Едвин Сугарев: Има ли Сърбия списък със забранени български книги?
Действията на сръбските управляващи слагат въпроса дали Сърбия към този момент има лист със неразрешени български книги. Такава позиция изрази пред бТВ Едвин Сугарев, политик и държавник, общоприет консул на България в Ниш през интервала 2016-2020 година
Повод за коментара му е случаят на сръбската граница, при който българинът от Босилеград Александър Димитров беше спрян, тъй като е имал в колата си книгата на Сугарев „ Елегия за краището “ и един образец от тритомника за ориста на българите в Западните околности.
По думите на Едвин Сугарев, книгата му очевидно към този момент е инкриминирана в Сърбия, тъй като и преди е имало проблем. На 6 юли е трябвало „ Елетия за краището “ да има премиера в Босилеград – при опит да бъдат пренесени 50 екземпляра сръбските граничари за декларирали, че те би трябвало да бъдат върнати в България или ще бъдат иззети. Авторът уточни, че книгата споделя искрено обстоятелства за асимилацията на българите в Западните околности, нарушаването на гражданските им права и тежките условия, в които живеят.
Той уточни, че сръбското законодателство по никакъв метод не дава учредения за сходно задържане.
Това не са изключения, а непрекъснати, устойчиви практики, добави Сугарев. По думите му, този граничен пункт служи като бухалка в интерес на кмета на Босилеград Владимир Захариев.
Според него и през днешния ден е налице остарялата инерция на сръбските спецслужби, целящи да принудят българите да емигрират или да се преселят навътре в Сърбия, където бързо биват асимилирани. Ако при подписването на Ньойския контракт българите з Западните околности са били 120 000, в този момент те са 12 500 – това не е натурален демографски спад, а разследване от асимилационни политики.
В сръбските показа България е обсъждана като евентуален зложелател, това и през днешния ден не е доста променено, означи Едвин Сугарев.
Той разяснява и измененията в Конституцията, които дефинира като наложителни.
Според него институцията на служебното държавно управление изрично би трябвало да бъде заличена, с цел да не се позволява цялата власт да бъде съсредоточавана в един човек.
По думите му, 3 март е извънредно несъответствуваща дата за народен празник – тя няма никакво отношение към България, тъй като тогава е подписан предварителен контракт сред две други даржави, а задачата на самата Русия е не да освобождава българите, а да се приближи към проливите. Той уточни, че националният празник би трябвало да се дефинира след полемика, като подобаващи дати са 24 май, Денят на Съединението 6 септември и Денят на независимостта 22 септември.
Едвин Сугарев счита, че държавното управление Денков-Габриел би трябвало да ръководи цялостен мандат, в случай че подкрепящите го партии следват националните цели.
България беше на път да се трансформира в квазипрезидентска република, отклони се от главните си геополитически цели, което е доста рисково и по тази причина се сътвори това държавно управление, означи Едвин Сугарев.
Повод за коментара му е случаят на сръбската граница, при който българинът от Босилеград Александър Димитров беше спрян, тъй като е имал в колата си книгата на Сугарев „ Елегия за краището “ и един образец от тритомника за ориста на българите в Западните околности.
По думите на Едвин Сугарев, книгата му очевидно към този момент е инкриминирана в Сърбия, тъй като и преди е имало проблем. На 6 юли е трябвало „ Елетия за краището “ да има премиера в Босилеград – при опит да бъдат пренесени 50 екземпляра сръбските граничари за декларирали, че те би трябвало да бъдат върнати в България или ще бъдат иззети. Авторът уточни, че книгата споделя искрено обстоятелства за асимилацията на българите в Западните околности, нарушаването на гражданските им права и тежките условия, в които живеят.
Той уточни, че сръбското законодателство по никакъв метод не дава учредения за сходно задържане.
Това не са изключения, а непрекъснати, устойчиви практики, добави Сугарев. По думите му, този граничен пункт служи като бухалка в интерес на кмета на Босилеград Владимир Захариев.
Според него и през днешния ден е налице остарялата инерция на сръбските спецслужби, целящи да принудят българите да емигрират или да се преселят навътре в Сърбия, където бързо биват асимилирани. Ако при подписването на Ньойския контракт българите з Западните околности са били 120 000, в този момент те са 12 500 – това не е натурален демографски спад, а разследване от асимилационни политики.
В сръбските показа България е обсъждана като евентуален зложелател, това и през днешния ден не е доста променено, означи Едвин Сугарев.
Той разяснява и измененията в Конституцията, които дефинира като наложителни.
Според него институцията на служебното държавно управление изрично би трябвало да бъде заличена, с цел да не се позволява цялата власт да бъде съсредоточавана в един човек.
По думите му, 3 март е извънредно несъответствуваща дата за народен празник – тя няма никакво отношение към България, тъй като тогава е подписан предварителен контракт сред две други даржави, а задачата на самата Русия е не да освобождава българите, а да се приближи към проливите. Той уточни, че националният празник би трябвало да се дефинира след полемика, като подобаващи дати са 24 май, Денят на Съединението 6 септември и Денят на независимостта 22 септември.
Едвин Сугарев счита, че държавното управление Денков-Габриел би трябвало да ръководи цялостен мандат, в случай че подкрепящите го партии следват националните цели.
България беше на път да се трансформира в квазипрезидентска република, отклони се от главните си геополитически цели, което е доста рисково и по тази причина се сътвори това държавно управление, означи Едвин Сугарев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ