Дигиталните технологии все по-осезаемо променят начина, по който се учи

Дигиталните технологии все по-осезаемо трансформират метода, по който се учи и преподава, а изкуственият разсъдък към този момент не е нереално разбиране, а действителен участник в учебната среда. Неговото нахлуване поражда както възторг, по този начин и терзания – дали ще подкрепи развиването на учениците или ще отслаби способността им за независимо мислене и асимилиране на познания.

В отговор на тези провокации от ден на ден учители минават профилирани образования за работа с генеративен изкуствен интелект в класната стая.

Целта е не да се измести ролята на преподавателя, а да се употребяват новите технологии като средство за обогатяване на образователния развой и за по-добро ангажиране на учениците, които израстват в напълно цифрова среда.

Преподаватели от Националната търговско-банкова гимназия споделят, че новите генерации са мощно насочени към технологиите и в случай че образованието не се приспособява към тази действителност, съществува риск учениците да изгубят мотивация и интензивност. Според тях изкуственият разсъдък може да бъде скъп асистент при планирането на уроци, подбора на спомагателни материали и въвеждането на модерни способи на преподаване.

В практиката си част от учителите към този момент употребяват изкуствен интелект при правене на проби, извършения и образователни запаси, изключително в обстановки, когато времето е лимитирано.

Въпреки това делът на преподавателите, които го ползват постоянно, остава относително дребен – към една четвърт. Причините са разнородни и включват както неналичието на задоволителна подготовка, по този начин и опасения, че технологията може да обезцени ролята на учителя. Специалистите обаче акцентират, че изкуственият разсъдък следва да се възприема като инструмент за поддръжка, който при вярна приложимост предизвиква творчеството и дейното мислене.

Учениците също все по-често работят с сходни технологии.

В учебната среда се основават учебно-тренировъчни компании, в които младежите пресъздават действителни бизнес обстановки. В този подтекст изкуственият разсъдък се употребява за правене на разбори, презентации, маркетингови концепции и изследвания, като акцентът остава върху сериозното отношение към информацията и нейната инспекция.

Сред главните опасности при потреблението на изкуствен интелект са така наречен „ халюцинации “ – случаи, при които системата генерира безапелационно звучащи, само че неточни или изцяло погрешни данни. Затова част от образованието е ориентирано към насърчаване на умения за разбор, инспекция на източници и схващане на логиката, по която се образуват отговорите.

Учителите означават, че постоянно могат да разпознаят по кое време възпитаник е употребявал изкуствен интелект при домашна работа или тест, изключително когато методът и решенията се разграничават от преподаваното в час. Самите възпитаници признават, че технологията е потребна като помощно средство и източник на хрумвания, само че не може изцяло да размени персоналното мислене, изключително при предмети като математика и литература, където разбирането и логиката са от основно значение.

Според специалистите изкуственият разсъдък има капацитета да направи образованието по-достъпно и гъвкаво, като обезпечи поддръжка и познания когато и да е.

Въпреки това решаващо остава умеенето на учениците да формулират смислени въпроси, да мислят сериозно и да не одобряват всяка информация без инспекция. Най-ефективният метод е първо независима работа, а по-късно потребление на изкуствения разсъдък като средство за противоположна връзка. При цялостна взаимозависимост от технологията съществува риск от понижаване на умствената интензивност – нещо, което би имало дълготрайни последици за развиването на младежите.

Изкуственият разсъдък може да подкрепя ученето и да уголемява опциите на образованието, само че към този момент – и в бъдеще – той не трябва да замества човешкото мислене, а да го добавя.

Източник: actualno.com