блаженото царство на сантименталния комунизъм, в което се усеща удобно, то Ватикана има отлични специалисти, откриватели и познавачи на съветската и руската история. Достатъчно беше единствено да му напомнят думите на болшевишкия водач Ленин, непокътнати в негови собственоръчни писма: „ Жестокостта и омразата ще бъдат най-ценните ни добродетели, тъй като болшевизмът не е интернат за благородни девици. Децата би трябвало да участват на изтезанията и да се радват на гибелта на неприятелите на пролетариата “ селяни, оповестени за богаташи - така наречен кулаци, подложени след това на страшни репресии. През декември 1917 година той дава напътствие да се " изолират " в концлагери хора от враждебните съсловия. Сред тези страшни ленински документи изключително жестоки са точно заповедите за унищожаването на съотечественици. Например: „ да се изгори Баку изцяло ”, „ да се вземат заложници от тила и да бъдат поставяни пред настъпващите червеноармейски елементи, да се стреля в гърба им ”, „ да се изпращат червени главорези в регионите, където работят „ зелените ”, да се бесят служители, богаташи, попове, кулаци, помешчици, а по-късно ще го припишем на „ зелените ”. Ленин е и създател на първия закон, поощряващ убийците – да се вкара норма за премахнати врагове, да се изплащат рубли за всеки разстрелян.
Наследникът на Ленин Сталин пък с изключение на с всеобщи разстрели без съд и присъда и злокобни заточения на инакомислещите в Сибир остава тъмно прочут и с по този начин наречения или " Законът за класовете " (има се поради житен клас-бел. ред.). Малцина знаят, че за кражбата на няколко класа, безусловно 5 класа от колхозните ниви на сталинския Съюз на съветските социалистически републики наказването е било разстрел, още по-малко знаят, че това се е случвало и с деца на възраст над 12 години.
Но след благите думи в отговора на въпроса на Антонио Пелайо за руснаците, Франциск изпуска несъзнателно признание: „ Предпочитам да мисля по този начин, тъй като доста оценявам съветския народ, съветския хуманизъм “. Явно светия отец е наясно с историята и традицията на руснаците да творят зверства, само че подсъзнателно избира да гледа с розови очила действителността, а напудрената неистина да възприема и показва като истина.
Скандалното изказване на Франциск приключва с думите: „ Помислете единствено за Достоевски, който ни въодушевява до ден сегашен, въодушевява християните да мислят за християнството. “
Достоевски и творчеството му могат единствено да бъдат
удостоверение за съветските бесове
Няма по какъв начин пристрастеността му към педофилията и сатанинския му атеизъм, документирани по “делото на Петрашевците ”, по което е съден да бъдат вдъхновители на християнството.
Ето какво споделя в свое есе за Достоевски Александър Невзоров - един от най-ерудираните съветски журналисти: „ Ще отбележим, че нас не ни интересува изящната книжовност на Достоевски. В същата степен нас малко ни вълнува и неговата педофилия, картите и припадъците. На нашето микроскопско стъкълце е Достоевски, единствено като публицист-фанатик, захласнат от богоизбраността на “светата Рус ”.
В какво е същността на месианската концепция, която той проповядва?
Преди всичко в това, че гнойният мехур на православната нематериалност би трябвало да се пръсне по този начин, че да опръска със себе си целия свят. Защо, изобщо, светът би трябвало да бъде опръскван, Достоевски не прецизира, защото евентуално и самичък не знае това. “
Думите на Франциск предизвикаха реакцията и на: „ Съжалявам, не мога да се сдържа. Римският папа е чел Достоевски някак невнимателно. Иначе Негово Светейшество нямаше да се учудва на жестокостта на руснаците ( което е точно тяхната естествена характеристика). Някои други произведения на съветски писатели/ поети, в това число Пушкин, Куприн, Булгаков, както и даже незадълбочено проучване на същинската история на нашия район, ще покажат, че в Московия не е имало хуманизъм нито при Иван Грозни, нито през 1708 година, когато беше брутално посечен Батурин, нито при всяко последващо събитие... ”.
Митът за Достоевски,
който подхранва Франциск, не може да бъде апатичен и на българите, тъй като точно създателят на „ Престъпление и наказване “ повече от век се показва повратно като бранител на българите, а в реалност е Ето по какъв начин гледа на нас „ вдъхновителят на християнството “ и радетелят на панславянството:
„...Източният въпрос е, така да се каже, един от международните въпроси, един от най-важните раздели на наближаващото международно решение на човешките бъднини...работите тук засягат...не единствено славяните, русите и турците или съответно някакви там българи, само че и целия Запад на Европа... ”
И в случай че римският папа е просто един сантиментален добряк, подготвен да откри опрощение за всяко закононарушение в илюзорния свят на Църквата, то действителността боде очите ни - всички отвратителни мръсотии и зверства на съветския и руския болшевизъм и днешния путинизъм значително са демонстрация на достоевщината, изстъпления са на болната национална душа, която би трябвало да бъде лекувана, а не възхвалявана.
Папа Франциск – този добър дъртак, който мие краката на пандизчиите, сяда до блудниците, гнуси се от благосъстоянията и разкоша и непрестанно приказва за мир и правдивост, показва за следващ път тежък левичарски уклон, непознаване на историята и политиката, повтаряйки мантри и легенди, които нямат нищо общо с действителността и истината. Така главата на Римокатолическата черква, евентуално несъзнавайки сериозността на думите си, обслужи безпогрешно ползите на Путин и Кремъл в мръсната война против народа на Украйна.
На 6 ноември, по време на противоположния полет от Бахрейн за Рим, папа Франциск беседва в самолета с упълномощените публицисти. На от Vida Nueva духовникът отговори: „ Прави ми усещане - за това употребявам думата " малтретиран " за Украйна - жестокостта, която не е на съветския народ, може би... тъй като съветският народ е популярен народ. Това е дело на наемници, бойци, които отиват на война като че ли се впускат в завършения, наемници… “
Недопустимо е Франциск да не знае, че
жестокостта е кодифицирана и унаследявана от епохи в съветския ген
От времето на кървавия и фиктивен „ светец “, васал на Златната орда - Александър Невски, през Иван Грозни, същинският, бащата на аления гнет Ленин, наследника му - злодеят Сталин, та до днешния стопанин на Кремъл – Путин. Така пет века Московията ражда единствено кръв и принуждение, а жестокостта е част от „ магията “ на съветския народ да оцелява, трансформирайки в пепел и кръв всичко до което се допре.
Смущаващо е, че тези думи на Франциск са изречени единствено часове преди да настъпи 105-годишнина от болшевишката гражданска война, която означаваме с гадност на 7 ноември.
И в случай че папа Франциск в никакъв случай не е напускал блаженото царство на сантименталния комунизъм, в което се усеща удобно, то Ватикана има отлични специалисти, откриватели и познавачи на съветската и руската история. Достатъчно беше единствено да му напомнят думите на болшевишкия водач Ленин, непокътнати в негови собственоръчни писма: „ Жестокостта и омразата ще бъдат най-ценните ни добродетели, тъй като болшевизмът не е интернат за благородни девици. Децата би трябвало да участват на изтезанията и да се радват на гибелта на неприятелите на пролетариата “ селяни, оповестени за богаташи - така наречен кулаци, подложени след това на страшни репресии. През декември 1917 година той дава напътствие да се " изолират " в концлагери хора от враждебните съсловия. Сред тези страшни ленински документи изключително жестоки са точно заповедите за унищожаването на съотечественици. Например: „ да се изгори Баку изцяло ”, „ да се вземат заложници от тила и да бъдат поставяни пред настъпващите червеноармейски елементи, да се стреля в гърба им ”, „ да се изпращат червени главорези в регионите, където работят „ зелените ”, да се бесят служители, богаташи, попове, кулаци, помешчици, а по-късно ще го припишем на „ зелените ”. Ленин е и създател на първия закон, поощряващ убийците – да се вкара норма за премахнати врагове, да се изплащат рубли за всеки разстрелян.
Наследникът на Ленин Сталин пък с изключение на с всеобщи разстрели без съд и присъда и злокобни заточения на инакомислещите в Сибир остава тъмно прочут и с по този начин наречения или " Законът за класовете " (има се поради житен клас-бел. ред.). Малцина знаят, че за кражбата на няколко класа, безусловно 5 класа от колхозните ниви на сталинския Съюз на съветските социалистически републики наказването е било разстрел, още по-малко знаят, че това се е случвало и с деца на възраст над 12 години.
Но след благите думи в отговора на въпроса на Антонио Пелайо за руснаците, Франциск изпуска несъзнателно признание: „ Предпочитам да мисля по този начин, тъй като доста оценявам съветския народ, съветския хуманизъм “. Явно светия отец е наясно с историята и традицията на руснаците да творят зверства, само че подсъзнателно избира да гледа с розови очила действителността, а напудрената неистина да възприема и показва като истина.
Скандалното изказване на Франциск приключва с думите: „ Помислете единствено за Достоевски, който ни въодушевява до ден сегашен, въодушевява християните да мислят за християнството. “
Достоевски и творчеството му могат единствено да бъдат
удостоверение за съветските бесове
Няма по какъв начин пристрастеността му към педофилията и сатанинския му атеизъм, документирани по “делото на Петрашевците ”, по което е съден да бъдат вдъхновители на християнството.
Ето какво споделя в свое есе за Достоевски Александър Невзоров - един от най-ерудираните съветски журналисти: „ Ще отбележим, че нас не ни интересува изящната книжовност на Достоевски. В същата степен нас малко ни вълнува и неговата педофилия, картите и припадъците. На нашето микроскопско стъкълце е Достоевски, единствено като публицист-фанатик, захласнат от богоизбраността на “светата Рус ”.
В какво е същността на месианската концепция, която той проповядва?
Преди всичко в това, че гнойният мехур на православната нематериалност би трябвало да се пръсне по този начин, че да опръска със себе си целия свят. Защо, изобщо, светът би трябвало да бъде опръскван, Достоевски не прецизира, защото евентуално и самичък не знае това. “
Думите на Франциск предизвикаха реакцията и на: „ Съжалявам, не мога да се сдържа. Римският папа е чел Достоевски някак невнимателно. Иначе Негово Светейшество нямаше да се учудва на жестокостта на руснаците ( което е точно тяхната естествена характеристика). Някои други произведения на съветски писатели/ поети, в това число Пушкин, Куприн, Булгаков, както и даже незадълбочено проучване на същинската история на нашия район, ще покажат, че в Московия не е имало хуманизъм нито при Иван Грозни, нито през 1708 година, когато беше брутално посечен Батурин, нито при всяко последващо събитие... ”.
Митът за Достоевски,
който подхранва Франциск, не може да бъде апатичен и на българите, тъй като точно създателят на „ Престъпление и наказване “ повече от век се показва повратно като бранител на българите, а в реалност е Ето по какъв начин гледа на нас „ вдъхновителят на християнството “ и радетелят на панславянството:
„...Източният въпрос е, така да се каже, един от международните въпроси, един от най-важните раздели на наближаващото международно решение на човешките бъднини...работите тук засягат...не единствено славяните, русите и турците или съответно някакви там българи, само че и целия Запад на Европа... ”
И в случай че римският папа е просто един сантиментален добряк, подготвен да откри опрощение за всяко закононарушение в илюзорния свят на Църквата, то действителността боде очите ни - всички отвратителни мръсотии и зверства на съветския и руския болшевизъм и днешния путинизъм значително са демонстрация на достоевщината, изстъпления са на болната национална душа, която би трябвало да бъде лекувана, а не възхвалявана.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ