Небрежно изглеждащ мъж, който с ръка в джоба взе среброто: Кой ...
Дикеч и съотборничката му Севал Тархан завършиха втори след същински трагично проваляне с 14:16 от сърбите Зорана Арунович и Дамир Микец на финала на 30 юли в Шатору.
Причина за неподправената наслада измежду спортните почитатели, обаче, стана 51-годишният Дикеч, а мненията за представянето му са извънредно въздействащи.
Елитните стрелци по принцип употребяват помощна екипировка и съоръжение, като лещи за изостряне на зрението и за възстановяване на визията, специфични очила с едно закрито око и слушалки на понижаване на силата на звука. Дикеч, обаче, нямаше нито едно от тях, само че все пак оказа помощ на Турция да завоюва сребърното отличие.
" Турция прати 51-годишен повърхностно изглеждащ мъж с тениска, елементарни очила и тапи за уши, който с ръка в джоба взе среброто. Така се печели любовта на почитателите “, споделя предан на играта състезателен ентусиаст.
" Така се става легенда. Той просто се появи на стрелбището, стреля съвсем съвършено и откакто завърши, попита къде е най-близката зона за пушене ", означи човек от обслужващия екип на олимпийското стрелбище.
Дикеч, който е пенсиониран служител на реда и треньор по пукотевица, взе участие на петата си Олимпиада и за първи път печели отличие.
Турският стрелец бе безапелационен, че не се нуждае от специфична екипировка.
" Нашата федерация нямаше проблем да ми обезпечи специфични очила или други принадлежности, само че просто отхвърлих, тъй като мисля, че изстрелвам по-добре, когато виждам обикновено с двете си очи ", акцентира той.
Юсуф Дикеч е роден на 1 януари 1973 година в Гьоксун, област Кахраманмараш. Той е военнослужещ в Главното командване на жандармерията с чин първи сержант. 51-годишният турски състезател не е дилетант в олимпийското стрелбище. Той се състезава във всички летни олимпийски игри от 2008 година Досега в никакъв случай не е имал опция да взе участие с треньор. Самоук е, като най-големият триумф е 13-ото място на Олимпийските игри през 2012 година
" Ако имах треньор, щях да печеля орден още на втората си олимпиада. Треньорът има огромен принос. Той следи по-добре теб, твоята стойка, твоите дефекти. Той обръща внимание на минусите ти. Той ползва програмата за образование на процедура. ", споделя Дикеч. Продължава да тренира в спортния клуб на жандармерията.
Причина за неподправената наслада измежду спортните почитатели, обаче, стана 51-годишният Дикеч, а мненията за представянето му са извънредно въздействащи.
Елитните стрелци по принцип употребяват помощна екипировка и съоръжение, като лещи за изостряне на зрението и за възстановяване на визията, специфични очила с едно закрито око и слушалки на понижаване на силата на звука. Дикеч, обаче, нямаше нито едно от тях, само че все пак оказа помощ на Турция да завоюва сребърното отличие.
" Турция прати 51-годишен повърхностно изглеждащ мъж с тениска, елементарни очила и тапи за уши, който с ръка в джоба взе среброто. Така се печели любовта на почитателите “, споделя предан на играта състезателен ентусиаст.
" Така се става легенда. Той просто се появи на стрелбището, стреля съвсем съвършено и откакто завърши, попита къде е най-близката зона за пушене ", означи човек от обслужващия екип на олимпийското стрелбище.
Дикеч, който е пенсиониран служител на реда и треньор по пукотевица, взе участие на петата си Олимпиада и за първи път печели отличие.
Турският стрелец бе безапелационен, че не се нуждае от специфична екипировка.
" Нашата федерация нямаше проблем да ми обезпечи специфични очила или други принадлежности, само че просто отхвърлих, тъй като мисля, че изстрелвам по-добре, когато виждам обикновено с двете си очи ", акцентира той.
Юсуф Дикеч е роден на 1 януари 1973 година в Гьоксун, област Кахраманмараш. Той е военнослужещ в Главното командване на жандармерията с чин първи сержант. 51-годишният турски състезател не е дилетант в олимпийското стрелбище. Той се състезава във всички летни олимпийски игри от 2008 година Досега в никакъв случай не е имал опция да взе участие с треньор. Самоук е, като най-големият триумф е 13-ото място на Олимпийските игри през 2012 година
" Ако имах треньор, щях да печеля орден още на втората си олимпиада. Треньорът има огромен принос. Той следи по-добре теб, твоята стойка, твоите дефекти. Той обръща внимание на минусите ти. Той ползва програмата за образование на процедура. ", споделя Дикеч. Продължава да тренира в спортния клуб на жандармерията.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ