Диамантът Хоуп (от англ. Hope – Надежда“) не е наречен

Диамантът Хоуп (от англ. Hope – „ Надежда “) не е наименуван по този начин, тъй като вдъхва вяра. Кръстен е по този начин на английски колекционер на скъпоценни камъни. Самият елмаз има бурна история, изпълнена с нещастия и гибел.

От момента, в който е добит при неразбираеми условия в Индия през XVII в., Хоуп постоянно е свързван с ужасяващ шанс. Скъпоценният камък с тегло 45,52 карата е принадлежал на крале, бижутери и всемирски персони и множеството от тях са претърпявали някакво злощастие след придобиването му.

Прокълнат ли е диамантът? Сега ще научим историята на един от най-известните бижута в света – от мистериозния му генезис, през неприятния шанс, който се твърди, че носи на някои от притежателите си, до мястото, където се намира през днешния ден.

Скица на диаманта „ Надежда. Снимка: Обществено притежание

Хоуп влиза в историческите летописи през 1666 година, когато 112-каратовият тогава драгоценен камък е добит в Индия от френски търговец на скъпоценни камъни на име Жан-Батист Таверние. Таверние неведнъж пътува до Азия, само че не е ясно по какъв начин тъкмо се е сдобил с Хоуп, който тогава назовава Таверние Блу. Една от легендите гласи, че той го взема от окото на скулптура на хиндуистката богиня Сита и когато локалните религиозни водачи схващат, те прокълнават върху крадеца.

Въпреки че съгласно някои версии на легендата за Хоуп Таверние умира неотложно, търговецът в действителност доживява до 80-те си години. Той се сблъсква с някои компликации в живота си, тъй като е протестант, само че наподобява е избегнал най-лошия аспект от притежаването на камъка.

Бъдещите притежатели обаче няма да имат подобен шанс.

Преди гибелта си Таверние продава диаманта на френския крал Луи XIV. Кралят подрежда да бъде понижен до към 67 карата и скоро Хоуп става прочут като „ Синият елмаз на короната “ или „ Френското синьо “. След гибелта на краля минава в ръцете на неговите наследници; оттова Луи XV поръчва камъкът да бъде модифициран в церемониално украшение за Ордена на златното руно, след което е предаден на Луи XVI.

Орденът на златното руно. Изображение: Франсоа Фарж/Wikimedia Commons

Ако Хоуп е бил анатемосан, то Луи XVI и брачната половинка му Мария Антоанета са потърпевши най-вече от злата му магия. По време на Френската гражданска война и двамата са свалени от власт. Луи XVI е пратен на гилотината през януари 1793 година, а Мария Антоанета – по-късно, през октомври същата година.

Някъде тогава диамантът изчезва. Но не остава загубен за дълго – а тези, които го срещат през идващите епохи, постоянно съжаляват за това.

Около 20 години откакто изчезва в Париж, Хоуп стига до Лондон, където е документиран от бижутера Джон Франсилон. През 1812 година той го скицира (диамантът в този момент към този момент е преработен) и написа: „ Той е цялостен с хубост и съвършенство, без петна или недостатъци, а цветът е постоянен и съвършен по целия диамант… в никакъв случай не съм виждал толкоз тънко шлифован камък. “

Оттам наподобява, че е добит от крал Джордж IV. Въпреки че английското кралско семейство няма данни за подобен драгоценен камък в архивите си, наподобява, че Джордж IV го носи за своя портрет във връзка коронацията си през 1821 година

Джордж IV с Хоуп. Снимка: Обществено притежание

Въпреки това, в случай че Джордж IV в действителност е имал диаманта, той не остава за дълго при английските кралски особи. Понеже до гибелта си през 1830 година кралят съумява да се обремени от големи задължения, към 1839 година диамантът наподобява е продаден на английския банкер и колекционер на скъпоценни камъни Хенри Филип Хоуп. Той не изяснява по кое време и по какъв начин се е сдобил с него, само че го кръщава на себе си – и диамантът остава в фамилията му до края на XIX век.

След това попада в ръцете на лорд Франсис Хоуп и неговата брачна половинка, някогашна шоугърла на име Мей Йое. Двойката обаче е последвана от злощастие – лордът изпада в големи задължения, а Йое го напуща поради различен мъж и по този начин най-после е заставен да продаде диаманта през 1901 година

Мей Йое с имитация на елмаз. Снимка: Обществено притежание

Бижуто е купено от основания в Лондон търговец на диаманти Адолф Вайл, който на собствен ред го продава на компанията Joseph Frankel’s Sons & Co. След това собсвеникът Симон Франкел го придвижва в Ню Йорк, само че има проблеми с намирането на покупател, защото личната му компания е на ръба на банкрута. След това диамантът е закупен от турския колекционер на диаманти Селим Хабиб, чиито лични финансови усложнения също го принуждават да го продаде.

Купен е от бижутера К. Н. Розенау, след което през 1910 година – от Картие. Първоначално емблематичната компания също се затруднява да продаде диаманта. Но макар слуховете, че е анатемосан, в последна сметка е закупен от американската наследница Евалин Уолш Маклийн.

Евалин Уолш Маклийн, 1914 година Снимка: Библиотека на Конгреса

Ню Йорк Таймс написа за покупката на Хоуп от Маклийн и разкрива сензационната история на диаманта.

„ Сред историите за неприятното положение на притежателя на Хоуп е и тази, че Жак Колет, който го е купил от Саймън Франкъл, е полудял и се е самоубил. Княз Иван Канитовски, който го е имал след Колет, е бил погубен от съветски революционери, а госпожа Лад, на която той го е дал назаем, е била убита от своя обичан. Симон Маонхаридис, който го продал на султан Абдул Хамид, се хвърлил от една бездна не след дълго “, оповестява вестникът през 1911 година

Макар че множеството от тези истории не могат да бъдат доказани – вестникът също по този начин неправилно твърди, че Таверние е „ раздран на части от диви кучета “ – слуховете, че диамантът е анатемосан, дават съображение на Евалин Уолш Маклейн да се замисли. Според сведенията даже Мей Йое я е предизвестила да не се занимава. Но вместо да върне диаманта, Маклийн взема решение да го занесе в черква, с цел да го благослови. Но по време на церемонията, до момента в който камъкът чака благословията си, църквата ненадейно е разтърсена от мощна гръмотевична стихия.

Това въпреки всичко не плаши Маклейн. „ От оня ден насам – майтапи се тя – нося диаманта си като амулет. “

Въпреки че тя не има вяра в проклятието и щастливо има диаманта през целия си живот – даже постоянно го носи на празненства – тя претърпява поредност от невероятни несгоди. Преди да почине от пневмония през 1947 година, Маклейн претърпява гибелта на деветгодишния си наследник, който е блъснат от кола, тежкото пиене, изневярата и в последна сметка лудостта на брачна половинка си Нед, както и трагичната гибел на щерка си от свръхдоза наркотици…

Хората, които ръководят имуществото ѝ след нейната гибел, продава бижуто на Хари Уинстън, който го подарява на Смитсоновия институт през 1958 година Днес диамантът е изложен в Националния природонаучен музей на Смитсониън във Вашингтон, окръг Колумбия.

Хоуп в Смитсоновия музей. Снимка: Mbalotia/Wikimedia Commons

Стойността на диаманта се прави оценка на 350 млн. $, само че от Смитсониън настояват, че „ не се продава “. И това може би е за положително.

И по този начин, анатемосан ли е диамантът „ Надежда “? Може би. Или може би красивите и скъпи неща постоянно са преследвани от призрака на нещастието.