Диабетът е едно от най-широко разпространените заболявания и засяга както

Диабетът е едно от най-широко публикуваните болести и визира както качеството, по този начин и продължителността на живота. А измежду най-влиятелните фактори, за които е открито, че са свързани с развиването на диабет, включват генетичните заложби и въздействието на околната среда.

И макар че не можем да измененията генетиката си, можем да променим рисковите фактори на околната среда, която ни заобикаля, с цел да понижим риска от развиване на подлата болест или да подобрим възможностите си в битката с нея.

Именно това е задачата на тази публикация – да даде препоръки и тенденция за предотвратяването и битката с диабета, чрез понижаване на рисковите фактори и създаване на по-благоприятна околна среда.

Рискови фактори за развиване на диабет

Затлъстяването и застояването са два от главните рискови фактори за придобиване на диабет. Факторите, произлизащи от околната среда обаче могат да бъдат следени. Което значи, че доста от хора, развили диабет, може би са имали късмет да избегнат това положение, а също по този начин може би могат и да го подобрят, с промени в метода си на живот. Те включват хранителният режим, който играе съществена роля в цялостното ръководство на диабета, както и упражненията и физическата интензивност.

Диабет вид 1 и диабет вид 2 – каква е разликата?

Простичко казано – хората с диабет вид 1 не произвеждат инсулин. А тялото на хората с диабет вид 2 не реагира съответно на инсулина и в по-напреднали случаи –  не създава задоволително от него. Или с други думи:

Да си с диабет вид 1 е като да нямаш ключ за вратата, а при диабет вид 2 е като да имаш ключ, само че той е строшен.

Диабетът може да бъде сложен и безценен за лекуване, по тази причина избягването на тази диагноза е извънредно неотложно. Той поражда, тъй като тялото не създава или не употребява вярно хормона инсулин. Този хормон се създава от панкреаса и разрешава на глюкозата (захарта) да навлезе в клетките. Ако панкреасът не е в положение да създава задоволително инсулин или когато мускулните, мастните и чернодробните кафези не реагират вярно на инсулина в тях, тогава глюкозата не може да навлезе в клетките дейно и се натрупва в кръвта, а това е токсично за тялото положение.

Диабет вид 1 не е обвързван с качеството на диетата и физическата ни интензивност. Той е автоимунно заболяване – при хората с диабет 1 тяхната лична имунната система унищожава клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин. И това не се въздейства от нашето всекидневие и съзнателни избори, които вършим в него, тъй че на този вид диабет е доста мъчно да се повлияе по различен метод, с изключение на с непосредствено лекуване.

Ето за какво в тази публикация ще се съсредоточим върху това по какъв начин да понижим риска от диабет вид 2 – диабетът, подчинен от нашите решения и качество на живот и по какъв начин да обърнем или понижим резултатите му благодарение на физически извършения.

Как упражненията оказват помощ при диабет вид 2?

• Упражненията могат да оказват помощ на клетките в тялото да поемат глюкоза от кръвта и по този метод да намалят равнищата на кръвната захар.
• Физическата интензивност също по този начин оказва помощ със свалянето на непотребното тегло (един от главните рискови фактори) и може да понижи цялостния резултат на диабета върху тялото или с други думи – да облекчи положението, а и даже да го обърне.
• Редовните тренировки могат да понижат потребността на тялото от инсулин, риска от затлъстяване и риска от сърдечни болести, като управляват равнищата на LDL и HDL холестерол в кръвта.

Американската диабетна асоциация (ADA) предлага присъединяване във физически действия и извършения с висока или умерена интензивност, с дълготрайност повече от 150 минути седмично (или най-малко 20-30 минути на ден), с цел да може физическата интензивност значително да противодейства на резултатите от диабета.

Разходката, като се изключи че е приятна, е може би най-лесният вид за физическа интензивност и е изключително подобаващ вид за страдащите с по-занижени сърдечно-съдови качества и по-нисък аеробен потенциал, тъй че това може да е добър вид за начало на битката. Важно е обаче тази активност да се следи, с цел да се понижи рискът от инсулинов дисбаланс.

Важно е и да се каже, че тази физическа интензивност въпреки всичко би трябвало да се комбинира и да е единствено част от едно по-широкообхватно лекуване, включващо медикаменти и следено хранене. В такива случаи се работи с доктор и/или диетолог и те би трябвало да са изцяло наясно с интензитета на физическата интензивност, която пациента поема, с цел да я удобрят или да дадат рекомендации за усъвършенстването й.

Колко и какъв тип извършения да вършим при диабет вид 2?

Препоръчва се физическа интензивност от най-малко 20 минути дневно три пъти седмично при висок интензитет или 5 пъти седмично по 30 минути, при междинен интензитет на тренировките.

Както към този момент загатнах, разходките са един от най-лесните разновидности за аеробна физическа интензивност, могат да се практикуват от всеки, не изискват в допълнение съоръжение или кой знае каква физическа подготовка и рискът от травни и наранявание е на процедура незабележим (стига да се оглеждаме, до момента в който пресичаме:)).

Но не е нужно да се стопира до тук. Могат да се правят и други аеробни действия, с цел да се реализира нужното количество физ. интензивност за понижаване на въздействието на диабета върху тялото -  кардио извършения със лично тегло, плуване, колоездене, тичане и всяка друга аеробна интензивност, която доставя освен оживление, само че и наслаждение и разтоварване от напрежението.

Ако преминем едно равнище по-високо – силовите тренировки също са доста ефикасен способ в битката против диабета. Препоръките за тях са най-малко 2-3 пъти седмично, с дълготрайност до 60 минути всяка.

Като тук ще прибавя, че не е нужно да се избира сред кардио и силови тренировки – в противен случай, те могат да се комбинират, за реализиране на оптимални резулати и още по-ефективна битка с диабета и неговите резултати върху тялото.

В заключение…

Всичко това – здравословното хранене, постоянната физическа (аеробна и анаеробна) интензивност, построяването на потребни привички и контрола над напрежението от всекидневието, доста може да усъвършенства възможностите в битката с подлия диабет и, в композиция с вярното лекуване, даже да обърне хода на заболяването и да обезпечи по-пълноценен, прелестен и дълъг живот.

Затова, в случай че ти си един от тези, които се борят с диабета или с в рисковата група за развиване на подобен – е значимо да осъзнаеш, че има какво да направиш и можеш да намалиш риска за развиването му и даже да подобриш положението си и да намалиш нездравословните резултати от него, с промени в метода си на живот и понижаване на рисковите фактори от околната среда.

Автор: Страхил Иванов