Дейзи Ланг, едно от големите имена в бокса, гостува в

Дейзи Ланг, едно от огромните имена в бокса, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Тя е петкратна международна шампионка по бокс, а един път е ликувала и като номер едно на планетата в каратето. Снимала се е в десетки екшъни, а повече от 10 години живее в Лос Анджелис.

- Здравей, Дейзи! Как ти е по-приятно да се обръщат към теб с Деси или с Дейзи?

- Гордея се с българското ми име Десислава, а Дейзи е името, което съм изработила с доста труд. И двете имена са част от мен.

- Кога Деси Кирова стана Дейзи Ланг?

- Когато отидох в Германия, защото имаше късмет да осъществя моята фантазия. Познаваш ме от времето, когато живеех с фантазии. Написа страхотна публикация за мен във вестник „ Труд “, която аз в никакъв случай няма да не помни. Благодаря за поддръжката. Беше един от публицистите, който вярваше, че ще стана международна шампионка и това не се не помни.

- Защо след международната купа по карате през 1995 година не остана в този спорт, а реши да се насочиш към професионалния бокс?

- Защото всичко е един развой. Първо бях лекоатлетка, оттова взех решение да се занимавам с бойни изкуства. Тръгнах с таекуондо, след това карате, по-късно кикбокс. От всяко едно бойно изкуство взимах това, което е най-добре за мен, само че все не ми беше задоволително. Когато видях за първи път професионален женски бокс в Америка, където ме поканиха като посетител, споделих, че доста ми харесва като нова цел и желая да върша това, защото съм човек, който обича да сменя задачите. Когато реализира нещо на най-високо равнище, би трябвало да стартира нещо друго, с цел да се веселя и да съм разчувствана, а и да имам нови цели. Иначе нещата ми омръзват.

- Жените сте много суетни. Не се ли притесняваше, че тази хубава глава може да пострада при някой удар и да не можеш да излизаш на улицата в продължение на седмица?

- Разбира се, че се притеснявах. Но това беше главният мотор да упражнявам доста безрезервно, с цел да не ме удрят, да акцентира на отбраната от боязън да не получа синина. В нашата зала имахме едно голямо огледало и непрестанно след спаринг се гледах да не би да имам нещо на лицето. Моят треньор ми споделяше: „ Това не ти е моделско шоу, тук е боксов кръг. Как може единствено да се гледаш в огледалото? “ Така беше и след боксов мач. Първото нещо бе да си виждам лицето дали съм одраскана или насинена.

- Какви мисли ти минаваха през главата, когато боксът за дами беше надали не разкол и хубаво, очарователно, елегантно момиче като теб постави ръкавиците?

- Мисълта беше една и съща. Аз имах вяра, че ще стана международна шампионка. Визуализирах нещата и се виждах като такава. Ставах и си лягах с тази концепция. Какво ли не пробвах в България, тъй като съм родолюбец и желаех да съставлявам моята татковина, само че ти си очевидец, че нямаше никакви шансове. Поради тази причина отидох и се потвърдих в друга страна.

- Може ли да се каже, че Германия и Съединени американски щати, страните в които блесна твоята кариера, направиха най-вече за равноправието на дамите в спорта и най-много в бокса?

- Да, може да се каже. В Германия си реализирах фантазията и въз основа на името, което направих, ми се отвориха други благоприятни условия в Америка. Всеки знае, че животът в чужбина не е по никакъв начин елементарен. Специално за момиче, което идва от някогашния Източен блок, трябваше да се преборя не с няколко индивида, а с една нация. Да ги убедя, че една жена, която наподобява женствено и има някакво обучение, може да е номер 1 в мъжки спорт, където рискът за живота е доста огромен. Това беше средство да се боря и за женските права. Жените да имат право на избор и благоприятни условия да вършат това, което решат, а не да следват разпоредбите на обществото. Да има независимост на мисълта и независимост на избора.

– В София беше преподавател на Първия международен конгрес за равни права в бокса. Как мина изявата ти? Преодолени ли са предразсъдъците по тематиката „ жена на кръга “ ?

- Животът е един кръговрат. Радвам се, че най-сетне, след 25 години получих публична професионална покана в България за присъединяване на подобен исторически миг. Първо желая да изкажа признателност на вицепрезидента на федерацията Емилия Груева, която ме предложения с президента на БФБокс Красимир Инински. Радвам се, че се свързаха с мен. Така от международната федерация за олимпийски бокс АИБА също ме поканиха. Като българка съм щастлива да отбележа този значим и прелестен миг в моята татковина. Радвам се, че към този момент има някакви стъпки за правата сред мъжете и дамите в аматьорския бокс. Специално увеличение на категориите, защото на първата олимпиада бяха единствено три женски категории, а в този момент станаха пет. Надяваме се да станат като при мъжете – 10, с цел да има повече благоприятни условия повече дами да вземат участие. Знаете, че в бокса два кг разлика е от огромно значение за силата на удара. По този метод ще се понижи рискът за възможни контузии.

– Кои са сериозните и върховите моменти в кариерата ти? Кога ти беше най-трудно, по кое време се усещаше пък най-щастлива?

- Много мъчно беше преди да стана международна шампионка. Самият път и риск, който поех самичка. Моят треньор Милчо Милев, който умря, съболезнования за фамилията, ми проправи път. Той беше вратата за Германия, посредством негова връзка отидох там. Но по-късно трябваше да се потвърждавам самичка и да си намеря пътя в професионалната федерация по бокс. Много сложен миг беше, когато даже не бях позволена до залата по бокс да упражнявам, тъй като изглеждах прекомерно женствено. Трябваше да си извоювам престиж, с цел да вляза в залата. Да упражнявам първо с мъжете, пък камо ли да се състезавам. Трудностите продължиха даже когато станах международна шампионка. Най-щастливият миг в спортната ми кариера е, когато моята фантазия стана действителност. На 17 юли 1999 година в Дюселдорф станах международна шампионка в професионалния бокс. Тогава всички тези страдания и компликации през разнообразни страни се изпариха на момента. Човек в действителност помни хубавото, а не неприятното. Като станах международна шампионка, си мислех, че ще имам спонсори, малкия екран ще желае да предава моите мачове. Мислех, че нещата към този момент ще се оправят и от финансова позиция, и от треньорска позиция, тъй като даже треньори не желаеха въобще да се занимават с дами. Но нещата не стопираха да бъдат сложни. Разбрах, че когато започнеш да си защитаваш купата, тогава се завърта колелото и че нещата не стават толкоз бързо от финансова позиция. Имах огромен шанс да попадна на доста добър управител. Бяхме един доста добър тим. Трябваше да се боря и за публицистите, с цел да бъдат на моя страна. Но аз имам доста огромно самообладание и постоянно с една хубава усмивка, с чаровност и похвали съумях един по един да ги печеля на моя страна. А всичко беше срещу мен, като станах международна шампионка.

– Травмите в бокса – до каква степен те са повече от другите спортове? Има ли статистика? Интересувала ли си се от това? Ти страдала ли си от контузии?

- След като съм учила медицина, въпреки всичко имам висше обучение в тази тенденция, съм се интересувала. За мен здравето е най-важно от всичко, без значение с какъв спорт се занимаваш. Рисковете във всеки професионален спорт са огромни. Затова като експерт моят отговор е, че би трябвало да живееш с този спорт. Ако вървиш по питейни заведения и кръчми, няма по какъв начин да стоиш на международно равнище. Специално на това равнище, на което бях аз. Все отново това е самостоятелен спорт. Не е както във футбола – целият тим е отговорен. Тук отговорен си си ти. Когато се занимаваш с рисков спорт, би трябвало да си 100% безрезервен. Професионализмът се дължи на това, че би трябвало да се грижиш за себе си, с цел да може микротравмите да не прераснат в огромни. Трябва да спиш, да имаш режим на хранене. От теб зависи дали ще получиш огромни травми или не. Колкото по-добре си квалифициран за един мач, толкоз рискът да получиш някакви контузии е по-малък.

– Съединените американски щати са Меката на бокса. Там е огромното шоу, там са и огромните пари. В какви условия попадна и кои са най-бляскавите церемония вечери, в които си взела участие?

- Когато отидох в Америка, към този момент не се състезавах по бокс, само че несъмнено познавам доста професионални боксьори. Успях да се свържа с тях по стичане на събитията. Давала съм изявленията по HBO и ESPN, с които ще работя при започване на октомври. Канена съм на доста огромни церемония вечери. Сега бях поканена за борбата сред Генади Головкин и Канело. Смятам, че ще има и трети мач сред тях. Била съм на доста огромни мачове и всичките са забавни, тъй като познавам хората, които вземат участие.

-Познаваш и братята Кличко. Кажи нещо за тях.

- В Германия бяхме дружно в промоутърската компания „ Юниверсум “. Те са джентълмени, интелигентни мъже. Вдигнаха равнището на бокса. За страдание до момента този спорт се свързваше все с някакви престъпни истории. А те са интелигентни европейци, имат обучение, защитили са докторски трофеи. Приятели сме от повече от 20 години и мога да кажа, че са прелестни хора. Израснали сме дружно и сменихме имиджа на бокса по това време. Много положителни бойци са, направиха история в този спорт. Фактите са си обстоятелства, без значение какво чувам отляво и отдясно за тях. Владимир притежаваше всички трофеи в тежка категория. Те са образец за другите боксьори, издигнаха бокса на друго равнище. Това е добре и за противниковите среди, тъй като по този метод има някаква конспирация, наддаване и по този метод се вършат пари и бизнес. Тук няма прочувствена история. Професионалният бокс е бизнес.

- Спомена за пари и за бизнес. Как гледаш на Флойд Мейуедър – машината за пари?

- Това са доста дребни изключения. В кариерата на един експерт са доста значими шансът и мениджърът. Има ужасно надарени боксьори, които не изкарват толкоз пари. При други се е разкрила друга опция или имат различен промоутър. В професионалния бокс не зависи всичко от теб и от гения ти. За да станеш международен първенец, са доста значими твоите управител и треньор, целият тим, който работи с теб, както и на какви места ще те предложи твоят ПР, с цел да изкараш пари. Ти си артикул, който би трябвало да се продава. Ако един от тези съставни елементи не съответствува, нещата няма да вървят.

- Предлагам да излезем малко отвън кръга. В днешните времена, в които в България все по-често се приказва за Истанбулската спогодба, стресират ли се мъжете от мощни и съумели дами?

- Определено да. Стресират се тези мъже, които не са мощни и имат комплекси за това, че една жена може да има триумф в друга сфера. Всички мои другари, както и моят сътрудник, са мощни мъже. На мощен мъж му би трябвало мощна жена.

– Ако имаш щерка, би ли я насърчила да тренира бокс? Както да вземем за пример великият Мохамед Али го направи.

- Ако имам щерка, ще дам свободата и опцията тя да избере какво желае да прави в живота си. Ще я поддържа във всяко едно начинание, без значение дали персонално на мен ми харесва или не.

- Отиде в Съединени американски щати, с цел да търси ш нещо ново . Н амери ли го?

- Разбира се, другояче няма да пребивавам там. Непрекъснато срещам хора от разнообразни националности в Америка, които се оплакват. Все нещо им е погрешно. Казвам следното: „ Не мога да схвана – като не ти харесва тук, за какво стоиш и живееш тук? Вземи си багажа и отиди, където ти харесва. “ Там е различен континент и в случай че не ми харесва, никой няма да ме спре да си отпътува. Харесва ми климатът в Америка, опциите, които ми се дават като развиване да върша това, което желая, както и свободата за решение на разнообразни неща. Докато това върви по този метод, ще пребивавам там. Не съм затворила по никакъв метод вратата за България. Смятам и имам вяра, че един ден ще пристигна времето да работим дружно и да вършим хубави неща тук. За всяко нещо си има време.

- Какво мислиш за класата на братя Пулеви?

- Радвам се, че българи са стигнали до това равнище в тежка категория. Случва се за първи път и те също са пионери в професионалния бокс. Пожелавам на Кубрат да победи Фюри и да получи късмет за международна купа. Пожелавам му от сърце и да стане международен първенец! Много хора не могат да схванат, че психическата настройка за един мач е моторът и мотивацията на един състезател. Боксът е един от дребното спортове, в които има ужасно доста изненади. Противникът не би трябвало да се подценява и безусловно всеки има късмет да победи. Независимо от възрастта и подготовката, всичко е душевен миг и част от секундата, в която можеш да нокаутираш някого. Не считам, че е подходящо да приказваме за класа, тъй като Кубрат и Тервел също са пионери в професионалния бокс и са в най-интересната тежка категория. Ще ги поддържа. Бях поканена от Ивайло Гоцев на мача и ще направя всичко допустимо да дойда като българка и да поддържа тази огромна церемония, която ще бъде на напълно друго равнище. Ще има доста интернационалните участия и може би четири малките екрани ще предават този мач, измежду които и ESPN в Америка.

- Имаш ли другари измежду мегазвездите на Холивуд? Често те виждаме по разнообразни блестящи събития в обществената мрежа. Кажи нещо за този свят.

- Този свят е доста по-различен от спортния, само че на мен ми е забавно. Ако планирах да попадна в такива среди, може би нямаше да ми се случи. Думата „ другар “ е доста мощна, изключително за Америка. Не я използвам за всеки човек, както в България, по този начин и в Германия и в Америка, тъй като едно другарство би трябвало да се изпита. Същевременно срещаш човек, с който приказваш от 10 минути, а имаш възприятието, че го познаваш цялостен живот. Имам другари измежду огромните звезди – артисти, музиканти и спортисти. Много съм щастлива, че ги познавам отвън камерата, отвън това, което виждат феновете. Аз съм доста пряк човек и ми е трудничко да неистина. Правя похвали, когато го усещам. Забелязвам, че в холивудските среди се опасяват да кажат непосредствено какво мислят за някого, изключително в случай че е известен сега. Аз съм друга и съм това, което съм. Печеля ужасно доста благосклонности, тъй като не се опасявам да кажа, каквото мисля.

- Силвестър Сталоун споделял ли ти е нещо за България? Има ли усещания от страната ни? Той идва тук доста постоянно.

- Силвестър Сталоун беше една от аргументите да дойда в България преди няколко години. Снимаха „ Непобедимите “ и той настояваше да дойда на сета, както и Долф Лундгрен, който също ми е другар. Каза ми по този начин: „ Дейзи, ние идваме доста по-често от теб в България. “ Много се смяхме, доста им харесва България. Силвестър Сталоун ще пристигна да снима част от „ Рамбо “ тук. Фактът, че снимат филми толкоз постоянно тук, демонстрира, че им подхожда. Казвали са ми, че им харесва българският нрав, че има професионални екипи, които работят с тях, че хората са доста топли и отзивчиви. Храната доста им харесва и несъмнено българските дами.

- Последния път когато мъж те е нервирал и си желала да го... маркираш?

- Между раздразнение и раздразнение има разлика. Нека поясня, че доста мъчно някой може да ме нервира и да ме изкара отвън релси. Но в случай че някой ми посегне, няма да съм от този вид хора, които ще стоят и ще чакат. Случвало ми се е, когато съм нападана, да отвръщам и да се предпазя. Не поради всичките ми трофеи, а тъй като в естествения живот нещата не са както в спорта или във филмовата промишленост. Това не е хореография на някаква бойна сцена. Наистина тренировките и практикуването на всички тези бойни изкуства в подобен рисков миг на суматоха и изненада, ти оказват помощ да реагираш и да си спасиш живота. При този престъпен свят, при всички тези насилствени неща – изнасилвания, отвличания, кражби и така нататък, считам че всеки би трябвало да тренира и да може да направи най-малко един удар, с цел да реагира и да се избави. Разбира се, най-добре е да избягаш. И аз го избирам, само че от време на време нещата не се получават по този метод. Но съм щастлива, че това ми е избавило живота до момента.

- Как си почиваш? Как се забавляваш?

- Много обичам природата. В която и страна да съм, постоянно обичам да отивам на походи. Обичам да виждам разнообразни хубости. Има такива естествени забележителности на всички места. Обичам доста историята, архитектурните забележителности, присъщи за страната, в която съм. Харесва ми да отивам на концерти, обичам рокендрол, класическа музика – неща, за които споделят, че не могат да съответстват с един някогашен боксьор, само че аз съм доста сантиментална натура в персоналния ми живот и нямам нищо общо с това, което хората виждаха на кръга. Сега съм се запалила по латиноамериканските танци – аржентинско танго, салса, бачата, което разбрах, че и в България е доста съвременно. Това е необикновено разтоварване. Много ми харесва, че всички хора се смеят, никой не го интересува кой си, има положителна сила. Понеже всички мои другари ми се подиграваха, че съм вдървена като робот от всички тези бойни изкуства, това ме окуражи да се науча да танцувам.