Мисията ни е да сеем знания, а макар и с рани, лалета в цимента винаги ще има
Девет от песните по стихове от новата ми книга са запеваеми, шлагерни, споделя тя
Лалетата в цимента са необичайност, само че пукнатините, през които пробиват към слънцето, се неподвластни на тяхната жадност за светлина, споделя Татяна Йотова. „ В един момент тези пукнатини стават хранители на живота им. Нищо, че може да се трансфорат и в рани. Лалета в цимента ще има “, прибавя най-обичаната поетеса измежду учителите в Айтос.
Цветето, изникнало в пукнатината, я въодушевява да напише едни от най-хубавите си стихотворения и песни.
Татяна Йотова е и измежду бардовете, печелили премията „ Срещу вятъра “ от „ Солени ветрове “. Има два издадени музикални албума и към 20 книги.
Новата й книга „ Пукнатини и рани “ ще бъде показана в сряда от 18 часа в зала „ Георги Баев “ на Морското казино в Бургас.
-Премиерата на новата ви книга в Бургас е чакано събитие за феновете на изпятата лирика, само че за какво я озаглавихте „ Пукнатини и рани “?
-След изследователската по самобитен метод книга за изобретателни учители, загрижени родители и преоткриватели-деца – „ Умотворителница “ с езиково-литературни провокации – задания, игри, се роди лирическата творба „ Пукнатини и рани “.
Кръстник на книгата е поетът Веселин Веселинов (с значима роля в израстването на книгата), с който като на смешка си говорихме да се включим в Програмите на Министерството на културата за финансиране на креативен планове на литературни издания. И той изведнъж предложи това заглавие, което ме плени, макар тежката си семантика. И завоювах състезанието.
-Кое доминира в стихосбирката – раните ли и от какво са подбудени?
-Няма да описвам за наличието на книгата. Който желае, може да я съпреживее. Ще кажа единствено, че съдържа 44 стихотворения в два раздела съгласно заглавието.
Творбите са напълно нови, с няколко изключения, които съм редактирала, с цел да доусъвършенствам и стила, и словесната палитра, и идейните направления, както и знакови творби, съответстващи на тематиката, без които не би била цялостна втората част. Приятели споделиха своите визии за обособени творби – признателна съм им.
Имам голяма признателност към Емил Темелков, индивида дърворезбар, чиито творения ме откриха в обществените мрежи, свързах се с него и открих другар, сетивник. Неговите дърворезби като че ли бяха другият глас, другият облик на стиховете. Толкова синхрон, въпреки и в напълно друго време, пространство, живеене… Емил ми подари, безусловно, фотосите на своите ръкотворни, одухотворени произведения. Първата дърворезба, която прикова погледа ми, е зеленооко момиче – тя стана и корично изображение.
За работата на издателство „ Захарий Стоянов “ на акад. Иван Гранитски и за графичното оформление на художничката Милена Трайкова думите ще носят още веднъж благодарственост и почит за високия професионализъм и естетическа визия.
-А какво ви въодушеви?
-Вдъхновенията – тези божествени наличия, изникващи отвред с разнообразни облици, форми, думи, сънища, жестове, невидимости… Мислиш, че си се сбогувал с интервал на творене в живота си, даже от време на време го обръщаш на бягство от този метод на вглеждане в битийното и вътребушуващото, само че се мерне знак и бързаш да запишеш хрумналото, тъй като знаеш, че след момент, от него няма да има и прашинка.
Едно от вдъхновенията, които ме изумиха, беше поникналото в една циментова цепнатина в двора, колкото косъм тънка, лале – блестящо алено островърхо лале с жълти отвесни линии. Как това лале беше изразило себе си в цялост, като своите събратчета, растящи в съседство в наторената плодородна почва – аз недоумявах. Бях виждала какви ли не треви, пробили покриви, мъхове в асфалта, бръшляни сред тухли, само че това великолепие, тънко източено от нищото постоянно ще ми припомня за силата на живота и хубостта.
Изпроводих – след къса бликнала обич сред нас – и последното му паднало листенце, след това клюмналото, изсъхващо стъбло. Не можех да извадя луковицата, тъй като беше зазидана в дебелия цимент. Но всяка пролет го очаквам да цъфне. И то идва с островърхата си алена на жълти райета шапчица, с цел да ми каже, че любовта е тук. Как става тази магия, в никакъв случай не разбрах. Но пукнатината стана колкото два косъма.
-Някои от тях превърнахте ли ги към този момент в песни?
-Когато се завзирах в огледалото на книгата, с изненада разбрах, че това е най-песенната ми стихосбирка. Даже не си бях давала сметка, че стиховете на някои мои песни, издадени в двата ми албума с изпята лирика „ Закъсняла молитва “ и „ Песента на токчетата “, не са излизали в книга. Дотолкова песните са ме обсебили! Затова и на доста читатели ще им се сторят познати думите. Но ето, броейки (само към този момент, тъй като вероятно песните ще се увеличат), отсях 9 песни – някои в песенните албуми, други – към момента неаранжирани, непреминали през звукозаписно студио, „ сурови “. Ще съм щастлива, в случай че артисти пожелаят да изпеят някои от тези песни. Аз мисля, че са запеваеми, шлагерни. И не са просто текстове, с цел да се назова текстописец, а живородени стихове, облечени в мелодия...
-Учителят е като добър градинар, само че вероятно доста от вашите другари и фенове ще кажат, че тяхната роля в живота е като на лалето в цимента от новата ви книга...
-Накъдето и да ме е отплесвал пътят ми, с каквото и да съм се занимавала, зная, че съм посявала семена. През учителската специалност, през творчеството – словесно, театрално, песенно, през моментите на другарство със света и със себе си, моето нещо е да садя: познания, любови, прошки, направления, наслади, сълзи, думи, образци, решения, блян към доброправене… Сред толкоз, толкоз доста срещи с детските светове (а всяко дете е свят!), със зрелите хора, който е могъл, изкласил е своето… лале и го носи в себе си. Който не е могъл, може би е разкрил различен сеяч. Или е закърнял… Но знам, че няма да спра да разпределям тези, на пръв взор дребни, блага, които слагат здрави основи, пък който желае – дано надгражда. С старания, труд, преоткривателства, човещина, жертви...
-Някои имат вяра, че ние българите имаме здрави корени, само че от началото на така наречен преход цветята на демокрацията порастват в градини, надалеч от рамките на България. Може ли в миналото да се трансформира студеният цимент в красива градина?
-Лалетата в цимента са необичайност, само че пукнатините, през които пробиват към слънцето, се неподвластни на тяхната жадност за светлина. В един момент тези пукнатини стават хранители на живота им. Нищо, че може да се трансфорат и в рани. Лалета в цимента ще има.
Лалетата в цимента са необичайност, само че пукнатините, през които пробиват към слънцето, се неподвластни на тяхната жадност за светлина, споделя Татяна Йотова. „ В един момент тези пукнатини стават хранители на живота им. Нищо, че може да се трансфорат и в рани. Лалета в цимента ще има “, прибавя най-обичаната поетеса измежду учителите в Айтос.
Цветето, изникнало в пукнатината, я въодушевява да напише едни от най-хубавите си стихотворения и песни.
Татяна Йотова е и измежду бардовете, печелили премията „ Срещу вятъра “ от „ Солени ветрове “. Има два издадени музикални албума и към 20 книги.
Новата й книга „ Пукнатини и рани “ ще бъде показана в сряда от 18 часа в зала „ Георги Баев “ на Морското казино в Бургас.
-Премиерата на новата ви книга в Бургас е чакано събитие за феновете на изпятата лирика, само че за какво я озаглавихте „ Пукнатини и рани “?
-След изследователската по самобитен метод книга за изобретателни учители, загрижени родители и преоткриватели-деца – „ Умотворителница “ с езиково-литературни провокации – задания, игри, се роди лирическата творба „ Пукнатини и рани “.
Кръстник на книгата е поетът Веселин Веселинов (с значима роля в израстването на книгата), с който като на смешка си говорихме да се включим в Програмите на Министерството на културата за финансиране на креативен планове на литературни издания. И той изведнъж предложи това заглавие, което ме плени, макар тежката си семантика. И завоювах състезанието.
-Кое доминира в стихосбирката – раните ли и от какво са подбудени?
-Няма да описвам за наличието на книгата. Който желае, може да я съпреживее. Ще кажа единствено, че съдържа 44 стихотворения в два раздела съгласно заглавието.
Творбите са напълно нови, с няколко изключения, които съм редактирала, с цел да доусъвършенствам и стила, и словесната палитра, и идейните направления, както и знакови творби, съответстващи на тематиката, без които не би била цялостна втората част. Приятели споделиха своите визии за обособени творби – признателна съм им.
Имам голяма признателност към Емил Темелков, индивида дърворезбар, чиито творения ме откриха в обществените мрежи, свързах се с него и открих другар, сетивник. Неговите дърворезби като че ли бяха другият глас, другият облик на стиховете. Толкова синхрон, въпреки и в напълно друго време, пространство, живеене… Емил ми подари, безусловно, фотосите на своите ръкотворни, одухотворени произведения. Първата дърворезба, която прикова погледа ми, е зеленооко момиче – тя стана и корично изображение.
За работата на издателство „ Захарий Стоянов “ на акад. Иван Гранитски и за графичното оформление на художничката Милена Трайкова думите ще носят още веднъж благодарственост и почит за високия професионализъм и естетическа визия.
-А какво ви въодушеви?
-Вдъхновенията – тези божествени наличия, изникващи отвред с разнообразни облици, форми, думи, сънища, жестове, невидимости… Мислиш, че си се сбогувал с интервал на творене в живота си, даже от време на време го обръщаш на бягство от този метод на вглеждане в битийното и вътребушуващото, само че се мерне знак и бързаш да запишеш хрумналото, тъй като знаеш, че след момент, от него няма да има и прашинка.
Едно от вдъхновенията, които ме изумиха, беше поникналото в една циментова цепнатина в двора, колкото косъм тънка, лале – блестящо алено островърхо лале с жълти отвесни линии. Как това лале беше изразило себе си в цялост, като своите събратчета, растящи в съседство в наторената плодородна почва – аз недоумявах. Бях виждала какви ли не треви, пробили покриви, мъхове в асфалта, бръшляни сред тухли, само че това великолепие, тънко източено от нищото постоянно ще ми припомня за силата на живота и хубостта.
Изпроводих – след къса бликнала обич сред нас – и последното му паднало листенце, след това клюмналото, изсъхващо стъбло. Не можех да извадя луковицата, тъй като беше зазидана в дебелия цимент. Но всяка пролет го очаквам да цъфне. И то идва с островърхата си алена на жълти райета шапчица, с цел да ми каже, че любовта е тук. Как става тази магия, в никакъв случай не разбрах. Но пукнатината стана колкото два косъма.
-Някои от тях превърнахте ли ги към този момент в песни?
-Когато се завзирах в огледалото на книгата, с изненада разбрах, че това е най-песенната ми стихосбирка. Даже не си бях давала сметка, че стиховете на някои мои песни, издадени в двата ми албума с изпята лирика „ Закъсняла молитва “ и „ Песента на токчетата “, не са излизали в книга. Дотолкова песните са ме обсебили! Затова и на доста читатели ще им се сторят познати думите. Но ето, броейки (само към този момент, тъй като вероятно песните ще се увеличат), отсях 9 песни – някои в песенните албуми, други – към момента неаранжирани, непреминали през звукозаписно студио, „ сурови “. Ще съм щастлива, в случай че артисти пожелаят да изпеят някои от тези песни. Аз мисля, че са запеваеми, шлагерни. И не са просто текстове, с цел да се назова текстописец, а живородени стихове, облечени в мелодия...
-Учителят е като добър градинар, само че вероятно доста от вашите другари и фенове ще кажат, че тяхната роля в живота е като на лалето в цимента от новата ви книга...
-Накъдето и да ме е отплесвал пътят ми, с каквото и да съм се занимавала, зная, че съм посявала семена. През учителската специалност, през творчеството – словесно, театрално, песенно, през моментите на другарство със света и със себе си, моето нещо е да садя: познания, любови, прошки, направления, наслади, сълзи, думи, образци, решения, блян към доброправене… Сред толкоз, толкоз доста срещи с детските светове (а всяко дете е свят!), със зрелите хора, който е могъл, изкласил е своето… лале и го носи в себе си. Който не е могъл, може би е разкрил различен сеяч. Или е закърнял… Но знам, че няма да спра да разпределям тези, на пръв взор дребни, блага, които слагат здрави основи, пък който желае – дано надгражда. С старания, труд, преоткривателства, човещина, жертви...
-Някои имат вяра, че ние българите имаме здрави корени, само че от началото на така наречен преход цветята на демокрацията порастват в градини, надалеч от рамките на България. Може ли в миналото да се трансформира студеният цимент в красива градина?
-Лалетата в цимента са необичайност, само че пукнатините, през които пробиват към слънцето, се неподвластни на тяхната жадност за светлина. В един момент тези пукнатини стават хранители на живота им. Нищо, че може да се трансфорат и в рани. Лалета в цимента ще има.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ