Ние ли избихме другите човеци?
Девет човешки типа са съществували на Земята преди 300 000 години. Сега има единствено един. Неандерталците, (Homo neanderthalensis), са били ловци, приспособени към студените степи на Европа. Свързаните с тях Денисовци (Denisovans) са обитавали Азия, до момента в който по-примитивните Homo erectus са живeли в Индонезия. Homo rhodesiensis са насселявали централна Африка.
Покрай тях оцеляват относително за малко и няколко дребни на брой хуманоидни типове: Homo naledi в Южна Африка, Homo luzonensis във Филипините, Homo floresiensis („ хобити “) в Индонезия и мистериозните хора от пещерата Red Deer Cave в Китай.
Като се има поради какъв брой бързо откриваме нови типове, доста евентуално е да дочакаме да бъдат открити и други, съществували преди стотици хиляди години на Земята.
Преди към 10 000 години множеството от тях обаче, към този момент ги няма. Изчезването на тези други типове хора, наподобява на всеобщо избиване. Но няма явна екологична злополука – вулканични изригвания, изменение на климата, влияние на метеорити.
Вместо това, времето на изгубването допуска, че те са изтребени от разпространяването на нов тип, разрастващ се преди 260 000-350 000 години в Южна Африка: Homo sapiens.
Разпространението на актуалните хора отвън Африка провокира шесто всеобщо изгубване на типове, събитие по-голямо от изгубването на бозайниците от ледниковия интервал или унищожаването на тропическите гори от цивилизацията през днешния ден. Но дали другите типове хора са били първите жертви?
Ние сме неповторимо рисков тип. Ловували сме дългокосмести мамути, земни ленивци и мосове (големите птици, които не са летели, наподобяващи ему) до цялостното им избиване. Унищожаваме равнини и гори с цел да имаме земеделско произвеждане и по този начин са модифицирани над половината от земните площи на планетата. Променяме климата на Земята.
Нашият тип обаче, е най-опасен за другите човешки популации, тъй като с тях сме се състезавали за запаси и земя.
Историята е цялостна с образци за хора, които водят война, разселват и заличават други групировки на дадена територия, от унищожаването на неандерталците до Картаген, от Рим, до американското завземане на Запада и английската колонизация на Австралия. Историята продължава и през днешния ден. Неотдавна беше осъществен геноцид и етнически прочиствания в Босна, Руанда, Ирак, Дарфур, Мианмар…
Подобно на потреблението на език или принадлежности, способността и склонността към присъединяване в геноцид е безспорно присъща, инстинктивна част от човешката природа. Малко са основанията да мислим, че ранните Homo sapiens са били по-малко нападателни и искащи да имат територии, по-малко са употребявали принуждение или са били по-малко нетолерантни.
Оптимистите историци разказват ранните ловци-събирачи, като мирни, благородни диваци и настояват, че нашата просвета, а не човешката природа, основава принуждение. Но теренните изследвания, историческите разкази и археологията демонстрират, че войната в примитивните култури е била интензивна, всеобхватна и извънредно смъртоносна.
Неолитни оръжия, като бухалки, копия, брадви и лъкове, комбинирани с партизански тактики като нападения и засади, са били пагубно ефикасни. Насилието е водещата причина за гибелта измежду мъжете в тези общества и във войните се следят по-високи равнища на жертви на човек спрямо I и II международни войни.
Малко евентуално е другите човешки типове да са били доста по-спокойни. Наличието на кооперативно принуждение при мъжките шимпанзе допуска, че войната предхожда еволюцията на хората.
Неандерталските скелети демонстрират модели на контузии, съответстващи на военните дейности. Но по-сложните оръжия евентуално дават на Homo sapiens военно преимущество. Арсеналът на ранните оръжия на Homo sapiens включва снаряди от камъни, копиеносци, мятане на тояги и бухалки.
По-сложните принадлежности и просвета на произвеждане на богатства, също оказват помощ дейно хомо сапиенс да събират по-голям рандеман от нужните за живота растения и да уловят животни с цел да се изхранват по-големи племена, като дават на нашия тип стратегическо преимущество по брой.
Но пещерните картини, дърворезби и музикални принадлежности загатват за нещо надалеч по-опасно: комплициран потенциал за нереална мисъл и връзка. Възможността за съдействие, обмисляне, стратегическо мислене, манипулиране и машинация може би са били най-хубаво оръжие на нашите прародители. Но дали не е по този начин и през днешния ден?
Все отново би трябвало да се каже, че непълнотата на откритите вкаменелости затруднява тестването на тези хрумвания. Но в Европа, единственото място със относително цялостен археологически запис, вкаменелостите демонстрират, че в границите на няколко хиляди години от нашето идване неандерталците изчезват изцяло.
Но за какво нашите предшественици биха изтребили околните си „ родственици “, причинявайки всеобщото им изгубване – или, може би по-точно, всеобщия геноцид?
Отговорът се крие в повишаването на популацията. Хората се възпроизвеждат експоненциално, като всички типове. Хората исторически удвояват броя си на всеки 25 години. И откакто хората се научават да си взаимодействат при лов, против тях към този момент няма хищници.
Без хищници не е имало кой да управлява числеността на типа и популацията нараства, с цел да употребява наличните запаси. По-нататъшният напредък или дефицитът на храна, породен от сушата, суровите зими или несъразмерното привършване на ресурсите, неизбежно би довел племената до спор за храна и територия за набирането на храна. Войната става причина за растежа на популацията, може би най-важната.
Елиминирането на други типове евентуално не е било планувано и координирано изпитание от страна на нашия тип. Крайният резултат обаче е безапелационен. Нападение след нахлуване, засада след засада, котловина по котловина, хомо сапиенс съумява да унищожи враговете си и да завземе земята им.
И въпреки всичко изгубването на неандерталците е лишило доста време – хиляди години. Това частично се дължи на обстоятелството, че на ранния Homo sapiens към момента липсват преимуществата добити по-късно: огромният им брой, поддръжка от по-развито произвеждане и епидемиологични болести, като едра шарка, грип и морбили, които опустошават съперниците им.
Но въпреки неандерталците да са изгубили войната, с цел да се задържат толкоз дълго, те несъмнено са се борили и са спечелили доста борби против хомо сапиенс, което допуска равнище на просветеност, близо до нашето.
Днес поглеждаме към звездите и се чудим дали сме сами във Вселената. Във фентъзи и научна фантастика се чудим какво би могло да е, да се срещаме с други интелигентни типове, като нас. Много е тъжно да си помислим, че в миналото сме ги срещнали, даже сме живели дружно, а в този момент, поради това, тях ги няма.
Публикувано в списание The Conversation.
