Дейвид Фостър Уолъс е американски писател, професор по творческо писане

Дейвид Фостър Уолъс е американски публицист, професор по креативно писане и създател на един от стоте най-хубави англоезични романи на 20 век – „ Безкрайна смешка “. Роден през 1962, той е от поколението писатели, което наследи и отхвърли постмодернизма в американската литература. И също като по-голямата част от сътрудниците си писатели страда от меланхолия, с която се бори повече от 20 години. В последна сметка се самоубива през 2008, единствено на 46 години. Култовият му статус и уважението от читателите му се дължат на проницателността, с която Уолъс написа своите романи, разкази и есета.

Най-очевидните и значими действителности постоянно са най-трудни за виждане и разискване.

Истински значимото обучение в мисленето, не е тъкмо за способността да мислиш, а по-скоро за избора защо да мислиш.

Ето ви единствено един образец за тоталната сбърканост на нещо, в което автоматизирано съм сигурен: всичко от моя директен опит поддържа дълбокото ми разбиране, че аз съм безспорен център на вселената; най-реалният, жив и значим човек, който съществува. Ние рядко мислим за този вид натурален, главен егоцентризъм, тъй като той е обществено неприветлив. Но значително е идентичен за всички нас. Това е естествена човешка природа, надълбоко вкоренена в нас от самото ни раждане. Помислете за това: няма прекарване, което сте имали и в което вие да не сте абсолютният център. Светът, както го преживявате, е там пред вас или зад вас, вляво или вдясно от вас, във вашия тв приемник или вашия екран. И по този начин нататък. Чувствата и мислите на другите би трябвало по някакъв метод да бъдат споделени с теб, само че твоите лични са толкоз неотложни, незабавни, действителни.

Както сигурно знаете, извънредно мъчно е да стоиш безсънен и внимаващ, вместо да се увлечеш по непрекъснатия монолог в главата ти. Да се научиш по какъв начин да мислиш в действителност значи да се научиш по какъв начин да упражняваш надзор върху това по какъв начин и какво мислиш. Това значи да си умишлен и задоволително информиран, с цел да избереш на какво да обърнеш внимание и по какъв начин да изградиш смисъл от прекарването. Защото в случай че не можеш да упражняваш този тип избор в зрелост, ще бъдеш безусловно прецакан. Помисли за остарялото факсимиле, че „ мозъкът е добър прислужник, само че неприятен стопанин ”.

Това, както и доста други клишета, толкоз неубедителни и скучни на повърхността, в действителност показват една възвишена и ужасна истина. Ни минимум не е инцидентно, че възрастните, които правят самоубийство с огнестрелно оръжие, съвсем постоянно се прострелват в главата. Те прострелват ужасния стопанин. И истината е, че множеството от тези самоубийства в действителност са осъществени доста преди спусъкът да е пернат.

И аз позволявам, че вашето обучение не включва: по какъв начин да се опазите от това да преминете през комфортния, преуспяващ, честен живот на възрастен като мъртъв, неволен, плебей на мислите си и на естествената човешка природа да бъдеш неповторимо, изцяло, величествено самичък ден след ден.

В ежедневните окопи на живота на възрастния в реалност няма такова нещо като атеизъм. Няма такова нещо като липса на поклонение. Всеки се прекланя. Единственият избор, който имаме, е пред какво да се прекланяме. И непреодолимото съображение да избереш някакъв господ или духовна мощ, пред която да се прекланяш – дали е Иисус Христос или Алах, Яхова или богинята на Уика, четирите благородни истини или някакъв ненарушим асортимент от етични правила – е, че пред каквото и друго да избереш да се прекланяш, то ще те изяде жив.

Ако се прекланяш пред парите и движимостите, в случай че те са твоя смисъл в живота, тогава в никакъв случай няма да ги имаш задоволително, в никакъв случай няма да чувстваш, че са задоволително. Това е истината.

Прекланяш се пред тялото и хубостта си, и половата прелест и постоянно ще се чувстваш противен. И когато времето и възрастта стартират да ти личат, ще умреш милион пъти, преди най-сетне да те погребат. До известна степен, всички към този момент знаем това. То е кодирано като легенди, поговорки, клишета, епиграми, притчи; скелетът на всяка велика история. Номерът е всекидневно да поддържаш истината на напред във времето в съзнанието си.

Ако се прекланяш пред властта, ще свършиш слаб и изплашен и ще имаш потребност даже от още повече власт над останалите, с цел да се отърсиш от личния си боязън.

Прекланяй се пред интелекта, в случай че те считат за интелигентен и ще свършиш чувствайки се малоумен, позьор, постоянно на ръба да бъдеш оголен.

Но подлото при тези форми на поклонение е не че те са пагубни или греховни, а че са несъзнателни. Те са човешка природа.Те са типът поклонение, към който последователно си минал, ден след ден, ставайки все по-избирателен към това, което виждаш и метода, по който измерваш цената без в никакъв случай да си съзнавал, че правиш тъкмо това.

И по този начин нареченият същински свят няма да те обезкуражи от това да управляваш човешката си природа, тъй като по този начин нареченият същински свят на хора, пари и власт си тананика в басейн от боязън, яд, фрустрация, и блян и поклонение към егото. Нашата сегашна просвета е впрегнала тези сили в пътища, които доведоха до извънредно благосъстояние, улеснение и персонална независимост. Свободата всички ние да сме владетели на нашите дребни като черепна кутия  кралства, сами в центъра на цялото създание.

Тази независимост е към момента доста необятно подкрепяна. Но несъмнено, че ги има всички тези други свободи, а за най-прекрасната от тях няма да чуеш да се приказва доста във външния голям свят на предпочитание и постигане…

Истински значимата независимост включва внимание, схващане, дисциплинираност и способността в действителност да се грижиш за другите и да се жертваш за тях още веднъж и още веднъж по безчет жалки, неприятни способи всеки ден.

Това е същинската независимост. Това е да бъдеш просветен и да разбираш по какъв начин да мислиш. Алтернативата е несъзнателното, първичното програмиране, надпреварата за плъхове, непрекъснатото корозивно възприятие, че си имал и изгубил нещо безпределно.

Истината с основно И е за живота ПРЕДИ гибелта.

Източник: optimusmanifestum
Снимки: Electric Cereal, Vogue