Защо не попитат германеца?
Диляна Ценова Снимка: фейсбук Диляна Ценова, „ 24 часа “
Румен Радев се оплаква, че Бойко Борисов си присвоява основната му заслуга за привличането на немския тръст “Райнметал ” в България: “Днес те са в Германия за тази инвестиция, която аз съм обезпечил като подарък за държавното управление. В същото време приказват, че ги подривам ”.
Ужасното е, че водачът на ГЕРБ го изпреварва единствено с някакви си 48 часа, съобщавайки богатствата новина от централата на оръжейния колос в Дюселдорф, където на идващия ден е планувана аудиенция на президента. Същото възприятие за засегнато достолепие измъчвало през 1876 година американския откривател Елиша Грей, когато противникът му Александър Бел го изпреварва безусловно с часове в патентното ведомство и
по този начин неговото име заблестява в историята
като изобретател на телефона. За положително или неприятно, нашият случай няма нищо общо с инженерната мисъл.
Пропитото с засегнатост обръщение президентът прави от Националния археологически музей, където е изложена втората открита скулптура в Хераклея Синтика. Не е изключено отново на Радев да се дължи нейното възобновяване, както и целият замайващ триумф на археолозите в изследването на изумителното антично населено място край Рупите.
По време на първия си мандат през лятото на 2020 година президентът дава обещание на ръководителя на разкопките лекар Людмил Вагалински, че ще бъде построена съвременна инфраструктура, с цел да се трансформира Хераклея Синтика справедливо в международна туристическа дестинация.
Президентът Румен Радев посети изложбата “С една глава по-висока. Втората скулптура от Хераклея Синтика ” в националния археологически музей. Той ще бъде на посещаване в Германия на 27 и 28 август. СНИМКА: ГЕОРГИ ПАЛЕЙКОВ
Дадената дума не е спазена, защото в края на 2021 година на власт идват сътрудниците на Радев – “Продължаваме смяната ”, чийто вицепремиер и финансов министър
Асен Василев спира всички пътни градежи
в страната. Но пък какъв брой му би трябвало на един историк, с цел да се окуражи! Както гласи мъдрата остаряла поговорка: “Никой не може да ти даде толкоз, колкото аз мога да ти обещая ”.
В нестихващия поток политически нелепости съперничеството за славната купа “посредник на “Райнметал ” наподобява на спонтанна занимателна дрязга за разчупване на отпускарската атмосфера, само че усещането е лъжливо. То е деликатно селекциониран рефрен в пропагандна тактика, чиято основна цел е през дребното оставащо време до президентските избори да построява възвишен облик на Румен Радев като единствена почтена опция на Борисов и Пеевски.Идеята е елементарна: електоратът, който повярва, че точно той е договорил с немците построяването на два военни завода у нас, ще не помни подписания под негово давление невиждан заробващ страната ни контракт с турската енергийна компания “Боташ ”.
Независимо дали Радев възнамерява да оглави една или повече партии
след напускането на президентството, задачата на пиара е да внушава превъзходната му роля в българската политика по принцип, а това се реализира най-лесно посредством директна борба с Борисов, гръмко изразена рекламация за управническо превъзходство и подготвеност.
Планът може да се увенчае с триумф, при изискване че медиите не напомнят предисторията на тематиката “Райнметал ”, в която името на Радев отсъства.
На 17 април т.г. Борисов споделя в детайли за срещата си с изпълнителния шеф на концерна Армин Папергер: “Изпратих на Росен Желязков извънредно детайлна създадена оферта за вложения за фабрика за барут ”.
Уточнява, че е договорил вложителят да получи дял от 51%, а българската страна 49% от бизнеса, построяването на завода ще отнеме три години, само че може и две, цялостен час затрупва парламентарните кореспонденти с съответни цифри и елементи по бъдещата договорка. Освен това Борисов пуска фотоси от Дортмунд, където
с Папергер гледат мач на „ Борусия “
(Дортмунд), наслаждавайки се на общата си пристрастеност към футбола.
Същия ден лагерът на ПП-ДБ контраатакува – Николай Денков разкрива, че по време на неговия премиерски мандат Делян Пеевски е попречил оръжеен цех, благосъстоятелност на сина на Емилиян Гебрев, да влезе в листата на стратегическите обекти: „ Ние можехме към този момент да имаме цех за барут, който да работи с 1000 индивида в Шуменска област. България губи “.
Следва акция в подопечните на ПП-ДБ уеб сайтове, която разкрива бруталната интервенция на Пеевски в ръководството на „ сглобката “, прокрадва се версия, че лидерът на Движение за права и свободи – „ Ново начало “ се разпорежда със стратегически държавни ползи, прокарвайки пътя пред чужденците за сметка на нашите родни производители на барут и снаряди по натовски стандарти.
Сега обаче, откакто Радев се бие в гърдите, че е индивидът на „ Райнметал “, същите медии би следвало да го обвинят в съучастие с Борисов и Пеевски, което те по справедливи аргументи е доста малко евентуално да сторят.
И не на последно място, президентът с вдигнатия пестник, оповестил по време на предизборната си акция: „ Крим е съветски! “, прекарал 10 години в съвсем цялостна интернационална изолираност, доста мъчно ще убеди гласоподавателите, че тича пред вятъра.
Особено в случай че някой се сети да попита немския предприемач Папергер с кого, аджеба, е договорил инвестицията в България.
Както в един от най-заплетените романи на Агата Кристи от самото начало се питаме: „ Защо не повикаха Евънс? “.
