Д-р Вяра Ганчева: Дигиталната зависимост ще се развива, в играта сме и трябва да знам как да играем отговорно
Дигиталните медии са на всички места към нас, ние сме прочувствено въвлечени.
Придобива се цифрова взаимозависимост, която провокира меланхолия, паник офанзиви даже тъй наречените смартфонов врат. Човек не търси жив контакт, а компенсира със обществени мрежи.
Социална отговорност носят софтуерните компании, политиците, родителите и преподавателите. Проблемът е сериозен, той ще нараства, ние сме в играта и би трябвало да знаем по какъв начин да играем отговорно.
Това съобщи в изявление за БГНЕС доктор Вяра Ганчева, ръководител на фондация Форум за стабилно развиване " Фокус " и социолог учител във ФЖМК на СУ " Св. Климент Охридски ".
Вяра Ганчева съобщи, че основните фактори, допринасящи за повишаването на цифровата взаимозависимост в днешното общество, са доста и разнородни. „ Дигиталните медии са на всички места към нас, интернет също е необятно публикуван “, счита Ганчева, след което посочи, че има и специфични логаритми, които разрешават на обществените медии да доближават до нас. „ Всички тези лайкове, мнения ни карат да сме прочувствено въвлечени в медиите. Има и боязън от изпускане, наименуван FOMO (Fear of Missing out), боязън да не изпуснем нещо до момента в който сме в интернет. Всичко това дружно с тревогата, депресията при хора с ниска самокритика, ги кара да прекарват повече време в интернет “, разясни ръководителят на фондацията.
Ганчева изясни, че има прилики и разлики сред цифровата взаимозависимост и злоупотребата с наркотични субстанции и хазарт. „ Наркотичната взаимозависимост води до физическа взаимозависимост, тъй като тялото се трансформира, изисква се все по-голяма доза за приемане на нужното наслаждение. При хазарта и цифровата взаимозависимост също има увлечение, което компенсира дефицити с ниска самокритика, с тревога, с меланхолия. Общо взето всички зависимости демонстрират ниско равнище на самоконтрол “, разяснява социологът, след което посъветва да се увеличи самооценката на самостоятелно равнище, а на общностно да осигурим ангажираност на обществото. „ Зависимостите имат огромни последствия свързани с финансови, обществени, психически проблеми и най-добре е те да бъдат избегнати “, безапелационна е Вяра Ганчева.
На въпроса какви са следствията от цифровата взаимозависимост Ганчева съобщи, че на самостоятелно равнище можем да приказваме за наранено психологично здраве. „ Има резултати на меланхолия, паник офанзиви, тревога от това че сме надалеч от компютъра, смарт телефона или преносимия компютър. Екранната взаимозависимост пък може да способства за проблеми като затлъстяване, болки в гърба и шията даже към този момент се приказва за смартфонов врат. Зависимостта е кумулативна и тя се развива “, изясни преподавателят. Тя разяснява и, че на общностно равнище също има проблеми и те са свързани с понижаване на продуктивността на индивида, обиден от цифрова или друга взаимозависимост. „ Намалява се равнището на достижения, само че най-големият проблем е обществената изолираност. Потопен в цифровата действителност човек не търси живи контакти, тъй като компенсира със обществени медии “, изясни социологът, след което добави и, че има клиники за лекуване на цифрови зависимости, където се прави тъй наречените цифров детокс.
Тя сложи и казусът с киберсигурността. „ Тези, които обитават дълго време в интернет са доста по-уязвими на всевъзможни кибер офанзиви, в случай че нямат медийна просветеност и равнище на самоконтрол “, разяснява Вяра Ганчева.
Социологът разясни, че най-уязвими са младежите, само че има доста настоящи фактори. „ Младите хора и мъжете се обрисуват като една по-уязвима група, само че с изключение на по пол и възраст въздействат и културни фактори, даже и обитаемо място, финансово състояние и фамилно състояние да вземем за пример семейство в рецесия или подценено дете. Те постоянно могат да потънат в обществените мрежи и да придобият цифрова взаимозависимост “, добави Ганчева.
Председателят на фондация Форум за стабилно развиване " Фокус " сподели, че има здравословно и нездравословно потребление на технологиите. „ Здравословното е за решение на осъществяване на професионална активност, тъй наречените уравновесено прилагане сред работа и персонален живот, което е следено. Има външен и вътрешен център на надзор “, разясни доктор Вяра Ганчева. „ Когато човек е с вътрешен център на надзор, чела съм че единствено 20% от хората са с подобен, тогава човек може да постави граници. Когато човек е с външен център на надзор, той позволява други хора да му поставят граници и не може да се управлява “, изясни специалистът, след което посочи, че нездравословното потребление на технологии се характеризира с неспираща потребност от потребление на обществените мрежи. „ За да може нездравословното потребление да се понижи са нужни предварителна защита, граници и провеждането на цифров детокс “, добави доктор Ваня Ганчева.
Социологът разясни, че софтуерните компании носят корпоративна и обществена отговорност, надлежно няма по какъв начин да избегнат уговорката да обезпечат някаква предварителна защита на цифровите зависимости. „ Политиците също под натиска на обществото би трябвало да одобряват законови промени, с цел да понижат негативните въздействия. Монетата има две страни, въпросът е да понижим вредите и да увеличим изгодите “, безапелационна е доктор Ганчева.
Тя даде и препоръки към преподавателите, и родителите по отношение на предварителната защита от цифровата взаимозависимост. „ Родителите могат да оказват надзор посредством приложения, които да лимитират времето на децата прекарано в обществените медии. Преподавателите пък сме задължени да усилваме медийната просветеност, което има двойна значителност. Ние първо би трябвало да бъдем медийно грамотни и по-късно да възпитаваме това и у младите. Проблемът е сериозен, той ще нараства, ние сме в играта и би трябвало да знаем по какъв начин да играем отговорно “, добави доктор Вяра Ганчева, ръководител на фондация Форум за стабилно развиване " Фокус " и социолог учител във ФЖМК на СУ " Св. Климент Охридски ". /БГНЕС
