Свободата на словото значи отговорност. Другото е пропаганда
Дезинформацията и пропагандата пълзят у нас от години. В обществените мрежи платени тролове популяризират искрено подправени вести, а неналичието на сериозна мисъл у потребителите им оказа помощ да виреят изцяло свободно в удобна почва.
Точно по този начин се роди нервността с, да вземем за пример. Един от огромните причини сега е, че “Възраждане ” не е срещу въвеждането на еврото, само че е срещу въвеждането му в този момент. Затова и въпросът в подписката, която събират от партията на Костадинов е: Съгласни ли сте българският лев за бъде единствена публична валута в България до 2043 година Незнайно за какво обаче в изразителност на Костадинов и кликата му влизат думи като “спасяване на българския лев ”, “национална идея ”, “българска еднаквост ” и тн. И то при все, че приемането на еврото е нещо, което страната ни е приела да направи още с кандидатурата си за участие в Европейския съюз преди години.
Да не би “Възраждане ” да се пробват да играят по тънките струни на обърканата българска душа и искрено си играят със страховете на народа? Питам единствено.
Но това е друга тематика. Да се върнем към пропагандата.
Идват следващи избори и е добре да се замислим кой, какво и къде приказва. Защото таман там се чуват истерични крясъци в отбрана на имагинерния ни народен интерес, до момента в който предостатъчно се потриват ръце зад кадър. Защото операцията на публичното мнение не е по никакъв начин сложна, изключително когато в схемата се включат публицисти с име, само че пък със противоречиво добро име.
Още при започване на предходната година, когато Русия атакува Украйна, в ефира на Българското национално радио се появи притеснителна наклонност - предаването на журналиста Петър Волгин, в което се повтарят тези на Кремъл, които обаче не дават отговор на истината. Нещо повече - интервюират се хора, които също застъпват тези изказвания. Тогава на четящия морал “умнокрасивитет ” и се аргументира със Закона за радио и телевизия, в който ясно пишело, че би трябвало да има плурализъм. Две гледни точки обаче в нападателната война няма. Има жертва и принудител.
Журналистите не са антени, а хора, които търсят истината. Истината обаче не се намира с комфортни въпроси като тези, които вие, господин Волгин, зададохте на своя събеседник в лицето на Костадин Костадинов.
Това не е преразказ за 30-те минути ефирно време, които е получил Костадинов, с цел да може без опозиция да показа тезите си. Това е материал, в който задавам поредна порция въпроси към публичното радио, в което естрада има Петър Волгин. Защото е рисково сходни хора да получават опцията от народен ефир да манипулират публичното мнение зад фасадата на плурализма и свободата на словото.
Хора като вас употребяват общественото доверие за разпространяване на агитация, а не за търсене на истината. Свободата на словото носи със себе си отговорност. Останалото е разпасаност, господин Волгин.
Джесика Вълчева
Точно по този начин се роди нервността с, да вземем за пример. Един от огромните причини сега е, че “Възраждане ” не е срещу въвеждането на еврото, само че е срещу въвеждането му в този момент. Затова и въпросът в подписката, която събират от партията на Костадинов е: Съгласни ли сте българският лев за бъде единствена публична валута в България до 2043 година Незнайно за какво обаче в изразителност на Костадинов и кликата му влизат думи като “спасяване на българския лев ”, “национална идея ”, “българска еднаквост ” и тн. И то при все, че приемането на еврото е нещо, което страната ни е приела да направи още с кандидатурата си за участие в Европейския съюз преди години.
Да не би “Възраждане ” да се пробват да играят по тънките струни на обърканата българска душа и искрено си играят със страховете на народа? Питам единствено.
Но това е друга тематика. Да се върнем към пропагандата.
Идват следващи избори и е добре да се замислим кой, какво и къде приказва. Защото таман там се чуват истерични крясъци в отбрана на имагинерния ни народен интерес, до момента в който предостатъчно се потриват ръце зад кадър. Защото операцията на публичното мнение не е по никакъв начин сложна, изключително когато в схемата се включат публицисти с име, само че пък със противоречиво добро име.
Още при започване на предходната година, когато Русия атакува Украйна, в ефира на Българското национално радио се появи притеснителна наклонност - предаването на журналиста Петър Волгин, в което се повтарят тези на Кремъл, които обаче не дават отговор на истината. Нещо повече - интервюират се хора, които също застъпват тези изказвания. Тогава на четящия морал “умнокрасивитет ” и се аргументира със Закона за радио и телевизия, в който ясно пишело, че би трябвало да има плурализъм. Две гледни точки обаче в нападателната война няма. Има жертва и принудител.
Журналистите не са антени, а хора, които търсят истината. Истината обаче не се намира с комфортни въпроси като тези, които вие, господин Волгин, зададохте на своя събеседник в лицето на Костадин Костадинов.
Това не е преразказ за 30-те минути ефирно време, които е получил Костадинов, с цел да може без опозиция да показа тезите си. Това е материал, в който задавам поредна порция въпроси към публичното радио, в което естрада има Петър Волгин. Защото е рисково сходни хора да получават опцията от народен ефир да манипулират публичното мнение зад фасадата на плурализма и свободата на словото.
Хора като вас употребяват общественото доверие за разпространяване на агитация, а не за търсене на истината. Свободата на словото носи със себе си отговорност. Останалото е разпасаност, господин Волгин.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ