Приключенията на брилянта „Санси“
Диамантите са два типа: елмази и брилянти. Елмазът е занемарен елмаз. След обработката му от бижутери се трансформира в безценен камък. Днес към този момент е признато названието „ диаманти “ да се употребява и за обработените брилянти. Един от брилянтите с невероятна орис и, както настояват, мистични свойства, е „ Санси “.
Според легендата, през ХІ-ти век керванът на търговеца Джагатунга минавал около дълбокия пролом Адамас (Индия). Всички знаели, че клисурата е известна със своите диаманти, само че спускането до дъното било неразрешено по религиозни аргументи. Търговецът обаче забелязал блясъка на огромен камък в реката, която течала долу. Слугите му извадили находката и Джагатунга видял огромен драгоценен камък, транспарантен като вода от планински поток. Търговецът продал находката и това било началото на мистериозния път на диаманта.
Той прекосявал от един индийски държател към различен, до момента в който попаднал в ръцете на султан Гиас-ад-дин Туглак-шах І (1320-1325). Неговият наследник решил безусловно да си присвои диаманта. Той провел празник по случай сполучлив боен поход на татко си, и заповядал да да се построи ротонда с тежък позлатен купол. Покривът й бил поддържан единствено от фино бамбуково стъбълце. Едната страна на ротондата била завесена със свежи клони от палмово дърво, които пазели султана от палещите слънчеви лъчи. По традиция около ротондата водели бойните слонове. Принцът заповядал да не се хранят слоновете преди парада.
Когато гладните животни видели свежите палмови клончета, се втурнали към ротондата, под която седял султанът. Постройката не издържала на тежестта им, рухнала и султанът умрял под тежкия златен покрив. Синът му станал султан. Той по този начин се прочул с жестокостта си, че когато през 1351 година починал, летописецът Зия-ад-дин Барани иронично написал: „ Султанът се избави от своя народ, а народът – от своя султан “.
През ХV-ти век диамантът попаднал в Европа, платен от херцога на Бургундия. Бил обработен във формата на круша с 32 фасети (повърхности). След време бургундският херцог Карл Смели (1433-1477) сложил диаманта върху шлема си и тръгнал на война с швейцарците. Преди решаващата борба херцогът излязъл на дуел с най-силния неприятелски войник. Казват, че блясъкът на диаманта заслепил врага и херцогът го поразил с копието си. Бойният дух на щвейцарците понижен и те изгубили борбата.
Но военното благополучие е изменчиво, и през 1477 година Карл умрял в сражението при Нанси. Шлемът му бил взет от елементарен боец, който продал находката на локалния духовник. Същата нощ боецът бил пребит до гибел в пиянско сборичкване. Свещеникът пък продал диаманта на безценица – и на другия ден починал. Склонните към мистицизъм считат, че по този начин диамантът отмъстил за проявеното към него неуважение.
След време скъпоценният камък бил платен от дипломата Никола Арле дьо Санси, който представял ползите на Франция в Турция. Тогава диамантът придобил името на своя притежател – „ Санси “. През 1605 година Никола Санси продал скъпоценния камък на британския крал Яков (Джеймс) І.
Половин век по-късно диамантът още веднъж се върнал във Франция като подарък за кардинал Мазарини. „ Санси “ станал част от известната сбирка „ Диамантите на Мазарини “. След гибелта на кардинала сбирката минала в благосъстоятелност на „ краля-слънце “ Людовик XIV.
Орлеанският херцог ни е оставил забавен роман за историята на диаманта „ Санси “. Според него, всеки драгоценен камък има своя аура, както и всеки човек. Херцогът твърди, че диамантът „ Санси “ бил открит в Индия 700 години по-рано от някакъв плебей. В знак на признателност локалният раджа трябвало да освободи тога. Но владетелят лишил със мощ камъка и декларирал, че той го е намерил. Тогава робът проклел камъка да носи единствено беди на своите притежатели.
Дълго време диамантът „ Санси “ украсявал короната на френския крал. Но един път по гледище на кралицата бил свален оттова и подложен на ветрилото й. Диаманът не изтърпял такова пренебрежение и Франция била разтърсена от гражданска война, а последната кралска двойка на Бурбоните починала на гилотината. Тогава диамантът „ Санси “ бил изложен измежду останалите съкровища на някогашния крал, с цел да бъдат видени от „ народа “. „ Народът “ пък решил, че всички кралски съкровища към този момент му принадлежат – в напълно дословен смисъл. И няколко дни след откриването на изложбата всички съкровища минали в „ националните “ джобове на парижките крадци.
След това 40 години никой не знаел каква е ориста на диаманта „ Санси “. Но един ден бижутерът Марион посочил негово копие от стъкло, като предложил на възможните купувачи да ги запознае със притежателя на оригинала. Полицията почнала да търси диаманта, само че Марион не можел да помогне – притежателят се бил свързал с него единствено посредством пощальон.
Руският милионер Демидов декларирал, че не се интересува дали камъкът е краден, и бил подготвен да го купи непременно. Френското държавно управление обаче декларирало, че това ще е нелегално, до момента в който не се откри ориста на камъка след революцията.
Скандалът щял да се проточи, в случай че херцогиня Бери не се намесила в разногласието. Тя отишла в съда и декларирала, че камъкът от самото начало бил у нея, тъй като й е подарен от кралица Мария-Антоанета. Затова имала право да го продаде. А Демидов, съгласно нея, бил заслужен за сходна покупка, защото възнамерявал да го подари на годеницата си. Така Демидов отнесъл „ Санси “ в далечна Русия. Твърдяло се, че той платил 100 хиляди франка на хецогиня Бери за нейното удостоверение в съда, а на юристите й – още повече.
Демидов извършил своето заричане и подарил прелестния елмаз на обичаната си брачна половинка Аврора. След известно време, през 1865 година, Демидови продали скъпото украшение.
През 1978 година диамантът „ Санси “ бил платен от Лувъра. Днес се намира в галерията „ Аполон “ на известния музей. Каква ли ще е по-нататъшната му орис?
