Димитър Байрактаров пред в. "Шоу": Корупция, обслужваща гръцки корпоративни интереси, цели българското кисело мляко да бъде превърнато в „йогурт”.
Димитър Байрактаров е роден през 1964 година във Велинград. Завършва съдебно-счетоводна експертиза в Москва и „ Икономика и организация на труда ” в УНСС. Работил е като финансов специалист и преподавател в Техникума по стопанска система и туризъм във Велинград. Познаваме го и в настоящата му роля на ефирен водещ – първо на предаването „ От упор ” по СКАТ, а през днешния ден на „ Презареди България ” по „ Евроком ”. Той е към този момент някогашен народен представител в 44-тото Народно заседание, откакто напусна „ Патриотичния фронт ” по „ морални аргументи ”. В мъчително прям диалог Димитър Байрактаров не пести редица тревожни обстоятелства от обстановки, чийто абсурден привкус рефлектира редовно върху българското общество. - Г-н Байрактаров, споменахте неотдавна, че е имало действителна заплаха гърците да ни лишават киселото мляко, с което в действителност сме известни по света. Не видях медийно развиване по тематиката, а тя е изключително значима. Кажете ми защо по-конкретно става въпрос?
- Важно е на първо място да ви отбележа, че когато става дума за смяна на стандарта, в тази ситуация приказваме респективно и за унищожаването на българското кисело мляко. Работим малко повече от два месеца по тази тематика, като сигналите пристигнаха от цивилен организации – за фрапантно неспазване на българския държавен стандарт, преди всичко във връзка с опаковката. Оказва се, че компании с гръцки капитали в действителност нарушават условието на българския държавен стандарт за опаковка, което е извънредно значимо от позиция на това, че българското кисело мляко, даже в самата опаковка, е артикул, при който продължава процесът на ферментация. Това е и нещото, което го прави неповторимо като артикул – с неговите лечебни свойства. Интересното беше, че когато бе сезирана Комисията за отбрана на потребителите, тя на практика трансферира проблема върху Агенцията за сигурност на храните, а след това се оказа, че самото Министерство на земеделието и храните с документ от 9 май подхваща процедура с един документ, с която още веднъж се желае смяна на българския държавен стандарт.
- В какво по-точно се показва тази желана смяна?
- Промяната касаеше да бъде променено съотношението на двете съществени бактерии, които в действителност вършат неповторимо българското кисело мляко. Според нас тук има и един корупционен детайл, обслужващ гръцки корпоративни ползи, които целят българското кисело мляко да бъде превърнато от „ българско кисело мляко” в „ йогурт”.
- С други думи – гърците да ни откраднат киселото мляко?
- Да, да бъде заличено и да престане да съществува като подобен артикул. Първо, самият документ, който беше направен като предложение за смяна на стандарта от Министерство на земеделието, се оказа, че е документ с неистинско наличие, защото в него фигурираше името на компания „ Вамид 2002” като предложител. А с цел да бъде направено едно такова искане за смяна, би трябвало да има трима предложителя – и един от тях бе точно тази компания, разказана в документа. Мое журналистическо следствие уточни, че компанията в никакъв случай не е правила такова предложение! Нещо повече – тя самата разгласи това с публична декларация, с която аз разполагам. Тоест някой в министерството е изготвил документ с неистинско наличие, което, знаете, че по един или различен метод, съставлява закононарушение.
- Имате ли информация кой е изготвил въпросния документ и с какви претекстове?
- Логичен въпрос. Документът е подписан от лице с фамилия Пастухова, само че както добре знаете, дали в действителност е подписан от това лице, може да откри само експертиза, или в случай че самото лице удостовери това. Така или другояче обаче, ние имаме документ с неистинско наличие – в който е употребявано името на компания, която твърди с декларация, че в никакъв случай не е желала да бъде употребявано нейното име, нито пък е взела участие или желала да бъде променян българският държавен стандарт. С други думи –
вече имаме
налице
корупционен
елемент в това
министерство
Естествено, няколко дни откакто подадохме формален сигнал, разполагайки с всички тези журналистически доказателства, вместо да ни отговори на сигнала, както ние настоявахме, министерството излезе с публично заявление на своя уебсайт, че отдръпва това свое предложение. В същото време продължава другата процедура за смяна на опаковката. Много забавно, че българските институции като че ли са били слепи, тъй като другата институция, която би следвало да реагира, това е било Министерство на здравеопазването, което пък посредством своите представители е подкрепило смяната на българския държавен стандарт – т.е. унищожаването на българското кисело мляко и превръщането му, съгласно специалисти, в рисков за здравето артикул! Опасен поради нарушаването на процеса на ферментация – по този въпрос съм разговарял с редица специалисти. Знаете, че българското кисело мляко най-вече се употребява от деца и от възрастни хора, и освен. Оказва се, че Министерство на здравеопазването даже не знае, че има свои представители, които са подкрепили тази смяна на стандарта, т.е. унищожаването на родното ни кисело мляко – което е залегнало със заповед и на Министерството на земеделието, като артикул с географско значение! Този артикул е извънредно български и върху него не могат да въздействат никакви европейски наставления, регламенти и каквото и да е било, защото той се създава само и единствено на територията на България! Всички останали страни, отпред с Япония, употребяват български лиценз и взимат бактерията от България.
- Описвате ми развиването на една корупционна обстановка, която обаче, излиза, че се развива без никакви проблеми?!
- Така излиза, да – развива се без проблеми в министерствата, в изпълнителната власт и най-тъжното е, че всичко това се прави от по този начин наречения български институт за стандартизация, чийто актове, забележете, не могат да бъдат обжалвани пред съда. С други думи, този български институт може да одобри, каквото си желае, както си желае – да го трансформира, променя, анулира, и никой не може да апелира тези актове в съда заради простата причина, че това не е планувано в закона. Схемата е по този начин издигната, че корупцията да работи безотказно! Единствените, които се противопоставяме, това сме българските публицисти и гражданското общество – с всичките сили и цивилен средства, с които разполагаме.
- Всъщност вие редовно се занимавате с въпроси, свързани с битката с корупцията у нас, в другите й аспекти и проявления. Миналата година, когато одобриха Закон за публични поръчки, бяхте измежду хората, поискали да се наложи несъгласие, макар че този закон се разказва като ефикасен точно в битката с корупцията?!
- Да, вярно извеждате този абсурд – тъй като в действителност този закон не се бори, а генерира корупция! За голямо страдание този закон беше признат предходната година и на първо, и на второ гласоподаване. Тогавашният президент Плевнелиев отхвърли да наложи несъгласие! Неслучайно споделих доскоро, че единствените, които реагират, са публицистите и гражданското общество, единствено че то може да реагира дейно, в случай че му бъде дадена опция да изрази обществено своето противоречие.
Нямаше никаква
реакция от
президента
Плевнелиев
А аз желая да ви обърна внимание, че става въпрос за член 13 от Закона за публичните поръчки, посредством който на практика ръководещите си пазарят медии, употребявайки публичния запас! Те затварят устите на медиите през този член. Не по-скандални са текстовете в член 61 и член 62 - двете алинея 2 на закона, където възложителят на практика най-лесно и налично може да си избира реализатор на поръчката по необясними и неопределени критерии. Дори може да си избере реализатор, който е с данъчни отговорности, неточен длъжник към страната и към бюджета. Мога да изреждам доста. Виждате и какъв скандал се развива с прословутата ограда по южната граница. За страдание там всеки е работил с положителни подбуди, само че очевидно други хора са работили с не толкоз положителни подбуди, тъй като тази ограда също е детайл на корупция.
- Тази ограда беше показана като „ великата българска ограда”, в което, несъмнено, не липсва смешен темперамент... Един от тези, които я дефинираха по този начин, бе Валери Симеонов, с който апропо е известно, че имате редица обществени словесни престрелки.
- (смее се) О, да! Тя беше показана като диамантена, златна, а този господин, първо, би трябвало да се научи да чете, и второ – доста има да наваксва, с цел да си построи една база, по тази причина не искам да го разясня. Но на него хората му вършат всеки ден оценка и тя съгласно мен не е в негова изгода. Ще ви дам обаче един образец за тази прословута, наречена от този господин „ велика стена”. Говори се, че тя е детайл от националната сигурност... Знаете ли, че да вземем за пример съществуват видеоматериали в мрежата за обществено видео шерване ютуб, в които едни български младежи са разгласили своята безплатна работа по построяването на тази ограда? В 7-минутен клип се вижда ясно по какъв начин тези хора са отишли на границата, работили са, един Господ знае какъв брой време, снимали са по какъв начин влачат платната, инсталират ги и правят всички строителни действия. А в този момент запитвам аз – кой е прибрал парите от този безплатен труд? Кой носи отговорност, че това е осъществено качествено? Кой поема гаранционния период на тези хора, които са работили без контракти, без нищо? Това ли е националната сигурност?!
- Преди няколко години направихте предаване, в което център бяха злоупотребите на сдружение „ Топлофикация” – и по сходство на тематиките, които коментирахте до момента, и в оня случай не липсваше серията от парадокси със абсурден привкус. Тогава обаче, ви упрекнаха, че сте... заплашвали гостите си със разпра?!
- Правил съм доста излъчвания, само че тъкмо това, за което говорите, просто няма по какъв начин да го не помни, тъй като тогава се оказа, че основният прокурор по това време е образувал следствие против мен за, забележете, „ опит за всеобщо убийство” на чиновниците на „ Топлофикация”! А истината бе, че чиновниците на „ Топлофикация” изнесоха всички скандални обстоятелства и уплашените шефове на сдружението взеха решение да инсценират едни недоволства – заради които ние отидохме и интервюирахме тези хора, а те се смееха и не можеха да повярват, че аз съм ги заплашвал с всеобщо ликвидиране.
- Излиза, че сте доста рисков човек с задоволително обществено оповестена съмнителна известност...
- (Смее се.) Така излиза, да. В последна сметка това следствие беше тихомълком прекъснато, тъй като аз бях викан и на разпити. И даже служителят на реда, който ме разпитваше, се държеше за главата и не можеше да повярва, че това се случва след сходна журналистическа активност, която е напълно в интерес на обществото (защото беше гледал и предаването), мен ме проверяват по разпореждане на основния прокурор. Истината е доста скъпа и доста тежка, това е.
- И по какъв начин се изяснява сходен абсурд? Защото тематиката фактически съдържа отрицателни последствия, касаещи цялото българско общество...
- Трудно... Колко проверяващи публицисти има в огромните малките екрани и за какво хора като мен не са канени в огромните медии да вършат журналистически следствия?! Защото тук аз приказвам за себе си като за публицист, само че всичките удари и кахъри, които съм понасял, рефлектират освен върху мен, само че и върху моето семейство. Говоря за напън върху околните си, уволнение от работа на членове от фамилията ми, непрестанно прилепяне, закани, в това число закани за ликвидиране. И всичко това е нещо, което доста мъчно се прави оценка от обществото.
- Ако създадем паралел сред разочарованията ви като публицист и тези, които сте натрупали в качеството на политик, какъв е изводът? Когато напуснахте „ Патриотичен фронт”, заявихте, че го вършиме, тъй като „...в партията царува задкулисие, а моят морал не може да допусне това!” Намесихте морала, а с него политиците прекомерно рядко се ангажират, колкото и клиширано да е понятието през днешния ден.
- Да, тъй като съм човек, който постоянно е залагал на моралните устои, на правилата. И когато сме създавали тази партия – тъй като съм един от нейните основатели – сме го създали по гледище на хората, с цел да работи в интерес на обществото и на страната. Оказа се обаче, че в един миг аз съм бил самичък сам в цялата борба, черпейки рейтинг за тази политическа групировка и в това време една голяма част от моите съратници де факто
са работили
срещу мен,
влизайки в
определени
корупционни
схеми,
обслужвайки
лобистки закони
Вие казахте „ разочарование” – да, за мен беше голямо отчаяние да повеждам борбата за унищожаване на член 417 от Граждански процесуален кодекс самичък сам, подсилен от цивилен, неправителствени организации, да съумея на първо гласоподаване да печеля борбата и на второ гласоподаване – да бъда предаден от своите съратници, с цел да загубим в последна сметка. А борбата е за безчинството на частни правосъдни реализатори без съд и присъда да си вършат, каквото си желаят с хората на съображение този член 417! Какви да бъдат ми кажете моите подтици, в случай че всичко, което съм правил, съм го изживял преди този момент в своите следствия, дружно с хората?! Срещу всяка законодателна самодейност, която съм правил, забележете, не е имало и един изказан претекст за какво тя да не бъде подкрепена. Не по-малко ми бе и разочарованието, когато направих предлагането за унищожаване на таксата „ Сградна инсталация”. Знаете ли с какъв претекст не бе признато то? Ще ви го изтъквам буквално: „ Предложението е извънредно рационално, само че не е в този момент времето да го одобряваме!”
- А? А по кое време е времето?
- А! И аз това запитвам – по кое време. Когато се изчерпи цялата корупционна скица и би трябвало да се вкара нова за плячкосване на хората. А тя към този момент е реалност, тъй като се трансформираха и инсталациите. Знаете, че в новите кооперации инсталациите са по напълно нов метод. Глупавият претекст е, че надали не една тръба от 2 см ще ви сгрее жилището?! По тази логичност, в случай че вашият комшия си пусне климатика, значи ли, че вие би трябвало да му платите 20 % от цената на тока, тъй като греел и вашето жилище?! Пълен парадокс!
- Казвате, че хора, на които сте имали доверие, редовно са ви предавали, само че това не е ли ненапълно заложено в родния нрав? Знаете какъв брой доста са образците от българската история за изменничества на основата на тъкмо подобен вид подмолни практики?!
- Аз се отхвърлих да бъда депутат в 44-тото Народно заседание с тази политическа групировка. И не се сещам за различен български политик да се е отказал да бъде депутат по чисто морални и кардинални съображения. А другояче в историята на България би трябвало да се върнем доста, доста години наред, с цел да изброяваме измените, още от времето на Стамболов, на Александър Стамболийски... С тази разлика, че въпреки всичко Стамболов е съумял да изведе България от една извънредно изостанала, само че преди малко основала се страна, в една уважавана страна, в която българският златен лев е бил конвертируема валута в целия свят! Малко хора знаят този факт. Намерете архивните броеве на списание „ Икономическа мисъл” на Университета за национално и международно стопанство, който имам достойнството да съм приключил, тъй като там в действителност има какво да се прочете. Но сте извънредно права за тежестта на манталитета във всичко това – за голямо страдание няма по какъв начин да не се съглася с вас. Даже бих стигнал и по-далеч – сега българското общество се намира в положение на будна кома, а българските медии на практика съвсем не употребяват своите съществени функционалности.
- В последна сметка отново ли Терминал 1 и 2 са вероятната опция от по този начин основаната родна реалност, или това е по-скоро едно бягство от проблеми, които постоянно ще вървят паралелно с нас, където и да отидем?
- Действително това не е опция, за голямо страдание. Това е най-лесният вид, с който в действителност се извършва онази доста остаряла сентенция, че „ преклонена главица сабя не я сече”. Тоест – прекланяш главата, свиваш си опашката и бягаш през Терминал 2, тъй като бягството е най-лесният метод по някакъв метод да спасиш себе си, само че не и да решиш казуса, той дори става още по-тежък. Но да ви призная, на мен също доста пъти ми е минавала тази мисъл през главата – в чужбина елементарно ще намеря реализация, само че какво постигаш, когато се превърнеш в едно дърво без корен?!
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Важно е на първо място да ви отбележа, че когато става дума за смяна на стандарта, в тази ситуация приказваме респективно и за унищожаването на българското кисело мляко. Работим малко повече от два месеца по тази тематика, като сигналите пристигнаха от цивилен организации – за фрапантно неспазване на българския държавен стандарт, преди всичко във връзка с опаковката. Оказва се, че компании с гръцки капитали в действителност нарушават условието на българския държавен стандарт за опаковка, което е извънредно значимо от позиция на това, че българското кисело мляко, даже в самата опаковка, е артикул, при който продължава процесът на ферментация. Това е и нещото, което го прави неповторимо като артикул – с неговите лечебни свойства. Интересното беше, че когато бе сезирана Комисията за отбрана на потребителите, тя на практика трансферира проблема върху Агенцията за сигурност на храните, а след това се оказа, че самото Министерство на земеделието и храните с документ от 9 май подхваща процедура с един документ, с която още веднъж се желае смяна на българския държавен стандарт.
- В какво по-точно се показва тази желана смяна?
- Промяната касаеше да бъде променено съотношението на двете съществени бактерии, които в действителност вършат неповторимо българското кисело мляко. Според нас тук има и един корупционен детайл, обслужващ гръцки корпоративни ползи, които целят българското кисело мляко да бъде превърнато от „ българско кисело мляко” в „ йогурт”.
- С други думи – гърците да ни откраднат киселото мляко?
- Да, да бъде заличено и да престане да съществува като подобен артикул. Първо, самият документ, който беше направен като предложение за смяна на стандарта от Министерство на земеделието, се оказа, че е документ с неистинско наличие, защото в него фигурираше името на компания „ Вамид 2002” като предложител. А с цел да бъде направено едно такова искане за смяна, би трябвало да има трима предложителя – и един от тях бе точно тази компания, разказана в документа. Мое журналистическо следствие уточни, че компанията в никакъв случай не е правила такова предложение! Нещо повече – тя самата разгласи това с публична декларация, с която аз разполагам. Тоест някой в министерството е изготвил документ с неистинско наличие, което, знаете, че по един или различен метод, съставлява закононарушение.
- Имате ли информация кой е изготвил въпросния документ и с какви претекстове?
- Логичен въпрос. Документът е подписан от лице с фамилия Пастухова, само че както добре знаете, дали в действителност е подписан от това лице, може да откри само експертиза, или в случай че самото лице удостовери това. Така или другояче обаче, ние имаме документ с неистинско наличие – в който е употребявано името на компания, която твърди с декларация, че в никакъв случай не е желала да бъде употребявано нейното име, нито пък е взела участие или желала да бъде променян българският държавен стандарт. С други думи –
вече имаме
налице
корупционен
елемент в това
министерство
Естествено, няколко дни откакто подадохме формален сигнал, разполагайки с всички тези журналистически доказателства, вместо да ни отговори на сигнала, както ние настоявахме, министерството излезе с публично заявление на своя уебсайт, че отдръпва това свое предложение. В същото време продължава другата процедура за смяна на опаковката. Много забавно, че българските институции като че ли са били слепи, тъй като другата институция, която би следвало да реагира, това е било Министерство на здравеопазването, което пък посредством своите представители е подкрепило смяната на българския държавен стандарт – т.е. унищожаването на българското кисело мляко и превръщането му, съгласно специалисти, в рисков за здравето артикул! Опасен поради нарушаването на процеса на ферментация – по този въпрос съм разговарял с редица специалисти. Знаете, че българското кисело мляко най-вече се употребява от деца и от възрастни хора, и освен. Оказва се, че Министерство на здравеопазването даже не знае, че има свои представители, които са подкрепили тази смяна на стандарта, т.е. унищожаването на родното ни кисело мляко – което е залегнало със заповед и на Министерството на земеделието, като артикул с географско значение! Този артикул е извънредно български и върху него не могат да въздействат никакви европейски наставления, регламенти и каквото и да е било, защото той се създава само и единствено на територията на България! Всички останали страни, отпред с Япония, употребяват български лиценз и взимат бактерията от България.
- Описвате ми развиването на една корупционна обстановка, която обаче, излиза, че се развива без никакви проблеми?!
- Така излиза, да – развива се без проблеми в министерствата, в изпълнителната власт и най-тъжното е, че всичко това се прави от по този начин наречения български институт за стандартизация, чийто актове, забележете, не могат да бъдат обжалвани пред съда. С други думи, този български институт може да одобри, каквото си желае, както си желае – да го трансформира, променя, анулира, и никой не може да апелира тези актове в съда заради простата причина, че това не е планувано в закона. Схемата е по този начин издигната, че корупцията да работи безотказно! Единствените, които се противопоставяме, това сме българските публицисти и гражданското общество – с всичките сили и цивилен средства, с които разполагаме.
- Всъщност вие редовно се занимавате с въпроси, свързани с битката с корупцията у нас, в другите й аспекти и проявления. Миналата година, когато одобриха Закон за публични поръчки, бяхте измежду хората, поискали да се наложи несъгласие, макар че този закон се разказва като ефикасен точно в битката с корупцията?!
- Да, вярно извеждате този абсурд – тъй като в действителност този закон не се бори, а генерира корупция! За голямо страдание този закон беше признат предходната година и на първо, и на второ гласоподаване. Тогавашният президент Плевнелиев отхвърли да наложи несъгласие! Неслучайно споделих доскоро, че единствените, които реагират, са публицистите и гражданското общество, единствено че то може да реагира дейно, в случай че му бъде дадена опция да изрази обществено своето противоречие.
Нямаше никаква
реакция от
президента
Плевнелиев
А аз желая да ви обърна внимание, че става въпрос за член 13 от Закона за публичните поръчки, посредством който на практика ръководещите си пазарят медии, употребявайки публичния запас! Те затварят устите на медиите през този член. Не по-скандални са текстовете в член 61 и член 62 - двете алинея 2 на закона, където възложителят на практика най-лесно и налично може да си избира реализатор на поръчката по необясними и неопределени критерии. Дори може да си избере реализатор, който е с данъчни отговорности, неточен длъжник към страната и към бюджета. Мога да изреждам доста. Виждате и какъв скандал се развива с прословутата ограда по южната граница. За страдание там всеки е работил с положителни подбуди, само че очевидно други хора са работили с не толкоз положителни подбуди, тъй като тази ограда също е детайл на корупция.
- Тази ограда беше показана като „ великата българска ограда”, в което, несъмнено, не липсва смешен темперамент... Един от тези, които я дефинираха по този начин, бе Валери Симеонов, с който апропо е известно, че имате редица обществени словесни престрелки.
- (смее се) О, да! Тя беше показана като диамантена, златна, а този господин, първо, би трябвало да се научи да чете, и второ – доста има да наваксва, с цел да си построи една база, по тази причина не искам да го разясня. Но на него хората му вършат всеки ден оценка и тя съгласно мен не е в негова изгода. Ще ви дам обаче един образец за тази прословута, наречена от този господин „ велика стена”. Говори се, че тя е детайл от националната сигурност... Знаете ли, че да вземем за пример съществуват видеоматериали в мрежата за обществено видео шерване ютуб, в които едни български младежи са разгласили своята безплатна работа по построяването на тази ограда? В 7-минутен клип се вижда ясно по какъв начин тези хора са отишли на границата, работили са, един Господ знае какъв брой време, снимали са по какъв начин влачат платната, инсталират ги и правят всички строителни действия. А в този момент запитвам аз – кой е прибрал парите от този безплатен труд? Кой носи отговорност, че това е осъществено качествено? Кой поема гаранционния период на тези хора, които са работили без контракти, без нищо? Това ли е националната сигурност?!
- Преди няколко години направихте предаване, в което център бяха злоупотребите на сдружение „ Топлофикация” – и по сходство на тематиките, които коментирахте до момента, и в оня случай не липсваше серията от парадокси със абсурден привкус. Тогава обаче, ви упрекнаха, че сте... заплашвали гостите си със разпра?!
- Правил съм доста излъчвания, само че тъкмо това, за което говорите, просто няма по какъв начин да го не помни, тъй като тогава се оказа, че основният прокурор по това време е образувал следствие против мен за, забележете, „ опит за всеобщо убийство” на чиновниците на „ Топлофикация”! А истината бе, че чиновниците на „ Топлофикация” изнесоха всички скандални обстоятелства и уплашените шефове на сдружението взеха решение да инсценират едни недоволства – заради които ние отидохме и интервюирахме тези хора, а те се смееха и не можеха да повярват, че аз съм ги заплашвал с всеобщо ликвидиране.
- Излиза, че сте доста рисков човек с задоволително обществено оповестена съмнителна известност...
- (Смее се.) Така излиза, да. В последна сметка това следствие беше тихомълком прекъснато, тъй като аз бях викан и на разпити. И даже служителят на реда, който ме разпитваше, се държеше за главата и не можеше да повярва, че това се случва след сходна журналистическа активност, която е напълно в интерес на обществото (защото беше гледал и предаването), мен ме проверяват по разпореждане на основния прокурор. Истината е доста скъпа и доста тежка, това е.
- И по какъв начин се изяснява сходен абсурд? Защото тематиката фактически съдържа отрицателни последствия, касаещи цялото българско общество...
- Трудно... Колко проверяващи публицисти има в огромните малките екрани и за какво хора като мен не са канени в огромните медии да вършат журналистически следствия?! Защото тук аз приказвам за себе си като за публицист, само че всичките удари и кахъри, които съм понасял, рефлектират освен върху мен, само че и върху моето семейство. Говоря за напън върху околните си, уволнение от работа на членове от фамилията ми, непрестанно прилепяне, закани, в това число закани за ликвидиране. И всичко това е нещо, което доста мъчно се прави оценка от обществото.
- Ако създадем паралел сред разочарованията ви като публицист и тези, които сте натрупали в качеството на политик, какъв е изводът? Когато напуснахте „ Патриотичен фронт”, заявихте, че го вършиме, тъй като „...в партията царува задкулисие, а моят морал не може да допусне това!” Намесихте морала, а с него политиците прекомерно рядко се ангажират, колкото и клиширано да е понятието през днешния ден.
- Да, тъй като съм човек, който постоянно е залагал на моралните устои, на правилата. И когато сме създавали тази партия – тъй като съм един от нейните основатели – сме го създали по гледище на хората, с цел да работи в интерес на обществото и на страната. Оказа се обаче, че в един миг аз съм бил самичък сам в цялата борба, черпейки рейтинг за тази политическа групировка и в това време една голяма част от моите съратници де факто
са работили
срещу мен,
влизайки в
определени
корупционни
схеми,
обслужвайки
лобистки закони
Вие казахте „ разочарование” – да, за мен беше голямо отчаяние да повеждам борбата за унищожаване на член 417 от Граждански процесуален кодекс самичък сам, подсилен от цивилен, неправителствени организации, да съумея на първо гласоподаване да печеля борбата и на второ гласоподаване – да бъда предаден от своите съратници, с цел да загубим в последна сметка. А борбата е за безчинството на частни правосъдни реализатори без съд и присъда да си вършат, каквото си желаят с хората на съображение този член 417! Какви да бъдат ми кажете моите подтици, в случай че всичко, което съм правил, съм го изживял преди този момент в своите следствия, дружно с хората?! Срещу всяка законодателна самодейност, която съм правил, забележете, не е имало и един изказан претекст за какво тя да не бъде подкрепена. Не по-малко ми бе и разочарованието, когато направих предлагането за унищожаване на таксата „ Сградна инсталация”. Знаете ли с какъв претекст не бе признато то? Ще ви го изтъквам буквално: „ Предложението е извънредно рационално, само че не е в този момент времето да го одобряваме!”
- А? А по кое време е времето?
- А! И аз това запитвам – по кое време. Когато се изчерпи цялата корупционна скица и би трябвало да се вкара нова за плячкосване на хората. А тя към този момент е реалност, тъй като се трансформираха и инсталациите. Знаете, че в новите кооперации инсталациите са по напълно нов метод. Глупавият претекст е, че надали не една тръба от 2 см ще ви сгрее жилището?! По тази логичност, в случай че вашият комшия си пусне климатика, значи ли, че вие би трябвало да му платите 20 % от цената на тока, тъй като греел и вашето жилище?! Пълен парадокс!
- Казвате, че хора, на които сте имали доверие, редовно са ви предавали, само че това не е ли ненапълно заложено в родния нрав? Знаете какъв брой доста са образците от българската история за изменничества на основата на тъкмо подобен вид подмолни практики?!
- Аз се отхвърлих да бъда депутат в 44-тото Народно заседание с тази политическа групировка. И не се сещам за различен български политик да се е отказал да бъде депутат по чисто морални и кардинални съображения. А другояче в историята на България би трябвало да се върнем доста, доста години наред, с цел да изброяваме измените, още от времето на Стамболов, на Александър Стамболийски... С тази разлика, че въпреки всичко Стамболов е съумял да изведе България от една извънредно изостанала, само че преди малко основала се страна, в една уважавана страна, в която българският златен лев е бил конвертируема валута в целия свят! Малко хора знаят този факт. Намерете архивните броеве на списание „ Икономическа мисъл” на Университета за национално и международно стопанство, който имам достойнството да съм приключил, тъй като там в действителност има какво да се прочете. Но сте извънредно права за тежестта на манталитета във всичко това – за голямо страдание няма по какъв начин да не се съглася с вас. Даже бих стигнал и по-далеч – сега българското общество се намира в положение на будна кома, а българските медии на практика съвсем не употребяват своите съществени функционалности.
- В последна сметка отново ли Терминал 1 и 2 са вероятната опция от по този начин основаната родна реалност, или това е по-скоро едно бягство от проблеми, които постоянно ще вървят паралелно с нас, където и да отидем?
- Действително това не е опция, за голямо страдание. Това е най-лесният вид, с който в действителност се извършва онази доста остаряла сентенция, че „ преклонена главица сабя не я сече”. Тоест – прекланяш главата, свиваш си опашката и бягаш през Терминал 2, тъй като бягството е най-лесният метод по някакъв метод да спасиш себе си, само че не и да решиш казуса, той дори става още по-тежък. Но да ви призная, на мен също доста пъти ми е минавала тази мисъл през главата – в чужбина елементарно ще намеря реализация, само че какво постигаш, когато се превърнеш в едно дърво без корен?!
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ