Действието се развива в с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали,

Действието се развива в с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали, Република България този месец, тази седмица.

Един добър шеф, на който остават 2 години и 3 месеца, с цел да се отдръпна с почитание и респект на подобаващ отдих в пенсия, един шеф отдал сърцето, силата и мозъка си в последните 27 години на обичаното си учебно заведение, бива изхвърлен от него като че ли е нарушител, без златен часовник, без признателност, без предизвестие, без състрадание, без опция да се сбогува уместно с сътрудниците и учениците си, без даже едно цвете, написа Асен Александров.

Един български шеф трансформирал дребното си учебно заведение, в дребното си селце, в център на общността, както всяка заран отива на работа.

Малко по-късно ненадейно идва комисия от регионалното РУО и му споделят, че от този миг не е шеф на обичаното си учебно заведение, в което е от 27 години и би трябвало още същия ден да съобщи документите на новия шеф. Защото, в случай че това не стане незабавно, същия ден, този месец, преди края на образователната година, учебното заведение го очаква… Така и не излиза наяве за какво е тази прибързаност!

Старият шеф е издържал конкурс за шефове, без санкции е, с престиж и заслуги, обичан и почитан от възпитаници, учители и родители.

Новият шеф не е потвърдил опциите си посредством конкурс (би могъл да изкара оптималните 100 точки, само че би могъл да изкара и 0 точки), не е изявен преподавател в някое учебно заведение, тъй като отдавна не е работил в системата на образованието. Единственото му преимущество е, че е по-млад, незает е и е поискал да стане шеф тъкмо в това учебно заведение. Не преподавател (на мястото на различен подобен с право на ранно пенсиониране), а шеф навръх това учебно заведение.

Обяснението е, че шефът, който би трябвало да напусне незабавно, има право да бъде пенсиониран предварително. Няма значение, че той не желае това, че до края на дните му пенсията ще бъде с към 15-20 % по-ниска в сравнение с тези, които се пенсионират постоянно. Нито пък някой ще се опита да му предложи някаква работа за оставащите му 27 месеца до постоянното пенсиониране, а шансът той да си откри самичък е незабележим.

„ Уморените коне ги убиват, нали? “

Спомням си приказката за селото, където убивали старите хора като ненужни и си мисля, че достолепието и престижа на педагогическата колегия си проличава и от метода, по който посрещаме новите си сътрудници, само че и от метода по който изпращаме ветераните.

Как мислите? Дали причина за тази рокада е подобряването на качеството на просветителния развой в ОУ „ Иван Вазов “, с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали, Република България или има нещо друго?

Унизеният български шеф се споделя Веселин Генов и е член на СДСОРБ. Ето и тъжната изповед на този заслужен и потиснат шеф:

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УС НА СДСОРБ

ГРАД СОФИЯ

Уважаеми господин Председател,

Бях шеф на ОУ “Иван Вазов “ с. Поточница, община Крумовград, област Кърджали след изискан конкурс от март 1992 година. През годините направих много основни промени в материалната база на учебното заведение. Извърших саниране на постройката на учебното заведение, подмених дограмата, направих главен ремонт на покрива на учебното заведение, направих гипсокартон на таваните на всички пространства, сложих модерно осветяване, направих главен ремонт на санитарните възли, сложих блиндирани порти в избената част на учебното заведение по условията на пожарната сигурност, възобнових напълно вътрешното обзавеждане на класните стаи и компютърната стая, асфалтирах спортната площадка и подмених спортните уреди, направих бетонна ограда пред фасадата на учебното заведение за към 20 000 лева и т.н.Успях да изградя сполучлив училищен колектив, който реализира положителни резултати в образованието на учениците. По НВО в седми и четвърти клас имаме реализирани положителни резултати като от няколко години нямаме слаби оценки. Всички учители се специализират и имат ПКС. Аз получих четвърто ПКС през миналата година. През годините участвахме сполучливо в европейските планове проведени от МОН. Нямам санкции и други прегрешения. Имах още 2 години и три месеца до постоянното ми пенсиониране. Въпреки положителната ми работа и непрестанно повишение на квалификацията, началникът на РУО град Кърджали Гроздан Колев реши да ме пенсионира по-рано с една единствена причина, че имал човек, който кандидатствал за моето място. Учудих се, тъй като в ОУ с. Странджево имат назначен шеф пенсионер, който пътува до такава степен от Крумовград. Също по този начин и шефът на СУ “Васил Левски “ град Крумовград е придобил право за ранно пенсиониране, само че него не го пенсионира. Питам се дали началникът на РУО Кърджали има критерии, по-които да пенсионира едни шефове, а други не, и какви са те.

На 29.01.2019 година ме извика в РУО Кърджали и искаше да ми връчи, което за мене беше изненада, предупреждение за пенсиониране, което отхвърлих да подпиша. Предизвестието беше подписано от двама очевидци, само че на мене не ми беше обещано, тъй като не съм бил подписал.

Внезапно, без предизвестие от никого, на 04.02.2019 година пристигна комисия изпратена от РУО Кърджали с претендента за моето място, който дълги години не е бил в областта на образованието, и без да ми показват заповедта за моето избавление ме принудиха да издам учебната документи на новия шеф. Казаха ми, че би трябвало да отида до РУО Кърджали с цел да си получа заповедта за пенсиониране.

Не съм изявил предпочитание да се пенсионирам по-рано пред началника на РУО Кърджали. Начинът, по който ми бе преустановен трудовия контракт аргументи голям душевен тормоз върху мене и фамилията ми. Имах чувство за изолираност и беззащитност, както и подигравка с достолепието ми. Всичко това се отрази съществено на моето здраве, душeвност и метода ми на живот.

05.02.2019 година

С почитание:

Веселин Генов