Само 245 мъже, от едва 14 държави, застават на старта,

Само 245 мъже, от едвам 14 страни, застават на старта, а сред тях е и България

Има годишнини, които не просто означаваме в календара, а претърпяваме още веднъж – като честен дълг, като памет, като безшумно, само че настойчиво доказателство, че принадлежим към нещо по-голямо от всекидневието. 2026-а е точно такава. Тя събира в себе си два знакови юбилея, които свързват България с най-чистия блян на спорта – олимпийския.

Преди 130 години, през 1896-а, в Атина светът си напомня забравеното великолепие на античните игри. Под вдъхновението на Пиер дьо Кубертен и под егидата на новосъздадения Международен олимпийски комитет, човечеството прави крачка обратно към корените си, с цел да продължи напред. Само 245 мъже, от едвам 14 страни, застават на старта. Сред тях е и България. Малка, напълно неотдавна възвърнала свободата си страна, само че с огромно самочувствие и още по-голямо предпочитание да бъде част от цивилизования свят. Това присъединяване не е просто статистика. То е поръчка. И мотив за горделивост, който не избледнява и през днешния ден, повече от век по-късно.

През 2026-а се навършва още една кръгла годишнина. 1956-а е година, в която България за първи път вкусва от златото на олимпийския връх. В далечния Мелбърн, Австралия, на тепиха, където силата и духът се мерят не в думи, а в безмълвни битки, Никола Станчев извоюва първия златен олимпийски орден за страната ни. Победа, която трансформира самочувствието на българския спорт вечно.

За Бургас този успех има още едно измерение. Той не е единствено народен празник, а и интимна, съвсем фамилна наслада. Защото Никола Станчев е „ наш “. Човек от този край, от тази земя. И в този случай локалният национализъм не е недостатък, а естествена човешка реакция – гордостта, че първият българин, изкачил олимпийския Олимп, е един от нас.

Днес, 70 години след Мелбърн, името на Никола Станчев не е забравено. Паметникът в родното му село Твърдица стои като каменен пазач. Спортната зала в бургаския комплекс „ Меден рудник “, която носи неговото име, е жива връзка сред предишното и бъдещето – място, където нови генерации могат да порастват с образеца на човек, потвърдил, че величието не зависи от географията, а от характера.

В свят, който постоянно не помни героите си, сходни годишнини са късмет да се спрем, да се огледаме и да си напомним кои сме. Да си спомним, че България е била там още първоначално. И че първото ни олимпийско злато идва от бургаския край.

Светла да е паметта на Никола Станчев. И дано гордостта ни от него бъде не просто спомен, а мярка за това какви желаеме да бъдем.