Две години пълна мъгла за трагедията със смъртта на майор Валентин Терзиев и разбилия се над Черно море МиГ - 29
Димитър Иванов
Днес се навършва две години от нещастието с падналия МиГ-29. Тази покруса е илюстрация на цялостната бутафория, в която се намират бойната ни авиация, армията и цялата страна. 730 дни след трагичния случай с майор Валентин Терзиев над Черно море въпросителните и незнайните се оказаха доста повече, а следствието и Министерство на защитата към момента не са дали приемливи отговори на обществото и фамилията на починалия водач. Някаква вяра е въпреки всичко новият министър на защитата проф. Тодор Тагарев, който е освен експерт, а и честен човек. Но от бакиите, които му завещаха служебните министри на Румен Радев, несъмнено скоро няма да му остане време да огледа в „ черната кутия “ на разрушилия се изтребител.
Две години министерството демонстрираше единствено институционалната безнаказаност. А неналичието на ясни отговори, подхранват към този момент месеци наред единствено
клюки, спекулации и свободни тълкования
43 минути след среднощ на 9 юни 2021 година български изтребител МиГ-29 ненадейно губи радиовръзка и изчезва от радарите. В машината е майор Валентин Терзиев, който извършва подготвителната задача в границите на тактическото обучение " Шабла 21 ". Според прелиминарен проект Терзиев е стрелял по цел, отчел е, че е изумена и по-късно внезапно следите му се губят.
Часове след случая сякаш беше локализирано точното място на злополуката, а след това на славните ни военноморски сили им бяха нужни две седмици с цел да открият черната кутия на самолета.
Първоначално се твърдеше, че всичко се знае за полета до изгубването на изтребителя от радарите. Но след това служебният министър на защитата Георги Панайотов стартира многозначително да приказва за някакви незнайни последни 13 секунди, само че зад сакралното число надали се крие нещо по-фатално от самото обучение.
На втория ден след злополуката сякаш откриха във водата биологичен материал от водача, а 10 дни по-късно брачната половинка му Димитрина Попова призна, че доста по-късно са взели ДНК проби от брата и майката на Терзиев. С какво са сравнявали морската плазма – единствено зелените чорапи знаят?
В хода на нещастието не липсваха и бутафорни сценки сред министъра на защитата и шефа на авиобазата край Пловдив ген. Русев, протеже на президента Радев и изтъкнат бранител на руските самолети. Първият изясни, че ще търсят помощ за разчитане на черната кутия от специалисти в Украйна, тъй като там е създадена, а няколко часа по-късно индивидът на Радев, без да е ясно по чия команда пренасочи желаната помощ към Русия, тъй като тя била производител на изтребителите. Естествено за ген. Русев няма никакво значение фактът, че сме част от НАТО, а Русия е оповестила във военната си теория Алианса като собствен главен зложелател. В последна смета резултатът от съветската „ експертиза “ не даде предстоящата светлина върху трагичния случай.
Изключително съмнително е, че две години по-късно всички равнища в страната, свързани с нещастието не престават да мълчат и крият,
кой е бил началник на съдбовния полет
Защо ли това незнайно име на български офицер се трансформира в най-тежката държавна загадка, а дали зад тила му не се крие тим от гузни началници?
Ръководството и контролът на полета би следвало да се реализират от базата в Граф Игнатиево, само че по този начин и не стана ясно дали самолетът е воден от земята вярно, макар, че са имали радиолокационно наблюдаване на полета. Дали са отчели риска от непредвидената обстановка, че спуснатата цел е с повреден парашут и пада по-бързо, което е наложило и изтребителят да слезе на височина, по-ниска от сериозните 4000 м. и да се движи с по-голяма скорост, с цел да разгласи задачата за сполучлива. Реално майор Терзиев незабелязано се е „ гмурнал “ надолу към черните води на морето, с цел да порази целта, само че отчел ли е ръководителят на полета този извънреден риск? Защо не е спрял водача? Защо
не е издал команда да се приключи задачата
и самолетът да се върне на земята? Или ръководителят на полета е изпълнявал други команди и ползи, които са граничели с ликвидиране?
В цялата драма не би трябвало да се подценява и един тъничък психически миг - майор Терзиев е бил шеф щаб на ескадрила, т.е. той е водач измежду подчинените си, който би трябвало да съумява да се оправя с всяка сериозна задача, да не се проваля. Но даже и водачът да се е поувлякъл и да не е дооценил ситуацията, ръководителят на полета е бил задължен да го спре и да приключи задачата.
Всички тези разсъждения неизбежно се постановат, откакто от МО най-малко признаха недвусмислено, че в тази ситуация не става дума за пилотска неточност. Тогава грешката е на управлението на полета, а и на командирите, които са възнамерявали и отговаряли за учението. От тук нататък отговорността върви нагоре по веригата – началник на полета, пълководец на ескадрила, началник на авиобазата, пълководец на военно въздушните сили, Министерство на защитата.
Преди 11 месеца прокуратурата заяви суховато, че полковник М. О. е упрекнат по няколко текста от Наказателния кодекс. Той не е извършил отговорностите си по работа като началник на стрелбите и не е взел нужните ограничения за сигурност, с което по несъобразителност се е стигнало до разрушение на самолета МиГ-29, чиято стойност е 9 032 587,09 лв.. На полковника бе наложена мярка за неотклонение „ подписка “, само че през днешния ден тя надали към този момент е в действие, а даже и в Министерство на защитата не знаят до къде е стигнало следствието. М. О. евентуално ще се окаже изкупителната жертва за случая, а огромните виновници още веднъж ще останат на сянка.
Разплитането на злополуката се оказа по-комплицирано и поради прокрадващия се политически нюанс. Публична загадка е, че по всички равнища, по които би трябвало да се търси отговорност са конфигурирани другари, сътрудници и фрагменти на сегашния президент Румен Радев. Той продължава по един или различен метод да има значително въздействие във военно въздушните сили и персонално в базата в Граф Игнатиево. Те не престават да бъдат неговото същинско семейство и съдружници даже на „ Дондуков “2.
Помним, че Радев пристигна в политиката и в президентството на власт с мита за непогрешимостта на военния водач, факира на „ Кобрата на Пугачов “.
Но злополуката с майор Терзиев като че ли обърква сметките – пропуква се обликът на непогрешимия авиатор, на чиито криле се понесе на два пъти изборната победа на сегашния президент. Във военните среди към този момент се дебатира до какъв брой оправдано е било това обучение край Шабла, а и не седят ли зад него други користни цели и даже обслужване на геополитически ползи, които при всички случаи не са български?
Съпругата на починалия водач Димитрина Попова пита неведнъж и основателно от страницата си във фейсбук: „ Кой позволи водачите ни до присъединяване в това обучение с по 1 пукотевица годишно (почти несъмнено е, че същата подготовка имат и останалите военни формирования). И още по-далеч: Кой беше този " болен мозък ", който реши да организира такова огромно, взаимно обучение единствено на база направени документи, без да си приготви подчинените и каква беше крайната цел, че при този смъртен случай не ни излиза наяве? “
Отговори на тежките въпроси няма, а към момента есемесите, които разпраща до неуместните един някогашен министър и президентски консултант не са затворили устата на покрусената вдовица. Тъмните сенки към това обучение в действителност могат да се окажат опит за
подла пиарска и пропагандна акция,
която в последна сметка е имала само за цел да бетонира наличието на руските МиГ-29 до 2030 година, а и по-късно във Военновъздушни сили на България.
Това предусещане напълно не е доктрина на вероятностите, а още по-малко на конспирацията. Към датата на съдбовния полет на майор Терзиев беше ясно, че се приготвяше сключването на нови контракти за рационализация на авиониката на МиГ-29 и за летателната им поддръжка. Абсурдно е, само че всичко това се планираше от служебното държавно управление на Стефан Янев, откакто към този момент беше ясно, че руснаците не са изпълнили подписаните по времето на министър Каракачанов контракти за ремонт на моторите на самолетите, за които са платени предплатено милиони, а България търсеше неустойки. Но все пак новите условия се залагаха по този начин от служителите в министерството, че бъдещите контракти да отидат още веднъж при „ братушките “ и РСК МиГ. За други благоприятни условия и други възможности като Украйна и Полша даже и не се дебатираше към оня миг. До 100 милиона лв. договорите могат да минат и със глоба на Министерски съвет, а до 50 млн. и с подписа на министъра. Очакваше се, че служебното държавно управление на Румен Радев ще даде поръчката и без глоба на Народното събрание, а тя безалтернативно ще е в интерес на руснаците – главният конкурент на НАТО.
Източници от средите на защитата разясняват, че учението край Шабла може да е било част от сюжета МиГ-29 да останат да въоръжение у нас?
Във военните среди се знае, че нощната пукотевица с поразяване на цел над Черно море е една от най-трудните и комплицирани задания, която изисква съвършена подготовка и рутина. Нейното сполучливо осъществяване щеше да се окаже ослепително оправдание пред съдружниците ни в НАТО и ярка проява, че МиГ-29 е боеспособен аероплан, с който ние можем сполучливо да изпълняваме комплицирани задания над Черно море и да охраняваме въздушното пространство на Алианса и Европейски Съюз, та даже и да отблъснем възможни съветски закани.
Учението е трябвало да препотвърди, че миговете са годни за защита - имало ли е напътствие от висшестоящите, че демонстрацията би трябвало да успее непременно? Ако задачата на майор Терзиев беше постигнала задачата си, лобито на МиГ-29, което е сраснато с обкръжението на президента, щеше да има причини да упорства, че тези самолети не са руски трошляци, а могат да извършват комплицирани задачи още най-малко 10 години, че не са за обмен и изхвърляне. За това би трябвало само да се удължи летателният им запас. Всичко това означаваше страната да налива още пари на руснаците от българския бюджет и най-много за рационализация на авиониката.
Учението край Шабла е имало подмолната цел
да се запушат устите на критиците на руските самолети,
които упорстват, че до момента в който чакаме американските Ф-16 е по-целесъобразно и тактически, и стопански изтребители на Алианса да охраняват въздушното ни пространство.
Фаталният полет на майор Терзиев и невидимият пръст на ориста напълно объркаха проектите на лобистите на МиГ-29. Пред неуспех се оказа и схемата за летателните пари, които получават едни приятели на високи позиции в щабовете и в министерството. Осведомени настояват, че е военна загадка какъв брой са тези хора, какви са сумите, които лапат, само че в действителност става дума за заплащане, което взимат без да летят или единствено за няколко официални часа във въздуха годишно. Допълнителните възнаграждения за това към заплатите им всеки месец са четири цифрена сума. В последните дни на държавното управление на Гълъб Донев се твърди, че спомагателните летателни тласъци от 2 хиляди лв. са увеличени на 3 хиляди лева, твърди полковникът от запаса от „ Военна полиция “ Диман Георгиев. За това години наред лобито на МиГ-29 в армията брани с нокти и зъби оставането му на въоръжение, тъй като
на различен аероплан старите фуражки не могат да летят
Но в последна сметка проектите им бяха комплицирани от самия Кремъл. Мръсната война, която Русия стартира против свободна Украйна погреба тотално мераците МиГ-29 да летят до 2030 година, а поддръжката им да се реализира само от съветски компании. Тези бойни самолети към този момент са минало за България, само че за жалост в сегашното надали за положително останаха доста от прикритите „ герои “ към гибелта на майор Терзиев.
Ген. Русев продължава да е началник на авиобазата в Граф Игнатиево – любим на президента и съперник на натовските Ф-16. Служебният министър на защитата Георги Панайотов след поредност от гафове в министерството направи дипломатическа кариера – към този момент е дипломат на България в Съединени американски щати. Служебният министър председател Стефан Янев е горделив водач на политическа партия, крои проекти за нови избори. Гурото на тази светла компания още няколко години ще бъде президент на България, с упоритости за подмолен партиен кукловод.
Днес тези „ герои “ надали ще се сетят за майор Терзиев за фамилията му. Няма да изпитат и виновност, тъй като виновността не тормози „ спечелилите “, а те се усещаха три години такива - през последните години необяснимо, само че ориста се оказа великодушна и благосклонна към тях. Но бъдещето постоянно е друго от сегашното, истината се надява на него, а думите на вдовицата на майор Терзиев остава същинската присъда за фуражките: „ …два дни преди Шабла-2021 се " тупаме по гърдите ", а два дни след случая се скатаваме в " миши дупки " и се крием зад следствието? “
Днес се навършва две години от нещастието с падналия МиГ-29. Тази покруса е илюстрация на цялостната бутафория, в която се намират бойната ни авиация, армията и цялата страна. 730 дни след трагичния случай с майор Валентин Терзиев над Черно море въпросителните и незнайните се оказаха доста повече, а следствието и Министерство на защитата към момента не са дали приемливи отговори на обществото и фамилията на починалия водач. Някаква вяра е въпреки всичко новият министър на защитата проф. Тодор Тагарев, който е освен експерт, а и честен човек. Но от бакиите, които му завещаха служебните министри на Румен Радев, несъмнено скоро няма да му остане време да огледа в „ черната кутия “ на разрушилия се изтребител.
Две години министерството демонстрираше единствено институционалната безнаказаност. А неналичието на ясни отговори, подхранват към този момент месеци наред единствено
клюки, спекулации и свободни тълкования
43 минути след среднощ на 9 юни 2021 година български изтребител МиГ-29 ненадейно губи радиовръзка и изчезва от радарите. В машината е майор Валентин Терзиев, който извършва подготвителната задача в границите на тактическото обучение " Шабла 21 ". Според прелиминарен проект Терзиев е стрелял по цел, отчел е, че е изумена и по-късно внезапно следите му се губят.
Часове след случая сякаш беше локализирано точното място на злополуката, а след това на славните ни военноморски сили им бяха нужни две седмици с цел да открият черната кутия на самолета.
Първоначално се твърдеше, че всичко се знае за полета до изгубването на изтребителя от радарите. Но след това служебният министър на защитата Георги Панайотов стартира многозначително да приказва за някакви незнайни последни 13 секунди, само че зад сакралното число надали се крие нещо по-фатално от самото обучение.
На втория ден след злополуката сякаш откриха във водата биологичен материал от водача, а 10 дни по-късно брачната половинка му Димитрина Попова призна, че доста по-късно са взели ДНК проби от брата и майката на Терзиев. С какво са сравнявали морската плазма – единствено зелените чорапи знаят?
В хода на нещастието не липсваха и бутафорни сценки сред министъра на защитата и шефа на авиобазата край Пловдив ген. Русев, протеже на президента Радев и изтъкнат бранител на руските самолети. Първият изясни, че ще търсят помощ за разчитане на черната кутия от специалисти в Украйна, тъй като там е създадена, а няколко часа по-късно индивидът на Радев, без да е ясно по чия команда пренасочи желаната помощ към Русия, тъй като тя била производител на изтребителите. Естествено за ген. Русев няма никакво значение фактът, че сме част от НАТО, а Русия е оповестила във военната си теория Алианса като собствен главен зложелател. В последна смета резултатът от съветската „ експертиза “ не даде предстоящата светлина върху трагичния случай.
Изключително съмнително е, че две години по-късно всички равнища в страната, свързани с нещастието не престават да мълчат и крият,
кой е бил началник на съдбовния полет
Защо ли това незнайно име на български офицер се трансформира в най-тежката държавна загадка, а дали зад тила му не се крие тим от гузни началници?
Ръководството и контролът на полета би следвало да се реализират от базата в Граф Игнатиево, само че по този начин и не стана ясно дали самолетът е воден от земята вярно, макар, че са имали радиолокационно наблюдаване на полета. Дали са отчели риска от непредвидената обстановка, че спуснатата цел е с повреден парашут и пада по-бързо, което е наложило и изтребителят да слезе на височина, по-ниска от сериозните 4000 м. и да се движи с по-голяма скорост, с цел да разгласи задачата за сполучлива. Реално майор Терзиев незабелязано се е „ гмурнал “ надолу към черните води на морето, с цел да порази целта, само че отчел ли е ръководителят на полета този извънреден риск? Защо не е спрял водача? Защо
не е издал команда да се приключи задачата
и самолетът да се върне на земята? Или ръководителят на полета е изпълнявал други команди и ползи, които са граничели с ликвидиране?
В цялата драма не би трябвало да се подценява и един тъничък психически миг - майор Терзиев е бил шеф щаб на ескадрила, т.е. той е водач измежду подчинените си, който би трябвало да съумява да се оправя с всяка сериозна задача, да не се проваля. Но даже и водачът да се е поувлякъл и да не е дооценил ситуацията, ръководителят на полета е бил задължен да го спре и да приключи задачата.
Всички тези разсъждения неизбежно се постановат, откакто от МО най-малко признаха недвусмислено, че в тази ситуация не става дума за пилотска неточност. Тогава грешката е на управлението на полета, а и на командирите, които са възнамерявали и отговаряли за учението. От тук нататък отговорността върви нагоре по веригата – началник на полета, пълководец на ескадрила, началник на авиобазата, пълководец на военно въздушните сили, Министерство на защитата.
Преди 11 месеца прокуратурата заяви суховато, че полковник М. О. е упрекнат по няколко текста от Наказателния кодекс. Той не е извършил отговорностите си по работа като началник на стрелбите и не е взел нужните ограничения за сигурност, с което по несъобразителност се е стигнало до разрушение на самолета МиГ-29, чиято стойност е 9 032 587,09 лв.. На полковника бе наложена мярка за неотклонение „ подписка “, само че през днешния ден тя надали към този момент е в действие, а даже и в Министерство на защитата не знаят до къде е стигнало следствието. М. О. евентуално ще се окаже изкупителната жертва за случая, а огромните виновници още веднъж ще останат на сянка.
Разплитането на злополуката се оказа по-комплицирано и поради прокрадващия се политически нюанс. Публична загадка е, че по всички равнища, по които би трябвало да се търси отговорност са конфигурирани другари, сътрудници и фрагменти на сегашния президент Румен Радев. Той продължава по един или различен метод да има значително въздействие във военно въздушните сили и персонално в базата в Граф Игнатиево. Те не престават да бъдат неговото същинско семейство и съдружници даже на „ Дондуков “2.
Помним, че Радев пристигна в политиката и в президентството на власт с мита за непогрешимостта на военния водач, факира на „ Кобрата на Пугачов “.
Но злополуката с майор Терзиев като че ли обърква сметките – пропуква се обликът на непогрешимия авиатор, на чиито криле се понесе на два пъти изборната победа на сегашния президент. Във военните среди към този момент се дебатира до какъв брой оправдано е било това обучение край Шабла, а и не седят ли зад него други користни цели и даже обслужване на геополитически ползи, които при всички случаи не са български?
Съпругата на починалия водач Димитрина Попова пита неведнъж и основателно от страницата си във фейсбук: „ Кой позволи водачите ни до присъединяване в това обучение с по 1 пукотевица годишно (почти несъмнено е, че същата подготовка имат и останалите военни формирования). И още по-далеч: Кой беше този " болен мозък ", който реши да организира такова огромно, взаимно обучение единствено на база направени документи, без да си приготви подчинените и каква беше крайната цел, че при този смъртен случай не ни излиза наяве? “
Отговори на тежките въпроси няма, а към момента есемесите, които разпраща до неуместните един някогашен министър и президентски консултант не са затворили устата на покрусената вдовица. Тъмните сенки към това обучение в действителност могат да се окажат опит за
подла пиарска и пропагандна акция,
която в последна сметка е имала само за цел да бетонира наличието на руските МиГ-29 до 2030 година, а и по-късно във Военновъздушни сили на България.
Това предусещане напълно не е доктрина на вероятностите, а още по-малко на конспирацията. Към датата на съдбовния полет на майор Терзиев беше ясно, че се приготвяше сключването на нови контракти за рационализация на авиониката на МиГ-29 и за летателната им поддръжка. Абсурдно е, само че всичко това се планираше от служебното държавно управление на Стефан Янев, откакто към този момент беше ясно, че руснаците не са изпълнили подписаните по времето на министър Каракачанов контракти за ремонт на моторите на самолетите, за които са платени предплатено милиони, а България търсеше неустойки. Но все пак новите условия се залагаха по този начин от служителите в министерството, че бъдещите контракти да отидат още веднъж при „ братушките “ и РСК МиГ. За други благоприятни условия и други възможности като Украйна и Полша даже и не се дебатираше към оня миг. До 100 милиона лв. договорите могат да минат и със глоба на Министерски съвет, а до 50 млн. и с подписа на министъра. Очакваше се, че служебното държавно управление на Румен Радев ще даде поръчката и без глоба на Народното събрание, а тя безалтернативно ще е в интерес на руснаците – главният конкурент на НАТО.
Източници от средите на защитата разясняват, че учението край Шабла може да е било част от сюжета МиГ-29 да останат да въоръжение у нас?
Във военните среди се знае, че нощната пукотевица с поразяване на цел над Черно море е една от най-трудните и комплицирани задания, която изисква съвършена подготовка и рутина. Нейното сполучливо осъществяване щеше да се окаже ослепително оправдание пред съдружниците ни в НАТО и ярка проява, че МиГ-29 е боеспособен аероплан, с който ние можем сполучливо да изпълняваме комплицирани задания над Черно море и да охраняваме въздушното пространство на Алианса и Европейски Съюз, та даже и да отблъснем възможни съветски закани.
Учението е трябвало да препотвърди, че миговете са годни за защита - имало ли е напътствие от висшестоящите, че демонстрацията би трябвало да успее непременно? Ако задачата на майор Терзиев беше постигнала задачата си, лобито на МиГ-29, което е сраснато с обкръжението на президента, щеше да има причини да упорства, че тези самолети не са руски трошляци, а могат да извършват комплицирани задачи още най-малко 10 години, че не са за обмен и изхвърляне. За това би трябвало само да се удължи летателният им запас. Всичко това означаваше страната да налива още пари на руснаците от българския бюджет и най-много за рационализация на авиониката.
Учението край Шабла е имало подмолната цел
да се запушат устите на критиците на руските самолети,
които упорстват, че до момента в който чакаме американските Ф-16 е по-целесъобразно и тактически, и стопански изтребители на Алианса да охраняват въздушното ни пространство.
Фаталният полет на майор Терзиев и невидимият пръст на ориста напълно объркаха проектите на лобистите на МиГ-29. Пред неуспех се оказа и схемата за летателните пари, които получават едни приятели на високи позиции в щабовете и в министерството. Осведомени настояват, че е военна загадка какъв брой са тези хора, какви са сумите, които лапат, само че в действителност става дума за заплащане, което взимат без да летят или единствено за няколко официални часа във въздуха годишно. Допълнителните възнаграждения за това към заплатите им всеки месец са четири цифрена сума. В последните дни на държавното управление на Гълъб Донев се твърди, че спомагателните летателни тласъци от 2 хиляди лв. са увеличени на 3 хиляди лева, твърди полковникът от запаса от „ Военна полиция “ Диман Георгиев. За това години наред лобито на МиГ-29 в армията брани с нокти и зъби оставането му на въоръжение, тъй като
на различен аероплан старите фуражки не могат да летят
Но в последна сметка проектите им бяха комплицирани от самия Кремъл. Мръсната война, която Русия стартира против свободна Украйна погреба тотално мераците МиГ-29 да летят до 2030 година, а поддръжката им да се реализира само от съветски компании. Тези бойни самолети към този момент са минало за България, само че за жалост в сегашното надали за положително останаха доста от прикритите „ герои “ към гибелта на майор Терзиев.
Ген. Русев продължава да е началник на авиобазата в Граф Игнатиево – любим на президента и съперник на натовските Ф-16. Служебният министър на защитата Георги Панайотов след поредност от гафове в министерството направи дипломатическа кариера – към този момент е дипломат на България в Съединени американски щати. Служебният министър председател Стефан Янев е горделив водач на политическа партия, крои проекти за нови избори. Гурото на тази светла компания още няколко години ще бъде президент на България, с упоритости за подмолен партиен кукловод.
Днес тези „ герои “ надали ще се сетят за майор Терзиев за фамилията му. Няма да изпитат и виновност, тъй като виновността не тормози „ спечелилите “, а те се усещаха три години такива - през последните години необяснимо, само че ориста се оказа великодушна и благосклонна към тях. Но бъдещето постоянно е друго от сегашното, истината се надява на него, а думите на вдовицата на майор Терзиев остава същинската присъда за фуражките: „ …два дни преди Шабла-2021 се " тупаме по гърдите ", а два дни след случая се скатаваме в " миши дупки " и се крием зад следствието? “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ