Шефовете трябва да разберат, че служителите не са даденост
Дилян Манолов е на 26 година, с нарушено зрение. Дипломиран магистър по бизнес логика на психиката, сега докторант. Израснал е в Германия, само че се върнал да учи висше в родината. Допълнителна подготовка и стаж е карал в Белгия. Има фондация, посредством която подкрепя професионалната реализация на хора с увреждания. Говори пет езика.
- Упражнявате непозната специалност. Какво в действителност прави бизнес психологът в една компания?
- Няма къс отговор на този въпрос. Но най-общо казано - бизнес психологът или организационният психолог, което е едно и също, следи всички процеси, свързани с хора, в една компания - от наемането на чиновници, през съставяне на добър екип, до освобождението им. Психологът би трябвало да знае всичко в организацията, с цел да реагира съответно. Той не стои в своя кабинет и не чака да пристигна някой, с цел да го съветва по съответен проблем.
Ако компанията е индустриална, от бизнес психолога се чака да е на поточната линия
Ако е строителна - да е на строителната площадка. Докато чиновниците и мениджмънтът схванат, че там някъде има един човек, който може да им помогне. Това е развой по създаване на връзката, след това става по-лесно.
- Чували ли сте за пловдивски компании, които имат на щат бизнес психолог?
- Не единствено че съм чувал, а и съм работил за такава. Компанията беше от строителния отрасъл. Да, в действителност, в нашия град закъсняваме. В чужбина подобен щат в огромна компания не звучи по никакъв начин екзотично. В Белгия да вземем за пример карах стаж в една от най-големите международни компании, които се занимават с човешки запаси. Трябваше да създадем аутсорсинг на едно произвеждане - мощностите бяха в Белгия, местеха ги в Полша. Причината е ясна - поради по-ниската цена на работната ръка. Обстановката в завода беше доста тежка, всеки се опасяваше, че може да си загуби работата си при тази промяна. Отварям една скоба, с цел да кажа, че в Белгия доста мъчно можеш да уволниш някого, а даже и това да се случи, той не остава на улицата. Има доста стратегии за подготовка и преквалификация, за помощ и консултиране. И все пак имаше много напрежение измежду старите чиновници. Колежката пък, която отговаряше за човешките запаси, имаше всички признаци на така наречен бърн навън или прегряване. Тя постоянно излизаше от административната постройка за отмора, губеше част от работното си време на открито и по едно и също време с това се тормозеше, че заради тази причина не се оправя с работата си. И знаете ли?
Решението на част от казуса се оказа завъртането на едно бюро
- В смисъл?
- В дословния. Дадохме си сметка, че бюрото на колежката гледа към една стена. А като се изключи хората, които изнапред са настроени нападателно, останалите имат предпочитание да виждат повече светлина. Обърнахме бюрото и тя спря да излиза толкоз постоянно за почивки на открито. При все това, тя беше наясно, че никой няма да <210> направи забележка за това, че е отвън постройката, само че не спираше да се тормози вътрешно.
- А какъв беше казусът в пловдивската строителна компания?
- Противно на упованията, тук имаше доста добра връзка и връзка сред най-ниското равнище личен състав, междинното и мениджмънта. Обикновено работодателите се държат по този начин, като че ли хората, които работят за тях, са даденост. Тяхното усещане и отношение към чиновниците е нещо от вида „ ти имаш работа поради мен и постоянно има по какъв начин да я вършиш по-добре в изискванията, в които си ”. А обстоятелствата са напълно други - работа има, тъй като просто има работа, която би трябвало да се свърши. Едновременно с това не мога да не се съглася, че го има и мързела, има и нестимулирани служащи, и не толкоз положителни и виновни. В тази компания този феномен не съществуваше и нещата на чисто организационно равнище вървяха много стройно. Проблемът беше в работната среда - на строителната площадка се работи в мраз, в горещина, при мощно запрашена среда. Трябваше да се вземат ограничения в тази тенденция.
- Има ли рецепта да се втълпи на работодателя,че чиновниците му не са даденост?
- Това става с осъзнаването на работодателя, че не той дава работата, а тя просто съществува и би трябвало да бъде свършена от някого. Формулировката, че 50 души чакат да ги наеме на работа, с цел да свършат поставените задания, напълно не е най-изгодната. Това значи да влага време и старания в наемането и образованието на нов човек на мястото на остарелия кадър. А не е ли
по-добре да инвестирате във вашия човек, с цел да се почувства по-добре в службата си?
- Да разиграем различен проблем - част от хората в една компания се усещат претрупани от доста задания. Вие като бизнес психолог можете ли да се намесите в тези чисто настоятелен връзки?
- Бих споделил, че е неотложно. Работата стартира от оценка по какъв начин са образувани екипите в организацията - има началник, който по свое убеждение разпределя работата и той следи осъществяването й, или има екип, който се натоварва повече от останалите, тъй като хората в него са по-опитни или по-млади. Това е феномен във всяка компания - натоварват се или доста младите, или доста опитните чиновници. Средно състояние няма. Обследва се дали един екип не се претрупва, а останалите стоят без работа и когато ударния екип се умори, другите се оказват с доста и непостижима работа, тъй като не са работили по този метод досега. Второто, което има голямо значение, е по-какъв метод хората, които разпределят работата, го вършат. Структурата на екипа е като водопреносната мрежа - мрежата е екипът, работата е водата. Много зависи по какъв начин мениджърите разпределят новоидващата работа. Най-често срещаният първообраз у нас е, че мениджърите ръководят процеса и желаят всичко да минава през тях. Тоест, те разпореждат работата и чакат на всяка стъпка задачата да бъде връщана към тях за оценка. Едва след подобен разбор на обстановката могат да се приложат каквито и да е ограничения. А в случай че не се приложат, може да се стигне до още по-големи проблеми -недоволство, намаляване качеството на работата, овакантяване, бърнаут и т. н. Ако един проблем в работното всекидневие не бъде изговорен, той остава в служащия или служителя и нагнетява в допълнение напрежение. Така в действителност е и в персоналния живот. Но
хората в България към момента гледат на логиката на психиката като на последна стъпка за решение на казуса.
Предпочитат да посегнат към хапчета, които да ги успокоят лъжливо и да притъпят чувствата им.
- При такива настройки за какво работодателите да заплащат заплата и на бизнес психолог?
- За да върви работата безпрепятствено и да се спестят нерви, недоразумения, а и средства при едно овакантяване на чиновник примерно. Както споделих, бизнес психологът не стои в кабинета си и не чака някой от двете страни - нает или шеф да го потърси. Ние сме в офиса, в коридора, в цеховете и по този метод би трябвало да предугаждаме проблемите. Ако се стигне до миг, в който служащ почука на вратата на бизнес психолога, значи е станало нетърпимо. Ще направя прилика с визитата на психолог за персонален проблем - не отиваш там, когато ден или два ти е депресивно.Запазваш си час, когато това въодушевление се повтаря в продължение на година.
Не си представяйте, че работата на бизнес психолога е да прокламира концепциите на позитивната логика на психиката - усмихнете се, всичко ще се подреди. Или яжте шоколад, с цел да си оправите настроението, както написа в женските списания.
- Защо решихте да практикувате тази необикновена за нашите географски ширини специалност? Не се ли страхувате, че ще стоите без работа?
- Честно казано, много дълго време имах проблем да работя като психолог. Бях се съсредоточил само върху тези компликации, които и вие маркирахте - че българите не търсят такава помощ. Равносметката от професионалната реализация на моите сътрудници от университета също не бе обнадеждаваща - приключилите станаха IT експерти започнаха собствен бизнес в напълно друго направление и т. н. Трябваше ми малко време, с цел да си дам сметка, че
това е безсмислена позиция
Всъщност, постоянно съм желал да изучавам актьорско майсторство в НАТФИЗ, само че в годините, когато аплайвах, там не одобряваха студенти със зрителни увреждания. Имаше късмет единствено в специалността драматургия, само че аз пък не желаех. Направих си труда да видя какво са приключили хората, които в днешно време вършат важен спектакъл. Оказа се, че са учили логика на психиката.Така ме одобриха, а след това откровено се увлякох по логиката на психиката. Осъзнах, че в България има нещо алогично - колкото повече познания и умения имаш, става по-трудно да си намериш работа. Чисто обществено имаме в действителност сложна среда.
- Простете за персоналния въпрос, само че по какъв начин човек, лишен от зрение, минава през университета, в случай, че няма учебници на Брайл?
- Не е толкоз мъчно. Завърших и бакалавърската, и магистърската си степен, в този момент съм докторант с помощта на компютъра и телефона, които имат четящи стратегии. Така научих и няколко непознати езици.
- Упражнявате непозната специалност. Какво в действителност прави бизнес психологът в една компания?
- Няма къс отговор на този въпрос. Но най-общо казано - бизнес психологът или организационният психолог, което е едно и също, следи всички процеси, свързани с хора, в една компания - от наемането на чиновници, през съставяне на добър екип, до освобождението им. Психологът би трябвало да знае всичко в организацията, с цел да реагира съответно. Той не стои в своя кабинет и не чака да пристигна някой, с цел да го съветва по съответен проблем.
Ако компанията е индустриална, от бизнес психолога се чака да е на поточната линия
Ако е строителна - да е на строителната площадка. Докато чиновниците и мениджмънтът схванат, че там някъде има един човек, който може да им помогне. Това е развой по създаване на връзката, след това става по-лесно.
- Чували ли сте за пловдивски компании, които имат на щат бизнес психолог?
- Не единствено че съм чувал, а и съм работил за такава. Компанията беше от строителния отрасъл. Да, в действителност, в нашия град закъсняваме. В чужбина подобен щат в огромна компания не звучи по никакъв начин екзотично. В Белгия да вземем за пример карах стаж в една от най-големите международни компании, които се занимават с човешки запаси. Трябваше да създадем аутсорсинг на едно произвеждане - мощностите бяха в Белгия, местеха ги в Полша. Причината е ясна - поради по-ниската цена на работната ръка. Обстановката в завода беше доста тежка, всеки се опасяваше, че може да си загуби работата си при тази промяна. Отварям една скоба, с цел да кажа, че в Белгия доста мъчно можеш да уволниш някого, а даже и това да се случи, той не остава на улицата. Има доста стратегии за подготовка и преквалификация, за помощ и консултиране. И все пак имаше много напрежение измежду старите чиновници. Колежката пък, която отговаряше за човешките запаси, имаше всички признаци на така наречен бърн навън или прегряване. Тя постоянно излизаше от административната постройка за отмора, губеше част от работното си време на открито и по едно и също време с това се тормозеше, че заради тази причина не се оправя с работата си. И знаете ли?
Решението на част от казуса се оказа завъртането на едно бюро
- В смисъл?
- В дословния. Дадохме си сметка, че бюрото на колежката гледа към една стена. А като се изключи хората, които изнапред са настроени нападателно, останалите имат предпочитание да виждат повече светлина. Обърнахме бюрото и тя спря да излиза толкоз постоянно за почивки на открито. При все това, тя беше наясно, че никой няма да <210> направи забележка за това, че е отвън постройката, само че не спираше да се тормози вътрешно.
- А какъв беше казусът в пловдивската строителна компания?
- Противно на упованията, тук имаше доста добра връзка и връзка сред най-ниското равнище личен състав, междинното и мениджмънта. Обикновено работодателите се държат по този начин, като че ли хората, които работят за тях, са даденост. Тяхното усещане и отношение към чиновниците е нещо от вида „ ти имаш работа поради мен и постоянно има по какъв начин да я вършиш по-добре в изискванията, в които си ”. А обстоятелствата са напълно други - работа има, тъй като просто има работа, която би трябвало да се свърши. Едновременно с това не мога да не се съглася, че го има и мързела, има и нестимулирани служащи, и не толкоз положителни и виновни. В тази компания този феномен не съществуваше и нещата на чисто организационно равнище вървяха много стройно. Проблемът беше в работната среда - на строителната площадка се работи в мраз, в горещина, при мощно запрашена среда. Трябваше да се вземат ограничения в тази тенденция.
- Има ли рецепта да се втълпи на работодателя,че чиновниците му не са даденост?
- Това става с осъзнаването на работодателя, че не той дава работата, а тя просто съществува и би трябвало да бъде свършена от някого. Формулировката, че 50 души чакат да ги наеме на работа, с цел да свършат поставените задания, напълно не е най-изгодната. Това значи да влага време и старания в наемането и образованието на нов човек на мястото на остарелия кадър. А не е ли
по-добре да инвестирате във вашия човек, с цел да се почувства по-добре в службата си?
- Да разиграем различен проблем - част от хората в една компания се усещат претрупани от доста задания. Вие като бизнес психолог можете ли да се намесите в тези чисто настоятелен връзки?
- Бих споделил, че е неотложно. Работата стартира от оценка по какъв начин са образувани екипите в организацията - има началник, който по свое убеждение разпределя работата и той следи осъществяването й, или има екип, който се натоварва повече от останалите, тъй като хората в него са по-опитни или по-млади. Това е феномен във всяка компания - натоварват се или доста младите, или доста опитните чиновници. Средно състояние няма. Обследва се дали един екип не се претрупва, а останалите стоят без работа и когато ударния екип се умори, другите се оказват с доста и непостижима работа, тъй като не са работили по този метод досега. Второто, което има голямо значение, е по-какъв метод хората, които разпределят работата, го вършат. Структурата на екипа е като водопреносната мрежа - мрежата е екипът, работата е водата. Много зависи по какъв начин мениджърите разпределят новоидващата работа. Най-често срещаният първообраз у нас е, че мениджърите ръководят процеса и желаят всичко да минава през тях. Тоест, те разпореждат работата и чакат на всяка стъпка задачата да бъде връщана към тях за оценка. Едва след подобен разбор на обстановката могат да се приложат каквито и да е ограничения. А в случай че не се приложат, може да се стигне до още по-големи проблеми -недоволство, намаляване качеството на работата, овакантяване, бърнаут и т. н. Ако един проблем в работното всекидневие не бъде изговорен, той остава в служащия или служителя и нагнетява в допълнение напрежение. Така в действителност е и в персоналния живот. Но
хората в България към момента гледат на логиката на психиката като на последна стъпка за решение на казуса.
Предпочитат да посегнат към хапчета, които да ги успокоят лъжливо и да притъпят чувствата им.
- При такива настройки за какво работодателите да заплащат заплата и на бизнес психолог?
- За да върви работата безпрепятствено и да се спестят нерви, недоразумения, а и средства при едно овакантяване на чиновник примерно. Както споделих, бизнес психологът не стои в кабинета си и не чака някой от двете страни - нает или шеф да го потърси. Ние сме в офиса, в коридора, в цеховете и по този метод би трябвало да предугаждаме проблемите. Ако се стигне до миг, в който служащ почука на вратата на бизнес психолога, значи е станало нетърпимо. Ще направя прилика с визитата на психолог за персонален проблем - не отиваш там, когато ден или два ти е депресивно.Запазваш си час, когато това въодушевление се повтаря в продължение на година.
Не си представяйте, че работата на бизнес психолога е да прокламира концепциите на позитивната логика на психиката - усмихнете се, всичко ще се подреди. Или яжте шоколад, с цел да си оправите настроението, както написа в женските списания.
- Защо решихте да практикувате тази необикновена за нашите географски ширини специалност? Не се ли страхувате, че ще стоите без работа?
- Честно казано, много дълго време имах проблем да работя като психолог. Бях се съсредоточил само върху тези компликации, които и вие маркирахте - че българите не търсят такава помощ. Равносметката от професионалната реализация на моите сътрудници от университета също не бе обнадеждаваща - приключилите станаха IT експерти започнаха собствен бизнес в напълно друго направление и т. н. Трябваше ми малко време, с цел да си дам сметка, че
това е безсмислена позиция
Всъщност, постоянно съм желал да изучавам актьорско майсторство в НАТФИЗ, само че в годините, когато аплайвах, там не одобряваха студенти със зрителни увреждания. Имаше късмет единствено в специалността драматургия, само че аз пък не желаех. Направих си труда да видя какво са приключили хората, които в днешно време вършат важен спектакъл. Оказа се, че са учили логика на психиката.Така ме одобриха, а след това откровено се увлякох по логиката на психиката. Осъзнах, че в България има нещо алогично - колкото повече познания и умения имаш, става по-трудно да си намериш работа. Чисто обществено имаме в действителност сложна среда.
- Простете за персоналния въпрос, само че по какъв начин човек, лишен от зрение, минава през университета, в случай, че няма учебници на Брайл?
- Не е толкоз мъчно. Завърших и бакалавърската, и магистърската си степен, в този момент съм докторант с помощта на компютъра и телефона, които имат четящи стратегии. Така научих и няколко непознати езици.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ