Девет български момичета ще се превърнат в посланици за един

Девет български девойки ще се трансфорат в посланици за един ден през днешния ден, с помощта на самодейност на английското посолство в София. Вдъхновена от Международния ден на дамата, тя ще включи още дипломати от Азербайджан, Бразилия, Хърватия, Финландия, Израел, Мароко, Холандия и Южна Африка. За това какво е феминизмът, има ли смисъл от квоти за дами на управителни постове и кое е най-важният урок за едно дете, " Дневник " приказва с посланика на Англия Ема Хопкинс.

- Посолството провежда самодейността " Посланик за един ден " във връзка Международния ден на дамата. Разкажете ни в резюме за нея.

- Тази година за Международния ден на дамата на 8-ми март искахме тематиката ни е #PressForProgress (#НатискЗаПрогрес). Така че се стремяхме към нещо, което да насърчи младите дами да гледат положително на това, което мечтаят да станат в бъдеще. Искахме да създадем нещо, което да подтикне към положителна полемика във връзка с равенството сред половете, техните функции и благоприятни условия.

Така че взехме решение да създадем съревнование, в което да помолим девойки на възраст сред 15 и 19 от цяла България да напишат 250 думи за това какво биха създали, с цел да промотират равенството сред половете. Помолихме жени-посланици, от които девет се съгласиха, да станат домакини на едно момиче за денем и да вземат участие в кръгла маса на високо равнище на тематика равенството сред половете. Помолих вицепрезидента да посрещне девойките в президенството – което тя се съгласи да направи – и поканихме участници от дипломацията, бизнеса, гражданското общество, да вземат участие в полемиката. Това се надяваме да създадем на следващия ден. (бел. ред. Интервюто е взето на 06.03).

След това девойките, дружно със съответните си посланици ще се приберат в посолствата им, и ще вземат участие в срещите и всичко, което посланикът би правил денем. Същинската цел е просто да покажем какъв брой значимо е за девойките да мислят за бъдеще в политиката – и освен, също и в интернационалната дипломация. Ролята, която гласовете на дамите имат в дипломацията, разрешаването на спорове, развиването... Трудно е да представяш едно общество, в случай че не представяш 100% от него, а доста постоянно се чуват единствено гласовете на мъжете. Така че се опитваме да създадем това.

- Според Вас какви са най-големите провокации в България и Англия пред равенството на дамите?

- Мисля, че са едни и същи. България и Англия имат сходни проблеми. Един от тях е културното отношение към това какви са функциите на мъжете и дамите. И това стартира овреме. Аз имам две момиченца, на 7 и на 9 години, и на 7 те към този момент ми споделят какво могат и какво не могат да вършат в бъдеще. Казано им е, че няма девойки инженери или лекари, че не могат да играят футбол. И това ми къса сърцето.

На 7 години би трябвало да вярваш, че всичко е допустимо.

Това са проявления на културата, които във Англия са същите, каквито и в България,и в други страни по света. Мисля, че се нуждаем от огромна социална смяна.

- Мислите ли, че позитивната дискриминация – да вземем за пример квотите в университети или на мениджърски постове – би могла да проработи?

- Лично аз не съм последовател на позитивната дискриминация.

Смятам, че мога да се състезавам при равни условия с всеки мъж, и не бих желала да получа пост, единствено тъй като съм жена. Но желая да играем по равни правила.

Знам, че Норвегия има политики за въвеждане на дами в управническите бордове на компании. Разбирам аргумента, че това води до нормативна и културна смяна, само че за мен това е самодейност от върха, а в действителност се нуждаем от самодейността на голям брой хора, които схващат, че към този момент няма обичайни функции. Но това би трябвало да бъде разбрано от обществото на всички равнища. Не съм съгласна с квотите.

Един от огромните фактори, за които считам, че към момента играят голяма роля в половата дискриминация, са несъзнателните предубеждения. Ние (в посолството, бел. ред.) следим деликатно това и когато сортираме личен състав, сме имали образования, с цел да не набираме единствено хора, които наподобяват на нас, тъй като това е проблем – хората клонят към това да избират себеподобни – и по този начин мъжете и дамите на съответната позиция резервират неравенството. Така че е значимо да се има поради това.

А би трябвало да се вземе поради и разбирането, че има единствено един метод нещо да се свърши вярно - посредством обичайните мъжки качества като настъпателност и този вид водачество, вместо съдействието и консултацията, които също са доста ефикасни. Няма една рецепта за всичко. Така че, обясних по дългия метод – не съм обожател на квотите.

– Това ме води към идващия въпрос – по какъв начин мъжете могат да се борят с неравенството?

- Много внимавахме на полемиката да има участници и дами, и мъже. Когато приказваме за джендър тъждество, става въпрос за тъждество сред половете. Не сме идентични, само че сме равни. Мъжете са значими в тази ситуация, тъй като половите стандарти засягат и тях. Много от тях не желаят наложително да бъдат мъжествени, да изкарват парите, да нямат право да ползват " меки " умения и " меки " специалности. Защо да не вършат, каквото им приляга? Така че те също страдат ненапълно от половите стандарти и е значимо да вземат участие в диалога.

Колкото повече одъртявам, толкоз повече ми писва да чувам за нуждата от мъже-защитници на правата на дамите, тъй като дамите могат да се защитят и сами. Няма потребност мъж да ни споделя, че имаме права, имаме потребност някой да ни поддържа, тъй като това са човешки права. Така че е значимо те да вземат участие в диалога. Ние имаме разбъркан екип и всички, освен дамите, са доста въодушевени от тематиката.

- Понеже споменахте " джендър функции ", дано се върнем към една до неотдавна гореща тематика – Истанбулската спогодба. Защо тя беше толкоз спорна?

- Мисля, че няма общо толкоз със наличието ѝ, колкото с други вътрешни политически въпроси на България. Миналата седмица четох, че 78% от българите в скорошно изследване са срещу конвенцията, само че 99% от тях не са я чели! Получили са всичката си информация от медиите. Така че мисля, че медиите – вие – имате доста значимата и виновна задача да визиите наличието вярно. Защото в случай че хората получават единствената си информация от медиите, е значимо тя да бъде уравновесена и точна. Тези хора, които желаят да загатнат погрешно, че тя има и друго значение, би трябвало да бъдат опровергавани.

- Мисля, че е явно, че имаме проблем с насилието над дамите и децата - единствено през 2017 година няколко дами бяха убити от някогашните си или сегашни интимни сътрудници. Какви ограничения може да вземе обществото против това? (Бел. ред. Един от случаите бе на Виола Николова, която е била свиреп убивана в продължение на часове от приятеля си, без никой от съседите да подаде сигнал в полицията. Друг - жена, която бе убита обществено от брачна половинка си часове, откакто подала следващата си тъжба против него и макар ограничаващата заповед.)

- Конвецията е рамка и като такава планува положителни ограничения – да вземем за пример ранно обучение за дполовите стандарти – това е в нея. Подходяща поддръжка за жертвите – мултидисциплинарни центрове за жертви на обезчестяване и центрове за поддръжка на жертви на различен вид принуждение. Отново, това е нещо, заложено в конвенцията. Тя има и текстове срещу ранните и насилствени бракове – още веднъж, това е нещо, което стопира децата от учебно заведение в някои общности. Така че това, което конвенията прави, е да основава нормативна рамка, която да промени отношението с времето. Разбира се, единствено тя не може да спре насилието от интимни сътрудници. Защото в целия свят най-опасният човек за дамите е интимният им сътрудник.

Конвенцията не може да спре това, само че е належащо общество, което има ограничения да го предотврати, а когато се случи, отговорът да е бърз, скоростен, това да се третира като съществено закононарушение, поддръжката за жертвата да я има. Това се търси в развито и равноправно общество. Това е верният отговор на домашното принуждение. То се случва даже в най-равноправните общества, като скандинавските. Но те се оправят по различен метод.

– Вие персонално смятате ли за феминистка и какво влагате в тази дума?

- Колкото повече одъртявам, толкоз по-голяма феминистка ставам, виждайки неналичието на прогрес. За мен феминизмът е просто вярата в равенството на половете. Това, че сме равни, само че разнообразни. В това могат да имат вяра и мъжете, и дамите. Когато бях тийнейджърка, прекарвах доста време пишейки на диктатори по света. " Амнести интернешънъл " имаха една стратегия " незабавно деяние " за политически пандизчии – те ти дават името, а ти пишеш писмо на диктатора, на Кадафи да вземем за пример, " Знам, че държите този политически пандизчия и би трябвало да го освободите, тъй като светът ви гледа ". Вярата, че имаш властта да направиш нещо във връзка с неравенството.

Колкото повече одъртявам, толкоз повече имам вяра, че феминизмът е това - просто да ти е писнало от неналичието на прогрес и от обстоятелството, че дамите към момента получават по-малко пари за същата работа, че не сме наедно показани в Народното събрание, че не участваме в стопанската система в толкоз доста страни. 66 млн. девойки не вървят на учебно заведение, това са нещата, за които би трябвало да се гневиш. Мисля, че е разбираемо да си фрустрирана, и да искаш напредък, смяна. И колкото повече одъртявам, толкоз повече се нервирам.

- Казвала сте преди, че България поема председателството на Съвета на Европейски Съюз в доста внимателен за Брекзит миг. Как оценявате първите два месеца от него?

- От моята позиция - доста добре. Моментът в договарянията за напускането на Европейския съюз е доста забавен. През март има доста значим Европейски съвет, където европейските страни-членки ще одобрят насоки за договарянията за бъдещите ни връзки. Прогресът в договарянията за съглашението за овакантяване – текстът бе оповестен неотдавна. Тези шест месеца, в които България стопанисва, са сензитивно, мъчно време, само че тя прави добра работа – приюти съвета по общи работи, доста български министри са в Екологичен потенциал, министър председателят Борисов ще бъде в Европейския съвет, на следващия ден нашият държавен секретар по напускането на Европейски Съюз Дейвид Дейвис идва да приказва с премиера Борисов за някои елементи за бъдещето – по какъв начин наподобява, по какъв начин се надяваме, че може да наподобява – във връзка с търговията, на митниците и на имиграцията.


© Велко Ангелов

- Какво мислите, че е най-хубавото в връзките сред България и Англия в този момент?

- Мисля, че едно от най-хубавите неща е връзката сред хората. Англия още е дестинация номер 1 за българските студенти, тъй че имаме огромен брой доста надарени студенти в университетите си. Имаме към 70 000 българи работещи публично, евентуално повече, и те способстват доста за стопанската система ни. Има и доста британци, живеещи в България. Сега се свързваме с тях, с цел да си приказваме за прекарванията им, паниките за Брекзит, по какъв начин се усещат тук. В болшинството си те разказват доста положителна картина – обичат страната, хората, храната, обществото. Така че това ми дава възприятието, че връзките сред хората са доста мощни.

Що се отнася до политиката, от ден на ден си сътрудничим във връзка с сигурността. Работим доста против проведената престъпност в района, от ден на ден пращаме кораби в Черно море като част от наличието на НАТО, във връзка с защитата вършим повече. И тази връзка ще се развива и усилва след Брекзит.

- А в каква посока мислите, че ще се случи това?

- Не знам дали във връзка с двустранното ни съдействие ще има чак такава разлика. Мисля, че ще работим повече в столиците, в сравнение с през Брюксел, тъй като това ще бъде методът, по който би трябвало да си сътрудничим след това. Но във връзка с потенциала на активността ни тук – ще продължим да търсим практични планове, по които да работим дружно в области от общ интерес, без значение дали става въпрос за защита, сигурност, бизнес и околна среда, бистрота. Ще продължим да търсим благоприятни условия там. Но за нас България е доста непосредствен, постоянен и ефикасен районен сътрудник.

- Ако трябваше да опишете България в едно изречение на британец, какво би било то?

- Вероятно бих споделила, че България е прикрито украшение в отдалечен ъгъл на Европа. Има прелестна провинция, изумителни хора, чудесна храна, доста богати и дълбоки история и просвета, огромен капацитет.

- Момичетата, които са включени в плана, скоро ще бъдат млади дами и ще би трябвало да взимат значими решения за себе си и за живота. Означава ли това, че с самодейността ги призовавате да бъдат обществено по-активни, а ние да се отнасяме към младежите си по-сериозно, в това число тъй като те са бъдещето на България?

- Една от задачите на това събитие е да кажем на девойките – те са написали 250 думи за това какви дейности би трябвало да се подхващат във връзка с половото неравноправие – имайте убеденост в личния си глас, това са вашите вярвания, имате силата да бъдете деятели по тези въпроси. Ние се вдъхновихме от това, в което вие вярвате, и желаеме да ви дадем увереността не просто да мислите какво желаете, а да вярвате, че можете и да го извършите по собствен личен метод. Не е наложително да се придържате към стандарти, можете да вършиме каквото пожелаете, би трябвало да бъдете правилни на себе си. Смятам, че би трябвало да вършим това с децата си – просто да ги окуражаваме да се вслушват в себе си и да развиват способността си да мислят. Това е най-хубавото, което можем да създадем за тях.

- Подобни планове явно се пробват да включат дами и девойки за едно положително обръщение. Но знаете, че има и доста дами с много консервативни разбирания и полезности, които по този начин възпитават и децата си. Как се съвместяват тези две неща?

- Няма потребност да поддържаш едно и също политическо мнение с останалите, единствено тъй като си жена. Мъжете не са аморфна група също. Мъжете могат да бъдат феминисти, дамите също, това не е нещо, присъщо на един пол. Разбира се, че има хора от всички елементи на политическия набор. Но децата могат да вземат образец от родители, от учители, от други значими публични фигури. Това, което желая да направя, е да насърча девойките да мислят със личните си глави. Може да са израснали в обществено консервативна общественост, само че това не значи, че не могат да слагат под въпрос това и да разсъждават какво значи равенството и какво значат полезностите. Не е наложително да станем копия на родителите си, само че смисълът на образованието е в способността да слагаме под въпрос стандартите.

- Очевидно, сходни начинания окуражават девойките да се борят, да си слагат цели, да ги реализират - или да преодоляват разочарованието от загубата. Но това е логиката на меритокрацията - хората, които влагат време и средства, с цел да се изкачват малко по малко - а в наши дни елитите, основани по този метод, са обект на изключително мощни рецензии и офанзива. Вашият коментар за този развой?

- Моят съвет към девойките и към моите лични дъщери е да бъдат обществено виновни и дейни. Разбира се, че първото обвързване е да развиваш себе си, да подкрепяш себе си и фамилията си, само че по-късно би трябвало да се замислиш за въздействието си върху света. Да бъдеш нащрек обществено от ранна възраст е нещо доста положително, мисля. Аз съм била в общообразователни учебни заведения, родителите ми са от работническата класа, след това учих в Кеймбридж, само че бях първият човек от учебното заведение си, който го направи. Понеже съм била там, някои биха споделили, че са част от елита. Не се усещам по този начин. Но съм била в добър университет и съм влезнала в дипломацията. Не мисля, че това ме прави неспособна да видя компликациите, да поддържа други хора от друга среда, не значи, че не мога да поддържам многообразието. Защото – ето нещо, което хората могат да правят на всички равнища – с цел да бъде ефикасна една организация, тя се нуждае от многобразие на полове, раси и на съсловия. Това е различен огромен проблем във Англия. Трябва да има хора от разнообразни среди, с цел да бъде средата изобретателна, а организацията – ефикасна. Смятам персонално, че просто тъй като си постигнал върха на организацията, това не значи, че би трябвало да ти се припишат всички качества, асоциирани с елитизма. Можеш да бъдеш достоверен, да бъдеш себе си, да се стремиш към тъждество или равно отношение. И е значимо да приказваш за това. Защото в случай че си въздържан, тогава приемаш статуквото и от време на време да изкажеш мнението си, може да ти коства скъпо.

- А що се отнася до разочарованието?

- Това е животът. Най-важното е да научим децата си по какъв начин да се провалят – да паднат, да станат и да продължат. Ако не се провалиш, нищо не си научил. Сега децата се боят от неуспеха, боят се какво би означавало той, боязън ги е да пробват, да не съумеят и да се поучат.