Смисъл Божий срещу смисъл шпионски
Димитър Бочев,
Когато една църква се трансформира от обител Божия в явочна квартира, това трансформира и съответната църква, и цялата национална черква като институция в шпионска централа. Така видяно, през днешния ден ние експулсираме от страната си не съветски свещенослужители – експулсираме съветски шпиони, дегизирани като свещенослужители и злоупотребяващи с идеята Божия в полза на една задгранична имперска политическа идея. Така е на всички места по света, на всички места по света шпионажът не е търпян, тъй като е опасност за националната сигурност, а неговите сътрудници са преследвани със силата на закона – все едно дали агентурната им активност е прикрита под расото, под академичната роба или даже под дипломатическия етикет. Друг е въпросът, че, какъвто е казусът с съветските свещенослужители в столицата ни, в случай че расото служи не за свещенодействие, а с цел да прикрие револвера на кръста ти,
тази хипокризия е закононарушение и по отношение на Господа Бога
Всъщност фарисейщината по държавна поръчка не е нещо ново в активността на Руската православна черква – тази черква постоянно е била (прикрито, намерено или и двете едновременно) филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – неслучайно и днешният съветски патриарх е върховен офицер от кремълските секрети служби. Така че в сегашния скандал няма нищо ново – става дума за продължение на една злокобна традиция, за придържането към една историческа процедура с вековна отминалост. Още по време на така наречен освободителна Руско-турска война, питайки се кого в действителност освобождаваме, Достоевски с удивление отбелязва, че във всяко превзето (именно превзето, а не освободено) от настъпващите съветски войски българско населено място на една джамия се падат по три православни черкви. Руското военно командване обаче не позволява на бойците си да се черкуват в тях. По напътствие на офицерите си редовите бойци посещават единствено гръцки православни храмове, а където нямата такива, разгъват на фронтовата линия и в тила портативни полеви олтари. Защо ли? Ами тъй като съветските православни братя не желаят да зачетат посредством наличието си родната ни православна черква, не желаят да допринесат посредством мирянството си за нейната легитимация. А не желаят да го сторят, тъй като в тези времена признаването на църквата, на църковната ни самостоятелност по нужда значи признание и на националната ни самостоятелност.
Какво следва от всичко това?
Изводът може да бъде единствено един: една имперска мощ, настъпваща в страната ни с претенциите, че я освобождава от една многовековна взаимозависимост (османската), още при започване на войната попречва построяването на националната ни самостоятелност. Прави го, с цел да разчисти историческата сцена за налагане на едно ново, на своето лично владичество над новозавладените български земи. Още първите следвоенни месеци и години илюстрират тези нагли имперски упоритости на Кремъл. Това слага освободителния темперамент на войната под подозрение и я трансформира във война завоевателна и имперска. При това война, чийто империализъм е въдворяван със съдействието и на Руската православна черква, която и на българска земя се трансформира в това, което е и на съветска земя – в част от страната, в инструмент и на съветското вътрешнополитическо мракобесие, и на съветската имперска политика – както на Балканите, по този начин и навсякъде по света.
Тази ѝ безспорно
богунеугодна роля на държавен слугинаж
личи с особена мощ през Втората международна война, когато Сталин възвръща активността на хиляди опустошени с комисарска гняв още в зората на болшевизма от него самия из цялата необятна страна православни храмове. Прави го не тъй като, видите ли, Бащата на народите е претърпял катарзис, преосмислил е битието и е потърсил противоположен път към поругания от него Бог и Отец. Не – просто, стъписан от тежките фронтови загуби при започване на немската атака, Бащата на народите, Вождът и учителят на цялото прогресивно човечество желае да трансформира и Спасителя в червеноармеец, да завоюва за потребностите на фронта и многото вярващи руснаци, пръснати по всички съветски губернии, да избави тоталитарната си власт, застрашена от вилнеещите сражения. Власт, която след нашествието на Червената войска на родна земя се разпростря пълномерно и върху нашата черква – в суровите и зли времена на комунистическото мракобесие, като всички останали родни институции, и Българската православна черква е обслужвала най-лакейски съветската външна политика. Политика, която е завоевателна, имперска и човеконенавистна. И политика, чието нападателно имперско мракобесие продължава с цялостна мощ и през днешния ден и в четирите направления на света.
Всички упоменати и хилядите други, неспоменати от мен случаи, илюстрират злоупотребите със и злоупотребите на Руската православна черква за користни политически цели, тоест
нейното изменничество към Бога, нейната противобожия, нейната езическа същина
Развихрилите се тези дни на родна земя безредици към ориста на съветската църква в София обаче носят и нещо градивно: те демаскират ловко прикриваната от съветската идеологическа агитация антицърковна, антибожия същина и на черквата в центъра на столицата ни в частност, и на църковната институция като цяло. И страната, и Православната ни черква са отровени от едно фанатизирано русофилство. И страната, и Православната ни черква обаче печелят от днешните разкрития и наказания на специфичните ни служби доста, а губят малко. Всъщност, позамисля ли се, нищо не губят: посредством разкритията на специфичните ни служби са разобличени една хищна завоевателна държавна политика и една шпионирала години наред против Отечеството ни (пък и против доста други отечества) непозната черква, която е по този начин надалеч от Бога, както здравето от заболяването. Що се отнася до черквата на столичния бул. с неподобаващото име „ Цар Освободител ”, тя е узурпирана, както и цялата ни страна, още в зората на родния комунизъм от Кремъл. Колкото до обстоятелството, че се постанова таман контраразузнаването ни да брани Божието начало от вражите шпионски нападения, той не е болежка за умиране – в нашите Джеймсбондови времена и това се случва.
Когато една църква се трансформира от обител Божия в явочна квартира, това трансформира и съответната църква, и цялата национална черква като институция в шпионска централа. Така видяно, през днешния ден ние експулсираме от страната си не съветски свещенослужители – експулсираме съветски шпиони, дегизирани като свещенослужители и злоупотребяващи с идеята Божия в полза на една задгранична имперска политическа идея. Така е на всички места по света, на всички места по света шпионажът не е търпян, тъй като е опасност за националната сигурност, а неговите сътрудници са преследвани със силата на закона – все едно дали агентурната им активност е прикрита под расото, под академичната роба или даже под дипломатическия етикет. Друг е въпросът, че, какъвто е казусът с съветските свещенослужители в столицата ни, в случай че расото служи не за свещенодействие, а с цел да прикрие револвера на кръста ти,
тази хипокризия е закононарушение и по отношение на Господа Бога
Всъщност фарисейщината по държавна поръчка не е нещо ново в активността на Руската православна черква – тази черква постоянно е била (прикрито, намерено или и двете едновременно) филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – неслучайно и днешният съветски патриарх е върховен офицер от кремълските секрети служби. Така че в сегашния скандал няма нищо ново – става дума за продължение на една злокобна традиция, за придържането към една историческа процедура с вековна отминалост. Още по време на така наречен освободителна Руско-турска война, питайки се кого в действителност освобождаваме, Достоевски с удивление отбелязва, че във всяко превзето (именно превзето, а не освободено) от настъпващите съветски войски българско населено място на една джамия се падат по три православни черкви. Руското военно командване обаче не позволява на бойците си да се черкуват в тях. По напътствие на офицерите си редовите бойци посещават единствено гръцки православни храмове, а където нямата такива, разгъват на фронтовата линия и в тила портативни полеви олтари. Защо ли? Ами тъй като съветските православни братя не желаят да зачетат посредством наличието си родната ни православна черква, не желаят да допринесат посредством мирянството си за нейната легитимация. А не желаят да го сторят, тъй като в тези времена признаването на църквата, на църковната ни самостоятелност по нужда значи признание и на националната ни самостоятелност.
Какво следва от всичко това?
Изводът може да бъде единствено един: една имперска мощ, настъпваща в страната ни с претенциите, че я освобождава от една многовековна взаимозависимост (османската), още при започване на войната попречва построяването на националната ни самостоятелност. Прави го, с цел да разчисти историческата сцена за налагане на едно ново, на своето лично владичество над новозавладените български земи. Още първите следвоенни месеци и години илюстрират тези нагли имперски упоритости на Кремъл. Това слага освободителния темперамент на войната под подозрение и я трансформира във война завоевателна и имперска. При това война, чийто империализъм е въдворяван със съдействието и на Руската православна черква, която и на българска земя се трансформира в това, което е и на съветска земя – в част от страната, в инструмент и на съветското вътрешнополитическо мракобесие, и на съветската имперска политика – както на Балканите, по този начин и навсякъде по света.
Тази ѝ безспорно
богунеугодна роля на държавен слугинаж
личи с особена мощ през Втората международна война, когато Сталин възвръща активността на хиляди опустошени с комисарска гняв още в зората на болшевизма от него самия из цялата необятна страна православни храмове. Прави го не тъй като, видите ли, Бащата на народите е претърпял катарзис, преосмислил е битието и е потърсил противоположен път към поругания от него Бог и Отец. Не – просто, стъписан от тежките фронтови загуби при започване на немската атака, Бащата на народите, Вождът и учителят на цялото прогресивно човечество желае да трансформира и Спасителя в червеноармеец, да завоюва за потребностите на фронта и многото вярващи руснаци, пръснати по всички съветски губернии, да избави тоталитарната си власт, застрашена от вилнеещите сражения. Власт, която след нашествието на Червената войска на родна земя се разпростря пълномерно и върху нашата черква – в суровите и зли времена на комунистическото мракобесие, като всички останали родни институции, и Българската православна черква е обслужвала най-лакейски съветската външна политика. Политика, която е завоевателна, имперска и човеконенавистна. И политика, чието нападателно имперско мракобесие продължава с цялостна мощ и през днешния ден и в четирите направления на света.
Всички упоменати и хилядите други, неспоменати от мен случаи, илюстрират злоупотребите със и злоупотребите на Руската православна черква за користни политически цели, тоест
нейното изменничество към Бога, нейната противобожия, нейната езическа същина
Развихрилите се тези дни на родна земя безредици към ориста на съветската църква в София обаче носят и нещо градивно: те демаскират ловко прикриваната от съветската идеологическа агитация антицърковна, антибожия същина и на черквата в центъра на столицата ни в частност, и на църковната институция като цяло. И страната, и Православната ни черква са отровени от едно фанатизирано русофилство. И страната, и Православната ни черква обаче печелят от днешните разкрития и наказания на специфичните ни служби доста, а губят малко. Всъщност, позамисля ли се, нищо не губят: посредством разкритията на специфичните ни служби са разобличени една хищна завоевателна държавна политика и една шпионирала години наред против Отечеството ни (пък и против доста други отечества) непозната черква, която е по този начин надалеч от Бога, както здравето от заболяването. Що се отнася до черквата на столичния бул. с неподобаващото име „ Цар Освободител ”, тя е узурпирана, както и цялата ни страна, още в зората на родния комунизъм от Кремъл. Колкото до обстоятелството, че се постанова таман контраразузнаването ни да брани Божието начало от вражите шпионски нападения, той не е болежка за умиране – в нашите Джеймсбондови времена и това се случва.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ