4 тайни на съвременните баби и дядовци
Диана Рааб е специалист в това да подкрепя хората при трансформацията им и подобряването на възприятието за овластяване посредством креативност, най-много посредством писане. Тя се занимава със основаването на книги за самопомощ и лирика, както и с организирането на семинари за излекуване и промяна. Има докторска степен по логика на психиката и ни споделя своята история за това по какъв начин се е трансформирал животът й, когато е станала баба.
Миналия месец моята най-голяма щерка стана майка, аз самата станах баба, а майка ми стана прабаба. Нашият внук, получи името на тъста ми, който умря предходната година. Велики са кръговратът на живота и неговата мъдрост — един живот приключва, различен започва.
Много от моите приятелки към този момент са баби и ми споделяха, че няма нищо, което да е съизмеримо с това магическо прекарване. Сега разбирам думите им. Има нещо, в това моето дете да има дете, което ме кара да призная миналото време – кара ме да усещам голяма смяна в вероятността и целите си.
С моето внуче ни дели цяла страна разстояние. Статистиката демонстрира, че повече от 45% от бабите и дядовците, които живеят доста надалеч от внуците си, усещат провокации в своите взаимоотношения. Когато щерка ми се обади, с цел да ми каже, че съм баба, подрипнах от наслада. Щом й споделих, че скоро ще я посетя, тя ми отвърна, че е изтощена и би трябвало да изчакам, преди да отида. Трябваше да впрегна цялата си воля, с цел да си наложа да изчакам 24 часа преди да потегли на път, към нея и внучето си. В мига щом прегърнах и целунах внук си, бях превзета от най-радостни усеща, само че бях разтърсена от още по-силни страсти, когато видях щерка си в ролята на майка.
Когато децата ми бяха кърмачета, имах напълно малко време за писане (едно от професионалните ми занимания) и се ограничавах до къси есета и даже лирика. Едва, когато пораснаха и напуснаха дома ни, се върнах към писането на книги, публикации и стихотворения, които помогнаха за запълване на пустотата в празното ми гнездо.
