Димитър Чорбаджийски – ЧУДОМИР (1890 ~ 1967), © Институт за

Димитър Чорбаджийски – ЧУДОМИР (1890 ~ 1967), © Институт за литература

Синекур

Не знам вашето село по какъв начин е, само че нашето е ситуирано на двата бряга на една река. Някога тя течеше буйна и огромна, само че в този момент коритото й е цялостно с пясък и през лятото пресъхва. Само на места по гората остават дребни вирове. По реката нагоре има път, който води за общинската гора. На едно място пътят се раздвоява като панталон – единият крачол води за сектора, позволен за сечене, а другият – за неразрешената гора. На кръстопътя има круша, а под крушата разгърден седи и дялка с ножче една съчка Пеньо – горският. Пеньо е неотдавна на работа. Преди него беше Дели Станчо, а още по-рано – оня черният – не му помня името.

Зазорява се. Отдолу, откъм село, се задава огромен кортеж, съпровождан от кучи лай и от дрезгавия глас на помощника. „ Наши хора “ – казва си под нос Пеньо и става, посреща ги, пожелава им добър път и керванът завива по пътя за неразрешената гора. Помощникът му подава тютюн, а Тинко Сербезът съумява да му втикне в пояса бардуче с ракия. Керванът като огромна гъсеница потъва в усойната на неразрешената гора. Пеньо се протяга мързеливо, бърка в пояса и дига бардучето към устата си. Слънцето надниква през чукара и лизва мустака му като малко котенце. Отдолу заскрибуцват отново коли и по-късно идва нов кортеж: някогашният кмет, шурей му, Дели Станчо и други двама още от опозицията. Пеньо ги посреща непоколебим и безмълвен, ревизира позволителните им и те поемат към сектора на позволената гора. След това откъм село се дига пушилка от селските говеда. Минават те, минава свинарят, минава и сакат Петко с магарето – настава отново тишина. Слънцето, отскочило над чукара, гледа вторачено. Прежуря. Пеньо се почесва по врата, свива нова цигара и се чуди накъде да тръгне. Вчера върви в лещака да види дали са узрели лешниците, предния ден си пече мамул на Стайков дол при кладенчето. Да легне да спи, рано е още, не му се и яде. Да беше пристигнала най-малко вдовицата Стана да скубе фасул на Мандрата: отгде измисли това пране през днешния ден!

Пеньо се навежда, взема чантата и пушката си и потегля постепенно под сенките край реката. „ Служба – мисли си из пътя той, – проста работа! “ Така си и знаеше от по-рано – най-лесно е човек да е служител. Половин час работа и след това през целия ден отмора. А може и никак да се не работи. След два-три дни ще заобиколи граничната линия на гората и отново ще вземе някой и различен лев от контрабандистите. Пустите му другоселци – научени и всякой си носи в пояса каквото би трябвало! И не им взема по доста – според материала. Ако краде греди – толкова лв., в случай че е наплати – толкова, в случай че пък е дърва – пак таксата се знае. Жена му се опасява, че щял да се научи лесничеят и щял да го уволни – смее ли? Залудо ли е тичал по изборите? Тъй ли елементарно се уволнява наш човек? Не знае ли той кой раздава в този момент службите?

А някогашният кмет с другите от опозицията дано се потят да търсят дърва по голия сектор. Хак им е! Малко ли са лапали преди? Нека се помъчат малко, па след това ще има частична прошка. Ей Дели Станчо и другите преди него къщи си направиха, без брадви да са хванали. По-рано нямаха един лев да скапват на индивида, а в този момент и парици си имат скътани. Да му докарат по две-три кола материал – и тях ще пусне в неразрешената. Само че в празничен ден – никой да не види… Имал си къща, а синът му няма ли да порасне! И знае ли се какъв брой ще господстват техните? Кой горски жандарм до момента е останал без къща? Че щяла да се изсече гората, че общинските доходи пресъхнали, той ли ще мисли за това! Две години да може единствено да седи на работа, па в случай че ще, и дърво по земята да не остане!… Само той ли е подобен? Преди да дойдат на власт, единствено шест души бяха правилни хора на партията, а я ги виж в този момент какъв брой се намъкнаха с помощника в неразрешената гора! Кога не е било по този начин? Всякога в позволения сектор влизат пет-шест души, а в неразрешената – цялото село.

Потънал в мисли, незабелязано Пеньо горският стига до Раков вир, смъква чантата, опира пушката до дървото, сяда на един камък, съблича се и постепенно се потопява в хладката вода. Наоколо – безкрайна горска тишина. Една огромна зелена муха единствено се завъртва към главата му, само че като съглежда пушката под дървото, бръмва обезпокоително и се изгубва из усойната…

Не знам вашето село по какъв начин е, само че нашето е ситуирано на двата бряга на една река. Тя в миналото течеше огромна и буйна, а в този момент няма и жаби где да се разхладят. Само нагоре, по гората, на места има останали вирове, гдето се къпят горските стражари.

От: „ Избрани творби “, Чудомир, изд. „ Христо Г. Данов “, Пловдив, 1971 година
Снимка: Димитър Чорбаджийски - ЧУДОМИР (1890-1967), Институт за литература, dictionarylit-bg.eu